Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
гр. Кюстендил,15.06.2020 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д. № 1318/ 2019 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. А.А.А.,
е предявил против „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73, представлявано от И.
К. М., искове да бъде осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 80 000 – осемдесет хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания - причинени в резултат на трудова злополука на 16.07.2018 г. около
15.30 часа в дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите буки“ на територията на
ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, ведно със законната лихва от 16.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; 4270.19
лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – платено лечение за
причинени травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано 16.07.2018
г. до окончателното изплащане на задължението; 304.23 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди като
разлика между получаваното обезщетение за временна неработоспособност до пълния
размер на дължимото трудово възнаграждение за периода м.07.2018 г. до м.
07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените
деловодни разноски.
В срока за отговор ответната страна оспорва иска по
основание и размер, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради проявената от ищеца груба небрежност, взема становище по
доказателствата, прави самостоятелни доказателствени искания.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а това се установява и от
трудов договор № 18/29.11.2013 год./л.6/, че между тях към 16.07.2018 год. е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал
длъжността „секач“,съгласно Допълнително споразумение към трудов договор
от 29.11.2013 г. / вж. л. 97 от делото/, с подписани за
длъжностите характеристики/л.85 и л. следващ л. 94 от
делото/. Видно от приетия по
делото Протокол № 10/22.10.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала около 15.30 часа на 16.07.2018 г. на ТП на НОИ – гр.
Кюстендил е, че в същите дата и час ищецът изпълнявал трудовите си функции в
дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите буки“, на територията на ДЛС
„Осогово“, като осъществявал дейност по поваляне /отсичане/ на дървета,
кастрене и издърпването им до временен склад, при което отрязан бор отскочил и
ударил друг бор, който на свой ред се отметнал и ударил ищеца в областта на
главата. Присъствалият на място, и свидетел по делото, К. П. веднага информирал
управителя на ответното дружество, който на свой ред извикал екип на спешна
помощ. След извършен преглед от екип на ЦСМП, ищецът бил транспортиран до СО на
МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД, гр. Кюстендил, а оттам бил насочен към УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД гр. София. От епикриза от 01.08.2018 год./л.8 /, изготвена от
УМБАЛСМ „Н. И Пирогов“ЕАД - София, се установява, че на ищеца била поставена
диагноза: контузио церебри. Хематома епидурале темпоропариеталис синистра.
Хематома субдурале акутум минима синистра церебри. Фрактура полифрагментоза
импресионата аперта пенетранс париетотемпоралис синистра крании. Вулнус
лацеро-контузум регио париеталис синистра капитис. Фрактура осис зигоматици
синистра нондислоката. Контузио ет хематома субкутанеум периоорбиталис
синистра, като последвало опративно
лечение. Съгласно епикризата болничното лечение продължило в периода
16.07.2018 г. – 01.08.2018 г. Съгласно
представена на л. 10 от делото епикриза на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр.
София ищецът продължил болничния престой и в периода 13.11.2018 г. до
22.11.2018 г. отново с последвала оперативна намеса.
От разпореждане № 23 от
31.10.2018 г., издадено от ТП на НОИ – Кюстендил е видно, че декларираната
злополука, станала с ищеца е приета за трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО като няма данни по делото издаденото разпореждане да
е било обжалвано от заинтересованите лица.
В следствие получените травматични увреждания С.
изпаднал във временна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, за
което му били издадени болнични листове за периода, както следва: 16.07.2018 г.
– 29.08.2018г.; 30.08.2018 г. – 28.09.2018 г.; 29.10.2018 г. – 27.11.2018 г.;
28.11.2018г. – 27.12.2018 г.; 27.12.2018г. – 11.01.2019 г.; 12.01.2019 г. –
19.02.2019 г.; 20.02.2019 г. – 21.03.2019 г.; 22.03.2019г. – 20.04.2019 г.;
21.04.2019 г. – 20.05.2019 г.; 21.05.2019 г. – 19.06.2019 г.; 20.06.2019 г. –
19.07.2019 г. /листове съответно 11, 12, 13, 14, 33, 34, 35, 36, 37, 38 и 39 от
делото/. Бил и освидетелстван с
експертно решение № 1464 от 126/15.07.2019 г. на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД
гр Кюстендил с оценка на работоспособността – 93 (деветдесет и три) % т.н.р.
без чужда помощ. Досежно установяване влошеното психическо състояние на ищеца
свидетелстват 2 бр. амбулаторни листове /л. 126 и 127 от делото/
От приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Д.Н. –
неврохирург, се установи, че в резултат на трудовата злополука ищецът претърпял
ТЧМТ, включваща мозъчна контузия, остър субдурален хематом и епидурален хематом
вляво фронтопариетотемпорално, фрактура на черепа – полифрагментна с
характеристика на империонна. Разкъсно-контузна рана на кожата на главата,
фрактура на лява зигоматична кост (яблъчна). Претърпяната болка била твърде
съществена при настъпване на злополуката като в следоперативния период и след
това била поносима с повлияване от леки аналгетици. Единственото възможно
лечение било оперативното такова, като в конкретиката на казуса втората
операция имала по-скоро козметична цел. Налице била причинно-следствена връзка
между злополуката и травматичните изменения при пациента. Прогнозата на
експерта е в следващите 3 до 6 месеца пациентът да бъде клинично здрав.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
болки и страдания, по делото е разпитана сестрата на същия – свидетелката
Христова. От показанията й се установява, че след злополуката ищецът станал
затворен, некомуникативен, нервен и избухлив, което негово състояние
продължавало и понастоящем. Първите няколко месеца го обслужвала съпругата му
/за която се налагало да ползва отпуск до края на 2018 г./, доколкото той не е
могъл да се храни и облича сам, да се навежда и обува. Края на юни 2019 г. е
започнал да се движи сам, но само в дома си. Към момента на показанията
последните установяват, че ищецът се обслужва сам.
От приложените по делото фискални бонове за закупуване на медикаменти и
консумативи, се установява, че общият им размер възлиза на 32,19 лв. /л. 23/ а
от приложените фактури, се установява, че за престоя си в болничното заведение
ищецът е заплатил потребителска такса в общ размер на 58,00 лв. /л.22/, услуга
„придружител при нужда“ в общ размер на 160 лева /л. 21/, както и система за
краиопластика – Титаниева плака и 8 винта, а така също и стаплер за кожен
разрез в общ размер с ДДС на 4020 лева /л. 24 /. Обстоятелството, че посочените
фактури са заплатени в резултат на претърпяната трудова злополука е такова,
което освен това съдът е обявил и за ненуждаещо се от доказване с протоколно
определение от 15.01.2020 г.
За периода на временната неработоспособност, считано от м. юли 2018 г.
до м. юли 2019 г. на ищеца е изплащано обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер на 5815,77 лева /вж. Удостоверение №
009-00106482/09.09.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил – л. 40 от делото/, като
разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност
и дължащото му се за исковия период БТВ възлиза на сума в размер на 304,23
лева, което обстоятелство, с оглед изявленията на страните, съдът, с протоколно
определение от 15.01.2020 г., е обявил за ненуждаещо се от доказване.
От ответника по делото са ангажирани
писмени доказателства - служебна бележка № 18/02.2013 г., издадена от ответното
дружество, от която се установява, че на 02.12.2013 г. на ищеца /тогава на
длъжност „общ работник“/ е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа от ръководителя при ответната страна /л. 94/. Представена е и
Инструкция за безопасна работа при товаро - разтоварни работи на дървени
материали, според т.5 от която на работниците се осигуряват необходимите лични
предпазни средства и специално работно облекло съгласно изискванията на
нормативните актове за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
/л. 107/.
Със Заповед № 1/03.01.2018 г,
издадена от Управителя на ответното дружество е определено да бъдат
предоставени полагащите се на работниците за съответната длъжност работно
облекло и лични предпазни средства като в т. 4 от заповедта /л.105/ е посочено,
че работното облекло се носи постоянно на обектите при извършване на дърводобив
и работа в открития склад. Че ответникът се е запознал с изложеното в заповедта
следва от положения от него подпис /л. 106/. От представен Картон на работника П.Д.С.
/л. 104/ се установява раздаденото му с оглед изпълнение на трудовите му
задължения работно облекло, като сред посочените видове работно облекло
фигурира и 1 бр. каска, дадена на 01.03.2017 г.
Установява се и проведен от 08.01.2018 г. периодичен инструктаж, в
книгата по удостоверяването на който ответникът фигурира под № 12.
Показанията на св. П.
установяват, че на работниците били провеждани периодични инструктажи за
безопасност на труда, както и че към момента на настъпване на увреждането
ищецът не е носел предпазна каска /най-вероятно, защото не му била удобна/, а
такава му била предоставена от работодателя предварително.
Вещото лице в представената по
делото експертиза а и при изслушването му в о.с.з., сочи, че в случай на носене
на предпазна каска от страна на ищеца, то същата би намалила ефекта на
кинетичната енергия на дървото и съответно тежестта на травмата.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от посочените доказателства, а останалите като неотносими към спора съдът не
обсъжда.
Установената фактическа обстановка обуславя извод на
съда за частична основателност на исковата претенция. Мотивите на съда са
следните.
На осн. чл.
200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, като отговорността на работодателя се
изключва, на осн. чл.201, ал.1 КТ, ако пострадалият е причинил умишлено
увреждането, и може да се намали/чл.200,ал.2 КТ/, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е извършил е
действие в нарушение на установените от закона и работодателя правила за
безопасност на труда, като е предвиждал възможността от настъпването на
вредоносния резултат, но лекомислено се е надявал той да не настъпи. Легално
определение на понятието „трудова злополука“ е дадено в чл. 55,
ал. 1 КСО, който
гласи: " трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт“.Установяването
на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални,
административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите
на чл. 57-60 КСО и чл. 61-63 КСО, както и в подзаконови
нормативни актове, като при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при
действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната
болест става по административен ред и е от изключителната компетентност на
съответните административни органи, поради което не може да се установява в
исковото производство по чл. 200 КТ;
административните актове за установяване на професионални рискове - трудова
злополука и професионална болест, се издават при участието на страните по
трудовото правоотношение в съответните административни производства, поради
което в исковото производство, където участват същите страни, не може да се
оспорва законосъобразността на установеното там наличие или не на професионална
болест и трудова злополука.
В казуса бе
установено безспорно наличието на трудово правоотношение между страните и
възникнала трудова злополука, т.е установено е наличието на функционална връзка
между злополуката и извършваната от пострадалия работа. В тази насока са
трудовият договор, протокол № 10/22.10.2018 год. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала около 14.30 часа на 16.07.2018 год. с ищеца, разпореждане №23/31.10.2018 год./ на длъжностното лице при ТП-Кюстендил на НОИ.
В обсъдения протокол са посочени изчерпателно
допуснатите нарушения от работодателя по безопасността на труда, поради което
съдът не намира за необходимо да ги коментира. Цитираният протокол не е оспорен
и оборен по надлежния ред, поради което и с оглед гореизложеното, съдът счита, че искът по чл. 200,
ал.1 от КТ е доказан в своето основание.
Досежно размера на
иска, съставляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди са приложими
общите правила на гражданската отговорност и се подчинява на принципа на
справедливостта, прокламиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понятието "
справедливост " е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението.
В резултат на
трудовата злополука на ищеца са причинени
травматични увреждания, подробно описани в приетите като доказателства
по делото епикризи, както и в експертното заключение на в.л. д-р Д.Н. -
неврохирург, като последиците от същата се установяват и със свидетелски
показания и 2 бр. амбулаторни листове. От приетия по делото доказателствен
материал се установи, че ищецът след злополуката се е намирал в отпуск за
временна неработоспособност в продължение на година, освидетелстван е с ТЕЛК
решение с оценка на работоспособността – 93 (деветдесет и три)
% т.н.р. без чужда помощ. Експертът по делото установи, че претърпените към
момента на настъпване на злополуката болки и страдания са били с висок
интензитет, който в следоперативния период отслабвал. Показанията на св.
