№ 137
гр. Варна, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000118 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, срещу решение № 260074/05.12.2022, постановено по
ТД748/2020г. по описа на ОС-Варна, с което е била отхвърлена молбата на
ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№260035/21.04.2022, при изявяване на формираната воля за дължим сбор на
разноски, присъдени при разглеждане на спор по същество между молителя и
осъдения длъжник Й. Г., немски гражданин.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разгледани от въззивния съд в определение № 167/06.03.2023г., и докладвани
наред с оплакванията по обжалваните части от първоинстанционния акт.
Въззивникът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк. С., се позовава на
неправилно приложен процесуален закон при преценката на установените в
съдебната практика предпоставки за поправката на допусната аритметична
грешка при сборуване на отделните разходи до общ размер на присъдените
разноски. Сочи, че първоначално съдът е приел за основателно искането за
всички разходи по представения списък, но тъй като сборната сума в него
била погрешно изчислена, погрешният и силно занижен размер е бил
пренесен в диспозитива на решението по съществото на делото. Като счита,
че грешката е само в пресмятане, но не променя извода на съда за присъждане
на всички доказани извършени разходи, моли за уважаване на искането за
поправка на размера на това произнасяне, след съответна отмяна на
1
неправилното решение. В пледоария по същество пред настоящия съд се
поддържат същите доводи.
Въззиваемият Й. Г., чрез особен представител адв. Г. в срока по чл.
263 ГПК, оспорва жалбата като счита за неотносима практиката относно
поправките на произнасяне по същество. Позовава се на съвпадението на
формираната и изявената воля на съда, присъдил сума съответстваща на
размера, посочен в мотивите като установен сбор на разходите и липса на
провеждане на процедура по чл. 248 ГПК. Със същите съображения се
поддържа искане за потвърждаване на правилния отказ на съда да поправя
своя грешка.
Само въззивната страна е обявила и искане за определяне на разноски
за настоящата инстанция.
За да се произнесе по въззивната жалба съдът съобразява следното:
С решение №260035/21.04.2022г. първоинстанционният съд е уважил
иск на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Й. Г. за заплащане на парични задължения по
договор за кредит, като е определил и присъдил разноски в полза на ищеца.
След приключване на въззивен контрол, ищецът е сезирал същия съд с
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в сума на присъдените
разноски, като е посочил, че аритметичният сбор на приетите за доказани от
съда извършени разходи, описани в списъка по чл. 80 ГПК не е 4309.10лв., а
7025.47лв. и тази грешка в пресмятането е отразена в мотивите на съда при
посочването на сбора на извършените от страната разходи. Тези
обстоятелства изцяло кореспондират на искане по чл. 247 ГПК, за което не е
предвиден преклузивен срок и може да бъде извършено по всяко време. С
обжалваното решение на първоинстанционния съд допустимата молба на
страната е отхвърлена, по съображения за липса на разминаване между
изявена и формирана воля и този съдебен акт е действителен (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
допустим.
Въззивният контрол може да се проведе по същество.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените в производството писмени
доказателства се установява, че в последното съдебно заседание в
пледоарията си ищецът е поискал да му бъдат присъдени разноски, съобразно
представен списък. Документ, съдържащ опис на различни по видове разходи,
сборувани до сума от 4309.10лв. е приложен на л. 285.
Съдът е изложил в решението си по спора мотиви за установени с
доказателства като извършени деловодни разходи в същия размер 4309.10лв.
като е изброил изрично някои от видовете, посочени в списъка и тази сума е
обявил и в диспозитива като сума, която ответникът следва да заплати на
ищеца.
Въззивният съд съобразява, че преценява, че процесуалния закон не
съдържа дефиниция на понятието "очевидна фактическа грешка", но в
правната теория и в съдебната практика като "очевидната фактическа грешка"
2
се възприема всяко несъответствие между формираната в мотивите към
решението/определението действителна воля на съда по предмета на спора и
нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Производството
по чл. 247 ГПК има за цел да се отстранят очевидни фактически грешки,
допуснати от съда при постановяване на неговото решение или определение,
които не се отразяват на правните изводи на съда. Действително такова
несъответствие може да е провокирано и от аритметична грешка в
пресмятания при формиране на фактически извод в мотивацията на
решението по същество, в какъвто смисъл е посочената от въззивника
практика (Решение № 60282 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 663/2021 г.,
IV г. о., ГК). В конкретния случай обаче не се касае за изчисляване на размер,
чиято поправка не би накърнила правни изводи, тъй като съдът не е изложил
изобщо мотиви по изчисляване на сбор, а директно е възприел обявен в
списък размер като пълен обем на искането на страната. Затова в конкретния
случай, ако има грешка, тя не е резултат от пресмятания, каквито съдът не е
посочил че прави, а от начина по който съдът е установил обема на исканата
компенсация от ищеца. Затова в случая не е налице нито явно разминаване на
воля, формирана в мотивационна част и изявена в диспозитив, нито грешка в
пресмятанията, която да подлежи на корекция по реда за отстраняване на
очевидните грешки в акт по същество.
Необоснованото посочване на размер, който като сбор не съответства на
всички поискани и направени по делото разходи, би било от значение в
случай на инициирано производство по чл. 248 ГПК, но не представлява
основание за поправяне на решението по реда на чл. 247 ГПК(Решение №
60219 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 293/2019 г., II т. о., ТК).
Отговорността на страните за разноски не е част от предмета на спора и
затова, ако не се касае за несъответствие на мотиви и диспозитив, каквото
няма в настоящия случай, след пропускането на преклузивния срок по ал. 1 на
чл. 248 ГПК, поправянето на друга грешка, допусната от съда при
разпределяне на отговорността за разноски е изключено.
Молбата на ищеца за поправка на постановеното решение е
неоснователна. Постановеното обжалвано решение изцяло съответства
на така изложените съображения и следва да се потвърди.
С оглед на този изход от спора, не е породена отговорност на
въззиваемата страна за разноски и такива не се присъждат в полза на
въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260074/05.12.2022, постановено по
ТД748/2020г. по описа на ОС-Варна, с което е била отхвърлена молбата на
ищеца „Банка ДСК“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение №260035/21.04.2022, при изявяване на формираната воля за дължим
сбор на разноски, присъдени при разглеждане на спор по същество между
молителя и осъдения длъжник Й. Г..
3
Разноски не се определят.
Решението подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 247 ал.4
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4