РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 12.08.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 89 по описа за 2021 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба на Д.К.Д. ***, подадена чрез адв. Л.Т.-*** с посочен съдебен адрес, против Българска народна банка, представлявана от управител
с административен адрес: гр. София пл. Княз Александър I №1, с която е предявен иск на основание чл. 1,
ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 634 850,65 лева, съставляващи неизплатен остатък (извън гарантираните
със закон и изплатени 196 000 лева) от внесен депозит в „****“ („***“) АД - в
несъстоятелност в размер на 860 000 лв., от които, от масата на
несъстоятелността му е изплатена сумата 80 889,16 лева, както и на лихва за
забавено плащане на главницата, в размер на 80 000 лева, претендирано за
времето „от 20.06.2014 г. до окончателното й изплащане“ (без да е посочена
крайна дата на периода).
След повдигнат спор за подсъдност
с определение № 7/17.03.2021г. по гр.д. №33/2020г. по описа на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, е постановено, че
компетентен да разгледа исковата молба на Д.К.Д. *** против Българска народна
банка за заплащане на обезщетение за сочените вреди, е Административен съд -
Ловеч. В същото определение е посочено, че правилото на чл. 79, ал. 9 от Закона
за кредитните институции /ЗКИ/, според което при упражняване на надзорните си
функции БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, отговарят само за
вреди, причинени от умишлени действия, не въвежда специална подведомственост на
спора, различна от общата. Тя касае основателността на претенцията, поради
което нейната приложимост следва да се преценява едва при постановяване на
решението по съществото на спора.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът бил вложител в посочената търговка банка със сумата 860
000 лева и начислена към депозита лихва от 42 888,82 лева към 30.10.2014 г. по
силата на договори за платежни услуги за потребители/физически лица от
11.08.2011 г. и анексите към тях. На това основание в банката е била открита
негова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“. Сочи се, че след
поставянето на банката под особен надзор от ответника по делото на 20.06.2014
г. и последвалото негово Решение № 138/06.11.2014 г. за отнемане лицензията за
извършване на банкова дейност при условията на Закона за гарантиране на
влоговете в банки на вложителя е изплатен гарантирания размер на депозита - 196
000 лева. За горницата над тази сума до действителния размер на влога за ищеца
е възникнало вземане от 715 740,01 лева, което е прието от синдиците на
длъжника - „***“ АД (н) и са му изплатени 80 88,16 лева от масата на
несъстоятелността. Останалата за изплащане сума от 634 850,65 лева се сочи, че съставлява
вредата, обезщетяването на която е предмет на спора. Поддържа се, че тази вреда
е произтекла от неправомерното поведение на БНБ, изразяващо се в бездействието
на институцията да изпълнява основно свое задължение по осъществяване на
ефективен и системен банков надзор, за да гарантира стабилността на банковата система. Твърди се също, че отнемането на лицензията за
извършване на банкова дейност от посоченото акционерно дружество съставлява административният
акт, който е основание за иницииране от централната банка и за откриване от
съда на производство по несъстоятелност на търговска банка. Излагат се доводи,
че развитието на това производство и затрудненията при осребряването на
имуществото на длъжника се явяват обективни пречки за удовлетворяване на ищеца
- кредитор за вземаното му в разумен срок. Поддържа се също, че отговорността
на ответника за заплащане на претендираното обезщетение на имуществени вреди
произтича от издадените от него административни актове, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба, които са послужили за основание за
откриване на производство по несъстоятелност на „***“ АД (н).
В съдебно заседание ищецът лично
и чрез процесуалният си представител, поддържа исковата претенция и моли да
бъде уважена, като заявява, че няма да прави изменение на иска. Представя
справка по чл. 80 от ГПК. В хода по същество, след приключване на съдебното
дирене, пледира за уважаване на исковата
претенция в размера на остатъка от дължимостта, който твърди, че не е получил
съгласно заключението на вещото лице, както и лихвите съобразно исковата молба.
В писмени бележки излага подробни съображения за основателност на исковата
претенция и прави искане за уважаване на иска в размер на 484 569,49 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, представляващо неизплатения остатък от
внесения в „***“ АД (н) депозит от 860 000 лв., както и 115 530 лв. лихва за
периода 20.06.2014 г. – 30.03.2021 г., както и лихва до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В съдебно заседание ответникът по иска, Българска народна банка
гр. София, чрез процесуалния си представител
адв. Г. оспорва преявените искове като неоснователни и
недоказани и претендира присъждане на направните разноски съобразно
представения по делото списък, и доказателствата за тяхното извършване. В писмен отговор на искова молба с вх. № 1484/29.04.2021
г. на АдмСЛ излага, че не е налице нито един от кумулативно изискуемите
елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изтъква, че БНБ и
нейните органи не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си
функции, освен ако са действали умишлено, както и че не е налице извършване на
административна дейност от страна на БНБ спрямо ищеца. Сочи също, че липсва
незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или
оттеглен, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
че не е налице твърдения от ищеца вредоносен резултат, доколкото салдото по
сметките му са служебно включени в списъка на вземанията, които кредиторите на „***“
АД (н) имат към масата на несъстоятелността на „***“ АД (н) и ищецът продължава
да бъде кредитор на „***“ АД (н) за вземането си по своите банкови сметки в „***“
АД (н), като фигурира в списъка на кредиторите на тази банка с приети вземания
и продължава да е собственик на паричните си средства, следователно не е
претърпял твърдяната увреда. Развива аргументи, че всеки кредитор, включен в
списъка на кредиторите на „***“ АД (н), има правото да се удовлетвори от
изплащаните суми от осребряването на масата на несъстоятелността на „***“ АД
(н), което вече е започнало. Изтъква също, че липсва причинно-следствена връзка
между конкретно разписано в закона задължение за действие, което не е било
изпълнено от страна на БНБ и твърдяната вреда. По отношение на иска за лихва,
счита същият за неоснователен доколкото е акцесорен спрямо главния иск и прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на него. В писмени бележки развива доводи
по съществото на правния спор и сочи съдебна практика на Върховния
административен съд /ВАС/ и Съда на Европейския съюз /СЕС/.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
Ловеч дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
като се позовава на съдебна практика на ВАС.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по
реда на чл. 193 и сл. от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК. Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, както и допълнителна такава.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца и „***“ АД бил сключен Рамков
договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ на дата 11.08.2011
година, уреждащ бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни
операции, разрешени от потребители, както и задълженията и условията за водене
от банката на платежни сметки, открити по искане на потребителя и при спазване
на специалните и или допълнителни условия за водене на съответния вид сметки. С
договора са уредени правата и задълженията на страните, както и действието на
договора - от датата на подписването му и е без срок, като банката начислява
лихва върху сумите с текущ лихвен процент в размерите съгласно скалата за
стандартните лихвени проценти, като банката прилага към привлечените средства
от клиентите, която е неразделна част от тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага.
Към рамковия договор за платежни услуги между
„***“ АД и ищеца били сключени анекси за откриване на банкова сметка *** „Плюс“,
както следва: № ****, № ****, № ****, № ****, № ****, № ****, № ****, № ****, №
****.
На 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал.
2, т. 2 и т. 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с
чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и чл. 16, т. 16
от Закона за БНБ, Управителният съвет на БНБ /УС на БНБ/ приел Решение № 73, с
което „****“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца. Със
същото решение: са назначени квестори; за срок от три месеца е спряно изпълнението
на всички задължения на „****“ АД; дейността на „****“ АД е ограничена, като е
забранено извършването на всички дейности съгласно банковата лицензия;
отстранени са от длъжност членовете на управителния съвет на банката,
отстранени са от длъжност членовете на надзорния съвет на банката.
На 30.06.2014 г. УС на БНБ приел Решение №
82, с което са намалени лихвените проценти по депозити на *** АД до средния им
пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.
