Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 03.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 935 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО.
Ищецът
"Ч.С.“ ЕООД, ЕИК ********, твърди, че с ответника „Б.Е.“ ООД, ЕИК ********,
започнали да работят заедно през 2011г. Сочи,че започнали издаване на списание
и вестник - „Болгарский експресс“, които се издържали на базата на рекламите в
него и били разпространявани не само в автобусите, но и на места с концентрация
на голям поток от туристи. Твърди,че първоначално вестникът и списанието се
разпространявали в района на областите Бургас и Варна, а впоследствие на
територията на цялата страна,като били предназначени за руско говорящите
туристи и ползващи руски език собственици на имоти по българското Черноморие.
Сочи, че тиражът на всеки брой достигал 25 000, а общият годишен тираж 180
000 за една година.
Твърди,
че успял да спечели доверието и да привлече в разпространението на вестника
като партньори търговска верига „Мосю Бриколаж“,ТЦ „Галерия“, ТЦ „Бургас Плаза“
- Бургас, ТЦ „Триа“, ТЦ „Странд“, търговска верига „Мастер Хаус“, Гранд Маркети
„Жанет“, веригата руски магазини „Березка“, мебелни магазини „Бора Бора“,
„Хелиос“, „Сакар“, „Хомей - Зора“, ресторант „Глория Мар“,търговска верига
„Пени“, „Б.П.“ ЕАД и др., като за цитираните издания ищецът извършвал дизайна,
изготвял материалите, осъществявал печата и разпространението, както и всички
съпътстващи дейности, като същите били реализирани финансово от ищеца.
Сочи,
че привлякъл като автори за изданията руски журналисти, поети и писатели,
постигнал договорка с български карикатурист да създава карикатури по
зададени теми. Твърди, че всички статии
в изданията били авторски, поддържали рубрика „Нов дом“, в която разказвали за
хората, които купуват имоти в България. Имало рубрика „Експрес интервю“ с
личности, които развиват успешно бизнес в България, рубрика „Туристическа
страна“ с коментари, наблюдения и впечатления на рускоговорящи туристи, рубрика
„Страници на историята“, посветена на героите от Освободителната война , както
и рубрики с рецепти, информация за българската храна и българското вино и
исторически обекти и места. Поддържа, че названието „БОЛГАРСКИЙ ЕКСПРЕСС“
станало познаваемо и търсено от читатели и рекламодатели, като се осъществили
контакти с представители на минерални води „Девин“, пивоварни „Болярка“ и
„Шуменско пиво“, захарен завод „Победа“ и други. Сочи, че било осигурено
разпространение в големи търговски вериги, както и рекламодатели.
Твърди,
че на 20.01.2014г. получили международен стандарт ISSN за периодичните издания
- за вестника и списанието с наименование „БОЛГАРСКИЙ ЕКСПРЕСС“, а заявлението
за регистрация било от ищеца и от ответника. Поддържа, че отчетността за
печатните издания се водела изцяло от ищеца, а именно издаването на фактури,
счетоводното отчитане и покриване на загубите. Сочи, че офисът на редакцията
бил офисът на ищеца, а дъщерята на управителя на ищеца била главен редактор на
изданията „Болгарский експресс“. Твърди, че напечатаните вестници се складирали
в нает и за сметка на дружеството склад.
Поддържа,
че неведнъж настоявал ищецът и ответника да регистрират марката „БОЛГАРСКИЙ
ЕКСПЕСС“, но ответникът постоянно отклонявал предприемането на действия. Сочи,
че когато решили да продават вестника чрез разпространителската мрежа в
България, вкл. и чрез „Б.П.“ ЕАД отново настоял марката да бъде регистрирана.
Ответникът отказвал обаче конкретни действия в тази връзка. Твърди, че през
2016 г. направил справка в Патентното
ведомство и установил, че ответникът фигурира като притежател на марка
„БОЛГАРСКИЙ ЕКСПРЕСС“ с peг. № 90530, заявена на 18.03.2014г. и регистрирана на
02.02.2015г.
Поддържа,
че съвместно с ответника са притежатели на марката и последният е действал недобросъвестно, като сам е заявил
правото върху марката, с цел да навреди и извлече изгода в нарушение на
установените между участниците в търговията практики за добросъвестно
поведение.
Поради
изложеното ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът е действал
недобросъвестно при подаване на заявка за регистриране на марка „БОЛГАРСКИЙ
ЕКСПРЕСС“. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Ответникът „Б.Е.“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска като недопустим, за което
излага подробни съображения в отговора. Намира иска за неоснователен и
недоказан, като
моли за отхвърлянето му.
Счита, че ищецът не е
притежател на права върху марката – нито индивидуално, нито съвместно. Твърди,
че заявка за марка БЪЛГАРСКИ ЕКСПРЕС била подадена от него още на 17.08.11 г.,
вписана във входящия регистър на Патентното ведомство на Република България с
вх. №120563. Сочи, че на дружеството е даден едномесечен срок за внасяне на
дължимата такса по чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите, но в указания срок
таксата не е платена, поради което отново на 20.04.2013 г. дружеството подало
за втори път заявка за регистрация на марката, вписана във входящия регистър на
Патентното ведомство на Република България с вх. №127978. Сочи, че отново таксата
не е платена, а нова заявка за регистрация на тази марка е подадена на
18.03.2014 г., по която след проведена експертиза е установено, че отговаря на
изискванията за формална редовност и на изискванията на чл.11 от ЗМГО и на
основание чл. 37б от ЗМГО е публикувана в Официален бюлетин бр. 8 от 29.08.2014
г. на Патентното ведомство.
Твърди, че не е действал
недобросъвестно, че не му било известно, че преди и към момента на подаване на
заявката, същата или сходна марка се използва фактически в търговската дейност
на ищеца.
Поддържа, че документите
за регистрация на дружеството в Търговски регистър на Република България са
подадени на 21.04.2011 г. Сочи, че за същото е заявено име БЪЛГАРСКИ ЕКСПРЕС. Сочи, че след
регистрацията на дружеството, то започнало да издава вестник БОЛГАРСКИЙ ЭСПРЕСС.
Твърди, че следващите години дружеството продължило да издава този вестник в
сътрудничество с ищеца, но това не е продило права за последния. Поддържа, че
марката е заявена две години преди
ищецът да започне да извършва дейност по развитие на марката през 2013 г.
Претендира разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени фактури с издател „Ч.с.“ЕООД
за реклами във в. „Б.Е.“, както и договори, подписани от това дружество, за реклама в списание „Б.Е.“,
и други рекламни материали.
Съгласно писма от БНА от 20.01.2014г.
са присъдени ISSN за вестник и
списание „Б.Е.“ на
издателите „Ч.с.“ЕООД и „Б.е.“ООД.
Видно
от служебна бележка от 02.07.2014 г. Е.К.
е предоставил бр.1/12 г. на сп. „Болгарский експрес“, както и на
бр.1-6/13,1-2/14 г. на вестник „Болгарский експрес“ Депозирани са и протоколи
за предадени от „Ч.с.“ЕООД броеве на тези периодични издания, като този
с най-ранна дата е от 14.10.2014 г.
Съгласно
съобщение от Патентно ведомство(ПВ) от 30.08.2011 г. на 17.08.2011 г. е била
вписана заявка за регистрация на марка „БЪЛГАРСКИ ЕСПРЕС“ – комбинирана, с подател
ответното дружество.
От
уведомление от 24.07.2014 г. на ПВ се установява, че заявка от 18.03.2014 г. на „Б.е.“ООД,
отговаряща на изискванията на чл.11 от ЗМГО, ще бъде публикувана в Официален
бюлетин бр.8/14 г. на ПВ, като между страните не се спори относно наличието на
публикацията.
По
делото е представен вестник „Б.Е.“ от 09.09.2011 г., като е е посочен издател - „Български експрес“. Редактори са били В.П. и М.К.а, а
печата е бил извършен от „Ф.С.О.“ООД –Бургас
Относно
обстоятелствата по използването на знака за периода до регистрацията му като
марка са били разпитани свидетели.
Св.Ж.Ж.е дал показания, че познава законния представител на
ответника - В.К. от началото на 2011 г., по повод организирана от него среща в
гр.Ямбол с представител на фирма за превози. К. е започнал осъществяването на автобусна
превозна дейност на хора по маршрута Москва-Бургас, с автобус известен като
„Болгарский експрес“, каквото име носи е-мейла и скайпа му. Виждал е издаден от
ответника вестник с наименование „Болгарский експрес“ през пролетта или
най-късно лятото на 2011 г.
Д.С.дава показания, че познава Е.К., като е участвал заедно
с дружеството „Ч.с.“ЕООД в издаването на списанието и вестника.
Присъствал е на разговори с бъдещи рекламодатели, включително съвместно са
посещавали техни офиси, като е виждал те рекламодатели да извършват плащане в
офиса. Присъствал е на оперативки на издателския екип през 2012 г., като тогава
не е виждал К.. Знае, че „Ч.с.“ЕООД е
имал партньор, но не знае кой.
Свидетелката Т.З.излага, че от 2013 г. участва в изданието
„Болгарский експрес“ от м.01.2013 г., от когато е работила с управителите на
двете дружества. Всички въпроси са се решавали в офиса на ищеца, като фактурите
са били издавани на негово име. Свидетелката заедно с управителите на страните по делото са
обикаляли рекламодателите и са решавали въпросите, свързани с рекламата, със
статиите, като са работили заедно като екип. Фирмите са извършвали и друга
дейност. Вестникът и списанието са били издавани и преди идването на
свидетелката и екземпляри от нея са й били показвани. Съдът кредитира
показанията в частта на възпроизведените факти след започване на работа по
периодичните издания(01.2013 г.), както и че към този момент вече е имало
изграден екип и е имало издадени броеве. За обстоятелствата преди това
свидетелката няма лични възприятия и не е в състояние да посочи от къде знае за
изнесените от нея факти.
По делото е представен документ на руски език „Договор на
создание сайта“ от 30.01.2011 г., който не следва да се обсъжда, тъй като не е
новоткрит или нововъзникнал, като е депозиран
след настъпване на преклузия и не е придружен с превод.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно Чл. 9, ал.1 ЗМГО марката е знак, който е
способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Правото върху марка се придобива
чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката (чл. 10, ал.1 ЗМГО).
Съобразно нормата на Чл. 26, ал.3, т.4 ЗМГО регистрацията
на марка се заличава и когато заявителят е действал недобросъвестно при
подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Съобразно нормата на ал.5, т.2 ЗМГО искане по ал. 3 може
да се подаде от от действителния притежател на марката.
Законът не дефинира понятието „действителен
притежател“, налагащо извеждането му по тълкувателен път.
„Действителен
притежател“ по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 на посочената разпоредба следва
да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от
него за територията на страната знак, извършвайки действия /със стоки и
услуги/, с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически
да е признат за такъв(РЕШЕНИЕ № 195 ОТ 31.01.2018 Г. ПО Т. Д. № 370/2017 Г., Т.
К., І Т. О. НА ВКС). Следователно ищецът твърдейки, че съвместно с
ответника e извършвал действия, поржадщи права върху марката,
обосновава наличие на правен интерес от предявяване на иска и неговата
допустимост.
Следва
да се отбележи, че ищецът не се позовава на притежавано
от него авторско право върху заглавието на вестника и списанието „БОЛГАРСКИЙ
ЭСПРЕСС“ или върху
самите периодични издания, който биха могли да се явят самостоятелни
обекти на закрила по ЗАПСП, а на право върху марка, възникнало в следствие на
съвместните действията на страните по налагането й на пазара.
Защитата на ответника се свежда до
твърдение, че първи е започнал да използва марката (още след регистрацията на
дружеството)и да я налага на пазара. Твърди, че първи е подал заявка до ПВ, която не е била
осъществена поради невнасяне на такса. Следователно също не се позовава на други права върху знака, освен на
преждеползване.
"Недобросъвестност" на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО съставлява знание за факта, че друг правен субект е носител на
правото върху сходна или идентична на заявената за регистрация търговска марка. За да е налице
недобросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, е необходимо от
обективна страна да има сходство или идентичност на марките, а от субективна
страна заявителят да е знаел, че друго лице използва идентична или сходна марка
/знак/ за означаване на предлагани от него стоки и услуги, чрез които се е
наложило на пазара, но съзнателно да е заявил за регистрация сходна или
идентична марка, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел
извличане на лична изгода. Преценката дали заявителят е действал недобросъвестно се
извършва спрямо момента на подаване на заявката за регистрация, а
недобросъвестността подлежи на доказване от заинтересованата страна и се
преценява с оглед на конкретните факти и доказателства по делото (ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 689 ОТ 02.12.2014 Г. ПО Т. Д. № 616/2014 Г., Т. К., II Т. О. НА ВКС).
Съгласно нормата на Чл. 16, ал.1 от ЗМГО правото върху марката може да е притежание на две или повече лица. Следователно когато използването на обозначаващия знак се извършва
съвместно от няколко лица преди неговата
регистрация, правото да заявят и придобият
правата върху марка също ще възникне
съвместно. Съответно действията само на едно от тях пред ПВ би могло да
съставлява „недобросъвестно“ заявяване.
Дейността по издаване на вестник представлява търговска
дейност. Издателската дейност е процесът на издаване на написан материал,
позволяващ произведението да достигне до неограничен кръг читатели.
Публикуването на различни произведения обхваща специфични дейности, например
подготовка на материали, графичен дизайн, предпечатна подготовка, печат,
маркетинг. При осъществяване на тези дейности възникват, както фактически
отношения /например с оглед проучване на нуждите във връзка с подготовката,
планирането и тиражирането на изданието, събиране на материали, маркетинг и
други/, така и правоотношения по сключени сделки с трети лица, например с
автори на материали, рецензенти, редактори, външни изпълнители /за изпълнение
на графичния дизайн, предпечатната подготовка или отпечатването и други/.
Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице,
различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото
вестника лице е неговият издател. За третите лица издател на един вестник е
лицето, от чието име и с чието съгласие се издава, т. е. лицето, което е
посочено във вестника като негов издател. Финансирането на издаването и на
разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между
финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се
издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на
вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители
и е извършило към тях дължимите плащания (РЕШЕНИЕ
№ 111 ОТ 05.09.2012 Г. ПО Т. Д. № 304/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС). С оглед
на това разрешение следва да се извърши преценка кои от твърдяните действия
съставляват такива по издаването на
вестника и списанието и извършвани ли са те съвместно.
Действия свързани с издаването на
периодичните списания, извършени от лица в роднински връзки управителите на
двете дружества, са ирелевнатни. Правно значимите са само тези, осъществени от
дружествата, чрез техни служители, или въз основа на възлагане от тях.
За издател на в. „Б.Е.“ от 09.09.2011 г. е посочен „Български експрес“. Редактори
са били В.П. и М.К.а, а печата е бил извършен от „Ф.С.О.“ООД –Бургас.
При съвместна преценка на името и на обозначения в този документ издател с
показанията на Св.Ж.Ж.относно
издавания от ответника вестник, при
извършваните превози до гр.Москва, както и косвените показанията на св.С., че
за времето от преди осъществяването на описаните от него действия на ищеца, относно наличието на партньор в издателската
дейност за предходен период, както и съобщението до ответника от 30.08.2011 г.,
изхождащо от Патентно ведомство, относно отразените в него обстоятелства, съдът
намира за установено, че издател на вестника в този период е бил ответника.
За периода след 2012 г. се установява
извършване на съвместни действия на двете дружество по издаване на вестника и
списанието – вземане на решения за графичното и фото офрмление, какви реклами и
статии с какво съдържание ще се поместват, както и за тяхното разпространети,
установянащо се от свидетелските показания на св.З. и С., платежните документи и договорите за
реклама. За отношенията между тях следва да се държи сметка, че дружествата са
заявили, че са съвместни издатели на периодичните издания при регистриране на ISSN номера.
Следователно съвместно изготвяйки продукт – периодичните издания, утвърждавайки го съвместно на пазара като
издатели със знака „Б.Е.“, следва
наличие на манифестирано намерение и съответно
възникване на съвместно право правото за регистрация на този знак като марка. Макар да е установено
преждеползване, е налице промяна на
намерението на носителя на правото.
Тъй като при подаване на заявката - 29.04.2013 г. ответникът се е заявил за единствен носител
на правото, съответно е получил признание на право върху марката, като не се
спори, че е за същия клас стоки, следва да се приеме, че е налице недобросъвестност,
налагащо извода за основателност на иска.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски –
80 лв. държавна такса.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Приема за установено на осн.
чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО, по предявен от "Ч.С.“ ЕООД, ЕИК ********
иск, че „Б.Е.“ ООД, ***, е действал
недобросъвестно при подаване на 29.04.2013 г. на заявка вх.№127978 за
регистрация на КОМБИНРАНА МАРКА „Б.Е.“.
Осъжда „Б.Е.“
ООД, *** да заплати на "Ч.С.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата 80 лв. разноски на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: