Р Е Ш Е Н И Е
11.10.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
09.10. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 845 2018
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба от „А 1 България“ ( с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Т.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 от ЗЗД. Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в размер на общо 763.75 лв., от които: 123.98 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4392067 от дата 20.01.2015г. и 639.77 лв.-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди, че между него и ответницата е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4392067 от дата 20.01.2015г., с който на ответницата са предоставяни далекосъобщителни услуги. В срока на действието на договора, са издадени следните фактури: фактура № *********/12.02.2015г., с падеж на плащане 27.02.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 33.49 лв.; фактура № *********/12.03.2015г., с падеж на плащане 27.03.2015г., за отчетен период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 84.43 лв.; фактура № *********/14.04.2015г., с падеж на плащане 29.04.2015г., за отчетен период от 09.03.2015г. до 08.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6.06 лв. и фактура № *********/23.07.2015г., с падеж на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015г. до 08.07.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 639.77 лв.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което с обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 34/2018 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. Ю.Д., с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, понеже от исковата молба не става ясно кога е прекратен едностранно от ищеца цитирания договор за мобилни услуги и на каква база е изчислена претендираната неустойка. Не се сочат от ищеца доказателства за писмено уведомяване на ответницата, че има просрочени задължения, с даване на срок за плащането им и предупреждение, че ако не плати в дадения срок, договорът ще бъде прекратен едностранно и ще й бъде начислена неустойка.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури и е начислил съответната неустойки за предсрочно погасяване на подписаните договори за мобилни услуги.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД и Т.Н.И., ЕГН ********** е сключен договор за мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М4392067 от дата 20.01.2015г. С постигнато съгласие, обективирано в приложението, страните са се уговорили, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, включително при прекратяване на договора операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси.
За потребените от ответника мобилни услуги, ищецът е издал следните фактури: фактура № *********/12.02.2015г., с падеж на плащане 27.02.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 33.49 лв.; фактура № *********/12.03.2015г., с падеж на плащане 27.03.2015г., за отчетен период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 84.43 лв.; фактура № *********/14.04.2015г., с падеж на плащане 29.04.2015г., за отчетен период от 09.03.2015г. до 08.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6.06 лв. и фактура № *********/23.07.2015г., с падеж на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015г. до 08.07.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 639.77 лв. Приложените фактури не са оспорени от ответницата с отговора на исковата молба. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени и договорни услуги. Съгласно общите условия на „Мобилтел” ЕАД, които са част от процесния договор, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план от ищеца чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за процесните периоди, поради което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на потребени далекосъобщтелни услуги в размер на 123.98 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е основателнен и следва да бъде уважен.
С отговора на исковата молба се оспорва единствено дължимостта на претендираната от ищеца неустойка, с оглед неяснотата при изчисляване на нейния размер. По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 639.77 лв., съдът намира следното:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
В сключения между страните договор и приложимите към него общи условия е уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока по договора.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск, в частта относно претендираната неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 90.10 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от исковете. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 34/2018г. по описа на РС-Дупница в размер на 17.05 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, че Т.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на 123.98 лв. (сто двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4392067 от дата 20.01.2015г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А 1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Т.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в размер на 639.77 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключен между страните договор за мобилни услуги № М4392067 от дата 20.01.2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, сторените разноски по настоящото производство в размер на 90.10 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 34/2018г. по описа на ДРС в размер на 17.05 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: