ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.02.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А”
състав в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч. гр. д. № 14168/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 538 вр. чл. 274 и сл. ГПК
вр. чл. 32а ПВп.
Образувано е по частна жалба на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, чрез назначените с решение на УС на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките лица с правомощия на синдици, срещу определение от 12.09.2018г.,
постановено от съдия по вписвания при СРС, с което е постановен отказ за
вписване на молба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ за подновяване на договорна
ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в СВп под акт № 26, т.9, рег. № 18910/14.05.2012г.,
подадена от банката –молител, чрез нотариус Влахова, вписана под № 628 в
регистъра на Нотариалната камара.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение
е неправилно и необосновано. Сочи се, че са неправилни изводите на съдията по
вписвания, че ипотечното право на кредитора КТБ АД /н/ е погасено, поради заличаване на ипотеката,
тъй като е налице хипотезата на § 5, ал. 1 ЗИДЗБН. Поддържа се, че – ипотеката, учредена с нотариален акт № 26,
т.9, рег. № 18910/14.05.2012г., дело № 8731/2012г. на СВп- София за
обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит от 26.04.2012г.,
сключен с „К.Ш.“ АД, е била заличена на 21.01.2015г., след изявление за
прихващане вх. № 9424/17.10.2014г. на кредитополучателя, с което била причинена
увреда на масата на несъстоятелността на банката – молител. Твърди се, че е
предявен отменителен иск срещу кредитополучателя и към настоящия момент е налице висящо съдебно
производство по него – спряно от САС. Жалободателят сочи, че при успешно
провеждане на иск по чл. 59 ЗБН за обявяване на прихващането за недействително
по отношение на масата на несъстоятелността,
за синдика възниква задължение да предприеме действия по събиране на
изискуемо задължение по кредита. Отделно се поддържа, че по арг. от дадените в
ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГТК указания, съдията по вписвания няма право да
проверява наличието на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване
е иска, съгласно чл. 32а ПВп. Предвид изложеното банката – молител твърди, че
са налице всички предпоставки на § 5, ал. 1 вр. ал. 3 и 4 от ЗИДЗБН за подновяване
на процесната договорна ипотека, тъй като искането е направено в преклузивния 6
- месечен срок от влизането в сила на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г., не
е налице изключението на ал. 2 на § 5 и учреденото заличаване на процесната
ипотека е нищожно по силата на закона. Моли съда отмени обжалваното определение
и да върне делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване.
Софийски
градски съд, като са запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната
жалба, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и
е допустима, с оглед представените с молба от 11.02.2018г. доказателства за
подаването й в срок и отстраняване на останалите указани нередовности.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Производството
пред СВп е образувано по молба вх.
№ 59749/12.09.2018г. от синдиците на „КТБ“ АД /в
несъстоятелност/ , чрез нотариус Влахова, с която е направено искане за
подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 138, т. І, дело № 121/2012г. на нотариус Д.и нот. акт № 26, т. 9, дело № 8731/2012г. на съдия по вписвания, на основание § 5 от
ПЗР на ЗИДБН.
С
обжалваното в настоящото производство определение от 12.09.2018г. съдията по
вписвания е отказал извършваното на исканото вписване, по съображения, че
ипотеката е заличена на основание чл. 18 ПВп и ипотечното право е погасено. В
обжалвания акт се сочи, че има опасност при разпореждане с ипотекираната вещ
длъжникът да бъде лишен от правото си на собственост, както и че е налице
правен спор, който е извън материалната компетентност на съдията по вписвания.
По
делото няма спор и е безспорно установено, че формално са налице предпоставките
на § 5, ал. 1 вр. ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018г. – банката
–молител е предявила молбата за подновяване на процесната договорна ипотека в 6
– месечния срок от влизане в сила на ЗИДЗБН и процесната договорна ипотека е
била заличена в указания период по ал. 1 на § 5 – от поставянето й под
специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване на
имуществото.
Съгласно
цитираната разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН са нищожни всички
заличавания на учредени от длъжници или трети лица в полза на банката
обезпечения, извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на КТБ
АД /н/ в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване
на процедурата по осребряване на имуществото. Следователно с цитираната норма е
придадено обратно действие на вписани заличавания на ипотеки, считано от
20.06.2014г. /датата на поставяне на КТБ АД под специален надзор/, като
учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред, а
съгласно ал. 4 на § 5, обезпеченията са противопоставими на всяко трето лице,
независимо как е придобило имуществото. В ал. 2 на § 5 е предвидено изключение
за прилагане на ал. 1 – когато погасяването е извършено чрез плащане.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 6 на ТР № 7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. на ВКС, ОСГТК, проверката,
която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВп, е само
относно изискванията за форма и съдържание на акта, чието вписване се иска,
материалноправните предпоставки на акта се проверяват единствено, ако това
изрично е предвидено в закон.
В
случая в цитираната разпоредба на § 5, ал. 1
от ПЗР е предвидено пълно смесване на вписването на заличаването, респ.
подновяване на ипотечното право като охранителен акт и материлноправните
предпоставки за извършване на съответното вписване. В охранителното
производство съдията по вписванията не притежава материална компетентност да
прецени наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал. вр. ал. 3 и 4, както и
липсата на изключението по ал. 2 от същата норма. Съгласно чл. 179, ал. 3 ЗЗД заличаването
погасява ипотеката, но ако актът, въз основа на който е станало заличаването,
се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново, като в такъв
случай тя има ред от новото вписване, като се запазват правата на трети
добросъвестни лица преди новото вписване. С оглед защита правната сигурност на
гражданския оборот, предпоставка за новото вписване е съгласието, въз
основа на което е било станало
заличаването /по реда на чл. 19, ал. 1 ПВп/, да е обявено за недействително.
Тази недействителност обаче може да бъде обявена по исков ред, но не може да бъде установявана в рамките на
охранителното производство по вписване. Ето
защо съдът намира за неоснователен довода в частната жалба, че съдията по
вписвания е излезнал от обхвата на правомощията си по чл. 32а ПВп. Обжалваният
отказ за вписване е законосъобразен, именно поради процедиране на съдията по
вписване в рамките на правомощията му в настоящото охранително производство.
Отделно
настоящият съдебен състав приема, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва
да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1
към ЕКЗПЧОС /“Защита на собствеността/. Националният съд има право да откаже
приложението на норма от вътрешното право, ако тя противоречи на влязъл в сила,
ратифициран международен акт, по който България е страна - арг. и от чл. 5, ал.
4 от Конституцията на РБ. ЕКЗПЧОС /Конвенцията/ е такъв международен акт,
приложим за РБ /влязъл в сила и ратифициран, ДВ, бр. 80/92г./, поради което
следва да се прецени дали приложението на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН е в обществен
интерес и при предвидените в ЕКЗПЧОС гаранции за правна сигурност и
предвидимост, респ. спазване на основните права на индивида.
Съгласно
практиката на Европейският съд по правата на човека, понятието
"собственост", или "притежание" по смисъла на
Конвенцията е по-широко и в някои случаи се различава от националните понятия
за правото на собственост, не се ограничава до притежание на вещи и в него
влизат и други права и интереси, които съставляват активи. Правото на
разпореждане с недвижими имоти в условията на предвидимост и сигурност на
гражданския оборот е пряко засегнато с разглежданата норма, поради което
следва, че с приемането на § 5 е налице засегнато право на необезпокоявано
ползване на притежанията по смисъла на Конвенцията.
С обявяването с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки
за нищожни само спрямо един кредитор, като този вид недействителност изключва
вещни права, придобити от трети добросъвестни лица, без предвиден
компенсационен механизъм за последните, е налице пряка държавна намеса върху
гражданския оборот, която е несъвместима
с принципите на правова държава.
Не е спазено изискването за пропорционалност на мярката, с
която определено лице се лишава от притежание, спрямо защитавания обществен интерес, а именно – с най малко възможно засягане на индивидуални
права на граждани.
С нормата на § 5 са уредени права
в полза само на един правен субект, поради което е нарушен и принципа на
легитимност. Няма предвиден механизъм за подобно действие на вписани
обезпечения спрямо други банки в несъстоятелност, поради което е налице
различно третиране на различни кредитори, без легитимен обществен интерес.
Отделно с придаденото обратно действие на нормата е нарушен
драстично принципа за правна сигурност, тъй като могат да бъдат засегнати
неограничен кръг лица, учредили ипотека върху процесния имот след заличаването
на ипотеката, която е била вписана в полза на банката – молител. С
разглежданата разпоредба е нарушена правната сигурност, предвидимостта и
стабилността на гражданския оборот, респ. на правния ред. С обратното действие
се засягат вече придобити права, чието придобиване е било законосъобразно
съгласно действащия към момента на придобиването им правен режим, а някои от
тях може и да са били упражнени – така някои
от имотите със „заличени ипотеки“ може да са отчуждени, включително и чрез
публична продан или по реда на ДОПК за погасяване на публични вземания. Ето
защо не може да се приеме, че с приемането на § 5 засягането на правото на
собственост на неограничен кръг субекти може да бъде оправдано със защита на
висш обществен интерес.
Поради изложеното, § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН противоречи на международен
акт от по-висок ранг и по арг. и от чл. 5, ал. 4 от КРБ, не следва да бъде
прилаган. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 13 ЕКЗПЧОС, съгласно която
всеки, чиито права и свободи, предвидени в Конвенцията, са нарушени, трябва да разполага
с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция, дори и
нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители
на официалните власти. Именно
такова средство е и предвиденото непосредствено действие в чл. 5, ал. 4 от КРБ.
Ето защо частната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/, чрез назначените с решение на УС на Фонда за гарантиране
на влоговете в банките лица с правомощия на синдици, срещу определение от 12.09.2018
г., постановено от съдия по вписвания при СРС, с което е постановен отказ по
молба вх. № 59749/12.09.2018г.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.