№ 44331
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110123490 по описа за 2024 година
Ищцата К. П. Т. твърди, че въз основа на решение по ч.гр.д. № 1452/2021 г.,
Районен съд – Петрич е издал Изпълнителен лист № 446/08.12.2021 г., на основание
чл. 416 във връзка с чл. 410 от ГПК и Заповед за изпълнение № 461/2021 г. по ч.гр.д.
№ 1452/2021 г. в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД. Сочи, че издаденият изпълнителен
лист е за сумите както следва:
-сумата от 5138,79 лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит без поръчителство № 113 от 26.09.2003 г. сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД и К. П. Т.;
-сумата от 102,79 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса по
делото за издаване на изпълнителен лист.
Изтъква, че горепосочените вземания били прехвърлени от „Уникредит Булбанк“
АД на ЕОС МАТРИКС ЕООД, съгласно Договор за цесия от 03.09.2010 г. Сочи, че в
периода от 26.09.2003 г. до образуването на изпълнително дело № 20228910400595 от
2022 г. ответника не е предприемал никакви действия срещу К. П. Филчева /Т./ за
събиране на своите вземания.
Твърди, че ищцата за първи път разбира, че има образувано производство срещу
нея, едва след като получава покана за доброволно изпълнение от ЧСИ – Мартин
Кацарски по изпълнително дело № 20228910400595/2022 г. през август 2022 г, като до
момента на получаване на съобщението, че е образувано изпълнително производство –
молителката не е била обезпокояване и не са й били връчвани каквито и да било
книжа.
Заявява, че с оглед на обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано
деветнадесет години след като е възникнало вземането и за периода от 2003 г. до 2022
г. ответника не е предприемал никакви действия за събиране на своите вземания, нито
1
пък ищцата е извършвала действия по признаване на своите задължения, счита, че
съгласно чл. 111 от ЗЗД е налице изтекла погасителна давност за събиране на
вземанията. Сочи, че ищцата не е била уведомена и не е получила от Районен съд
Петрич издадената Заповед за изпълнение срещу която може да възрази. Посочва, че с
оглед на обстоятелството, че по отношения на ищцата не са предприети действия по
връчване на книжа, и не й е дадена възможност да възрази, счита, че са налице
обстоятелства, които са настъпили след приключване на делото по което е било
издадено основанието.
Ищцата поддържа, че към момента е разведена и сама отглежда двете си деца, не
притежава движимо или недвижимо имущество и има наложен запор върху трудовото
й възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 ГПК да признае за
установено, че К. П. Т. не дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, сумата от
5138,79 лева по изпълнителен лист, издаден на 08.12.2021 г. от Районен съд – Петрич
по ч.гр.д. № 1452/2021 г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20228910400595 от 2022 г. по описа на ЧСИ Мартин Кацарски.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, в който отговор заявява, че намира предявения иск за недопустим,
тъй като Заповедта е влязла в сила и за длъжника е преклудирана възможността да
оспорва фактите преди влизането в сила на същата. Сочи, че съгласно трайната
практика на ВКС, при условие, че длъжникът не е депозирал възражение в срок срещу
издадената Заповед за изпълнение, същата придобива стабилитет, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, поради което счита, че длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дължимостта на вземането, извън случаите на чл. 424 ГПК и
чл. 439 ГПК, поради преклудирането им. Изтъква, че ищецът не е посочил факти,
които да са настъпили след влизане в сила на Заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист за спорната сума, поради което счита, че
предявения иск е недопустим.
Сочи, че видно от кориците на ч.гр.д. № 1452/2021 г. по описа на РС Петрич,
Заповед № 461/15.10.2021 г. е връчена, съгласно чл. 46 от ГПК, на Георги Кирилов
Филчев, съпруг на длъжницата, със задължение да предаде, а в предоставения срок за
подаване на възражение, такова не е постъпило, с оглед на което Заповедта е влязла в
сила на дата 03.12.2021 г. и с това обстоятелство приключва съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание, а именно
Заповедта за изпълнение. Изтъква, че единствените факти, на които ищцата може да
основе правния си интерес и допустимост на иска, са фактите, настъпили след влизане
в сила на Заповедта, а именно – 03.12.2021 г., като в настоящия случай ищцата не
2
посочва такива факти.
С оглед на гореизложеното, намира така предявения иск за недопустим, поради
преклудиране на възможността за излагане на възражения, основани на факти до
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, поради което моли настоящото производство да бъде
прекратено.
В условията на евентуалност оспорва депозираната искова молба като
неоснователна и недоказана. Изтъква, че по отношение на основателността не са
посочени факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е било издадено изпълнителното основание.
Счита, че ефектът на влизане в сила на Заповедта за изпълнение по своя характер
е ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, което
води до приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който срокът на новата
давност е всякога пет години, а липсата на депозирано възражение по чл. 414, ал. 2 от
ГПК се приравнява по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б. „а“ ЗЗД, поради което с влизане в сила на Заповедта, давността се прекъсва.
Сочи, че след влизане в сила на Заповедта за изпълнение и издаване на
изпълнителен лист, по молба на ответното дружество е образувано изпълнително дело
№ 595/2022 г. по описа на ЧСИ Мартин Кацарски, по което са предприемани
многократно изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Твърди, че с приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е възприета тезата, че в хода на
изпълнителното производство, давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя, като по този начин давността може да бъде
прекъсвана многократно. С оглед на гореизложеното счита, че в настоящия случай,
взискателя не е бездействал, като са били депозирани регулярно молби за
изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното
производство, респективно да прекъсват срока на погасителната давност, с оглед на
което счита, че давността за упражняване на принудително изпълнение не е изтекла.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо поради преклудиране
на възможността да се оспорват фактите преди влизането в сила на Заповедта за
изпълнение, а в случай, че намери същия за допустим, в условията на евентуалност да
го отхвърли като неоснователен и недоказан.
В случай, че съда уважи иска на ищеца, прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност на
делото. Счита, че позоваването на ищцовата страна на присъждане на минимално
3
адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
възнаграждения за адвокатските възнаграждение е неоснователно. Заявява, че нормата
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Счита, че с оглед на ниската правна и фактическа сложност на
делото следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под предвидения
минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
възнаграждения за адвокатските възнаграждения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с
разпоредбите на чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ,
във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2025г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4