Христова, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, установяват, че в
първите месеци след травматичните увреждания, ищецът не могъл да се обслужва
сам, а само с чужда помощ; не могъл да се облича, обува и храни сам, получавал
световъртежи; бил изнервен затворен и избухлив, като последното продължавало и
понастоящем. Едва година след инцидента /края на юни 2019 г./ започнал да се
движи и обслужва сам, но само в дома си. Към настоящия момент се обслужвал
напълно сам. Съдът отчита обстоятелството, че ищецът е претърпял две оперативни
намеси и макар за втората да се установи, че има предимно козметични измерения,
съдът отчита стресът и негативните изживявания, както и психическото състояние
на пострадалия с оглед предстоящата интервенция и най-вече с оглед третираната
част от тялото /главата/.
Така, като
съобрази горното, периода в който ищецът е търпял дискомфорт в придвижването и
ежедневното си обслужване, зависимостта му от друг
човек с оглед изпълнение на елемнтарни битови дейности, проведените две
оперативни интервенции, неминуемо
свързани с болки и страдания, битови неудобства, както и остатъчните
увреждания, възрастта на ищеца, счете че паричният еквивалент от 36 000 лв. е справедлива репарация на неимуществените вреди - болки
и страдания, които той е претърпял, като за горницата до претендирания размер
на обезщетението от 80000 лева, съдът, като прекомерно завишен, ще отхвърли
като неоснователен. Във връзка с последното съдът държи сметка за това, че
претърпяните физически болки от ищеца в
следопративния период и насетне били търпими и биха се повлияли от леки аналгетици,
както е установено в приетата по делото експертиза; необходимостта от
осъществяване на втората оперативна намеса предимно с козметична цел; липса на
данни по делото, че ищецът е бил с опасност за живота; значително подобряване
на здравословното му състояние /още след първата операция /видно от приетата по
делото епикриза/; бъдещите прогнози за напълно възстановяване.
Що се отнася до претенцията за обезщетяване на претърпените от С.
имуществени вреди: на първо място се
претендират имуществени вреди в размер на
4270.19 лв. От представените по делото
писмени доказателства за заплатени лекарства, медицински прегледи, услуги и
консумативи съдът прави извод, че става въпрос за изразходване на средства,
които са във връзка с лечението на ищеца. По-конкретно представени са фискални
бонове за закупуване на медикаменти и консумативи, в размер на 32,19 лв. /л.
23/; за престоя си в болничното заведение ищецът е заплатил потребителска такса
в общ размер на 58, 00 лв. /л.22/, услуга „придружител при нужда“ в общ размер
на 160 лева /л. 21/, както и система за краиопластика – Титаниева плака и 8
винта, а така също и стаплер за кожен разрез в общ размер с ДДС на 4020 лева
/л. 24 /. Нещо повече, обстоятелството,
че посочените фактури са заплатени в резултат на претърпяната трудова злополука
е такова, което освен това съдът е обявил и за ненуждаещо се от доказване с
протоколно определение от 15.01.2020 г. Общият размер на сумата по
представените доказателства съответства и на претендирания такъв от 4270.19
лева, което обстоятелство съдът установява и без необходимост от специални
познания. И доколкото тези разходи са били необходими за възстановяване и за
подобряване на здравословното състояние на С., възникнало в резултат на
трудовата злополука, то съдът приема, че те са в пряка причинна връзка с нея,
поради което подлежат на репариране от ответника в пълния си размер.
