Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 22.10.2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 14263 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по предявени от Р.Л.Х. срещу А.И.И., Х.И.Х. и С.Д.И., обективно кумулативно съединени искове
- с пр.кв.чл.87,
ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № 158,
т.ХХХХ, дело 7392/1975 от 31,05,1975год., с който Х. И.Х. е
прехвърлил на И.Х. И.недвижим имот -втори етаж от сградата, находяща се в гр.
София, ул. „*****, състоящ се от 2 стаи, хол, кухня, баня-клозет и
дрешник, застроен на 86 кв.метра, при съседи: отдолу 1-ви
етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор,
който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI - 26 от квартал 106
по плана на гр. София, кв. „Малашевци” при съседи : М.А.Г.и от две страни улици
и
- иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК /изменен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК
от иск с пр.осн.чл. 108 от ЗС с определение от
13,05,2021год./- за признаване правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ 3/4 идеални части от
недвижим имот -втори етаж от сградата, находяща се в гр. София, ул. „*****,
състоящ се от 2 стаи, хол, кухня, баня-клозет и дрешник, застроен на 86
кв.метра, при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно
пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място
съставляващо парцел XXI - 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв. „Малашевци” при съседи: М.А.Г.и от две страни улици.
Релевират се доводи, че с договор от
31,05,1975год. процесният имот е прехвърлен срещу задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителите Х. И.Х. и Р.Л.Х..
Задължението на приобретателите -да
осигурят нормален и спокоен живот до смъртта на прехвърлителите се
твърди да не е изпълнено. На 16,08,1989год. Х.Х. е
починал, а на 15,03,2014год. е починал и синът му И.Х. И.. С уточнителна молба
вх.№57439/30,04,2019год./СГС, гр.д.№12019/2018год./ се излагат съображения
ищцата да е страна по договор за прехвърляне на собственост от 1975год. При
условията на евентуалност, в случай че се приеме ищцата да не е страна по
договор от 1975год. се твърди да упражнява потестативното право за разваляне на
договора, в качеството на наследник на прехвърлителя Х.
И.Х.. Поради пълно неизпълнение поддържа искане за разваляне на целия договор. Релевирани са доводи да е собственик на ½ идеална
част от правото на собственост върху процесния имот на лично основание, тъй
като е придобила същия по време на брака си с Х. И.Х. /сключен на
17,10,1952год./, въз основа на договор, обективиран с НА №165, дело
№3937/1971год. от 19,08,1971год. за прехвърляне на имота също срещу задължение
за издръжка и гледане. На основание наследствено правоприемство твърди да е
придобила 1/4 ид.част от имота, поради което претендира
установяване на правото на собственост върху 3/4ид.части от процесния имот.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност
на предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците -А.И.И., Х.И.Х. и С.Д.И.
излагат становище за неоснователност на предявения иск за разваляне на договора
за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане като погасен по давност.
Не се оспорва сключването на договор от 1975год., по силата на който Х. И.Х. е
прехвърлил на И.Х. И.по време на брака му със С.Д.И. процесния
имот. Поддържа се задължението по договора да е прекратено със смъртта на
прехвърлителя на 16,12,1989год., от който момент е възникнало правото на
наследниците му да предявят иск по чл.87, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се
становище и за неоснователност на установителния иск
за собственост върху 3/4ид.части от имота, тъй като имотът е преминал в режим
на обикновена съсобственост между С.Д.И. и И.Х. И.след прекратяване на
сключения между тях брак през 1982год.
Съобразно горното се моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № 165,
том XXII, дело 3937/1971год. от 19,08,1971год. на нотариус при СРС /л. 7 от гр.д. №
26872/2016год. на СРС / И.Х.И. прехвърля на Х. И.Х. дворно място от 387 кв.м. – без построената в същото жилищна сграда
от 44 кв.м., съставляващо парцел XXI-26 от кв. 106 по плана на
град София, кв. „Малашевци”, при съседи : М.А.Г.и от две страни улици срещу
задължението да поеме цялостната издръжка на прехвърлителя и неговата съпруга,
като им осигури един спокоен и нормален живот до тяхната смърт, като им
гарантира храна, отопление, почистване, грижи при болест и немощ, било лично
или чрез трето лице.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 158, том XXXX, дело № 7392/1975год. от 31,05,1975год. на нотариус при СРС
/л. 6 от гр.д. № 26872/2016год. на СРС/, Х. И.Х. е прехвърлил на И.Х. И.недвижим
имот, представляващ втори етаж от
сградата си, находяща се в гр. София, ул. „*****, който етаж се състои от две
стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86 кв.м., при съседи:
отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни
- двор, който имот се намира в дворно място, съставляващо парцел XXI- 26 от
квартал 106 по плана на гр. София, кв. „Малашевци”,
при съседи: М.А.Г.и от две страни улици, срещу
задължението да поеме цялостната издръжка на прехвърлителя и неговата съпруга Р.Л.Х.,
като им осигури един спокоен и нормален живот до тяхната смърт, като им
гарантира храна, отопление, почистване, грижи при болест и немощ, било лично
или чрез трето лице.
Видно удостоверение за
граждански брак № 47 /л.8 от гр.д. № 26872/2016год. на СРС/ на 17,10,1952год. Х. И.Х. и Р.И. Н.сключват
граждански брак, като е посочено, че след брака съпругата ще носи името Р.Х.И..
По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена
/л. 9/, от което се удостоверява, че името Р.Л.Х., както и имената Р.И. Н.и Р.Х.И.
са имена на едно и също лице.
По делото е представено
удостоверение за наследници изх. № 449/08,03,2016год. /л. 10 от гр.д. №
26872/2016год. на СРС/, видно от което Х. И.Х. е починал на 16,12,1989год. като е оставил следните
наследници: Р.Л.Х. – съпруга и И.Х. И.– син. Установява се също така, че И.Х. И.е
починал на 15,03,2014год. като е
оставил следните наследници: А.И.И. – дъщеря и Х.И.Х.
– син.
Видно от удостоверение за
граждански брак от 14,05,1972год.
/л. 44 от гр.д. № 26872/2016год. на СРС/, на същата дата И.Х. И.е встъпил в
граждански брак със С.Д.И., като е посочено, че след брака съпругата ще се
именува С.Д.И.. С решение по гр.д. № 4771/1982
по описа на СГС, I гр.брачна колегия бракът между тези лица е
прекратен.
По делото е представен
позволителен билет за нова постройка № 529/02,08,1957год. /л. 72 от гр.д. №
26872/2016год. на СРС/, издаден на Х. И.Х. и Р.Л.Х., с което им се разрешава да
издигнат жилищна сграда на адрес ул. „******– пристройка към съществуваща
такава, въз основа на представен архитектурен проект. Със Строителен протокол
от 03.08.1957год. е установена строителната линия. По делото е представен
позволителен билет № 51 от 22,05,1972год. /л. 76/, издаден на Х. И.Х. и Р.Л.Х.
с което им се разрешава да издигнат надстройка от един етаж и пристройка от два
етажа на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****, кв. 106, пар. XXI – Малашевци.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
По
предявения иск, с пр. основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Правото на разваляне на договора има акцесорен характер и би могло да бъде упражнено само при
валидно възникнало договорно правоотношение. В случаите на прехвърляне на вещни
права върху недвижими имоти се осъществява по реда на императивната норма на
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Предпоставка от фактическия състав на конститутивния
иск е неизпълнение на задължението на насрещната страна по договора, /в
конкретната хипотеза-неизпълнение на
задължението на приобретателя
да полага грижи и издръжка за прехвърлителя/, което да не е незначително
съобразно чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Неизпълнението да се дължи по причина, за която
длъжникът отговаря.
По делото се установява, че с
договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 165, том XXII, дело 3937/1971год. от 19,08,1971год. на нотариус при СРС, И.Х.И. е
прехвърлил на Х. И.Х. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
парцел XXI-26 от кв. 106 на м. „Малашевци“ по плана на гр.
София, без намиращата се в него жилищна
сграда от 44 кв.м., срещу задължение на последния да предоставя грижи и издръжка
на прехвърлителя. Независимо, че като приобретател е посочен единствено Х. И.Х.,
договорът е бил сключен след встъпването му в брак с ищцата през 17,10,1952год.
и върху имота е възникналa съпружеска имуществена общност /СИО/ – чл. 13 от СК /Обн. ДВ. бр.23 от 22 март 1968год., Отм. отм. ДВ.
бр.41 от 28 май 1985г./. В този смисъл и Решение № 855 от 28.10.1998 г. на ВКС
по гр. д. № 1066/97 г., I г. о., съгласно което имот, придобит от единия съпруг
по време на брака срещу поето задължение да гледа и издържа прехвърлителите,
представлява общо съпружеско имущество, макар че според договора само той е
поел насрещното задължение, доколкото издръжката на прехвърлителя е свързана с
непрекъснати парични разходи за неопределено време, средствата за които ще се
отделят от общата семейна каса, а и грижите, които следва приобретателят да престира в изпълнение на договора, представляват труд,
който иначе би се използвал за придобивания, които ще бъдат в съпружеската
общност.
