Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №2136 / 05.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Стоянка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 712 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
„Хелио тур с” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул.
„Александър Стамболийски“ №170, представлявано от изпълнителния директор Е.Б.,
чрез адвокат М. Д. С. е оспорил акт за установяване на задължение по декларация
№ РА000066/08.02.2019г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи, местни
данъци и такси и услуги“ при Община Созопол, потвърден с решение № 002/06.03.2019г.
на началник отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол.
Жалбоподателят
твърди, че с оспореният акт неправилно е определен размерът на задължението за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за процесния имот.
Твърди, че на обекта не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване. Иска актът
за установяване на задължение по декларация № РА000066/08.02.2019г. да бъде
отменен или изменен.
В
съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Ангажира
доказателства. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Факти:
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е бил собственик до 03.08.2017г. на 3360
кв.м земя с идентификатор 67800.505.120 и ресторант със склад в гр.Созопол на
ул.“Републиканска“.
На
08.04.2010г. жалбоподателят е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 571,
парт. № 102004621004, с която е декларирал за облагане с данък върху
недвижимите имоти търговски обект ресторант, с РЗП 978 кв.м, складова база, с
РЗП 151 кв.м и земя с площ 3360 кв.м, находящи се в гр.Созопол,
ул.“Републиканска“ (л.14-21).
С
декларация вх.№ 82/08.04.2010г. подадена по реда на чл.17 от ЗМДТ е посочена
отчетна стойност на имотите: земя в размер на 50 399,90 лв., ресторант в
размер на 165 408,67 лв. и складова база в размер на 1 405,05 лв.
(л.24-25).
С
решение № 598 отразено в протокол № 20/27.01.2017г. общински съвет Созопол е
одобрил план-сметка на приходите и разходите по осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци, събиране на битовите отпадъци и
транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането
им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци, почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и други територии от населите места, предназначени за
обществено ползване на територията на община Созопол за 2017 година (л.98-99).
Със
заповед № 8-Z-1607/31.10.2016г.
кметът на община Созопол, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил
границите на районите в които е организирано събиране и извозване на битови
отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на сметосъбиране и
сметоизвозване за 2017г. (л.40). Представена
е и схема за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип „Бобър – 1100 л.“
на територията на стар-град Созопол, изработена към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016г. (л.63).
По
делото е представен договор № 8-30 от 13.01.2015г., сключен между Община
Созопол и „РТК“ ООД, от който се установява, че дейността по сметосъбиране и
сметоизвозване до „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол,
Приморско и Царево“, както и механизирано миене, механизирано и ръчно метене на
териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни
образования и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол се
извършва от фирма „РТК“ ООД (л.43-48). Като срок за предоставяне на услугите,
предмет на договора е уговорен 48 месеца, считано от датата на влизането му в
сила, която дата е датата на неговото подписване (чл.4 от договора). Представени са актове за извършената работа от
„РТК“ ООД за всеки един от месеците на 2017г. (л.51-62), както и списък на
нарядите по сметосъбиране и сметоизвозване в Община Созопол, съгласно договор №
8-30/13.01.2015г. (л.49-50).
Представени
са доказателства за наличие на депо за битови отпадъци – разрешение за ползване
№ СТ-12-795 от 10.09.2007г., с което се разрешава ползването на строеж:
„Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини Созопол, Приморско и
Царево“ (л.42).
На
08.02.2019г. главен старши инспектор в отдел „ПМДТУ“ на дирекция „ИДМДТ“ при
Община Созопол е издал акт за установяване на задължение по подадена декларация
по чл.14 от Закона за местните данъци и такси с вх. № 571/08.04.2010г.
(л.26-27), съгласно който дружеството жалбоподател дължи данък върху
недвижимите имоти за 2017 г. – до 03.08.2017г. в общ размер на 2204,11 лв. –
главница и 340,56 лв. – лихви и такса битови отпадъци за 2017г. – до 03.08.2017г.
в общ размер на 6297,46 лв. – главница и 973,05 лв. – лихви за следните имоти:
земя с площ 3360 кв.м. и ресторант със склад в гр.Созопол, ул.“Републиканска“.
Съгласно
справка представена от органа за начислените ДНИ и ТБО за имот в гр.Созопол,
ул.“Републиканска“, собственост на „Хелио тур с“ АД до 03.08.2017г., деклариран
с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 571/08.04.2010г. (л.38) данъчната оценка послужила като база за
определяне на дължимите ДНИ и ТБО на земята е 131 980,80 лв., на
ресторанта – 729 571,90 лв. и на склада – 83 066,20 лв. Ставката за
данъка върху недвижимите имоти е 3,5 на хиляда, за сметосъбиране и
сметоизвозване е 7 на хиляда, за поддържане на чистотата е 2,5 на хиляда и за обезвреждане
на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,5 на хиляда. В справката е
посочено, че задължението за ДНИ за периода януари – август 2017г. е в размер
на 307,96 лв. за земята, 1702,32 лв. за ресторанта и 193,83 лв. за склада, а
задължението за ТБО за периода януари-август 2017г. е в размер на 615,90 лв. –
сметосъбиране и сметоизвозване, 43,99 лв. – депо и 219,97 лв. – чистота за
земята; 3 404,69 лв. - сметосъбиране
и сметоизвозване, 243,19 лв. – депо и 1215,95 лв. – чистота за ресторанта;
387,64 лв. - сметосъбиране и сметоизвозване, 27,69 лв. – депо и 138,44 лв. –
чистота за склада. В справката са посочени размера на задълженията за ДНИ и ТБО
и за цялата 2017г.
Актът
е бил оспорен (л.30) пред началник отдел „Приходи, местни данъци и такси и
услуги“ на дирекция „Туризъм,
икономически дейности, местни данъци и такси“ при Община Созопол.
С
решение № 002/06.03.2019г. (л.33) актът за установяване на задължение по
декларация е потвърден изцяло. Решението е съобщено на жалбоподателя на
15.03.2019г. (л.37). Жалбоподателят е оспорил акта пред Административен съд
Бургас с жалба депозирана пред съда на 01.04.2019г. (л.3-4), но изпратена по
пощата на 29.03.2019г. (л.5).
Правни
изводи:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци и такси и
услуги“ на Дирекция „ИДМДТ” при Община Созопол, съобразно правомощията
предоставени със заповед № 8-Z-1586/12.11.2015г. на кмета на Община Созопол
(л.39).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаването му.
При
издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта на
това основание. АУЗД е издаден въз основа на декларация с вх. № 571 от 08.04.2010г.,
на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ДНИ и ТБО е
посочен общо за земята, ресторанта и склада, както и дължимият размер на ТБО е
посочен общо без да е изложено разпределението му по трите вида услуги, които
се включват в таксата.
Това
процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който
е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка под формата
на справка, където е посочена основата, послужила за определяне на ДНИ и ТБО, посочена
е всяка от ставките съобразно трите вида услуги и е посочен размера на ДНИ и
ТБО поотделно за земята, ресторанта и склада, както за цялата 2017г., така и за
периода януари-август 2017г. След като механизмът на образуване на определената
с АУЗД ДНИ и ТБО се съдържа в административната преписка, обстоятелството, че
той не е изложен надлежно и в самия акт, не обосновава неговата порочност поради
допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото
на защита на лицето, на което се вменява задължението да плати съответното ТБО.
В този смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.
Съдът
намира, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Същият
е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите
служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт,
доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията
си за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2017г. – до 03.08.2017г.,
за притежавания от него недвижими имоти на територията на Община Созопол.
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти. В случая няма спор по делото, че до 03.08.2017г.
дружеството е било собственик на 3360 кв.м земя с идентификатор 67800.505.120 и
ресторант със склад в гр.Созопол, ул.“Републиканска“, за които е подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ. Ето защо, след като дружеството е било собственик
на имота през 2017г. - до 03.08.2017г., правилно е прието от административния
орган, че то е задълженото лице за данък недвижими имоти и са му определени
задължения за ДНИ, като е без значение дали е ползван имота или не, съгласно
чл.13 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от
началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в
собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. След
като новия собственик дължи данък недвижими имоти от началото на месеца следващ
месеца, през който е прехвърлена собствеността на имота, то бившия собственик
дължи данък недвижими имоти до края на месеца, през който това е станало. В
случая доколкото „Хелио тур с“ АД е било собственик на имотите до 03.08.2017г.,
то дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1
от ЗМДТ, за имотите до 31.08.2017г.
След
извършена справка в интернет сайта на Общински съвет – Созопол, съда установи,
че съгласно чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Созопол, приета с решение № 45/5/23.01.2008г. от Общински
съвет Созопол (в приложимата редакция, изм. с решение №61 от протокол
№5/22.12.2016г.; решение №66 от протокол №5/22.12.2015г. и решение №357 от
протокол №12/30.06.2016г.), размерът на данъка върху недвижимите имоти се
определя в размер на 3.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В
конкретния случай, размерът на данъка правилно е определен върху данъчната оценка
на имота, която в случая за 2017г. е била: 131980,80 лв. за земята; 729 571,90
лв. за ресторанта и 83 066,20 лв. за склада, съгласно представената
справка (л.38) и същите не се оспорват от жалбоподателя. При така определените
основи размерът на данъка е точно изчислен, при ставка от 3.5 на хиляда върху
данъчната оценка, определена от Общински съвет - Созопол в чл.15 от Наредбата.
На
дружеството са определени задължения и за такса битови отпадъци, за
предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа
или в други съоръжения, поддържане чистотата в териториите за обществено
ползване.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са
посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е
необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Предвид
посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка от услугите е
необходимо ответникът да докаже наличието на три кумулативно предвидени
предпоставки – принадлежност на имота към територията на съответното населено
място; обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател
на този имот и реалното предоставяне на услугите – по отношение сметосъбиране и
сметоизвозване, както и наличието на депо – по отношение обезвреждането на
битови отпадъци.
По
делото няма спор, че жалбоподателят е бил собственик на имотите, предмет на
декларация с вх. № 571 от 08.04.2010г. до 03.08.2017г., както няма спор и по
отношение на предпоставката – принадлежност към съответното населено място -
процесните имоти се намират в гр.Созопол. Т.е. налице са първата и втората
кумулативни предпоставки, а именно принадлежността на имота към територията на
съответното населено място и обстоятелството, че именно задълженото лице е
собственик или ползвател на този имот.
Налице
е и третата предпоставка- реалното предоставяне на услугите. От представените
по делото доказателства - договор № 8-30/13.01.2015г. сключен между Община
Созопол -възложител и „РТК“ ООД - изпълнител, актовете за извършена работа през
всички месеци за 2017г. от „РТК“ ООД, издадени на основание чл.3, т.1 от
договора (л.84-95), се установява, че услугата е реално осъществена и за нея се
дължи такса. В тях изрично е посочена територията, в която е извършвано
сметоизвозването, както и количеството на извозените отпадъци. Посочени са и
териториите, където е извършвано поддържането
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и
дейностите които са извършвани – ръчно метене, почистване на улични кошчета,
механизирано миене и метене. От същите несъмнено се установява, че такива
услуги са извършвани на територията на гр.Созопол, където се намират процесните
недвижими имоти.
Без
съмнение е налице и дължимостта на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци
в депа, тъй като за това законът изисква само да се докаже, че на територията
или в землището на съответното населено място има сметище. Такива доказателства
по делото са представени, не са оспорени. Ответникът е доказал, че е разрешено
ползването на строеж: „Регионално депо за твърди отпадъци за общини Созопол,
Приморско и Царево“, съгласно разрешение за ползване № СТ-12-795 от
10.09.2007г.
По
отношение ползването на процесния имот жалбоподателят не е подал декларация за 2017г.,
че имота няма да се ползва през цялата година.
След
извършена справка в интернет сайта на Общински съвет – Созопол, съдът установи,
че съгласно чл.18, ал.3, т.2 от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (в приложимата
редакция изм. с решение № 1050/23.12.2010г.) от Общински съвет – Созопол е
приет следния размер на ТБО за нежилищни имоти на фирми в строителните граници
на населените места на община Созопол: 7 промила за сметосъбиране и
сметоизвозване, 0,5 промила за депо и 2,5 промила за чистота върху по-високата
между отчетната стойност и данъчната оценка на имота (съгласно приложение 1
таблица към Наредбата).
В
конкретния случай отчетната стойност на имотите е 50 399,90 лв. за земята,
165 408,57 лв. за ресторанта и 1 405,05 лв. за склада, според
подадената от жалбоподателя декларация по чл.17 от ЗМДТ (л.24-25), а данъчната
им оценка е 131 980,80 лв. за земята, 729 571,90 лв. за ресторанта и
83 066,20 лв. за склада, съгласно представената по делото справка (л.38),
което е не е спорно между страните. При изчисление на таксата за ТБО по
отделните компоненти правилно е приложена ставката, както и правилно същата е
изчислена върху данъчната оценка на имотите, тъй като същата е по-висока от
отчетната стойност.
Правилно
ДНИ и ТБО са начислени за периода януари-август 2017г., т.е. от началото на
годината до началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила
промяната в собствеността.
Поради
дължимостта на установените с акта задължения за ДНИ и ТБО, които не са
заплатени в законоустановения срок, правилно на дружеството са определени и
задължения за лихва за просрочие, с оглед разпоредбата на чл.175 ал.1 от ДОПК.
По
горните съображения жалбата срещу акт за установяване на задължение по
декларация № РА000066/08.02.2019г. издаден от старши инспектор в отдел „Приходи,
местни данъци и такси и услуги“ на Дирекция „икономически дейности, местни
данъци и такси“ при Община Созопол се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, за което е приложен договор за правна защита и съдействие серия
В № ********** без дата (л.70). Съгласно същия договореното възнаграждение е в
размер на 500 лева, с отбелязване, че те са платени по банкова сметка, ***. По
делото липсват доказателства за заплащането на тази сума по банков път, поради
което разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като
липсват доказателства такива да са направени.
Така
мотивиран и на основание чл.160,
ал.1, предл.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на „Хелио тур с” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул. „Александър
Стамболийски“ №170, представлявано от изпълнителния директор Е.Б. против акт за
установяване на задължение по декларация № РА000066/08.02.2019г., издаден от
старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община
Созопол, потвърден с решение № 002/06.03.2019г. на началник отдел „Приходи,
местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: