Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260096
гр. Севлиево, 30.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на седми
декември
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА гр.д. № 1270 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.
1 ГПК.
Предявени са при обективно
кумулативно съединяване отделни искове с материалноправно основание
неизпълнение на договор и последиците от това неизпълнение. Искът по чл. 79 ЗЗД
е с обща цена от 200,95 лева, за която сума е издадена
и заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 753/2019 година по
описа на Севлиевски районен съд. Претендира
се и заплащане на законната лихва върху общата сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу
С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, *** и настоящ адрес ***.
Ищецът твърди, че между С.С.И. и „Теленор България" ЕАД са сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № *********
от 23.05.2017 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.06.2017
г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 02.08.2017 г.. Съгласно първия
договор на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********. Съгласно доп. споразумение е влязъл в сила нов
абонаментен план за същия номер, а съгласно втория договор е предоставен мобилен номер ********** и мобилно устройство MyKi Kids Watih Pink.
В исковата молба
ищецът е конкретизирал искането си, като е посочил, че ответницата не е
изпълнила свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода
м. септември 2017г. - м. ноември 2017 г., като във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента, както следва: Фактура №
**********/25/09/2017г. е издадена за отчетния период 25/08/2017-24/09/2017
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 6,66 лв., както и ползвани
услуги 3,96 лв. (кратки текстови съобщения SMS), които са в общ размер на 10,62
лв. без ДДС -12,75 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 20,82 лв., както и ползвани услуги 25,35 лв. (други
услуги (номера 0700/0800/00800) 1,16 лв., други услуги с добавена стойност
10,02 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 2,47лв., роуминг таксуване (общо)
11,70 лв.), които
са в общ размер на 46,17 лв. без ДДС - 55,40 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 68,15 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 11,00 лв., претендираната
сума във фактурата е 57,15 лв.;
Фактура
№ **********/25/10/2017г. е издадена за отчетния период 25/09/2017-24/10/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 6,66 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и
ползвани услуги 1,44 лв. (кратки текстови съобщения SMS), които са в общ размер на 8,85 лв.
без ДДС - 10,62 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 20,82 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса
за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и
ползвани услуги 60,69 лв. (други услуги с добавена стойност 27,53 лв.,
роуминг таксуване (общо) 33,16 лв.), които са в общ размер на 83,50 лв. без
ДДС - 100,20 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата,
е 110,82 лв. и
Фактура
№ **********/25/11/2017г. е издадена за отчетния период 25/10/2017-24/11/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 6,66 лв. без ДДС - 7,99 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 20,82 лв. без ДДС -
24,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 32,98 лв.
Според посоченото
в исковата молба изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по
всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата
на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения,
от страна на „Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410
от ГПК до Районен съд - Велинград, въз основа на което било образувано частно
гражданско дело № 634/2019 г., което дело било прекратено с определение от 20.06.2019 г. на осн.чл.118, ал.2 от ГПК във
вр. с чл.411 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на компетентния съд- РС
Севлиево. В РС- Севлиево било образувано ч.гр.д. №753/19, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Предвид това, в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и
в законоустановения срок била предявена
исковата молба. С оглед гореизложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по посоченото частно гражданско дело, против длъжника -
ответник за описаните по – горе суми, а именно: дължима главница за ползвани
мобилни телефонни услуги съгласно фактура №
7*********/25/09/2017г., фактура
№ **********/25/10/2017г. и фактура №**********/25/11/2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и разноски.
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата, чрез особен
представител адв. С.К., е представила писмен отговор. В него се оспорват изцяло
предявените искове по основание и размер и се моли същите да бъдат отхвърлени,
като разноските останат в тежест на ищеца. Ответницата, чрез особения си
представител, твърди, че представените договори за мобилни услуги и фактури не
са достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от време тя е ползвала
далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. В тази връзка счита, че по
делото липсват доказателства за това, дали по силата на сключения договор за
мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали
същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно
тарифирани, а от тук и дали са коректно фактурирани.
На следващо място в
отговора на исковата молба се твърди, че приложените по делото фактури не са
подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените от нея
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им, се носи от ищеца.