Следващото измерение на претенцията за имуществени вреди са претърпените
от ищеца пропуснати ползи като разлика между получаваното от него обезщетение
по общественото осигуряване и дължимото му се през периода на временната
неработоспособност БТВ. Според чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Следователно според тази правна норма от общия обем на вредата се
приспада само обезщетението и/или пенсията, получени по силата на
осигурителното правоотношение. Вредата по смисъла на посочената разпоредба
трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което
работникът или служителя би получил, ако беше здрав и работеше, и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между
тези величини има причинно-следствена връзка. По делото са представени
доказателства, че през времето на временната си неработоспособност ищецът е
получавал обезщетение по общественото осигуряване /л. 40/, както и
доказателства за получаваното от него БТВ /трудовия договор и допълнителни
споразумения към него/.Досежно размера на претенцията съдът няма да навлиза в
подробности, доколкото с протоколно определение от 15.01.2020 г. е обявил за
ненуждаещо се от доказване именно обстоятелството, че претендираният такъв
размер възлиза на 304,23 лева, за която сума съдът също ще уважи претенцията.
Досежно претенцията за незаплатено трудово
възнаграждение в размер на 261.33 лева за периода 19.07.2019г. до 01.08.2019 г.
съдът счита, че като ненадлежно заявена същата следва да бъде оставена без
разглеждане и производството в тази си част да бъде прекратено. Искането за
присъждане на горната сума, като незаплатено за посочения период трудово
възнаграждение, както и тази,формулирана като „
на ищеца не са заплатени 32 дни неползван платен годишен отпуск“ са
предоставени на вниманието на съда едва с молба вх. № 19954/10.09.2019 г.,
която молба е за отстраняване на посочени от съда нередовности досежно
първоначално заявената претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди,без в последната да се
навеждат каквито и да е било фактически основания на такава претенция.
Нещо повече заявените с молбата суми на практика не представляват петитум, а
констатации до съда, че горните суми не били заплатени. Ищецът е използвал
молбата за отстраняване на нередовности, касателно първоначално заявената му
претенция, за да вкара в предмета на делото и искане, следващо от съвсем
различен правопораждащ спрямо първоначално заявения такъв юридически факт,
което съдът счита за недопустимо още повече, че сочените от ищеца обстоятелства
нямат характера на новооткрити или нововъзникнали по см. на чл. 147 от ГПК.
Следва да се
даде отговор на инвокираното от ответната страна с писмения отговор, поддържано
в хода на делото възражение, намиращо правна опора в разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ. Според постановената по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика /виж напр. решение № 18 от 08.02.2012 по гр.д.№ 434/2011
г. на III г.о. на ВКС/ за разлика от компенсацията по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в
трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Вината в
гражданското право / срвн.решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. по
описа на ВКС, IV г.о./ не е субективно отношение на дееца към деянието и
неговите последици/ както в наказателното право/, а неполагане на дължимата
грижа. Съпричиняване при трудова злополука има, когато работникът извършва
работа без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните
правила и правилата за безопасност/срвн. решения по чл. 290 от ГПК- решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/2014г на ВКС, решение №
291/11.07.2012г по гр.д.№ 951/2011г по описа на ВКС/. Отговорността на
работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, тоест проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил при същите
обстоятелства .За да се отговори на въпроса проявил ли е ищецът груба
небрежност и с това си поведение да е съпричинил вредоносния резултат, следва
да се обоснове механизма на увреждането, механизма на трудовата злополука, вкл.
конкретно дали към момента на злополуката ищецът е извършил действия в разрез с
изискванията за безопасност на труда. Съдът счита, че отговорът на този въпрос
е положителен. При заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът
следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на
въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.
В случая, както бе посочено по-горе, от
приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. Протокол № 10 от 22.10.2018
г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала около
15.30 часа на 16.07.2018 г. и отразените в него обяснения на присъствалия на
инцидента и свидетел по делото П., както и от приетата
експертиза /в частта й досежно формирания извод за наличие на
причинно-следствена връзка между настъпилата злополука и травматичните
увреждания, претърпени от ищеца/ се установява, че на 16.07.2018 г. ищецът
изпълнявал трудовите си функции в дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите
буки“, на територията на ДЛС „Осогово“, като осъществявал дейност по поваляне
/отсичане/ на дървета, кастрене и издърпването им до временен склад. В същото време
ищецът повалил един бор, който след отрязването се отметнал встрани, ударил
друг, който на свой ред отскочил и ударил С. в главата. Изнесените в протокола
данни, а и показанията на свидетеля установяват, че към момента на удара ищецът
не е носел предпазна каска. Видно от събрания доказателствен материал е, че на
02.12.2013 г. на ищеца /тогава на длъжност „общ работник“/ е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа от ръководителя при ответната
страна /л. 94/. Представена е и Инструкция за безопасна работа при товаро -
разтоварни работи на дървени материали, според т.5 от която на работниците се
осигуряват необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло
съгласно изискванията на нормативните актове за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана /л. 107/. Със Заповед № 1/03.01.2018 г, издадена от
Управителя на ответното дружество е определено да бъдат предоставени полагащите
се на работниците за съответната длъжност работно облекло и лични предпазни средства
като в т. 4 от заповедта /л.105/ е посочено, че работното облекло се носи
постоянно на обектите при извършване на дърводобив и работа в открития склад.
Че ответникът се е запознал с изложеното в заповедта следва от положения от
него подпис /л. 106/. От представен Картон на работника П.Д.С. /л. 104/ се
установява раздаденото му с оглед изпълнение на трудовите му задължения работно
облекло, като сред посочените видове работно облекло фигурира и 1 бр. каска,
дадена на 01.03.2017 г. Установява се и
проведен от 08.01.2018 г. периодичен инструктаж, в книгата по удостоверяването
на който ответникът фигурира под № 12. Показанията на св. П., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
установяват, че на работниците били провеждани периодични инструктажи за
безопасност на труда, както и че към момента на настъпване на увреждането
ищецът не е носел предпазна каска /най-вероятно, защото не му била удобна/, а
такава му била предоставена от работодателя предварително. Вещото лице в представената
по делото експертиза а и при изслушването му в о.с.з., сочи, че в случай на
носене на предпазна каска от страна на ищеца, то същата би намалила ефекта на
кинетичната енергия на дървото и съответно тежестта на травмата.
С оглед
изложеното е безспорно, че ищецът не е носил предпазна каска при задължението
си да го стори и при предоставянето му на такава от страна на работодателя,
проведен е инструктаж за безопасност на труда, за което освен писмените
доказателства сочат и показанията на св. П.. Ето защо, съдът счита, че
неносенето на предоставеното от работодателя защитно работно облекло при
осъществяване на трудовата дейност / в конкретния случай каска/ представлява
проявено от страна на ищеца на елементарно неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек в ситуация с дадените обстоятелства би положил.
Така, може да се направи обоснован извод за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца чрез проявената от него груба
небрежност, поради което и отговорността на работодателя следва да бъде
редуцирана. Досежно размера на
редукцията съдът взема предвид следното: от една страна предоставянето на каска
за ищеца е от естество да обезопаси именно онази част от тялото му, която е
засегнатата от удара такава /главата/. Безспорно, както установи и експертът по
делото, носенето на каската би се отразило на ефективността на кинетичната
енергия на дървото съответно на размера на травмата при отчитане на редица др.
фактори, които няма как безспорно да се установят по делото. От друга страна
съдът взема предвид и обстоятелството, че с оглед кинетичната енергия на
дървото и масата на обекта, то травмата придобива характера на високоенергийна
такава, поради което и поставянето на предпазна каска не може в пълна степен да
предпази от настъпването на уврежданията. С оглед конкретните обстоятелства и механизма
на настъпване на злополуката, обективният принос на ищеца в съпричиняването на
вредоносния резултат следва да се приеме, че е в размер на 50 %.При това
положение определеният размер на обезщетението от 36 000 лв. – неимуществени
вреди, 4574.42 – имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ за
ищеца ще се намали с 50% с оглед
установения по-горе принос в увреждането, квалифицирано като трудова злополука,
при което и като краен резултат съдът ще му присъди обезщетение от 18 000 –
осемнадесет хиляди лева – неимуществени вреди и 2287.21 лева – имуществени
вреди /2135.095 лв. за платеното от ищеца
лечение и 152.115 лв. за разликата между трудовото възнаграждение и изплатеното
обезщетение за временна нетрудоспосбност/, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /за претенцията за неимуществени вреди и за имуществени вреди,
представляващи претърпени загуби/ и от датата на завеждане на исковата молба
/за имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи/ в който смисъл е и
заявеното искане /вж. молба за
отстраняване на нередовности вх. № 24247/04.11.2019/.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е
направил разноски в размер на 3158, 00 лв. с ДДС, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответното дружество е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно по следните съображения:
минимално дължимото възнаграждение за предявените искове, изчислено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер 3164,59 лева, поради което съдът счита,
че претендираният такъв за дължим не е прекомерен. Предвид това, че исковите
претенции не са уважени изцяло, съдът намира, че за сторените от ищеца разноски
за процесуално представителство съобразно уважената част от исковете следва да
се присъдят разноски в размер на 1579.00 лв. На ответника също следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
500 лв. и депозит за в.л. от 150 лв. съобразно отхвърлената част от иска, или
сума в размер на 325.00 лв. и които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.Доколкото решението е постановено в полза на лице, освободено
от заплащане на държавна такса, ищецът не дължи разноски, направени от бюджета
на съда, като в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на КРС сумата от 855.40 лв., представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на предявените искове,съобразно уважената им
част, с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, определена съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.В
съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Районен съд – Кюстендил сумата от 315.71 сторени
от бюджета разноски по изготвената експертиза съобразно изхода от спора.
Водим от горното и
на осн. чл. 200 ал.1 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73,
представлявано от Иван Кирилов Михайлов, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 18 000-осемнадесет хиляди лева,
представляваща обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането
от пострадалия, за претърпените от него неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука на
16.07.2018 г, около 15.30 часа в дърводобивен обект, находящ се в м. „Трите
буки“ на територията на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.07.2018 год. до окончателното й изплащане , КАТО ЗА РАЗЛИКАТА между уважената част
на иска за сумата от 18 000.00 /осемнадесет хиляди/лв. до пълния му предявен
размер за сумата от 80 000-осемдесет хиляди лева, ОТХВЪРЛЯ СЪЩИЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73,
представлявано от И. К. М., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от
2287.21-две хиляди двеста осемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки, от
които 2135,10/две
хиляди сто тридесет и пет и десет/лв.,представляваща
обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия,
за претърпените от него имуществени вреди – претърпени загуби, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2018 г. и 152,12 /сто петдесет и два и дванадесет/лв., представляваща обезщетение, определено при
съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпените от него имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени в резултат
на трудова злополука на 16.07.2018 г, около 15.30 часа в дърводобивен обект,
находящ се в м. „Трите буки“ на територията на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.06.2019 год. до окончателното й изплащане ,
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА между уважената част на иска за сумата от 2287.21 /две хиляди двеста осемдесет и
седем и двадесет и един/лв. до пълния му предявен
размер за сумата от 4574.42 /четири хиляди петстотин седемдесет и четири и четиредесет и два/лева, ОТХВЪРЛЯ
СЪЩИЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
заявеното от П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
против „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73, представлявано от И. К. М.
искане да бъде осъден последния да заплати сумата от 261,33 лв, представляващо
незаплатено трудово възнаграждение за периода 19.07.2019 г. до 01.08.2019 г. като недопустимо, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази й част.
ОСЪЖДА „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73,
представлявано от И. К. М., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата
от 1579.00 /хиляда петстотин и седемдесет и девет/лева, представляваща сторените от последния
разноски по воденето на делото, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ № 73, представлявано от И. К. М.,
сумата от 325.00
/триста двадесет и пет/лв., представляваща сторените от последното разноски, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „РЕСУРС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ №73, ДА ЗАПЛАТИ
по сметките на КРС сумата от 1171.11/ хиляда сто седемдесет и един и единадесет/лева, представляваща държавна такса за уважената част от
исковата претенция и платено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица,
съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: