№ 1161
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501037 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ срещу
решение № 1431/ 21.02.2020г. на СГС, ГО, 3ти състав, постановено по гр.д.
№ 9565/17г. в частта, в която е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
претендирано обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че присъденото обезщетение е завишено по размер и съдът не е взел предвид
обстоятелства, които са от значение за определянето му. Съдът ги е обсъдил
формално, поради което е присъдил несправедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Не е взето предвид заключението на медицинската
експертиза, според която ищецът е получил счупване на две кости на
стъпалото, контузия на главата без загуба на съзнание, контузна рама на
левия клепач с хематом. Лечението му е било консервативно без оперативна
интервенция. Тези травми не обосновават размер на обезщетението от 50
000лв. То не съответства на икономическата конюктура в страната. Подобно
обезщетение води до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че
определеният процент съпричиняване е нисък и не отговаря на действително
1
събраните доказателства. В. С. сам се е поставил в риск като е предприел
пътуване при водач, който е алкохолно опиянен.
Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от част и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
В.С. в депозиран писмен отговор и молба заедно с писмена защита
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като счита
първоинстнационното решение за правилно, в обжалваната част от
ответника. Счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба
ищецът В.С. твърди, че на 18.12.2016г. около 19ч. е пътувал на предна дясна
седалка в лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ********, движещ се по път
VTR 2287, км.1+500. МПС е било управлявано от М. С. М.. Изведнъж той е
изгубил контрол над превозното средство, което е излязло от пътното платно
и се е преобърнало. Ищецът е изпитал силна болка, тъй като е ударил тялото
и главата си в купето на автомобила. На мястото на произшествието е
пристигнала пътна полиция и Спешна помощ. Бил е съставен констативен
протокол с пострадали лица. Установено е, че собственик на МПС е П. П.,
както и че водачът е употребил алкохол и има концентрация на същия 1, 58
промила при първоначалната проверка и 0, 85 промила при кръвна проба. За
лекият автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“
към момента на ПТП при ответника за периода 21.12.2015г. до 21.12.2016г.
В резултат на пътния инцидент ищецът е получил закрита черепно- мозъчна
травма с липса на част от спомен за случилото се, оплакване от главоболие и
виене на свят, закрито счупване на навикуларната кост на лявото ходило и
трета метатерзална кост на същото, разкъсно- контузна рана на гърба на носа,
разкъсно- контузна рана на лявата вежда, разкъсно- контузна рана в дясната
седалищна област, кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на
клепачите на двете очи и на лявата колянна става. Лечението на фрактурата е
било консервативно с поставен гипсов ботуш, което е довело до
невъзможност да извършва активна дейност за период от около 4 месеца.
2
Черепно- мозъчната травма му е причинила временно разстройство на
здравето неопасно за живота за срок около 25 дни. Той е имал болничен
престой от 18.12.2016г. до 20.12.2016г. както и издадени болнични листа за
временна нетрудоспособност. Получените травми са се отразили
изключително тежко върху физическото му състояние, защото е изпитвал
постоянни силни болки, които макар и постепенно да са намалили
интензитета си, продължават и не са напълно отшумели към момента.
Провеждал е рехабилитация и масажи. Ищецът е получил смесено тревожно
депресивно разстройство и душевни травми. Изпитал е основателен страх за
живота си и до момента не може да се отърси от преживяното. Сънува
кошмари и изпада в чести пристъпи на паника. Избягва да се придвижва с
автомобил като това е непосредствен страх да не се случи отново инцидент.
Освен неимуществените вреди С. е претърпял и имуществени в размер на
429, 20 лв. съобразно описани в исковата молба разходни документи. При
ответника е била образувана ликвидационна преписка след предявяване на
застрахователна претенция на 22.03.2017г. След изтичане на срока по чл.496
от КЗ ответникът го е уведомил, че не са представени всички изискани
документи и е отказал плащане на обезщетение. Затова ищецът моли съда да
го съди да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000лв., в едно със законната лихва от 18.12.2016. до окончателното му
изплащане, както и имуществени вреди от 429, 20 лв. в едно със законната
лихва, считано от 18.12.2016г. до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Армеец“ в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска по размер и прави възражение за съпричиняване
по отношение на ищеца, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан и в
МПС, управлявано от водач, употребил алкохол. Заявява, че пред него е
образувана преписка за определяне на обезщетение на ищеца. Уведомил е
процесуалния му представител, че следва да се представят допълнителни
документи, които не са представени. Оспорва начина на причиняване и
възникване на вредите. Твърди, че водачът М. не е виновен за настъпване на
произшествието.
Третото лице помагач М. С. М. в депозирано писмено становище
оспорва, че е употребил алкохол. Заявява, че двамата с ищеца са били на
3
риболов на 18.12.2016г, но на различни места на водоема. Когато е
приключил с риболова се е обадил на С. и са тръгнали заедно към гр.
Стражица. Не може да си обясни как е загубил контрол върху автомобила.
Той обичайно спазва правилата за движение по пътищата. Поддържа, че е
бил с влошено здравословно състояние, което е налагало в процеса на
лечение преди и в деня на инцидента да приема лекарствено средство,
употребата на което е вероятната причина за отчитане на наличие на алкохол
в кръвта му. Счита, че не следва да бъдат приети резултатите от кръвната му
проба като годно доказателство, тъй като не са получени в съответствие с
Наредба № 30/2001г. Не е посочено количеството кръв, което е взето, за да се
установи дали то съответства на посоченото в чл.11, ал.2 от Наредбата. Това
е от определящо значение за евентуалния процент на концентрация. Пробата
е взета от него на 18.12.2016г., а е изследвана на 04.01.2017г. и няма данни
дали е спазен срокът за изпращането й от центъра за спешна медицинска
помощ, както и за условията й за съхранение. Тъй като разликата между
установеното количество алкохол с техническо средство и кръвната проба е
изключително голяма, то не следва да се взема предвид установеният
резултат от първоначалната проверка.
Безспорно е, че на 18.12.2016г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него е съставен, констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието от
същата дата, скица към него и фотоалбум.
Не се спори, че лек автомобил марка „Фиат Браво“ с рег. № ******** е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
произшествието при ответника.
Приета е експертиза № III-4/04.01.2017г. за изследване на количеството
алкохол във взетата от М.М. кръвна проба и е установено, че то е 0, 86
промила на хиляда. Третото лице помагач не оспорва, че кръвната проба е
взета от него на 18.12.2016г., но оспорва спазването на правилата,
установени в Наредба № 30/2001г.
Във връзка с твърдените в исковата молба травми, получени от ищците
при произшествието, са представени епикризи от МОБАЛ „ д-р Ст. Черкезов“
АД- гр. Велико Търново -отделение по ортопедия и травматология, история
на заболяването от същата болница, съдебномедицинско удостоверение,
4
документи за проведени изследвания.
Не е спорно, че ищецът е предявил застрахователна претенция пред
ответника, по която е образувана щета, приложена по делото.
Допусната съдебномедицинска токсилогична експертиза е посочила, че
при съдържание на алкохол в кръвта от 1, 58 промила е налице алкохолно
опиянение от лека към средна степен според приетата в страната скала за
„Степени на алкохолно опиване“. То се изразява в емоционална
неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на координацията, вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено нарушена координация- до
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, координацията,
вниманието, съобразителността, силно забавени реакции, признаци на
потискане на централната нервна система. Лицето не изпада в безсъзнателно
състояние. Според скалата на Дубовски съдържанието от 1, 58 промила на
алкохол в кръвта съответства на фаза 3/вълнение/. Тя включва интервала от
0,9 -2,5 промила. Външната изява е в нарушаване на моторната коориданиця
и рефлекси, дизартриа, брадилалия, емоционална нестабилност,
неспособност за адекватно възприемане на околната среда, намалена
зрителна способност, възможно е гадене и повръщане. Това е временно
разстройство на здравето неопасно за живота. При такава концентрация на
алкохол в кръвта лицето има загуба на критична преценка, повлияване на
възприятията, паметта и разбирането, повишено реакционно време, намалена
зрителна острота и периферно зрение, сензорно- моторна некоординираност.
Вещото лице е посочило външните проявления на алкохолно опиване от
подобна степен.
Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-експерт
телесно здраве, е установила травматичните увреждания на ищеца: счупване
на ос навикуларе /лидиевидната кост/ и на трета метатерзална кост на лявото
ходило, контузия на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, но
с частична липса на спомен, контузна рана на горен клепач на лявото око с
подкожен хематом. Те са в причинна връзка са ПТП. Проведеното лечение е
било адекватно и своевременно. Фрактурите са лекувани чрез закрито
наместване и гипсова имобилизация с гипсов ботуш в областта на лявото
стъпало. Използвани са капки „Салтогин“ и мази „Тобрек“ за травмата в
очите, антикоагуланти и обезболяващи. Гипсовата имобилизация е била за
5
срок от 45 дни, след което ищецът е започнал раздвижване. За период около
6 месеца е изпитвал болки и страдания като за първия месец те са били
интензивни. Възстановителният период е шест месеца. За този период
ищецът е бил в отпуск по болест. Няма данни и медицинска документация,
които да установяват невъзстановени увреди. За в бъдеще при фрактурите е
възможно при по- голямо натоварване и промяна на времето да има болка в
лявото стъпало. Получените увреди от ищеца не налагат за в бъдеще
ограничения в двигателния режим и водения от него живот.
Възстановителния период е протекъл нормално.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и
безпристрастни, основаващи се на научните правила и опита на експертите.
Допусната е автотехническа експертиза. Тя е дала заключение за
механизма на произшествието, мястото, на което е станало ПТП, посоката на
движение на лекия автомобил, къде е настъпил удара, причината за
настъпване на произшествието. Според вещото лице тя се изразява в
субективните действия на водача на автомобила, който е загубил контрол
върху него, на избраната скорост на движение, на начина на управление,
свързан с резки завъртания и с по- голям ъгъл на отклонение на волана при
конкретната пътна обстановка. Вещото лице е посочило къде по автомобила
са деформациите и в какво се изразяват те. Инициалния удар е бил в дясната
предна част на МПС. Ищецът е пътувал на предна дясна седалка.
Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за всички места,
включително и за водача и за пътника до него. Вещото лице е посочило
треакторията на тялото на ищеца при удара и обръщането на автомобила.
Според него при тотална щета на автомобила ищецът ще има телесни
увреждания със или без поставен предпазен колан.
Съдът приема заключението като компетентно, безпристрастно и
обосновано, основаващо се на научните правила и опита на експерта .
В хода на процеса са събрани гласни доказателства по делегация.
Свидетелят Г. живее на семейни начала с ищеца от 10 години. На
18.12.2016г. сутринта той и М.М. са тръгнали за риба в с. Бреговица. Времето
е било студено и ищецът е купил една бъклица с вино. Бил е прелял в малко
шише вино, за да се затопли докато ловят риба. След това свидетелят е
заминала за село Джулюница и през деня се са чували по телефона, като С. се
6
е оплакал, че рибата не кълве. Към 18.30ч. й е звъннал и й е казал, че са
катастрофирали с М.. Тя е тръгнала в посока към гр. Стражица. Видяла е, че
колата е била извън пътя, до едно дърво, обърната на една страна. Таванът е
сочел към шосето. Двамата са били още в колата. Имало е две спрели коли,
които са се обадили на бърза помощ и пожарната. Тогава зетът на свидетеля е
отворил капака на колата, за да извади клемите на акумулатора, за да не се
подпали тя, тъй като е имало излив на бензин. След това са счупили стъклото
на автомобила, за да извадят ищеца. Докато са го вадили са откопчали
предпазния колан. Докато са придвижвали В. С., М.М. е бил излязъл от
колата. Тогава са дошли линейката и пожарната. В нея са се качили и
двамата, но В. С. е бил легнал, тъй като е било преценено, че е по- тежко
ранен. Тя ги е закарала в гр. Велико Търново. Свидетелят познава М.М.,
защото работят заедно. Той и ищеца също се познават. В.С. е имал счупен
ляв крак на две места и изкълчено коляно. Имал е рани по главата и лицето,
бил е обезобразен. Имал е и натъртване в гърдите. Според свидетеля болките
са се отразили тежко на ищеца, бил е в болнични. Гипсирали са го на криво.
Когато е ходел на рехабилитация са му казали, че е можело да му се чупи
крака, но това не е станало. В дома си е бил на легло три месеца и половина –
четири. Не е можел да ходи до тоалетната. Когато е трябвало да ходи на
превръзки някой е трябвало да му помага. Пиел е лекарства. Изпитвал е
болка в главата и все още я изпитва. Когато спи се стряскал. Страх го е да се
вози в кола, освен ако не е много належащо, но не се качвал при всеки. След
инцидента е ходел на изследвания и рехабилитация. След като са махнали
гипса е ходел на раздвижване и нагревки. След рехабилитацията е започнал
да ходи сам до тоалетната. В болницата е бил в ортопедията, където му е
гипсиран крака и е останал три дни. След това свидетелят се е грижела за
него в къщи. Възстановяването е продължило три месеца и половина. След
това е имало рехабилитация. Започнал е да се движи с две патерици, а след
това с една. Към настоящия момент ищецът не ползва помощни средства при
движение. Преди е ходел за риба и да играе футбол с приятели, а сега избягва
събиранията. Сега сутрин, когато стане не изпитва болки, но когато постои
няколко час кракът му отича и се появя болка. Може би преди една година е
ходил на лекар. Все още не е превъзмогнал стреса от преживяното. През
нощта се събужда целия в пот и вика, стряска се. Два пъти е ходил на
психиатър, когато е бил в болницата. Все още се притеснява да се вози в кола
7
, все още накуцва. Станал е по-затворен, но не споделя с нея. Преди е качвал
дърва, помагал е на свидетеля във всичко. Сега не го прави. Страни от
приятелите си, повечето време е сам. Сега ищецът ходи на работа, но се
оплаква, че когато стои по дълго кракът му отича и го боли. Когато е нощна
смяна го взимат приятели с кола.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля, основаващи се на
лични впечатление за фактите и обстоятелствата, които излага и като при
прецени съобразно чл.172 от ГПК, доколкото свидетелят и ищецът са във
фактическо съжителство. Не ги кредитира в частта, в която свидетелят
заявява, че ищецът леко накуцва, доколкото няма изложени такива твърдения
в исковата молба и няма събрани доказателства в тази насока, които да го
потвърждават.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за
неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. като е приел за основателно
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД. В отхвърлителната част решението е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалнопрвана
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но неправилно
доколкото има грешна правна квалификация.
Въззивният съд констатира, че предявеният иск е с грешна правна
квалификация. Той може служебно в съдебното решение да я промени като
приложи императивната норма на закона. В случая това не води до промяна
в тежестта на доказване. И при квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ
фактите, които подлежат на установяване от страните, са идентични, както и
при иск с правна квалификация по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Вярната
8
квалификация е по отменения КЗ, тъй като застраховката „гражданска
отговорност“ на автомобилистите е сключена през месец декември 2015г.
Според пар.22 от ПЗР на КЗ за такива застрахователни договори се прилага
глава Четвърта от отменения Кодекс на застраховането, респективно чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/. Грешната правна квалификация е нарушение на материалния
закон, но това не прави първоинстанционното решение недопустимо./ Р №
54/25.03.2014г. по гр.д. № 3066/13г., IV г.о. на ВКС, Р № 91/04.04.2019г. по
гр.д. № 3595/18г., IV г.о. на ВКС, Р № 452/16.11.2011г. по гр.д. № 621/10г., IV
г.о. на ВКС/. По отношение на частта, в която то е влязло в сила, въззивният
съд не може да извърши проверка досежно неговата правилност.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна и функционална от тази на деликвента.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. При
безспорно установения механизъм от автотехническата експертиза, се налага
извод за противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при
жалбоподателя лек автомобил по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Той е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. С
оглед на това следва да се приеме, че предпоставките от фактическият състав
на чл.45 от ЗЗД са установени. В тежест на ищеца е да установи и наличието
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя, ответник в
спора. Не е спорно пред въззивния съд обстоятелство, че гражданската
отговорност за лек автомобил „ Фиат Браво“ е застрахована при
жалбоподателя и застраховката е била валидна към датата на настъпване на
ПТП. Това обуславя пасивната материалноправна легитимация на ЗАД
„Армеец“ АД.
9
Спори се относно размера на неимуществени вреди и по размера на
съпричиняването от страна на В. С..
Настоящата инстанция приема за установен механизма на
произшествието, както и получените травматични увреждания от ищеца
съобразно медицинската експертиза, а именно: счупване на ос навикуларе
/лидиевидната кост/ и на трета метатерзална кост на лявото ходило, контузия
на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, но с частична липса
на спомен, контузна рана на горен клепач на лявото око с подкожен хематом.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. Съдът като съобрази медицинската експертиза,
възрастта на ищеца към момента на ПТП-27годишен и неговото здравословно
състояние след инцидента, намира, че справедливото обезщетение за
репариране на получените от ПТП увреждания е 24 000 лв. При
определянето му съдът съобрази, че В. С. е бил в приет в болница за лечение
за периода 18.12.2016г. до 20.12.2016г. Получените фрактури на лявото
ходило не са наложили да се извърши оперативна намеса за открита
репозиция, а наместването е било закрито с консервативно лечение чрез
гипсова имобилизация/ гипсов ботуш/. Това е средна телесна повреда,
причинила на ищеца временно разстройство на здравето неоспасно за
живота. Фрактурите са довели до обездвижването на ищеца за около 45 дни,
след което е махнат гипса. Травмите са нарушили възможността за
самостоятелно придвижване, като е ползвал помощни средства- патерици,
първоначално две, а след това една. Създаден е дискомфорт по отношение на
обичайния му начин на живот, във възможността да се обслужва
самостоятелно. Била му е необходима чужда помощ, включително и в
домашни условия след изписването му от болничното заведение. Грижите за
него са полагани от свидетеля Г.. Общо възстановителният период е бил
около 6 месеца като той е протекъл нормално. За този период той е ползва
10
отпуск за временна нетрудоспособност. По делото няма медицински
документи, от които да се установява, че има трайни последици от двете
фрактури, които да се отразили на двигателната способност на ищеца с левия
крак. Той се е възстановил, но за в бъдеще е възможно в лявото стъпало при
по- голямо натоварване или промяна на времето да има болка. Свидетелят Г.
заявява, че при по- дълго стоене на крака, лявото ходило отича и се появява
болка при ищеца. Няма данни за останали негативни последици или
усложнения от травмите, които да оказват влияние за постоянно върху
здравето и бита му. Той се придвижва самостоятелно и не се нуждае от
чужда помощ. Съдът съобрази и негативните емоционални преживявания,
които ищецът е имал в следствие на инцидента и които са обичайни при
пътно произшествие. Свидетелят съобщава, че той се страхува да пътува с
кола, а ако се качи, то не е с всеки. В същото време заявява, че приятели
вземат ищеца с лек автомобил, за да отиде на работа. Поради това
противоречие съдът приема, че не е установено по категоричен начин, че
ищецът изпитва страх от пътуване в МПС. Останалите увреди- контузия на
главата с мозъчно сътресение без загуба на съзнание, но с частична липса на
спомен и контузна рана на горен клепач на ляво око с хематом са причинили
временно разстройство на здравето на В. С. неопасно за живота му. Те са
отшумели като няма данни за остатъчни последици, които да са довели до
влошаване на зрението и общо на здравословното му състояние. В процеса не
са доказани посочените в исковата молба увреждания: разкъсно- контузна
рана по гърба на носа, разкъсно- контузна рана в дясната седалищна област,
кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на клепачите на двете очи
и на лявата колянна става.
С оглед тежестта на доказване въззивникът –ищец има задължението
да установи всички твърдени в исковата молба увреждания, за които
претендира неимуществени вреди. Не се твърдят и не е доказано в процеса,
че от травмите има останали трайни последици за В. С..
Настоящата инстанция като взе предвид доказаните увреди в процеса,
както и последиците от тях, възстановителния период намира, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди за В. С. е 24 000лв.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД относно пътуването на ищеца в МПС, чиито
11
водач е употребил алкохол.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В. С. е за това, че е пътувал в автомобил,
чиито водач е употребил алкохол и сам се е поставил в риск. Това е проява на
самостоятелен и свободно формиран избор за пострадалия, по отношение на
когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа. Поведението на пострадалия, изразяващо
се в поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране представлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. На
доказване подлежи обективният факт за знание на увредения, респективно
възможността при проявена дължима грижа, че водачът на МПС, в което е
пътувал, е употребил алкохол. В тежест на жалбоподателя е да го докаже с
всички допустими и относими доказателства. Свидетелските показания,
дадени от страните по делото/ ищеца и третото лице помагач/ в досъдебното
производство могат да се приемат като извънсъдебно признание за неизгодни
за тях факти, които съобщават и които водят за тях до негативни правни
последици. Затова съдът съобрази показанията на М. М. и В. С., дадени в
досъдебното производство, от които се установява фактът, че ищецът е
купил бутилка вино от 2 л., което заедно са изпили, докато са ловели риба.
След като са си тръгнали са спрели в магазина на с. Бряговица, където са
закупили отново алкохол, който са употребили. За същото излага показания и
свидетелят Г., която потвърждава, че ищецът е закупил бъклица с вино за
риболова. Като взе предвид коментираните доказателства настоящата
12
инстанция счита за доказан обективният факт на знание у ищеца, че водачът
на лекия автомобил, в който е бил пътник, е употребил алкохол, което е
достатъчно, за да се приеме, че се е поставил в риск и е доказан неговият
обективен принос към увреждането си. От заключението на
токсикологичната експертиза се установява, че установеното количество
алкохол в кръвта на третото лице помагач с техническо средство от 1, 58
промила е лека към средна степен на алкохолно опиянение. Кръвната проба
също установява наличието на алкохол в кръвта чрез извършена химическа
експертиза в размер от 0, 86 промила. Според приетата в страната скала за
„Степени на алкохолно опиянение“ това количество също попада в обхвата на
лека към средна степен на опиянение. То има външни прояви, които се
изразяват в емоционална нестабилност, неспособност за адекватно
възприемане на околната среда, намалена зрителна способност и периферно
зрение, отслабване на вниманието и съобразителността, забавени реакции и
повишено реакционно време, нарушена моторна координация, които биха
били забелязани от пострадалия. Като ги е пренебрегнал е приел поведение,
което го е поставило в риск от увреждане. Затова възражението на
застрахователя с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в обем
1/3. Ответникът установи поведение от страна на В. С., което представлява
обективен принос на пострадалия и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. / В този смисъл т.7 от ТР № 1/2014/23.12.2015г. на
ОСТК на ВКС/. Дължимото обезщетение е 16 000лв.
Като страна в процеса третото лице помагач е направило възражения и
твърдения във връзка с наличието на алкохол в кръвта му. Той не оспорва,
че е управлявал МПС, в което е пътувал В. С., както и че на 18.12.2016г. му е
извършена проверка за алкохол с техническо средство и му е взета кръвта
проба за установяване на алкохол в кръвта му. Това се подкрепя и от
приложената лабораторна книга на Базова научно- техническа лаборатория
към ОДП- Велико Търново. От записването в нея е видно, че в МОАБЛ – гр.
Велико Търново е взета кръвна проба от М. М.. Но той твърди, че наличието
му се дължи на приел на медикамент за лечение, както и оспорва валидността
на химическата експертиза като извършена в нарушение на Наредба № 30/
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС. Според чл.2, ал.2 от същата с
лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго
13
упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не
позволява извършването на проверка с техническо средство. От разпоредбата
на чл.3, ал.3 от Наредбата е видно, че срокът, в който водачът следва да се
яви за медицинско изследване, в определената за тази цел лаборатория, е 45
минути, когато нарушението е извършено в населеното място, в което се
намира лечебното заведение и до 120 минути- в останалите случай. Т.е.
взимането на кръвна проба следва да стане в горния часови диапазон. В
тежест на страната, която твърди определени факти от действителността,
следва да ангажира доказателства за тях, от които съдът да приеме, че са се
осъществили. Това е в нейна доказателствена тежест. В процеса М. М. не е
доказал, че кръвната проба му е взета в противоречие на чл.3, ал.3 от
цитираната наредба, както и че наличието на алкохол в кръвта се дължи на
прием на медикамент. Това негово твърдение влиза в противоречие с
показанията, които е дал в досъдебното производство и които съдът приема
като извънсъдебно признание. В негова тежест е да докаже и възраженията за
допуснато нарушение на чл.11, ал.2, чл.13, ал. 2 и чл.16, ал.2 от горната
Наредба. В тази насока доказателства не са ангажирани, поради което следва
да се приеме, че при взимането на кръвната проба са спазени всички
изисквания на наредбата.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2015г., икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните
лимити не може да бъде водещ критерий за съда при справедливото
репариране на неимуществените вреди и те нямат самостоятелно значение
при тази преценка/ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение от 16 000 лв. представлява 44 минимални работни
заплати за страната за 2015г./380 лв. МРЗ за 2015г. от 01.07.2015г. до
31.12.2015г./ и 21 средно месечни заплати при 735, 46 лв. средно месечна
работна заплата за страната за месец декември на 2015г. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения на стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
14
Поради изложеното първоинстанционно решение трябва да се отмени
изцяло за сумата от 45 000 лв. с оглед на установената погрешна правна
квалификация на иска, дадена от първоинстанционният иск.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от иска за СГС в размер на 554 лв. За
производството пред САС в размер на 580 лв./ 800 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение/
В тежест на жалбоподателя е да заплати адвокатско възнаграждение на
адв. Х. В. по чл.38 от ЗАдв. в размер на по 668, 44лв. за производството пред
СГС и САС.
Жалбоподателят следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 640лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№ 1431/ 21.02.2020г. на СГС, ГО, 3ти състав,
постановено по гр.д. № 9565/17г. в частта, в която е уважен иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм//с погрешна правна квалификация по чл.432, ал.1 от КЗ,
приета от СГС/ за сумата от 45 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 да заплати на В. В. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ №
** и със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ** чрез адв. Х. В. сумата от 16
000лв. / шестнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди по
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, в едно със законната лихва
върху нея, считано от 18.12.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. В. С., гр. Стражица срещу ЗАД
„Армеец“, гр. София с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм/ над 16 000лв. до
45 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ** чрез адв. Х. В. да заплати на ЗАД „
15
Армеец“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 разноски по
делото пред СГС в размер на 554 лв./ петстотин петдесет и четири лева/, а за
САС в размер на 580 лв. / петстотин и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 да заплати на адв. Х. М. В., гр. ***, бул. „***“ № **
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАДв. в размер на 668, 44
лв. за СГС и 668, 44лв/ шестстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и
четири стотинки/ за САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 да заплати по сметка на СГС сумата от 640 лв. / шестстотин и
четиридесет лева/ държавна такса.
Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от 45 000лв. до 50000лв., както и в частта, в
която е отхвърлен искът за имуществени вреди.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16