ОПРЕДЕЛЕНИЕ
29.06.2020
г.
№ 1012
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд,
ХХ състав,
На двадесет и девети юни, две хиляди и двадесетата година
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
след като разгледа докладваното от член-съдия Методиева ЧКАНД
№ 1463/2020 г. по описа на
Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на
чл.229 и сл. от АПК,
във връзка с чл.63 от
ЗАНН.
Образувано е по постъпила
частна жалба от „Г.Е.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. Стамболийски, против Разпореждане № 7660 от 22.04.2020 г. на Районен съд -
Пловдив, 25 н.с., постановено по АНД № 2046/20 г. по описа на същия съд, с което
е прекратено производството по посоченото АНД.
С жалбата са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането на РС -
Пловдив, като се моли неговата отмяна и връщане на делото на ПРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, не е представила
възражение по частната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното разпореждане, във връзка с наведените в жалбата оплаквания и като съобрази наличните по делото доказателства констатира следното:
Частната
жалба е подадена в предоставения от първоинстанционния съд срок за обжалване, както и от страна по
първоинстанционното съдебно
производство, за която разпореждането е
неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
За да обоснове крайния
си извод, че производството пред него по АНД № 2046/2020 г. следва да бъде прекратено,
районният съд е взел предвид, че същото е образувано по недопустима жалба на „Г.Е.“
ЕООД, тъй като същата е била подадена против наказателно постановление №
16-5/303 от 19.12.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“- Пловдив, което било влязло в сила на 05.02.2020 г. За да направи тази
преценка първоинстанционният съд е приел, че
въпросното НП е изпратено за връчване по пощата с обратна разписка на адреса на
управление на дружеството в гр. Стамболийски, вписан в търговския регистър,
като пратката не била потърсена. Съдът отчел, че съгласно резолюция от
28.01.2020 г. на Директора на ДИТ – Пловдив било прието, че нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, както и че в
тази връзка било разпоредено от наказващия орган, на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, НП да се счита за връчено на 28.01.2020 г.
Районният съд счел в обжалваното разпореждане, че при този начин на процедиране
наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.58, ал.1 от ЗАНН, защото бил изпратил за връчване препис от НП на нарушителя
и правилно бил приел, че на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес, което било видно от отразеното в обратната
разписка, а новият му адрес бил неизвестен, отбелязал това върху наказателното
постановление на 28.01.2020 г. и поради това същото било счетено за влязло в
сила на 05.02.2020 г. Прието било от съда, че НП е влязло в законна сила
съобразно с чл.64, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и поради това жалбата срещу него е
недопустима.
Настоящият съдебен
състав намира, че изводите на районния съд, довели до фактическо оставяне на
жалбата против НП без разглеждане и изрично прекратяване на производството по
обжалването на наказателното постановление, са незаконосъобразни.
Производството пред РС -
Пловдив е било образувано по жалба на „Г.Е.“ ЕООД гр. Стамболийски, депозирана
на 12.03.2020 г. против НП № 16-5/303 от 19.12.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив. Въпросното НП, след издаването му,
било изпратено от наказващия орган за връчване на дружеството по пощата по
адреса на управление на дружеството, известен от търговския регистър – ул.“К.Честименски“ № 42 в гр. Стамболийски. Известието за
доставяне, върнато от „Български пощи“ ЕАД непопълнено за получател, било
оформено от пощальон с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. С
резолюция от 28.01.2020 г. на издателя на наказателното постановление било
прието на базата на така върнатата пратка, че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, а нов такъв не е депозиран в ДИТ - Пловдив и на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН било наредено наказателното постановление да се
счита за връчено на 28.01.2020 г., което било изрично отбелязано и върху самото
наказателно постановление. Впоследствие, срещу подпис, наказателното
постановление било връчено на управителя на дружеството от служител на ДИТ -
Пловдив на 10.03.2020 г., за което била оформена разписка.
Разпоредбата на чл.58,
ал.1 от ЗАНН предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис
на нарушителя и на поискалия обезщетение, а съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН,
когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на
посочения от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
Цитираната правна норма на чл.58, ал.2 от ЗАНН следователно регламентира способ за връчване
на наказателното постановление, в случаите, когато такова не може да се осъществи по
реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. С тази разпоредба законодателят е възвел правна фикция, според която при определени предпоставки наказателното постановление да се счита за редовно връчено. Тези предпоставки обаче са кумулативно дадени и е
необходимо нарушителят
да не е намерен
на посочения от него адрес
и същевременно да
има нов адрес, който обаче да е
неизвестен. Сиреч, за да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да
е променен и новият му адрес да е неизвестен. В случая категорично кумулативна
даденост на тези предпоставки не се установява. Фактът, че е налице отразяване
към известието за доставяне на наказателното постановление, че „пратката не е
потърсена от получателя“, би могъл да се приеме, макар и условно, за установено
неоткриване на дружеството-нарушител на адреса му, но по никакъв начин не може
да обуслови извод за наличие на втората предпоставка, предвидена в чл.58, ал.2
от ЗАНН, а именно, че нарушителят е променил адреса си и има нов такъв, който е
неизвестен. Напротив, от доказателствата по делото се установява не само, че
дружеството не е променило адреса си, но и че фактически получава на него
съобщения, вкл. и след датата на изпращането на въпросното наказателно
постановление. В случая прибързано наказващият орган е приложил разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, като изобщо не е направил опит за посещение на адреса на
управление на дружеството за връчване на наказателното постановление по реда,
предвиден по чл.180, ал.5, вр. с ал.1 от НПК,
приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, а вместо това е избрано изпращане на
наказателното постановление по пощата. Въпросният адрес на управление, видно от
материалите по преписката, съвпада с домашния адрес на управителя на
дружеството, който е предоставил и телефон за връзка. Установява се също, че не
е направен опит за изпращане на наказателното постановление и на другия
известен по преписката адрес – този на стопанисвания от дружеството обект. За да се приеме, че
е проявен съставът на чл.58, ал.2 от ЗАНН в
случая не е било достатъчно
еднократното посещение на адреса,
при което на оставено съобщение от пощенски
служител нарушителят
да не се е отзовал, а е следвало да се установи дали е налице и втората предпоставка – променен адрес, който е
останал неизвестен, нещо, което не е било сторено.
Предвид изложеното и районният съд неправилно е приел, че наказващият орган е процедирал съобразно с изискването на чл.58, ал.2 от ЗАНН и че е налице редовно връчено наказателно постановление.
Видно е, че впоследствие все пак наказателното
постановление е било връчено по надлежния ред, предвиден в чл.58, ал.1 от ЗАНН,
от служител на ДИТ - Пловдив, а именно на управителя на дружеството-нарушител
срещу подпис, за което е оформена разписка от 10.03.2020 г. Следователно и
депозираната в съда на 12.03.2020 г. жалба срещу наказателното постановление
следва да се счете като такава, подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и поради това и допустима.
При това положение частната касационна жалба е основателна, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено,
като делото се върне на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 7660 от 22.04.2020 г. на Районен съд Пловдив, 25 н.с.,
постановено по АНД № 2046/20 г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия
състав на съда за продължаване
на съдопроизводствените действия по подадената
жалба на „Г.Е.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление в гр. Стамболийски,
срещу Наказателно постановление № 16-5/303 от 19.12.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: