Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 23.01.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 292
по описа за 2019г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 042049/03.09.2018г. на П.Т.М. срещу
отказ от 16.08.2018г. за прекратяване на изпълнително дело № 20188440401081 на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ.
Жалбоподателят
е изложил, че в частта на определената издръжка, на предварително изпълнение
подлежи постановеното по гр. Д№ 6001/2017г. на Софийския районен съд, 80
състав, решение и въз основа на него е било образувано изпълнителното
производство. Задължението обаче е било погасено чрез плащане още преди
образуване на делото. Съгласно три броя разписки на бившата съпруга на
жалбоподателя, като майка и законен представител на малолетното на страните
дете, е била заплатена дължимата за
периода от 06.12.2017г. до 06.08.2018г. издръжка. С писмена молба от
19.07.2018г. разписките са били представени на частния съдебен изпълнител. Допълнително,
въпреки представените доказателства и без да се изиска актуална информация,
неоснователно е било определено задължение към НАП от 592. 69 лева. На
13.08.2018г. жалбоподателят е платил задълженията си към НАП от 380 лева, както
и е платил глоба от 60 лева. Поискал е заличаване на погасени към НАП
задължения по давност и за прехвърляне на вноски към здравно осигуряване. Не е
имало основание и за начисляване на законни лихви, такси към ЧСИ и разноски на
взискателя.
Жалбоподателят иска да
бъде отменен отказът на частния съдебен изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство като незаконосъобразен и да бъде постановено
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК.
От жалбоподателя се представят
писмени доказателства, иска да бъде продължен срокът за представяне на
удостоверение за липса на публични задължения, както и иска да бъде задължен
частният съдебен изпълнител да представи в заверен препис цялото изпълнително
дело.
Взискателят Е.П.М., чрез нейната
майка и законен представител К.В.В., оспорва жалбата. Оспорва се истинността на
представените разписки с подпис от страна на К.В.В.. Не се оспорват плащанията
от страна на длъжника към НАП и
взискателят няма претенции към характера и размера на тези задължения.
Частният съдебен
изпълнител в изложените мотиви оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че няма основание за
прекратяване на производството.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело №
20188440401081 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, е било образувано въз основа на
молба от 08.05.2018г. на Е.П.М., чрез нейната майка и законен представител К.В.В.,
упълномощила адв. С.И.М., с приложен изпълнителен лист от 27.03.2018г. на
Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 80 състав, по гр.д. № 6001/2017г.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят е бил осъден да заплаща на Е.П.М.
месечна издръжка от 120 лева, считано от 06.12.2017г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
С молба
от 14.05.2018г., подадена от името на взискателя, е било посочено, че взискателят
избира и моли като първи изпълнителен способ по делото за удовлетворяване на
вземанията по изпълнителния лист да бъде наложен запор върху банковите сметки
на жалбоподателя – длъжник в търговските банки в Република България.
Налична
сума е имало по сметка на длъжника в „О.Б.Б.“
АД и след наложения запор на 29.06.2018г. по сметка на частния съдебен изпълнител е постъпила сумата 4 147. 99 лева.
Сумата е
било разпределена с протокол за разпределение, предявен на 30.08.2018г., съответно
поправен на 04.09.2018г..
Срещу
разпределението и поправеното такова от жалбоподателя са били подадени
съответно жалба вх. № 0420508/03.09.2018г. и жалба вх. № 042419/05.09.2018г. На
22.10.2018г. жалба вх. № 0420508/03.09.2018г. е била оттеглена.
Междувременно
по изпълнителното производство от Национална агенция за приходите е била
изискана информация, освен другото, по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Съгласно
представената справка от 14.05.2018г., жалбоподателят-длъжник е имал задължения за 891. 57 лева главница ДДО
и лихви, 794. 43 лева вноски здравно осигуряване – главница и лихви, и 496. 52
лева пенсионни вноски – главница и лихви. Срещу него са били образувани и две
изпълнителни дела за дължими суми от
общо 431. 79 лева.
С молба от 19.07.2018г. от жалбоподателя са
били представени разписка от 29.03.2018г., от 01.06.2018г. и от 07.07.2018г. за
платена издръжка за времето от 27.12.2017г. до август 2018г.
С оглед
дадена възможност за становище, със становище от 26.07.2018 К.В.В. изрично е
възразила, че разписките са с невярно съдържание и с подправен неин подпис
върху документите, за което е била сезирана Софийска районна прокуратура.
При
възражение в молбата от 19.07.2018г. на жалбоподателя и относно дължимите от
него публични задължения, от НАП са били изискани нови справки.
Съгласно
удостоверение за публични задължения на жалбоподателя - длъжник от 27.08.2018г.,
дължимите от него задължения към Национална агенция за приходите са били 592.
69 лева, въз основа на които е било извършено и първото разпределение.
Също
съгласно представено удостоверение от 31.08.2018г. (№
220371801782196/31.08.2018г.), задълженията на жалбоподателя са били 425. 51
лева и при такъв размер на публичните задължения е
било извършено разпределението (поправката на разпределение) от 04.09.2018г.
Съгласно
представено последно удостоверение за публични задължения към 03.10.2018г.
жалбоподателят, след извършени плащания, не е имал такива.
С молба
от 10.09.2018г. взискателят е поискал събиране и на допълнително направени
разноски от 250 лева за адвокат, за което е бил представен договор за правна
защита и съдействие.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Обжалването е срещу отказ
на частния съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на изложени
в жалбата основания, който отказ се потвърждава и в мотивите, депозирани от
частния съдебен изпълнител по делото.
Отказът е законосъобразен.
Жалбоподателят – длъжник
твърди погасяване чрез плащане на задължението за издръжка, за което е било
образувано изпълнителното производство, преди образуването на производството и за
което има разписка от взискателя, съответно че е приложима хипотезата по чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК относно задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът, освен другото, представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, от която се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена преди образуване на изпълнителното производство. Ако разписката
е с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, като в противен случай тя се
приема за истинска.
В случая от страна на
взискателя Е.П.М. (нейната майка и законен представител К.В.В.) изрично е
оспорена истинността (верността и автентичността) на представените от
жалбоподателя разписки с незаверен подпис за взискателя. При това положение не
може да се приеме плащане на сумата по изпълнителния лист от длъжника,
съответно че е настъпила хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се
позовава жалбоподателят-длъжник.
Същевременно не е налице и
изпълнение на задължението по чл. 433, ал. 2 от ГПК при което изпълнителното
производство да приключи.
За сумите по издръжката е
било извършено и предявено разпределение по чл. 462 от ГПК (включително след
допълнително поправяне), но от длъжника са подадени жалби срещу разпределението,
от които е поддържана тази от 05.09.2018г., при което разпределението не е
окончателно и сумите по разпределението не са предадени на взискателя. По
делото не се твърди и установява такова предаване на суми.
Допълнително след
разпределението, от взискателя са предявени за събиране и нови разноски за
адвокат, които, ако се приемат от частния съдебен изпълнител като разноски по
изпълнението и не се обжалват от длъжника и не се отменят от съда, също подлежат на събиране.
При тези обстоятелства е
без значение, че публичните задължения на жалбоподателя към месец октомври
2018г. са били погасени чрез плащане (след процедиране от частния съдебен
изпълнител по чл. 458 от ГПК в изпълнителното производство). По делото има
непредадени суми по разпределението, съответно предявени разноски на взискателя
за събиране, поради което изпълнителното производство не може да бъде приключено.
С оглед предмета на
подадената по делото жалба е без значение и дали е имало основание за начисляване на законни лихви, такси към
ЧСИ и разноски на взискателя.
По делото от частния
съдебен изпълнител е представен препис от изпълнителното производство, както и
от съда се съобразяват представените от жалбоподателя писмени доказателства. Не
е нужно на жалбоподателя да се дава възможност за представяне на допълнителни
данни за негови публични задължения, тъй като по делото има доказателства, че
такива няма.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 042049/03.09.2018г. на П.Т.М., с ЕГН **********
и адрес ***, срещу отказ от 16.08.2018г. за прекратяване на изпълнително дело № 20188440401081 на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.