Решение по дело №292/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 535
Дата: 23 януари 2019 г. (в сила от 23 януари 2019 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20191100500292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

                              Р Е Ш Е Н И Е  

 

              гр. София, 23.01.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и трети януари  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                 Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

                  

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 292 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба  вх. № 042049/03.09.2018г. на П.Т.М. срещу отказ от 16.08.2018г. за прекратяване на  изпълнително дело № 20188440401081 на ЧСИ С.Я., рег.  № 844 на КЧСИ.

            Жалбоподателят е изложил, че в частта на определената издръжка, на предварително изпълнение подлежи постановеното по гр. Д№ 6001/2017г. на Софийския районен съд, 80 състав, решение и въз основа на него е било образувано изпълнителното производство. Задължението обаче е било погасено чрез плащане още преди образуване на делото. Съгласно три броя разписки на бившата съпруга на жалбоподателя, като майка и законен представител на малолетното на страните дете, е била заплатена дължимата  за периода от 06.12.2017г. до 06.08.2018г. издръжка. С писмена молба от 19.07.2018г. разписките са били представени на частния съдебен изпълнител.   Допълнително, въпреки представените доказателства и без да се изиска актуална информация, неоснователно е било определено задължение към НАП от 592. 69 лева. На 13.08.2018г. жалбоподателят е платил задълженията си към НАП от 380 лева, както и е платил глоба от 60 лева. Поискал е заличаване на погасени към НАП задължения по давност и за прехвърляне на вноски към здравно осигуряване. Не е имало основание и за начисляване на законни лихви, такси към ЧСИ и разноски на взискателя.

Жалбоподателят иска да бъде отменен отказът на частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразен и да бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

От жалбоподателя се представят писмени доказателства, иска да бъде продължен срокът за представяне на удостоверение за липса на публични задължения, както и иска да бъде задължен частният съдебен изпълнител да представи в заверен препис цялото изпълнително дело.

Взискателят Е.П.М., чрез нейната майка и законен представител К.В.В., оспорва жалбата. Оспорва се истинността на представените разписки с подпис от страна на К.В.В.. Не се оспорват плащанията от страна на длъжника към НАП  и взискателят няма претенции към характера и размера на тези задължения.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви оспорва жалбата като  неоснователна. Възразява, че няма основание за прекратяване на производството.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по  изпълнително дело № 20188440401081 на ЧСИ С.Я., рег.  № 844 на КЧСИ,  е било образувано въз основа на молба от 08.05.2018г. на Е.П.М., чрез нейната майка и законен представител К.В.В., упълномощила адв. С.И.М., с приложен изпълнителен лист от 27.03.2018г. на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 80 състав,  по гр.д. № 6001/2017г.   

Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят е бил осъден да заплаща на Е.П.М. месечна издръжка от 120 лева, считано от 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

С молба от 14.05.2018г., подадена от името на взискателя, е било посочено, че взискателят избира и моли като първи изпълнителен способ по делото за удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист да бъде наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателя – длъжник в търговските банки в Република България.

Налична сума е  имало по сметка на длъжника в „О.Б.Б.“ АД и след наложения запор на 29.06.2018г.  по сметка на частния съдебен изпълнител  е постъпила сумата 4 147. 99 лева.

Сумата е било разпределена с протокол за разпределение, предявен на 30.08.2018г., съответно поправен  на 04.09.2018г..

Срещу разпределението и поправеното такова от жалбоподателя са били подадени съответно жалба вх. № 0420508/03.09.2018г. и жалба вх. № 042419/05.09.2018г. На 22.10.2018г. жалба вх. № 0420508/03.09.2018г. е била оттеглена.

Междувременно по изпълнителното производство от Национална агенция за приходите е била изискана информация, освен другото, по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Съгласно представената справка от 14.05.2018г., жалбоподателят-длъжник  е имал задължения за 891. 57 лева главница ДДО и лихви, 794. 43 лева вноски здравно осигуряване – главница и лихви, и 496. 52 лева пенсионни вноски – главница и лихви. Срещу него са били образувани и две изпълнителни дела за  дължими суми от общо 431. 79 лева.

   С молба от 19.07.2018г. от жалбоподателя са били представени разписка от 29.03.2018г., от 01.06.2018г. и от 07.07.2018г. за платена издръжка за времето от  27.12.2017г. до август 2018г.

С оглед дадена възможност за становище, със становище от 26.07.2018 К.В.В. изрично е възразила, че разписките са с невярно съдържание и с подправен неин подпис върху документите, за което е била сезирана Софийска районна прокуратура.    

При възражение в молбата от 19.07.2018г. на жалбоподателя и относно дължимите от него публични задължения, от НАП са били изискани нови справки.

Съгласно удостоверение за публични задължения на жалбоподателя - длъжник от 27.08.2018г., дължимите от него задължения към Национална агенция за приходите са били 592. 69 лева, въз основа на които е било извършено и първото разпределение.

Също съгласно представено удостоверение от 31.08.2018г. (№ 220371801782196/31.08.2018г.), задълженията на жалбоподателя са били 425. 51 лева   и при такъв размер на публичните задължения е било извършено разпределението (поправката на разпределение) от 04.09.2018г.

Съгласно представено последно удостоверение за публични задължения към 03.10.2018г. жалбоподателят, след извършени плащания, не е имал такива. 

С молба от 10.09.2018г. взискателят е поискал събиране и на допълнително направени разноски от 250 лева за адвокат, за което е бил представен договор за правна защита и съдействие.  

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт  по чл. 435, ал. 2,  т. 6 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Обжалването е срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на изложени в жалбата основания, който отказ се потвърждава и в мотивите, депозирани от частния съдебен изпълнител по делото.

Отказът е законосъобразен.

Жалбоподателят – длъжник твърди погасяване чрез плащане на задължението за издръжка, за което е било образувано изпълнителното производство,  преди образуването на производството и за което има разписка от взискателя, съответно че е приложима хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК относно задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът, освен другото, представи разписка от взискателя, надлежно заверена, от която се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена преди образуване на изпълнителното производство. Ако разписката е с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, като в противен случай тя се приема за истинска.

В случая от страна на взискателя Е.П.М. (нейната майка и законен представител К.В.В.) изрично е оспорена истинността (верността и автентичността) на представените от жалбоподателя разписки с незаверен подпис за взискателя. При това положение не може да се приеме плащане на сумата по изпълнителния лист от длъжника, съответно че е настъпила хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят-длъжник.

Същевременно не е налице и изпълнение на задължението по чл. 433, ал. 2 от ГПК при което изпълнителното производство да приключи.

За сумите по издръжката е било извършено и предявено разпределение по чл. 462 от ГПК (включително след допълнително поправяне), но от длъжника са подадени жалби срещу разпределението, от които е поддържана тази от 05.09.2018г., при което разпределението не е окончателно и сумите по разпределението не са предадени на взискателя. По делото не се твърди и установява такова предаване на суми.

Допълнително след разпределението, от взискателя са предявени за събиране и нови разноски за адвокат, които, ако се приемат от частния съдебен изпълнител като разноски по изпълнението и не се обжалват от длъжника и не се отменят от съда,  също подлежат на събиране.

При тези обстоятелства е без значение, че публичните задължения на жалбоподателя към месец октомври 2018г. са били погасени чрез плащане (след процедиране от частния съдебен изпълнител по чл. 458 от ГПК в изпълнителното производство). По делото има непредадени суми по разпределението, съответно предявени разноски на взискателя за събиране, поради което изпълнителното производство не може да бъде  приключено.      

С оглед предмета на подадената по делото жалба е без значение и дали е имало основание  за начисляване на законни лихви, такси към ЧСИ и разноски на взискателя.

По делото от частния съдебен изпълнител е представен препис от изпълнителното производство, както и от съда се съобразяват представените от жалбоподателя писмени доказателства. Не е нужно на жалбоподателя да се дава възможност за представяне на допълнителни данни за негови публични задължения, тъй като по делото има доказателства, че такива няма. 

Воден от горното съдът  

    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба  вх. № 042049/03.09.2018г. на П.Т.М., с ЕГН ********** и адрес ***, срещу отказ от 16.08.2018г. за прекратяване на  изпълнително дело № 20188440401081 на ЧСИ С.Я., рег.  № 844 на КЧСИ.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.