Твърди се още, че по делото липсват доказателства, че далекосъобщителните
услуги, за които са издадени процесиите фактури, действително са доставени на
потребителя. Ответницата счита, че издадената фактура сама по себе си не е
основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на
далекосъобщителни услуги. В тази връзка от фактурите не се установява по
несъмнен и категоричен начин, че ответницата дължи на ищеца претендираната с
исковата молба главница, а още по - малко се установява и доказва
съществуването на вземане и в размер на посочената в заявлението и заповедта
главница. В заключение в отговора на исковата молба се сочи, че при евентуално
уважаване на иска, се оспорват претендираните разноски като прекомерни съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В докладвани писмени молби развива съображения за основателността на
исковете.
В
съдебно заседание ответницата, чрез назначения ѝ особен представител, заявява, че счита, че не
се е доказала безспорно основателността на предявените искове и моли съобразно
събраните по делото доказателства да бъде постановено решение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 753/2019 г. на РС – Севлиево
се установява, че ищецът е подал заявление до Районен съд - Велинград, въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 634/2019 г., което
дело било прекратено с определение от
20.06.2019 г. на осн.чл.118, ал.2 от ГПК във вр. с чл.411 ГПК и делото е
изпратено по подсъдност на компетентния съд- РС Севлиево. В РС- Севлиево било
образувано ч.гр.д. №753/19, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн.чл.410 от ГПК № 438 от 18.07.2019 година за сумите: 200.95
лв. – главница, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2017
г., Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.06.2017 г. и Договор за
мобилни услуги № ********* от 02.08.2017 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25.00 лв.
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са
дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването
на предявеният установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от
ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните
вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба
договори между ищеца и ответника със
съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на
ищеца по договорите, включително
предоставяне на твърдените услуги,
както и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установява се от съвкупната преценка на Договор за мобилни услуги №
********* от 23.05.2017 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.06.2017
г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 02.08.2017 г., фактура № 7*********/25/09/2017г.,
фактура № **********/25/10/2017г. и фактура №**********/25/11/2017г. и
от заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно - счетоводна експертиза,
следните обстоятелства: С.С.И. е сключила с „Теленор България" ЕАД твърдяните от
ищеца договори и споразумение за предоставяне на мобилни услуги. Ответницата не
е изпълнила задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния
оператор, произтичащи от договорите за мобилни услуги и споразумението. Общият
размер на неплатеното задължение за ползваните телефонни услуги на основание
сключените договори за мобилни услуги е в размер на сумата 200.95 лв..
Издадените
фактури за ползваните услуги са осчетоводени в счетоводството на ищеца
съгласно изискванията на Закона за счетоводството. С оглед изложеното се установиха предпоставките за уважаване на
предявените искове: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и
валидността на описаните в исковата молба договори и споразумение между ищеца и ответникцата със съществените им
елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги, както и
всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си.
Доводите, поддържани от назначения особен представител на
ответницата, остават необосновани и недоказани.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице в съдебно – счетоводната експертиза размери на задължението на
ответника, се установи основателност на исковете за сумата 200.95 лева,
представляваща главница - неплатеното задължение за ползваните мобилни услуги,
дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2017 г., Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.06.2017 г. и Договор за мобилни
услуги № ********* от 02.08.2017 г., като за посочените суми, установени от
заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза следва
исковете да се уважат.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищеца
направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 685.00 лева,
за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването
на исковете, за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намира,
че следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да присъди разноски за заплатени
държавна такса и за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 753/2019 г. по
описа на РС – Севлиево, в размер на сумата 385.00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.С.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.–
Изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, сумата
200.95 лева, представляваща главница - неплатено задължение за ползвани мобилни
услуги, дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2017 г., Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.06.2017 г. и Договор за мобилни услуги
№ ********* от 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.06.2019 г до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
438/18.07.2019 г. по ч. гр. д. № 753/2019 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С.С.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, направените по гр. д. № 1270/2019 г.
по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 685.00лв.
/шестстотин осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, С.С.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
направените по ч. гр. д. № 753/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево
разноски в размер на сумата от 385.00лв. /триста осемдесет и пет/ лева.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи към ч.гр.д. № 753/2019
година по описа на Севлиевски районен съд.
На основание чл. 416 ГПК, след
влизане на решението в сила, да се издаде изпълнителен лист по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 438/18.07.2019 г. по ч. гр. д. № 753/2019 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: