Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

13.04

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Съдията

КАН

дело номер

34

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Г.К.К. от ***, действащ чрез пълномощника адв. Д.Ш., против Решение № 3/17.01.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0238-000375/15.11.2021 г., издадено от ВПД началник РУ – Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Г.К.К. от *** е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,   за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Излага съображения, че процесното НП е било издадено срещу жалбоподателя за деяние квалифицирано от наказващия орган като виновно извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е било наложено съответно наказание. Не била посочена причината за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС, което очевидно е било извършено съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗДвП, нито по силата на коя от хипотезите на тази разпоредба е било извършено това. Независима от това, т.е. въпреки липсата на внесена конкретика, районният съд бил приел, че в случая управляваното от жалбоподателя МПС е било със служебно прекратена регистрация, тъй като за същото не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, за което е било получено уведомление от „Гаранционния фонд“ по чл. 574 ал. 11 от КЗ - основание по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието било още, че именно жалбоподателят като водач на МПС бил адресат на задължението по чл. 481, ал. 3 от КЗ - да е застрахован по реда на този кодекс.

Отделно от това съдът бил приел, че управляваното от жалбоподателя МПС било и с прекратена регистрация и на основание чл. 143, ал. 6, изр. 2-ро, предл. 2-ро от ЗДвП - поради подадена декларация от собственика, предаване на регистрационните номера в служба „Пътна полиция“, респ. на практика поради спиране от движение и бракуване на МПС. Такова обстоятелство не е било въведено в административно наказателното производство. Въпреки това и явно в тази връзка, съдът бил вменил на жалбоподателя и задължение по чл. 100, ал. 3, изр. 1-во от ЗДвП - водач на МПС, което не е било спряно от движение да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на МПС валиден стикер на знак за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че ако в действителност процесното МПС е било снето от регистрация и бракувано, както се твърди в съдебния акт, то нямало как водачът му да бъде санкциониран за това, че го управлява без наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На следващо място излага доводи, че пред районния съд било своевременно релевирано възражение от страна на жалбоподателя, че в случая деянието не е наказуемо поради липса на субективен елемент при извършването му. В хода на проведеното съдебно производство е било установено по безспорен начин, че жалбоподателят не е знаел и не е бил информиран по никакъв начин за факта, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена регистрация или пък, че е било спряно от движение и бракувано. Установено било, че МПС е било с нужните документи и регистрационни номера, поставени на съответните места. С оглед посоченото нарушение, за което е наложено процесното наказание - управление на МПС със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „ГО“, било необходимо собственикът на МПС да бъде уведомен писмено от служба „Пътна полиция“ за служебното прекратяване на регистрацията, с цел той да се въздържа от извършване на нарушение или да предприеме мерки за възстановяване на регистрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Сочи, че по делото няма данни, а и въведени твърдения за уведомяване на собственика, а от там и на водача за служебната дерегистрация на управляваното МПС. Предвид това изводът на съда, че фактът на уведомяване на собственика от страна на „Пътна полиция“ е ирелевантно обстоятелство, тъй като то не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, се явявал неоснователен.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 3/17.01.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 21-0238-000375/15.11.2021 г., издадено от ВПД началник РУ – Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, като присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. От адв. Д.Ш. е постъпило становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждането на деловодни разноски за две инстанции.

Ответникът по касация – ВПД началник РУ – Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е основателна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде отменено и бъде постановено друго, с което бъде отменено процесното НП. Излага доводи, че в случая в хода на административно-наказателното производство не били събрани доказателства за съставомерност на деянието от субективна страна, тъй като административно-наказателната отговорност била ангажирана спрямо лице, което не било собственик на ППС и нямало никакви доказателства за това, че той е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 21-0238-000375/15.11.2021 г., издадено от ВПД началник РУ – Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Г.К.К. от *** е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,   за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че Г.К.К. от *** е извършил процесното административно нарушение, тъй като на 23.09.2021 г. в ***, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***, собственост на Н.К.К., което МПС не е било регистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 13.05.2019 г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и на 26.08.2021 г., поради декларация от собственика за съхранението му за съхранение в частен имот и връщане на регистрационните табели на автомобила, поради което и правилно е била ангажирана амниситративнонаказателната отговорност. При извършената служебна проверка съдът не констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш. Извършил е анализ на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и релевантните норми на Кодекса за застраховането. Посочил е, че преди да пристъпи към управление на МПС жалбоподателят е бил длъжен да се увери, че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежния ред.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са основателни и релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК е налице.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

В конкретния случай на Г.К.К. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН, изразяващо се в това, че на 23.09.2021 г. в ***, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***, собственост на Н.К.К., което МПС не е било регистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация.

От представените и приети от районния съд доказателства се установява по несъмнен начин, че на 13.05.2019 г. е било постановено служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***, на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП, поради получено уведомление от ГФ, с оглед липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от съдържащата се в административната преписка справка от централна база – КАТ по рег. № ***/л. 8 от АНД № 76/2021 г./. При тези данни нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 23.09.2021 г. Г.К. е управлявал процесното превозно средство, описано в АУНН и НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно е, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***, на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП, извършено на 13.05.2019 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В производството пред районния съд не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че лицето Н.К.К. от ***, в качеството си на собственик на процесното МПС, е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. В конкретния случай липсват каквито и да са доказателства, че по отношение на собственика на МПС е било надлежно връчено съобщение по силата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45/24.03.2000 г., за служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***, на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП. Впрочем това обстоятелство е било обсъдено и от орган на прокуратурата по ДСП № **/*** г. по описа на РУ – Кърджали, за което са изложени мотиви в Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 12.11.2021 г. на прокурор при РП – Кърджали, ТО – Ардино/л. 11 – л. 12 от АНД № 76/2021 г./.

С други думи, в производството пред районния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, поради което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи този извод. Липсата на доказателства, които да аргументират наличието на знание от страна на собственика на процесното МПС за прекратената служебно регистрация на процесния лек автомобил по реда на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП, взето в съвкупност с обстоятелството, че на релевантната дата лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** е бил с надлежно поставени регистрационни табели на определените за това места, обосновават извода за липса на умисъл у Г.К.К. при осъществяване на административното нарушение, респ. решението на районния съд се явява незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. С други думи, в производството пред районния съд не са били налични каквито и да са данни, че в конкретния случай Г.К.К. е управлявал процесния лек автомобил със съзнанието или предполагайки, че посоченото МПС е с прекратена регистрация.

За прецизност следва да се отбележи, че фактът, че горепосоченият автомобил е бил с прекратена регистрация от 26.08.2021 г. предвид декларация от собственика за съхранение в частен имот и връщане на регистрационните номера, не води до извода за наличие на умисъл от страна на касационния жалбоподател.На първо място такива фактически обстоятелства не са били въведени в хода на административнонаказателното производство, респ. липсва позоваване на прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП в АУАН и НП. В тази връзка отново следва да се посочи, че на процесната дата, при проверката от органите на МВР, управляваният от Г. К. лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, е бил с надлежно поставени регистрационни табели на определените за това места, което е видно и от съдържанието на АУАН. Обстоятелството, как на МПС е имало поставени регистрационни табели, след като те са били върнати от собственика/съгласно справката от КТ/, изобщо не е изследвано в производството пред районния съд.

Предвид горното и след като не е извършил преценка на обсъдените релевантни по делото доказателства, районният съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от Г.К.К. от ***, против Решение № 3/17.01.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино, за основателна, поради което и решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-0238-000375/15.11.2021 г., издадено от ВПД началник РУ – Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Г.К.К. от *** е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в касационната жалба искане за присъждане на деловодни разноски за две инстанции, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена ОДМВР гр.Кърджали, да заплати на Г.К.К. от ***, разноски за две инстанции, а именно в размер на 600 лв., от които 300 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в производството пред районния съд, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2021 г. и 300 лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г., представен в касационното производство. Във връзка с горното следва да се отбележи, че в производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства за  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., но с оглед надлежно въведеното пред Районен съд – Ардино възражение за прекомерност от страна на юрисконсулт М. П./представена молба – л. 14/, предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящата инстанция отчита като ниска и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в минималния предвиден размер – 300 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 3/17.01.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0238-000375/15.11.2021 г., издадено от ВПД началник РУ – Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, с който на Г.К.К., с ЕГН **********, от ***, наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Кърджали, да заплати на Г.К.К., с ЕГН **********, от ***, деловодни разноски в размер на 600 лв.  

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                         2.