При сравняване на наличните в парцел XXI-26 от кв. 106 на м. „Малашевци“ по плана на гр. София
постройки, съгласно нотариалните актове от 19,08,1971год. и 31,05,1975год. може
да се направи извод, че след първоначалното му придобиване от Х. И.Х. и ищцата,
върху поземления имот е изградена къща, втори етаж от която се явява процесният
недвижим имот. Съдът намира, че СИО се е разпростряла по силата на приращението и над новопостроената къща на основание чл. 92
от ЗС. Доколкото сградата, част от която като втори етаж е и процесния имот, е
построена по време на брака, то и намиращи се в нея самостоятелни обекти са в
режим на СИО – аргумент и т.4 от Постановление № 5 от
31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г., Пленум на ВС. В конкретния случай
презумпцията за съвместен принос /приемана в практиката по приложението на СК
от 1968год., напр. горецитираното ППВС № 5/1972/ не е
оборена.
Процесният договор за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 158, том XXXX, дело № 7392/1975год. от 31,05,1975год. на нотариус при СРС е сключен за
страната на прехвърлителя единствено от Х. И.Х., но
не и от ищцата Р.Л.Х., въпреки че вещта е била в режим на СИО. Съгласно чл.13
от СК от 1968год. /отм./ съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права
върху вещи или единия от
тях - със съгласието на другия. Съгласието на неучаствалия съпруг следва да бъде дадено в
определена форма или доколкото се касае
до прехвърляне на вещно право извършвано в нотариална форма, то нужното
съгласие е писмено с нотариална заверка на подписа./ чл.13 от СК /отм./. При липса на съгласие договорът би бил
относително недействителен по отношение на ищцата и така извършеното
разпореждане може да бъде оспорено от нея - така Решение № 39 от 02.07.2020 г.
по гр. д. № 3322/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС.
В конкретния случай, са налице данни, че такова съгласие е предоставено от
ищцата. В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му е представена
нотариално заверена декларация за съгласие на съпругата – т. 10 от списъка на
представените пред нотариуса документи. Освен че свидетелства за наличието на
съгласие в изискуемата форма, от удостоверяването на нотариуса за представената
декларация, може да се направи извод, че ищцата е била информирана за сделката
и не я е оспорила, нито в разумен срок след сключването ѝ, нито с
исковата молба и същата е действителна. Твърдения за дадено съгласие са
изложени и в самата искова претенция.
Ето защо и с оглед валидността на сделката е извършено прехвърляне на вещното право на собственост върху процесния
имот. Уговорената насрещна престация на приобретателя,
изразяваща се в задължение за предоставяне на издръжка не само на прехвърлителя Х. Х.,
но и на съпругата му Р.Л.Х. не прави последната страна по възникналото
облигационно правоотношение, а същата има характер на ползващо се лице.
Ищцата, в качеството на ползващо се от договора лице може да изисква
реалното му и (или) трансформираното му изпълнение, респективно отговорност за обезщетение
поради вредите, които е понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжника-обещател, но принципно
няма право да упражнява конститутивното право по
смисъла на чл.87 от ЗЗД да влияе на облигационната връзка посредством
разваляното й. В процесната хипотеза, доколкото е налице сливане на качеството
на трето ползващо се лица по договора и наследник на прехвърлителя/кредитор/,
то следва да бъде съобразено разрешението дадено с т.1 от ТР №30 от 1981 на ОСГК на ВС. Т.е. в случаите
на правоприемство на уговарящия от третото
лице, в чиято полза е бил сключен
договорът поради наследяване, наследникът /трето лице/ придобива в актива на наследството като имуществено право и възможността да се постигне разваляне на сключени договори от наследодателя
поради виновно неизпълнение от съответния длъжник или право
на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
По отношение на изпълнението
По делото не се установява
изпълнение по договора, а и такова не се твърди, като не са представени
доказателства за извършени действия по предоставяне на грижи и издръжка, както
на прехвърлителят –Х. И.Х., така и на ползващото се
лице /Р.Л.Х./. При неизпълнение, проявено по отношение на
третото лице, в чиято полза е сключен
договорът, според казаното по-горе (т. 1) положението е различно. Третото лице, не
може да постигне
частично или цялостно разваляне на договора. Неговият
интерес е гарантиран с получаване на реалното изпълнение или обезщетение за неизпълнението на договора.
Не се
установи изпълнение, както от приобретателя И.Х.
И., неговата съпруга към сключване на договора – ответницата С.Д.И. или някой
от наследниците му – ответниците А.И.И. и Х.И.Х., които поемат и заместват приобретателя
в задълженията по договора – т.4 от Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 Г., ОСГК на ВС. За неизпълнението на договора ищцата като трето ползващо се лице няма право да иска разваляне
на договора, поради което следва да бъде разгледано евентуално заявеното становище
за разваляне, в качеството на наследник на
прехвърлителя за договорно неизпълнение към момента на смъртта на последния-16,08,1989год., когато договорът се
счита прекратен със смъртта на Х.И. Х., в който случай ищцата има възможност да
развали договора съобразно квотите в
наследствеността. На осн.чл.9, ал.1 от ЗН ищцата е наследник на ½ ид.част, тъй като към смъртта на Х.Х./1989год./
не се спори негови наследници по закон да са съпругата му Р. Л.Х. и И.Х. И..
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците е релевирано възражение
за погасяване по давност на преобразуващото право за разваляне на договора
поради изтичане на срока по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Съдът намира същото за
основателно.
Съгласно Решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д.
№ 1019/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС давността по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД
започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е
достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и
не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване
на иска за разваляне. Когато задължението за издръжка и грижи
е прекратено със смъртта на прехвърлителя, правото на иск за
разваляне на договора в съответната част от наследник се погасява с изтичането на 5 години от последния
ден на неизпълнението,
т.е. от деня
на смъртта-Решение №346 от 04,10,2011год. по
гр.д.№341/2010, 4 ГО на ВКС/. Ето защо и с оглед
смъртта на Х.Х.
/16,08,1989год./, правото да се развали договора е погасено на 16,08,1994год.
или преди датата на исковата молба от 20,05,2016год.
Предвид изложеното
конститутивният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с пр.основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежи на отхвърляне в частта, с която се иска разваляне на
договора за издръжка и гледане на лично основание като неоснователен и като погасен
по давност, предявен като наследник на прехвърлителя.
По отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК:
По делото е установено, че преди сключване на процесния договор за издръжка
и гледане, ищцата е придобила процесния недвижим имот в режим на СИО, като със
сключване на договора от
31,05,1975год. собствеността върху имота
е прехвърлена на наследодателя на ответниците-И.Х. И..
С прекратяване на брака на И.и ответника
С.Д.И. на 20,12,1983год. придобитото от
тях в режим на СИО имущество е трансформирано в обикновена съсобственост
и с оглед липсата на опровергаване на дяловете на съпрузите е в размер на
½ , а след смъртта на И.И./15,03,2014год./,
собствеността е преминала върху правоприемниците по закон –ответниците А.И. и Х.Х. в дял
от по 1/4ид.част. Предвид изложеното исковата претенция подлежи на отхвърляне
като неоснователна.
По разноските:
Доколкото с решението за първи път се дава
разрешение по съществото на спора, с него следва да бъде разпределена
отговорността за разноски, както по настоящото делото, така и по първоначалното
гр.д. № 26872/16год. по описа на СРС и образуваното във връзка с него въззивно
производство.
С оглед изхода от спора на ищцата разноски не се
дължат.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответната страна, които съдът намира за доказани в
размер на общо 5780,00лв. разноски /за всички инстанции, пред които е
разглеждано делото/, но в приложен по делото списък по чл.80 от ГПК се претендират
разноски само за разглеждане на делото пред СГС в размер на 2000,00лв., от
които 1000,00лв.-адв. възнаграждение за С.И. и
1000,00лв. –адв. възнаграждение за Х. И., които с
оглед диспозитивното начало в процеса следва да бъдат
възложени в тежест на ищцата.
От страна на ищеца е релевирано
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като
адв.възнаграждение съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ, с
оглед цената на исковата претенция е в размер на 1378,86лв. за всеки от
ответниците.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Р.Л.Х., ЕГН **********,*** срещу А.И.И., ЕГН **********, Х.И.Х., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН **********,
всички адрес: *** иск, с пр.квалификация
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 158, том XXХХ, дело 7392/1975год. от 31,05,1975год., с който Х. И.Х. е прехвърлил
на И.Х. И.правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****, който
етаж се състои от две стаи,
хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86 кв.м., при съседи: отдолу 1-ви
етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор,
който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI- 26 от квартал 106
по плана на гр. София, кв. „Малашевци“, при съседи: М.А.Г.и
от две страни
улици, нанесен в кадастрална
карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-18-53/23,11,2011год. на
изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. София, район Сердика, ул. „*****,
ет. 2, площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен
имот с идентификатор 68134.509.364, срещу задължението на приобретателя
да поеме цялостната издръжка на прехвърлителя и съпругата му Р.Л.Х. като неоснователен
и погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявен от Р.Л.Х., ЕГН **********,***
срещу А.И.И., ЕГН **********, Х.И.Х., ЕГН **********
и С.Д.И., ЕГН **********, всички адрес: *** иск с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответниците правото на
собственост на ищцата върху 3/4ид.части
от описания недвижим имот на основание
договор от 19,08,1971год. и наследствено правоприемство
от Х. И.Х. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Л.Х., ЕГН **********,*** да заплати на Х.И.Х.,
ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сума в размер на 1000,00лв. –адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Л.Х., ЕГН **********,*** да заплати на С.Д.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на
1000,00лв. –адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: