ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1018
гр.Хасково,17.12.2018г.
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на
тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, постави за
разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм. дело №1060 по описа за 2018г. на Административен
съд – Хасково и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл.161, ал.1 от АПК във връзка с чл.66 от ГПК приложим
съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК.
Образувано
е по жалба на М.А.Г. – гражданин на А., към настоящия момент настанен в
СДВНЧ-Любимец, адрес - гр.Л., бул.О. №***, срещу Заповед №272з-2418/10.10.2018г.,
издадена от Началник група „Миграция“ ОД МВР Хасково, като жалбоподателят прави
искане по реда на чл.161 от Административнопроцесуалния кодекс – за
възстановяване на срока за обжалване на заповедта.
В
искането по чл.161, ал.1 от АПК жалбоподателят сочи, че е чужденец и се намира
в чужда държава, като традициите и езика били различни от неговата държава, а и
бил принудително настанен в СДВНЧ. Самият жалбоподател не разполагал с
необходимите знания, умения и култура, както и нямал възможност за консултация
с адвокат. Рядко адвокати посещавали СДВНЧ, като се срещали и само с избрани от
тях лица. Едва на 30.10.2018г. жалбоподателят разбрал, че можел да обжалва
заповедта, както и успял да се срещне със служебен адвокат, който да изготви
жалба и искане за възстановяване на срока. Иска се възстановяване на срока за
обжалване, като се твърди, че срокът бил пропуснат поради особени, непредвидени
обстоятелства.
Ответната
страна оспорва основателността на искането за възстановяване на срока за
обжалване, тъй като не били налице обстоятелства по смисъла на закона, при
които срокът да бъде възстановен.
Като
разгледа искането с правно основание чл.161, ал.1 от АПК - за възстановяване на
срока за обжалване на Заповед №272з-2418/10.10.2018г. на Началник група „Миграция“
ОД МВР Хасково, съдът установи от фактическата страна следното:
Обжалваната Заповед №272з-2418/10.10.2018г.
на Началник група „Миграция“ ОД МВР Хасково е издадена на основание чл.44,
т.4 от Закона за чужденците
в Република България, като е постановено връщане до страната на произход,
страна на транзитно преминаване или трета страна на чужденеца М.А.Г.. Заповедта е издадена като е
взето предвид, че чужденецът е с отказан статут на бежанец, без валидни
документи за самоличност и има реална опасност същият да се укрие, няма
достатъчно средства за осигуряване на издръжката си, както и за завръщане в държава
по постоянно пребиваване при вземане предвид и на мотивите изложени в
предложение с УРИ 272р-19406/10.10.2018г. на ПИ от група „Миграция“ при ОЗ МВР
– Хасково. В същата заповед на
основание чл.60, ал. 1 от АПК и поради опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението й, административният орган е допуснал
предварително изпълнение. В заповедта изрично е посочено, че същата може да
бъде обжалвана в 14-дневен срок от фактическото настаняване по административен
ред - пред по-горестоящия орган, и по съдебен ред - пред Административен съд –
Хасково, чрез органа, който я е издал. От направеното отбелязване върху самата
заповед е видно, че същата е връчена лично на М.А.Г. на 10.10.2018 г. - срещу подпис, и на разбираем за него език дари /чрез
преводача М.А. А., род. на ***г./, като е връчен и екземпляр от заповедта, а
тези действия са удостоверени с подписите и на чуждия гражданин, и на
преводача. В с.з. на жалбоподателя е предявена заповедта и той потвърждава, че
е положил подпис след като съдържанието й му е било преведено и той е запознат
със заповедта. При настаняването на жалбоподателя в СДНВЧ е изготвена
съпровождаща справка от Началник група Миграция, както и Приемно-предавателен
протокол УРИ №272р-19433/10.10.2018г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.11.2018г. в деловодството на съда,
а не чрез административния орган.
С постъпилата от административния орган преписка се установява, че на
10.10.2018г. жалбоподателят бил уведомен за започнатото срещу него производство
по налагане на принудителна административна мярка - Връщане до страна на произход,
страна на транзитно преминаване или трета страна /уведомление №УРИ
272000-14020/, жалбоподателят е подписал заявление №УРИ 272000-14022 от същата
дата, че няма адрес в Република България, отказан му е статут на бежанец,
уведомен е за производството, с което ще му бъде наложена ПАМ, както и че щял
да бъде настанен в СДВНЧ Любимец, а също и че няма документи за самоличност,
както и че не прави възражения по наложената мярка. В преписката се съдържат предложение
относно налагането на ПАМ, както и кореспонденция между ДАБ и Дирекция Миграция
относно приключило производство в ДАБ при МС, ведно със справка за лицето
чужденец, както и Решение №8461/07.04.2017г. на Председателя на ДАБ за отказ да
бъде представен статут на бежанец и хуманитарен статут. С посочените и с
представените в препис Решение №532/04.08.2017г. на ХАС, с което е отхвърлена
жалбата на чужденеца срещу решението на Председателя на ДАБ, което съдебно
решение е обжалвано и потвърдено от ВАС – адм.д.№11848/2017г., се установява,
че спрямо чужденеца е влязло в сила решение за отказ да бъде представена
международна закрила по ЗУБ, поради което и следва да се приложат разпоредбите
на ЗЧРБ.
Представена е Заповед №272з-1660/04.08.2017г. относно компетентността за
налагане на принудителни административни мерки – л.38 от делото.
Като писмено доказателство по делото е представено писмо от 22.11.2018г. от
Началник Отдел СДВНЧ Любимец – л.53-54 по делото, видно от което в личното
досие на чужденеца не е установено искане за среща с адвокат или представител
на организации или общности, подписали споразумения за сътрудничество. В
дневника за посещения са установени данни за срещи между чужденеца и адвокат на
26.10 и 30.10.2018г., както и за периода след връчване на обжалваната заповед в
СДВНЧ Любимец са провеждани срещи с представители на БХК, ВКБООН и МОМ.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.46,
ал.1 от ЗЧРБ заповедите
за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при
условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Приложимата в случая норма определяща и
срока, в който следва да се извърши оспорването е разпоредбата на чл.149, ал.1
от АПК предвиждаща, че административните актове могат да се оспорят в 14-
дневен срок от съобщаването им. Страните не спорят и съдът приема за установено,
че заповедта е била връчена, съобщена и преведена на разбираем за жалбоподателя
език на 10.10.2018г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 01.11.2018г.,
т.е. след срока за обжалване, изтичащ на 24.10.2018г./ сряда присъствен ден/.
Съгласно чл.161,
ал.1 от АПК искането за възстановяване на срока за обжалване следва да бъде подадено в
7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане или със
самото оспорване, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в
заблуждение. За да се възстанови пропуснат срок за упражняване процесуалното
право на жалба, то следва да се докаже наличието на една от алтернативно
предвидените предпоставки за пропускането му. В искането за възстановяване се
твърди настъпване на особени непредвидени обстоятелства, като за такива
съдебната практика приема, че това са обикновено факти от действителността, при
наличието на които лицето изпада в обективна невъзможност да реализира своите
права, или са пречки, които лицето не би могло да отстрани или преодолее.
Изложените твърдения от жалбоподателя са в посока, че тъй като е чужденец и е
настанен в СДВНЧ, то не могъл да разполага със знания и умения да организира
сам своята защита, а също и не е имал възможност да се срещне с адвокат.
Жалбоподателят не спори, че заповедта му е била връчена и е бил запознат със
съдържанието, както и възможностите за оспорване на заповедта, като това е
станало на разбираем за него език. Само по себе си обстоятелството, че
чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ не представлява особено непредвидено
обстоятелство, което по непреодолим начин да е препятствало упражняването на
правото на жалба на лицето в законоустановения срок. Принудителното настаняване
е предвидено в закона при наличието на определени предпоставки и поради това не
може да бъде самостоятелно основание за възстановяване на срока за обжалване.
Не може да бъде споделено и другото изложено в искането за възстановяване на
срока като особено непредвидено обстоятелство, а именно – чужденецът не
разполагал със съответните знания и умения, тъй като в тази посока са
нормативно уредени възможностите за срещи с адвокати и представители на
организации и общности, а и е доказано по делото, че за периода, в който
заповедта е следвало да бъде обжалвана, то в СДВНЧ е имало редица посещения и
са провеждани срещи с настанените чужденци. Анализът на представените
доказателства по делото, налага като единствено възможен, обоснован и логичен
извод, че липсват особени непредвидени обстоятелства, поради които М.А.Г. не е съумял своевременно да обжалва Заповед №272з-2418/10.10.2018г. на
Началник група „Миграция“ ОД МВР Хасково. Липсват както доказателства, така и фактически твърдения, да е налице и
някакво заблуждаващо поведение на администрацията, което също евентуално да
обуслови извод за основателност на молбата за възстановяване на срока. Така
съдът намира, че не е налице обстоятелство по смисъла на чл.161,
ал.1 от АПК, което да препятства упражняването на правото на обжалване в указания
срок, поради което и молбата за възстановяване на срока за обжалване, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Вече беше посочено, че връчването на заповедта е извършено на 10.10.2018г.,
както и че 14–дневният срок за оспорването изтича на 24.10.2018г.- сряда
присъствен ден. Жалбата на М.А.Г. е подадена на 01.11.2018г., а към този
момент вече е преклудирано неговото право да сезира съда, тъй като е направено
след изтичане на установения в закона срок. Така жалбата, като подадена след
изтичане на срока за обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото на основание чл.159,
т.5 от АПК следва да бъде прекратено.
Мотивиран така и на основание чл.159,
т.5, чл.161,
ал.1 и ал.3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.161,
ал.1 от АПК на М.А.Г. –
гражданин на А., към настоящия момент настанен в СДВНЧ-Любимец, адрес - гр.Л.,
бул.О. №****, за възстановяване на срока за обжалване на срещу Заповед №272з-2418/10.10.2018г. на Началник група
„Миграция“ ОД МВР Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.А.Г. – гражданин на А., към настоящия момент настанен
в СДВНЧ-Любимец, адрес - гр.Л., бул.О.№***, срещу Заповед №272з-2418/10.10.2018г.
на Началник група „Миграция“ ОД МВР Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1060/2018г. по
описа на Административен съд Хасково.
Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: