Решение по дело №1389/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1025
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20214520101389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Русе, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520101389 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.
415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
79, ал. 1 от ЗЗД от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. чрез клона си в Република
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Д*Д* чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. против ЕРХ. Н. Р., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул.
В* № 4.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
13766669, сключен на 15.08.2016 год., отпуснал на ответника револвиращ кредит в размер
1000.00 лева. Минималната погасителна вноска при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000
лева е 60 лева. Според представения договор обаче е финансирано закупуването на
смартфон SAMSUNG J5 на стойност 345.00 лева и застрахователна премия по групова
полица № 5/2008 год. сигурност на плащанията в размер на 26.00 лева.
Същевременно заявява, че вземането му произтича от договор за револвиращ
портебителски кредит CARD- 14253117, сключен на 03.01.2017 год. Този договор не е
представен по делото, а единствено Приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX- 13766669... CARD- 14253117.
Ищецът заявява, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
задължението на ответника по договор CARD- 14253117 е било в размер на 1072.85 лева за
1
главница, 281.17 лева- възнаградителна лихва от 01.03.2017 год. до 12.10.2017 год. и 317.15
лева- мораторна лихва от 12.10.2017 год. до 23.10.2020 год.
Ищецът твърди, че за посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 4972/2020 год. по описа на РРС, която
заповед му била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите
по заповедта за изпълнение. Претендира деловодните разноски в исковото и заповедното
производства.
В условията на евентуалност, ако бъде прието, че предсрочната изискуемост на вземането
не е надлежно обявена на ответника, предявява осъдителни искове за същите суми.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен представител,
оспорва исковете, няма доказателствени искания.
Оспорва наличието на договорни отношения между страните, предоставянето на кредитната
карта на ответника, обвързаността му от Приложение № 1 поради неподписването му от
ответника и липсата на доказателства за предоставянето му, преви възражение за
прекомерност на възнаградителната лихва.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 261880 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2020 год. по гр. д. № 4972/2020 год. по описа на РРС,
с която е разпоредено на длъжника ЕРХ. Н. Р., ЕГН ********** да заплати сумите: 1072.85
лева- главница, 281.17 лева- възнаградителна лихва от 01.03.2017 год. до 12.10.2017 год.,
317.15 лева- мораторна лихва от 12.10.2017 год. до 23.10.2020 год., законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020 год. до изплащане на задължението,
както и 78.17 лева- разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 15.08.2016 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД и ЕРХ. Н. Р. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX- 13766669 за
финансиране на стоки и услуги, както следва: смартфон SAMSUNG J5 на стойност 345.00
лева и застрахователна премия по групова полица № 5/2008 год. сигурност на плащанията в
размер на 26.00 лева.
В чл. 12 от условията по договора (имащи характер на общи условия) е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева. Това ще се случи, след като кредиторът
проучи изпълнението на задълженията по договора от страна на кредитополучателя и не по-
късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита Ако в този срок не бъде
издадена кредитна карта, този раздел не поражда действие. Всички задължения,
произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат
след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения от
2
кредитора начин. Съгласно чл. 21 от условията кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя. С нея ще бъде предоставен документ- приложение,
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия по револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с
този договор и приложенията към него.
На листи 22 и 23 от делото е приложено горепосоченото приложение, но то не носи
подписа на кредитополучателя, което води до извод за липса на валидно правоотношение
между страните, въз основа на което се претендират сумите по делото.
В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че до ответника въобще не е
достигала процесната кредитна карта, което се установява от приложената на лист 26 от
делото товарителница № 91921614253117/1774691, в която на 23.12.2016 год. е отбелязано,
че причината за недоставяне на пратката е, че телефонът на адресата не отговаря. На
следващо място в графа „съдържание на пратката” е вписано „документи”, което е твърде
общо и не може да обоснове извод, че е изпратена точно кредитна карта. Нелогично звучи и
твърдение, че кредитна карта се изпраща по пощата, предвид ноторно изключително
строгите правила, при които се предават кредитни и дебитни карти от финансови
институции на техните клиенти.
В исковата молба се твърди, че договор CARD- 14253117 е сключен на 03.01.2017 год.,
но доказателства за този факт няма.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за потлебителски револвиращ
кредит CARD- 14253117, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и
главно доказване следваше да установи, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по който е бил изправна страна, предоставил е кредитна карта с
лимит 1000 лева на ответника, както и че кредитополучателят е усвоил посочените в
исковата молба суми и дължи съответните такси и лихви. Ищецът не установи, че е нелице
валидно сключен договор CARD- 14253117, че реално е предал кредитната карта и че
ответникът я е активирал.
С оглед отхвърляне на главния иск, то следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за
законна, договорна лихва и обезщетение за забава.
Поради изложеното направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се следват.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Париж рег. №
*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 14, представлявано от Д*Д*, чрез юрисконсулт Н. АНГ. М., искове да бъде признато
за установено, че ЕРХ. Н. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, бул. Ц*О* № 123, вх. 1, ет. 5,
ап. 19, дължи сумите1072.85 лева- главница, 281.17 лева- възнаградителна лихва от
01.03.2017 год. до 12.10.2017 год., 317.15 лева- мораторна лихва от 12.10.2017 год. до
23.10.2020 год., законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020
год. до изплащане на задължението, които представляват парични задължения,
претендирани по Договор за потлебителски револвиращ кредит CARD- 14253117, за които е
издадена заповед № 261880 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.10.2020 год. по гр. д. № 4972/2020 год. по описа на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4