Определение по дело №223/2018 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 279/21.5.2018г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на двадесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 223 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от  Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против определение № 709/20.03.2018 г. по гр.д.№ 1461/16 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на производството. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

В подаден писмен отговор пълномощникът на  Венцеслав А.И. оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на определението.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 1461/2016 г. на Окръжен съд – Варна е образувано по иск, предявен по реда на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ от  КОНПИ срещу В. А.И. за отнемане на суми по чл. 4, ал. 2. Твърденията са, че с присъда № 79/25.09.2015 г. по НОХД № 1364/2013 г. на ВОС ответникът е признат за виновен в това, че в периода 13.08.2002 г. – 14.01.2003 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като съдружник и управител на "Агро-Вен.То 2002" ООД, в съучастие като помагач с Т. Ф. и неустановено лице като извършители, улеснил избягването за заплащане на данъчни задължения за данъчни периоди - месеците юли, септември, октомври, ноември и декември 2002 г., в особено големи размери 251 633,84 лв., при потвърдена неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадени пред ДП "Младост" при ТДД - Варна справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, като с деянията са били укрити данъчни задължения в особено големи размери - престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК и за придобиването не са установени законни източници.

Оспорвайки иска, ответникът е направил възражение за недопустимост, тъй като срокът на проверката е изтекъл.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за недопустимост на предявения иск. От доказателствата по делото се установява, че уведомлението от ВОП е постъпило в КОНПИ на 02.05.2012 г., а  решението на Комисията по чл.13, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД /отм./ е  взето на 20.07.2016 г. – след изтичането на преклузивния срок по чл.15 от Закона. Приложена е и практика на ВКС на РБ – р. № 323/18.01.2018 г. по гр. дело № 5291/2016 г. на ВКС РБ, IV г. о., с което е прието, че проверката по пар. 5 ПЗР ЗОПДНПИ започва с постъпването на уведомлението и приключва с решението на Комисията по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД /отм./.

Предвид преклузивния характер на срока по чл.15 от ЗОПДИППД /отм./, правилен е извода за недопустимост на иска и производството делото е прекратено. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

 

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 709/20.03.2018 г. по гр.д.№ 1461/16 г.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                    /с особено мнение/       2.