РЕШЕНИЕ
№ 20766
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110140219 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Я. А., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 743.79 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 27.80
лева - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
02.07.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. .., вх. ..,
ет..., с абонатен номер ...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 211.24 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 29.05.2024г., както и сумата 7.92 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 29.05.2024г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника А. Я. А. в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл..., вх. ., ет.., абонатен номер ..., като
1
ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати описаните суми, ведно със законната
лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендира разноски. Прави доказателствени искания и
искане за привличане на трето лице- помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Я. А., чрез адв. Т., депозира отговор на исковата
молба. Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение с ищеца и не е потребител
на топлинна енергия. Намира, че от представените от ищеца писмени доказателства - жалба
от трето за спора лице - В. В., и писма от СО, касаещи трети за спора лица - В. В. и К. Н., не
се установява ответникът да е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот, както и да му е учредено право на ползване. Навежда възражение, че издаването на
обща фактура не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин на определяне на падежа на
месечните задължения - 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията.
Оспорва надлежно да е поставен в забава по отношение на процесните вземания за главница
за топлинна енергия с издаване от страна на ищеца на обща фактура, съответно с изпращане
на покана за плащане до ответника. Оспорва да дължи претендираната от ищеца цена на
услугата дялово разпределение с довод, че ищецът не твърди и не доказва по какъв начин е
разпределил цената на услугата дялово разпределение измежду етажните собственици, както
и оспорва да дължи лихва за забава, доколкото в общите условия не е предвиден падеж за
това вземане, както и не е доказано до ответника да е изпратена покана за плащане. При
условията на евентуалност, релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът заявява, че не оспорва, че до имота е доставено твърдяното количество топлинна
енергия, че ищецът е издал фактури на процесната стойност за процесния период, както и че
същите са осчетоводени, с оглед на което моли да се отхвърлят исканията на ищеца за
допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Прави искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Нелбо“ АД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици
29.07.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
И., блок .., ул. „Г. И.“, вх. ., на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо
инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Нелбо инженеринг“
ООД договор от 19.08.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен
между ищеца и ФДР – „Нелбо“ АД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на
ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост,
вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
2
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват
обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач документи, за процесният имот –
апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. .., вх. ., ет.., партидата в
топлофикационното дружество се води на името на лицето К. Н. и според съставените два
талона за отчет по данни на домоуправителя имотът не се обитава от години, по която
причина няма снети данни от измервателните уреди за 2021г. и 2022г.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищецът е
изпълнил задължението си да достави топлинна енергия към апартамент № .., находящ се в
гр. София, ж.к. „И.“ бл. .., вх. ., ет.., с абонатен номер .., в процесния период, в твърдения
обем и стойност и при спазване на нормативните изисквания; че вземането на ищеца възлиза
на 743.79 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., 27.80
лева - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., за
топлоснабден имот - апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. ., вх. ., ет.. 211.24
лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. -
29.05.2024г., и 7.92 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-29.05.2024г.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно приетото заключение вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 02.07.2021г. възлизат в общ размер на 594.22 лева, от които 448.73 лева
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2021г. и 145.49 лева лихва върху
нея за периода 15.09.2021г.-29.05.2024г. Вземанията, чиято изискуемост е настъпила след
02.07.2021г. възлизат в общ размер на 396.53 лева, от които 295.06 лева за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., 27.80 лева - главница за извършено
дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., за топлоснабден имот -
апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. ., вх. ., ет..; 65.75 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. - 29.05.2024г., и 7.92 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-
29.05.2024г.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
3
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Извежда се от постановление за налагане на възбрана от 26.03.2018г., че върху 2/3 ид.ч.
от процесния имот, чийто адрес гр. София, ж.к. И., блок .., вх. ., е идентичен с новия гр.
София, ж.к. Р. /удостоверение л. 16/, е наложена възбрана като собствен на В. К. В. и за
негови задължения към „Софийска вода“ АД.
Видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки на лицето А. Я.
А. негова съпруга е А. Г. М., негови родители са Я. А. К. и Цв. К. Цв., а негов син Н. А. А..
Представено е удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки на В.
К. В., според което лицето е починало на 27.02.2020г. и е оставило за свои наследници
преживяла съпруга Л. Т. В., племенник А. Я. А. /по заместване на покойната сестра на
наследодателя/, К. Цв. И. и П. Цв. Р. – племенници по заместване на покоен брат, И. М. В.,
М. М. Б. – племенници по заместване на покоен брат.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
4
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претецнията си на довода, че топлоснабдения имот е придобит от
ответника по реда на наследственото правоприемство след смъртта на Велян Кирилов
Велянов.
Извежда се от изисканите по реда на чл. 192 ГПК документи /л. 79-91/ качеството на
наследник на ответника А. Я. А. на В. К. В. като негов племенник, но наред с други лица.
Представените доказателства обаче не касаят и не доказват наличието на собственост или
вещно право на ползване нито от В. К. В., нито от А. Я. А.. Действително, по делото е
представено постановление за налагане на възбрана върху процесния топлоснабден имот, но
постановлението датира още от 2018г., не представлява документ, който е годен титул за
собственост, поради което посоченото в него не може да се ползва от съда за целите на
настоящото производство нито като пряко, нито като косвено доказателство с оглед липсата
на други доказателства по делото в тази връзка. Документът не може да се ползва като
доказателство за собственост и защото в него е посочено, че се налага възбрана върху 2/3
ид.ч. от имота като собствени на В. К. В., от което не става ясно дали лицето е собственик
само на тези 2/3 или възбраната се разпростира само върху тях. Останалите доказателства,
оценени поотделно и в съвкупност с този документ като косвени доказателства за доказване
качеството на ответника на потребител, също не водят до промяна на извода. Това е така,
защото макар в представените по делото от ищеца и „Нелбо“ АД фактури и документи като
титуляр на партида да е посочено лицето К. В. Н., но по делото няма представени заявление-
декларация нито от ответника, нито от В. К. Н., нито от К. В. Н. за откриване на партидата
за апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. .., вх. ., ет.... Обстоятелството не се
изяснява и от списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда л. 19, в който като
лице, живеещо в процесния топлоснабден имот – апартамент № .., вх. ., ж.к. И., блок ., е
различно от тези, на които ищецът се позовава, а именно Е. Т. Т..
В заключение, за целите на настоящото производство от приетите по делото
доказателства, оценени поотделно и в съвкупност, не се установява пълно и главно, че
посочения в исковата молба ответник А. Я. А. е собственик, евентуално единствен такъв, на
апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. .., вх..., ет..., и като такъв да е
5
придобил по наследство собствеността върху процесния топлоснабден имот. Остана
недоказано в настоящото производство също и твърдението на ищеца, че към момента на
смъртта си В. Н. е притежавал в собственост процесния апартамент апартамент № ..,
находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. ., вх. ., ет.., респ. вещно право на ползване върху него.
При направено изрично оспорване от ответника относно наличието на твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно
доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено.
Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на
доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия между него и ответниците, като исковете за главници за потребена
топлинна енергия бъдат отхвърлени изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни се
явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите
също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответникът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за
оказано му в настоящото производство процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА, в който случай разноските се дължат на адвоката и се определят от съда в размер
на 400.00 лева с оглед материалния интерес по делото, липсата на правна и фактическа
сложност, разглеждането му в рамките на едно съдебно заседание и текстът на чл. 7, ал. 2, т.
1 НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., срещу А. Я. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. И., блок ., вх. ., ет. ., ап..., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, а именно:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 743.79 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 27.80
лева - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
02.07.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
6
топлоснабден имот - апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „И.“ бл. ..., вх. ..,
ет..., с абонатен номер ..;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 211.24 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 29.05.2024г., както и сумата 7.92 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 29.05.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. В. В. Т., личен номер ..., вписан в САК, със съдебен адрес гр. София, ж.к.
„Л.“, блок .., вх. .., офис – партер, сумата 400.00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение за оказано на ответника А. Я. А. процесуално представителство в
настоящото производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК .., като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7