На 06.11.2014 г. УС на БНБ приел Решение № 138,
с което е отнет лиценза на „****“ АД за
извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от
Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ е решено да бъде подадено искане до
компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на „****“ АД;
на основание чл. 9, ал. 6 от ЗБН е решено Фондът за гарантиране на влоговете в
банките да бъде уведомен за подаденото искане до компетентния съд за откриване
на производство по несъстоятелност на „***“ АД с цел извършване на
подготвителни действия за назначаване на синдик; на основание чл. 106, ал. 3 от
ЗКИ е решено до назначаването на синдик, квесторите на „***“ АД да продължат да
упражняват правомощията си.
От представеното банково удостоверение от „***“
АД /л. 19 от АД № 274/2019 г. по описа на АдмС Ловеч/ е видно, че към
30.10.2014 г. ищецът е бил титуляр на
банкова сметка *** „Плюс“ с наличност по сметката в размер на 860 000 лева,
като начислената лихва е била в размер на 42 888,82 лева.
На 09.12.2014 г. ищецът получил плащане от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер на 196 000 лева, като това
обстоятелство се удостоверява от приложената на л. 22 от АД № 274/2019 г. по
описа на АдмС Ловеч операционна бележка за плащане към БИСЕРА/РИНГС.
По делото няма спор, че неплатежоспособността на „***“ АД
е обявена в откритото производство по несъстоятелност, в което остатъкът от
влога на ищеца в размер на 715 740,01 лв. е приет от синдиците на банката за вземане, което ще
бъде покривано от масата на несъстоятелността. Горното се удостоверява и от
приложената на л. 21 от АД № 274/2019 г. по описа на АдмС Ловеч извадка от Списък
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „***“ АД (н), както и от удостоверение изх. № 2072/04.11.2021 г. от „***“ АД /л.
126/.
Видно от
удостоверение изх. № 2072/04.11.2021 г. от „***“ АД /л. 126/ ищецът Д.К.Д. е включен в Списъка по чл. 66, ал. 7,
т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на „****“ АД
(н) вземания, по които не са направени възражения, под № 2091, със сумата 715
740,01 лв., обявен в търговския регистър при Агенция по вписванията по
партидата на дружеството под № 20160514095154. Списъкът е одобрен с влязло в
сила Решение № 922 от 25.05.2016г. на СГС, TO, VI-22 състав. От същото удостоверение се установява също, че
ищецът е включен: в частична сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите на „***“ АД (н) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН под №
2024 със сумата 80 889,16 лв.; във втора частична сметка за разпределение на
налични суми между кредиторите на „***“ АД (н) под № 2022 със сумата 61 986,49
лв. и в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между
кредиторите на „***“ АД (н) под № 2014 със сумата 36 554,85 лв., както и че
след изплащането на тези суми е останала неразпределена сума в размер на 536
309,51 лв.
От страна на ищеца е представено и копие на
одитен доклад № ********** от м. октомври 2015 г. на Сметна палата за извършен
одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван
от Българската народна банка за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.“.
По искане на ищеца от ответника по делото е
представена и Заповед № БНБ-63383/30.04.2014 г. на подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“ /л. 153-154/, от която се установява, че
от БНБ е одобрено придобиването от „****“ АД на всички акции с право на глас от
капитала на „***“ ЕАД в размер на 92 090 621 лева, като по този начин ще
притежава пряко квалифицирано акционерно участие в размер на 100 % от този
капитал.
По делото е
прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, както и допълнителна
такава, които съдът кредитира изцяло като обективни, основани на
доказателствата по делото и неоспорени от страните. Съгласно заключението на
вещото лице, след плащанията, получени от ищеца по частичните сметки за
разпределение на налични суми между кредиторите на „***“ АД (н), към 30.03.2021
г. е останала неразпределена сума в размер на 484 569,49 лв.
При така установената фактическа
обстановка и събраните по
делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от Административно процесуалния кодекс АПК/ гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Според чл. 7, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
При проверка на допустимостта на иска,
който е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът намира, че са налице
положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от
съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.
Исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подлежат на
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Настоящият адрес на
ищеца е в гр. Ловеч, област Ловеч, с оглед на което и при прилагане на чл. 7 от ЗОДОВ следва, че делото е подсъдно на АдмС – Ловеч, като искът е предявен при
спазване правилата за родова и местна подсъдност.
В конкретния случай, ищецът се позовава
на незаконосъобразно бездействие на ответната
страна, изразяващо се в неизпълнение на надзорни задължения, предвидени за
органа, изразяващи се в осъществяване на системен и ефективен контрол върху
дейността на банките. По твърденията в исковата молба вредите са настъпили от
незаконосъобразни бездействия на ответника, а контролът за законосъобразност е
допустим в исковото производство по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК. Въпрос по
съществото на спора е дали е доказано извършване на незаконосъобразни действия
или бездействие при изпълнение на нормативно регламентирани задължения. БНБ е
надлежен ответник по чл. 205 от АПК по иск по ЗОДОВ, с оглед на приетото в
трайната съдебна практика, че регулаторните и надзорните функции представляват
административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка е
определение № 54/12.10.2015 г. по дело № 20/2015 г. на смесен състав на ВКС и
ВАС.
На първо място чл. 79, ал. 8 от Закона за
кредитните институции ограничава отговорността на БНБ, нейните органи и
оправомощените от тях лица при упражняване на надзорните функции само до
вредите, причинени от умишлени действия, но не предвижда специален ред на
обезщетение, който да е различен от ЗОДОВ (Определение № 5468/14.05.2018 г. по
адм. дело № 4224/2015 г. на ВАС, петчленен състав). Също така в решение на СЕС
от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 е посочено, че правото на ЕС не допуска
правото на обезщетение да зависи от това дали вредата е умишлено причинена от
съответния национален орган и отговорността на БНБ не може да бъде преценявана
с оглед на условията, предвидени в чл. 79, ал. 8 от ЗКИ.
На второ място предвиденият в Закона за
банковата несъстоятелност /ЗБН/ ред за предявяване на вземанията на вложителите
по чл. 63, ал. 3 и чл. 64, ал. 1 от ЗБН също не е специален начин за
обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, който дерогира приложението на
общия ред по чл. 1 от ЗОДОВ. Отговорността по чл. 63 и чл. 64 от ЗБН е
различна, тя е договорна, а по ЗОДОВ е деликтна, не е налице идентичност на
основанията, нито на длъжниците по заявените претенции, при което не се касае
за друг ред на реализиране на отговорността, а за различни видове отговорност.
В този смисъл и Определение № 12244/13.10.2017 г. на ВАС на РБ по адм. дело №
9822/2017 г.
Българска народна банка функционално и
организационно действително не принадлежи към системата на администрацията. Тя
се отчита пред Народното събрание, което, наред с Президента, избира
ръководните й органи. Управление „Банков надзор“ на БНБ се ръководи от подуправител, избран от
Народното събрание. Независимостта на БНБ е изрично прогласена в чл. 44 от ЗБНБ,
съгласно който, в редакцията към момента на настъпване на твърдяните вреди, при
упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон
Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са
независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет
и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и
институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на
управителя или членовете на управителния съвет. Независимостта на Централната
банка от изпълнителната власт обаче не означава, че актовете, действията и
бездействията на нейните органи не подлежат на съдебен контрол на общо
основание, нито че е изключено тя да понесе отговорност за вреди, при
осъществяване на предпоставките за възникване на тази отговорност. Българска народна
банка е публично-правен орган, на когото са възложени публичноправни функции,
главната сред които е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване
стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в
съответствие с изискванията на закона. Наред с тази основна цел на БНБ, на нея
е възложен и надзорът на кредитните институции, съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона
за кредитните институции /ЗКИ/. Във връзка с надзорните правомощия на БНБ, тя
може да издава индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен
контрол - чл. 151, ал. 3 от
ЗКИ.
Следователно, принципната независимост на БНБ
и разграничаването й от системата на администрацията не изключват обстоятелството,
че на нея са възложени конкретни административни правомощия, именно по ЗКИ, във
връзка с които БНБ извършва административна дейност. Това означава, че в
определени хипотези БНБ действа като носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон, и в това си качество и в тези случаи представлява
административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Това следва и от
изрично определената подсъдност на оспорванията срещу актове на органи на БНБ,
съгласно чл. 132, ал. 2, т. 4 от АПК. Като публичноправен орган, БНБ носи отговорност за причинените от
нея вреди и отговаря съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, стига да са налице предпоставките за реализиране
на тази отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че искът се
явява допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК,
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи отговорността на държавата, тъй като сочи
изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана.
По силата на общата препращаща разпоредба на
чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс /ГПК/. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват
фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а
по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал
изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на
доказателствената тежест с определение от 29.04.2021 година по настоящото
дело.
Съгласно чл. 7 от Конституцията на
Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава
първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство,
но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип,
осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е ЗОДОВ,
който разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на
администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи.
Предявеният иск е с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Искът е осъдителен и с него се цели
възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Но отговорността на държавата не е безусловна. Отговорността
не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на
административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила
вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.
Доказателствената тежест за установяване
на наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от
ищеца. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен
институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена,
тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на
отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
В
случая, не се доказва наличието на нито един от елементите от фактическия състав, предвиден в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Не е спорно, че на 20.06.2014 г. на
основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с
влязло в сила Решение № 73 Управителния съвет на БНБ поставя „***“ АД под
особен надзор, както и че на 06.11.2014 г. с Решение № 138 на УС на БНБ е отнет
лиценза на „***“АД.
Не се спори също, че на 09.12.2014 г. ищецът
получил плащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер на 196
000 лева, като това обстоятелство се удостоверява и от приложената на л. 22 от
АД № 274/2019 г. по описа на АдмС Ловеч операционна бележка за плащане към
БИСЕРА/РИНГС.
Вредите
се претендират от бездействие на БНБ по изпълнение на надзорни задължения.
Правната регламентация на БНБ се намира в Закона за БНБ, в чиито чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, е посочено, че Българската народна банка е централната
банка на Република България, тя е юридическо лице и регулира и осъществява
надзор върху дейността на другите банки в РБ. Основната цел на Българската
народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността
на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие
с изискванията на този закон. Българската народна банка съдейства за
създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява
надзор върху тях /чл. 2, ал. 4/, Българската народна банка има изключителното
право да емитира банкноти и монети в страната /чл. 2, ал. 5/, Българската
народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в
страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита
интересите на вложителите /чл. 2, ал. 6/.
Незаконосъобразното бездействие може да
бъде два вида - фактическо - неизвършването на фактическо действие, което
органът или физическото лице са длъжни да извършат по силата на императивна
правна норма и юридическо (правно) - неиздаването на административен акт.
Неоснователни и незаконосъобразни бездействия по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК са нaлице само при неизвършването на фактически, но не и на правни
действия. Не е налице твърдяното неупражняване на банков надзор. Фактите, изложени
и в самата искова молба, сочат, противно на твърденията на ищеца, че в периода
от датата, в която „***“ АД е поставена под специален надзор, до отнемането на
лиценза, БНБ е извършвала активни действия именно по установяването на
обективното състояние на „***“ АД, като с установяването на отрицателен капитал
съгласно ЗКИ, е предприела онова, което надзорните й правомощия изискват, т. е.
да отнеме лиценза на „***“ АД. В този смисъл, БНБ е била активна в
упражняването на правомощията си.
Изпадането в състояние на
неплатежоспособност е свързано с начина на управление на търговската банка и
взетите в тази връзка управленски решения. Обстоятелството, че
законодателството предвижда наличие на надзорен орган на дейността на
кредитните институции не води до извод, че неплатежоспособността на една
банкова институция произтича от друго, още по-малко от дейността на надзорния
орган. Действията на БНБ нямат за последица изпадане в неплатежоспособност на „***“
АД, а са реакция на факта, че банката фактически се оказва неплатежоспособна.
Следва да се има предвид, че Решението от 06.11.2014 г. е изричен акт, с който
БНБ е установила неплатежоспособността на „***“ АД и е отнела лиценза й, т.е.
не може да се твърди, че с вземане на това решение е предизвикано състоянието
на неплатежоспособност.
Действително, в доклада на
Сметната палата за дейността на надзора в периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2014 г. /л. 250-357/ се съдържат данни за пропуски в дейността на БНБ и
препоръки за подобряване на надзора. Тези пропуски обаче не са закононарушения
по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - актове, действия или бездействия в
нарушение на нормативен акт. Констатциите на Сметната палата се отнасят
принципно до дейността на БНБ и не се отнасят конкретно до предмета на делото
или до действията, респективно бездействията на БНБ спрямо „***“ АД (н).
Не са налице и останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –
вреда и пряка и непосредствена причинно – следствена връзка. Както се спомена и
по-горе, на 09.12.2014 г. ищецът получил плащане от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките в размер на 196 000 лева, което ищецът не оспорва и
поддържа и в исковата молба.
Сумите
от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по
реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който
производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно
най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на
банката. Принципно във всички правни система, а и в икономическата теория е
прието схващането, че вложителите, включително в банка, носят риск за начина,
по които инвестират паричните си средства. Държавите, включително в лицето на
централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността и гарантирането
на всички вложени в банковата система парични средства, тъй като това би довело
до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите им системи. Това
би противоречало на обществения интерес, който в случая има превес над частния.
Именно с цел осигуряване сигурност във финансовата сфера във всички
държави-членки на ЕС, гарантиран от държавата е определен размер на влоговете,
а именно до 100 000 евро. За суми над този размер финансовият риск се носи от
вложителя.
Не се спори между страните, а и от заключението на вещото лице, се
установява, че ищецът е получил няколко плащания по частичните сметки за
разпределение на налични суми между кредиторите на „***“ АД (н), като към
30.03.2021 г. е останала неразпределена сума в размер на 484 569,49 лв. Останалата сума по сметката,
включително и начислените лихви продължават да се водят като задължение на „***“
АД (н) към неговия вложител, като същото е предявено служебно в производството
по несъстоятелност на банката. По тази причина вреда и пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка не е налице по иска за обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата в размера на влога над платения
гарантиран размер и получените плащания по частичните сметки за
разпределение на налични суми между кредиторите на „***“ АД (н). Всяко вземане на кредитор от
търговска банка, включително главницата по влоговете и законната лихва следва
да бъде предявено в производство по несъстоятелността на тази банка.
Вземанията, които могат да бъдат предявени в производството по банкова
несъстоятелност, както произтича от реда за удовлетворяването им по чл. 94, ал.
1 от Закона за банковата несъстоятелност, включват и сумите по депозитите,
надхвърлящи тези по Закона за гарантиране на влоговете в банките, а лихви -
законна или договорна - съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от същия закон, само след
удовлетворяване на вземанията по първата разпоредба.
От събраните по делото доказателства
/приложената на л. 21 от АД № 274/2019 г. по описа на АдмС Ловеч извадка от
Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „***“ АД (н) и удостоверение изх. №
2072/04.11.2021 г. от „***“ АД /л. 126/ е видно, че остатъкът от влога на ищеца в
размер на 715
740,01 лв. е приет
от синдиците на банката за вземане, което ще бъде покривано от масата на
несъстоятелността, т.е., включен е в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН на приетите от синдика на „***“ АД (н) вземания.
Към настоящия момент производството по
несъстоятелност на „***“ АД (н) не е приключило и ищецът продължава да бъде кредитор на тази банка, както за главницата на депозита си над
изплатения, така и за начислените лихви. Няма причинена вреда, което е
задължителен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице и пряка и непосредствена причинно – следствена връзка. Ако е
налице вреда - неизплатено вземане след приключване на производството по
несъстоятелност на „***“ АД (н),
то тя е в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с действията на
управителните и надзорните органи на „***“ АД (н), които са пряко и оперативно отговорни за състоянието на
банката и с действията си са довели „***“ АД (н) до състояние на неплатежоспособност и несъстоятелност.
Невъзможността на ищеца да получи от „***“
АД (н) депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на
банката в неплатежоспособност. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не
е извършвала ефективен контрол върху дейността на „***“ АД (н), то това
обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на „***“ АД (н).
Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца
действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се
претендират. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по
несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово
регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за
това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде
изплатено. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на
кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не участва в това
производство, поради това БНБ не може да взема решение кога и как да бъдат
изплатени средствата на Д.Д.. Не са налице претърпени от ищеца вреди, тъй като
претендираната сума по част от неизплатения депозит подлежи на възстановяване
по предвидения в закона ред. Вредите, обосновани от ищеца в исковата молба, са
причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от
административната дейност на държавни органи и институции.
Исковата молба е неоснователна и на
основание нарушение на правото на ЕС, доколкото както е посочено и в решение на
СЕС по дело С–571/16, Директива
94/19/ЕО не може да доведе до резултат, при който държавите членки
или техните компетентни органи да станат отговорни по отношение на вложителите,
ако са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за
гарантиране на депозити или на самите кредитни институции и са осигурили
компенсирането или защитата на вложителите, съгласно условията на директивата.
В националнато право Директива 94/19/ЕО е транспонирана в ЗГВБ, приет 1998 г.
(отм.); , с който е въведена схема за гарантиране на депозитите в банките до
размера, установен в чл. 7, параграф 1а от посочената директива. В този смисъл
и СЕС е приел в т. 51 от Решение от 12 октомври 2004 г.
Peter Paul, Cornelia Sonnen-Lütte и Christel Mörkens срещу
Bundesrepublik Deutschland, по дело C-222/02, че цитираните директиви, сред
които и Директива 94/19, не могат да се считат като даващи права на частни
лица, когато те не могат да разполагат с депозитите си по причина на слаб
надзор от страна на компетентните национални органи, права да ангажират
отговорността на държавата на основата на правото на ЕС. Съдът на ЕС се е
позовал на съображение 24 от преамбюла на Директива 94/19, според което директивата
изключва тя да има за последствие ангажиране на отговорността на
държавите-членки и на техните компетентни органи по отношение на вложителите,
след като те са получили обезщетение или защита в условията, определени от нея.
С оглед изложеното, Директива 94/19 не съставлява годно правно основание, въз
основа на което правото на ЕС допуска, да бъде ангажираната отговорността на
държава-членка и на нейните компетентни органи по отношение на вложителите,
след като те са получили обезщетение.
При така събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, настоящият състав счита, че в това производство ищецът
не доказа по безспорен и категоричен начин всички кумулативно изброени в чл. 1
от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и чл. 204 от АПК предпоставки, необходими за
успешното реализиране на търсената от него отговорност. След
като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки, то
последица от това е отхвърляне на предявения от него иск за имуществени вреди. При този изход на спора на отхвърляне подлежи и аксесорния иск за
присъждане на лихви.
С оглед изхода на делото разноски
за ищеца не следва да се присъждат.
Направено е искане от ответната страна за присъждане на разноски като е
представен списък на разноските, включващ сумата от 27 720,00 /двадесет и седем
хиляди седемстотин и двадесет/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. Приложени са надлежни доказателства за
договарянето и заплащането на посочената сума - договор за процесуално
представителство и защита /л. 133-136/ и преводно нареждане /л. 132/. Съгласно
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, при отхвърляне на иска разноските по производството се
заплащат от ищеца. По същия начин, задължен за разноските по производството е
ищецът и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, при уважаване на иска ответникът е задължен да заплати
внесената държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно уважената част на иска. Видно
от съдържанието на двете разпоредби законодателят е направил изрично
разграничение на обхвата на задължението за разноски на ищеца и на ответника
при отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне и отказ изцяло на иска и при
уважаване на иска. В първата хипотеза законодателят е включил в обхвата на
дължимите от ищеца разноски само разноските по производството. Във втората
хипотеза е включил разноските по производството, таксите и възнаграждението за
един адвокат, ако ищецът е имал такъв. Под разноски в съдебното производство
законодателят, с оглед на съдържанието на основната разпоредба - чл. 78, ал. 1
от ГПК, разбира разноски за такси, разноски по производството и
възнаграждението на един адвокат. Разноските за такси са за държавните такси,
дължими на основание чл. 4, б. „а“ и „о“ от Закона за държавните такси /ЗДТ/
във вр. с чл. 73, ал. 3 от ГПК и чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ и определени по размер
в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както
и за други дължими такси (например таксата на основание чл. 9, ал. 2 от Закона
за Държавен вестник). Разноските по производството включват разноски, извършени
от страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на
оглед. Възнаграждението за един адвокат представлява платеното възнаграждение
на ползвания от страната адвокат.
Дължимостта на всеки един от елементите на общото понятие разноски в
хипотезата на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ е изрично определено с оглед на изхода
от спора. Законодателят е направил изрично разграничение на обема на
задължението за разноски в алинея 2 - при отхвърляне и оттегляне или отказ
изцяло от иска, и в алинея 3 - при уважаване на иска. Няма законово основание
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ да се тълкува разширително, най-малкото
защото създава финансово задължение за ищеца, за да се приеме, че под
употребения израз „разноски по производството“ законодателят разбира
съвкупността от разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК - такси, разноски по
производството и възнаграждението на един адвокат. Ако законодателят е искал да
включи в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ не само разноските по
производството, а и таксите, и възнаграждението за един адвокат той би
употребил точно утвърдените в законодателството правни понятия в съответствие с
чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове. Липсата на изрична разпоредба, която да определя за
процесната алинея съдържание на понятието „разноски по производството“ по начин
различен от този, употребен в алинея 3 на чл. 10 ЗОДОВ и в чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ясно установява волята на законодателя в хипотезата на алинея 2 на чл. 10 ЗОДОВ
дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните разноски по
производството, не и таксите и възнаграждението за един адвокат.
Изричната законова регламентация на отговорността за разноски, съдържаща
се в чл. 10 от ЗОДОВ, изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, която регламентира
възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван
от адвокат, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г./ се прилага за подадени след влизането му в сила искови молби,
като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се
довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо
въззивно или касационно обжалване.
С оглед на горното в хипотеза
като настоящата (исковата молба е подадена на 19.06.2019 г., т.е., преди
обнародването на измененията в ЗОДОВ с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), когато
искът по ЗОДОВ е отхвърлен изцяло, ответникът има право на направените по
производството разноски, но не и на възнаграждение за един адвокат. Това прави
искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи възнаграждението на един адвокат, неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 1, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, Ловешкият
административен съд, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от Д.К.Д. ЕГН **********
***, чрез адв. Л.Т.-***
с посочен съдебен адрес, против
Българска народна банка, представлявана от управител с административен адрес:
гр. София пл. Княз Александър I №1, с
правно основание чл.1 ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 АПК, за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 634 850,65 лева, съставляващи
неизплатен остатък (извън гарантираните със закон и изплатени 196 000 лева) от
внесен депозит в „****“ („***“) АД - в несъстоятелност в размер на 860 000 лв.,
от които, от масата на несъстоятелността му е изплатена сумата 80 889,16 лева,
както и на лихва за забавено плащане на главницата, в размер на 80 000 лева,
претендирано за времето „от 20.06.2014 г. до окончателното й изплащане“.
ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка, гр.София за присъждане на
разноски за процесуално представителство по делото – възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: