РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. ***, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101568 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, предявена от Д. П. Т.,
чрез адвокат Д. Р. Д. от ВТАК и адвокат М. Й. Й.- ВТАК, против ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ************, с която е предявен иск за присъждане на
неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 30.09.2023 г., около 8:45
ч., на път ***, при км. ***, в района на Община ***, водачът на лек автомобил с марка
„Шевролет”, модел „Спарк” с ДК № *** - М. Н. И., с ЕГН ********** застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, който е издал застрахователна
полица с валидност от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г., не съобразил поведението си с
пътната маркировка, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно
управлявания от него лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф” с ДК № ***.
Твърди, че по повод описаното произшествие е съставен протокол за ПТП №
1809407/30.09.2023 г. на ОД на МВР - гр. Габрово. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП-
то претърпял множество увреждания на здравето, травми на главата, тялото и
крайниците: оток и хематом на шията двустранно със силно ограничен обем на
движение; оток и хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок 6/30
см.; хематом под пъпа хоризонтално 5/15 см.; оток и хематом на ляво рамо и лява
мишница странично 8/20 см.; оток и силно ограничен обем на движение на двете
1
гривнени стави; оток и хематом в лумбалната област, слизащ към двата глутеуса,
повече в ляво; оток и хематом на ляво бедро и лява подбедрица странично с реактивен
тромбофлембит; оток на ляво коляно отпред с посттравматичен препателарен бурсит;
хематом на рамото; силно ограничен обем на движение на ляво рамо; посттравматичен
периартрит; ограничен обем на движение в лява тазобедрена и колянна става;
посттравматичен тромбофлембит на лява подбедрица и ляво бедро. Оплаквал се от
безсъние, умора през деня, стягане в сърдечната област, тревожност, уплаха и
нарушения в съня, поради което бил насочен за преглед в „Център за психично здраве
- ***“ ЕООД, където при извършен преглед, сочи че било установено, че страда от
повишена тревожност, получавал панически атаки, спял неспокойно и често се будел
от кошмари, свързани с претърпяното пътнотранспортното произшествие, поставена
му била диагноза „Остра стресова реакция“. Допълва, че преживяната уплаха
следствие на ПТП-то все още не е преодоляна, изпитвал тревожност, напрегнатост и
нарушения в съня, сочи, че изпитва страх при шофиране, следствие на процесния
инцидент. Ищецът твърди, че преди образуване на делото е предявил пред ответния
застраховател писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но с
уведомление от 08.01.2024 г. му било отказано изплащане на претендираното
обезщетение. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, състоящи се в причинените му увреждания на
физическото и психическото здраве, в резултат от пътнотранспортното произшествие,
реализирано на 30.09.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от датата на поканата за плащане към ответника - 14.12.2023 г., до
окончателното погасяване на задължението. Претендира и заплащане на сторените по
делото разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва настъпването на процесното пътнотранспортното
произшествие, но оспорва, че ищецът е пострадал следствие на същото, тъй като в
представените доказателства, в частност протокол за ПТП № 1809407 от 30.09.2023 г.
ищецът не е посочен като пострадало лице, не оспорва, че водача на лек автомобил с
марка и модел „Шевролет Спарк” с ДК №*** е бил застрахован при него по
застраховка „Гражданска отговорност”, както и че ищецът е предявил на 14.12.2023 г.
доброволна претенция за изплащане на обезщетение. Оспорва обаче да са налице
всички елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. В тази връзка
възразява, че ищецът не е пострадал при процесното ПТП, че застрахованият при него
водач има противоправно и виновно поведение за настъпване на процесното ПТП.
Оспорва механизма на последното като сочи, че изключителна вина за него има
ищецът. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
липсата на поставен обезопасителен колан от ищеца. Оспорва ищецът Т. да е получил
2
в резултат на ПТП твърдените от него вреди- по вид, характер и продължителност,
както и да е налице причинна връзка между тях и деянието. Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди с възражения, че претенцията е изключително
завишена по размер, с оглед степента и характера на твърдените увреждания.
Възразява срещу началния момент на акцесорния иск за лихва. По тези съображения
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Обективира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, с оглед фактическата сложност
на делото.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представеният заверен препис на протокол за ПТП № 1809407 от 30.09.2023
г. /лист 6 от делото / се установява, че на 30.09.2023 г. в 08:45 часа на път ***, при км.
***, в района на Община *** е настъпило пътнотранспортното произшествие между
лек автомобил с марка „Шевролет”, модел „Спарк” с ДК № ***, управляван от М. Н.
И., с ЕГН ********** и лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №
*** с водач ищецът Д. П. Т.. В резултат на посоченото ПТП са настъпили увреждания
по предните части на автомобилите и течове.
В констативния протокол като причини и обстоятелства за реализиране на
процесното ПТП е посочено, че участник 1 водачът на лек автомобил с марка
„Шевролет”, модел „Спарк” с ДК № ***, М. Н. И., не съобразил поведението си с
пътната маркировка М15, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно
управлявания от участник 2 лек автомобил с марка „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК
№ ***. На участник 1- М. Н. И. бил съставен АУАН № 1024744, за нарушение на чл. 6,
т. 1 ЗДвП.
Mежду страните не се спори, че лек автомобил с марка „Шевролет”, модел
„Спарк” с ДК № *** е застрахован при ответното дружество по застраховка
"Гражданска отговорност", полица № BG/23/12********** със срок на валидност от
01.02.2023 г. до 31.01.2024 г., като това се установява и от справка извършена на
интернет страницата на „Гаранционен фонд“ /лист 15 от делото/.
От заверен препис на амбулаторен лист № 23282В0038В9 от 05.10.2023 г. /лист 7
от делото/ за първичен преглед и от заверен препис на медицинско свидетелство за
пред съд от 05.10.2023 г. /лист 8-9 от делото/ и двата документа издадени от д-р
Борислав Генчев- хирург се установява, че при прегледа на ищеца на 05.10.2023 г. са
констатирани травматични увреждания и хематоми с давност 5-7 денонощия, както
следва: оток и хематом на шията двустранно със силно ограничен обем на движение,
оток и хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок 6/30 см., хематом
под пъпа хоризонтално 5/15 см., оток и хематом на ляво рамо и лява мишница
3
странично 8/20 см., оток и силно ограничен обем на движение на двете гривнени
стави, оток и хематом в лумбалната област, слизащ към двата глутеуса, повече в ляво,
оток и хематом на ляво бедро и лява подбедрица странично с реактивен тромбофлебит,
оток на ляво коляно отпред с посттравматичен препателарен бурсит. Поставена му
била основна диагноза - Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко
области по тялото. От представения заверен препис на амбулаторен лист №
23286В01F24В от 13.10.2023 г. /лист 10 от делото/ за вторичен преглед издаден от д-р
Б.Г.- хирург се установява, че при проведения контролен преглед на ищеца Д. Т., след
претърпяно пътнотранспортното произшествие, последният се оплаква от болки в
гърдите, в лявото рамо, оток и схващане на левия крак, като са установени следните
травматични увреди: хематом на рамото в стадий на резорбация, силно ограничен
обем на движение на ляво рамо, посттравматичен периартрит, ограничен обем на
движение в лява тазобедрена и колянна става, посттравматичен тромбофлебит на лява
подбедрица и ляво бедро, оток и хематом на шията двустранно със силно ограничен
обем на движение. На ищеца се е наложило да бъде извършена пункция на
препателарен бурсит на лявото коляно, апликация на 40 мг на депомедрол, предписана
му е терапия- левор 500 2х1, алл доне 2х1, диосвен 2х1, аналгин 2х1, парацетамол 2х1,
покой и наблюдение. От заверен препис на амбулаторен лист № 2327990338F7 от
06.10.2023 г. /лист 11 от делото/ за вторичен преглед издаден от д-р М.Д. се
установява, че на ищеца е поставена основна диагноза - Други съчетани повърхностни
травми, обхващащи няколко области по тялото, както и посттравматично стресово
разстройство, нарушение на съня неуточнено, при прегледа на ищеца е установен
психичен статус- тревожен, неспокоен, уплашен, нарушено състояние на съня.
Установява се от заверен препис на лист от амбулаторен преглед от „Център за
психично здраве- ***“ ЕООД /лист 12 от делото/ и заверен препис на рецептурна
бланка /лист 13 от делото/, че на 06.10.2023 г. ищецът е бил прегледан от дежурен
лекар- д-р Е. А., като обективно е установено, че е вътрешно напрегнат, контактен,
всестранно и правилно ориентиран, като споделя повишена тревожност, до степен на
панически атаки, както и кошмари, свързани с преживяна травма- свързана с
претърпяно пътнотранспортното произшествие преди шест дни. Поставена му е
диагноза F43.0- Остра стресова реакция, предписана му е следната терапия Atarax 25
мг 0+0+2 и Fluanxol 0,5 мг 1+0+1, които лекарства ищецът закупил на 09.10.2023 г.,
видно от заверен препис на фискален бон със същата дата /лист 14 от делото/.
По застрахователна претенция на ищеца с вх. № 21-271/14.12.2023 г. /лист 16-17
от делото/ за процесния инцидент в ответното дружество е заведена щета № 0411-175-
0004-2023 г., по която застрахователят е отказал да удовлетвори претенцията на ищеца
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на процесното
пътнотранспортното произшествие от 30.09.2023 г.- заверени преписи на
кореспонденция между пълномощника на ищеца и ответното дружество /лист 18-21 от
4
делото/, тъй като е намерил, че не са налице доказателства, касателно факта, че
ищецът е пострадало лице от процесното ПТП реализирано на 30.09.2023 г., както и
доказателства за причинно-следствената връзка с причинените му увреждания, тъй
като изисканите от Т. документи за тези обстоятелства не са представени, тъй като
наличните такива към момента на произнасянето не са достатъчни за доказване
основателността на претенцията и съответно за определяне на размер на обезщетение.
От посочените документи безспорно се установява, че ищецът е сезирала ответника с
оглед изискванията на чл. 380 КЗ със спазване на надлежната процедура, представил е
наличната към момента документация, с която е разполагал, посочил е и банкова
сметка, по която желае да му бъде изплатено обезщетение.
От показанията на свидетеля М. Н. И. – водач и собственик на застрахования
при ответника лек автомобил с марка „Шевролет”, модел „Спарк” с ДК № *** се
установява, че е бил участник в процесното ПТП на 30.09.2023 г., като пътувал
сутринта около 08:30 часа, с личната си кола- такси, в посока гр. ***, времето било
слънчево и сухо, слънцето било ниско, заслепило го когато бил на околовръстното, и
се ударил с МПС-то управлявано от ищеца, тъй като навлязъл в насрещната лента, а
именно лентата за престрояване, полагаща се за движение на водача на лек автомобил
с марка „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК № ***. Свидетелят сочи, че движението в
участъка на ПТП-то било интензивно, платното за движение било с 2 пътни ленти-
неговата и тази в насрещната посока, както и че МПС-то управлявано от ищеца преди
настъпване на удара се движело в лентата, полагаща се за неговото движение, като и
той се движел в неговата пътна лента, но към момента на удара половината част от
автомобила му навлязла в лентата за насрещно движение и се движел в тази лента-
насрещна за него, с не повече от 40 км./ч. Свидетелят категорично посочи, че ударът
между двете МПС-та е настъпи в лентата за насрещно движение спрямо неговата
посока на движение, както и че е видял автомобила на ищеца в последния момент
преди удара, на около 20 метра преди мястото на удара. Спомня си, че след удара
излязъл от колата си, а от другия автомобил излязъл мъж, като с него пътувала и жена,
които били доста уплашени, но видимо нямали наранявания. Тъй като жената,
пътуваща в автомобила, имала болки й било предложено да бъде откарана за преглед в
болница в град Габрово, което и се случило. Свидетелят посочва, че не знае дали
водачът на „Голфа“ е бил с поставен предпазен колан, тъй като го е видял след като е
излязъл от автомобила му.
От показанията на свидетеля С.П. П. – живееща на семейни начала с Д. Т. се
установява, че на 30.09.2023 г. тя заедно с ищеца пътували от гард Горна Оряховица,
посока град Габрово, когато малко след село Донино ищецът рязко задействал
спирачната система на автомобила, при което тя вдигнала поглед и възприела жълта
кола, която се движела срещу тях, като в следващия момент вече усетила удар, твърди,
че автомобилът, който управлявал Д. Т. бил на пътното платно в тяхната пътна лента
5
за движение, а жълтият автомобил от насрещното платно влязъл в тяхното. Спомня си,
че последвал удар, който бил отпред на автомобила им, следствие на което тя била
малко зашеметена, поради което била откарана за преглед в спешна помощ в град ***,
а ищецът останал на мястото на инцидента, за да оформи документите за инцидента с
органите на реда. С категоричност твърди, че както тя така и Д. Т. са пътували с
поставени предпазни колани, както и че същата вечер по-късно Д. се оплакал от
жестоко главоболие, имал охлузвания по врата, рамото, гърдите, стомаха, болки в
кръста, таза и в двете колена, и силни болки в китките. Сочи, че ищецът се оплаквал
от силни болки около 4 месеца, като някой от оплакванията му не са напълно
отшумели и към момента на съдебното заседание, в което е разпитана- 17.09.2024 г.,
оплаквал се конкретно от болки в раменете и в китките към настоящия момент.
Непосредствено след инцидента ищецът не можел да помага на възрастната си майка
на село, абсолютно невъзможно му било да извършва работа в градината, не можел да
вдига тежки предмети. Боляло го, нощно време бълнувал, стряскал се, викал на сън, не
можел да спи, наложило се да ползва отпуск поради временна нетрудоспособност, тъй
като изпитвал много силни болки, за които му били предписани обезболяващи
инжекции, кремове за мазане на синини и компреси за облекчаване на болките.
Свидетеля П.а посочва, че ищецът след инцидента започнал да шофира, но със страх,
както и че, когато види в платното му за движение кола да изпреварва друга леко се
стъписва и отбива встрани.
Свидетеля П.П. П.а- сестра на свидетеля С.П., медицински фелдшер по
професия, споделя, че разбрала за процесното ПТП вечерта на 30.09.2023 г., когато
била потърсена от сестра си, тъй като Д. Т. имал наранявания и се нуждаел от преглед.
Сочи, че узнала, че автомобилът им бил блъснат от друг, когато вечерта на 30.09.2023
г. около 18.00 часа отишла в дома на сестра си и ищеца да го прегледа. Посочва, че Д.
Т. имал доста охлузвания по главата, синини и отток по челото, оплакал се, че много
го боли главата и отзад врата, както и ребрата и не можел да си поеме хубаво въздух,
за да бъде преслушан, почти било невъзможно да се закашля. Свидетелката при
прегледа установила синини по врата с охлузвания, леки повърхностни рани по
лицето, по бузите на ищеца. Ищецът се оплакал на свидетелката, че много го болят
китките на ръцете, като на едната ръка имал вече посиняло, както и на корема от пъпа
надолу П.П. установила голяма синина по целия корем и надолу по левия крак Т. имал
синина, като й било споделено от ищеца, че и в слабините отляво усеща болка, имал
охлузни рани и синини от коленете и надолу по двата крака. Заради силните болки
свидетелката се наложило да постави на ищеца още същата вечер ампула течен
аналгин и го посъветвала да вземе таблетки „Паратрамол“. В понеделник, работен ден,
П.а сочи, че Т. бил консултиран и прегледана от личния му лекар, и насочен за
консултация с хирург. Свидетелката твърди, че след около 2 месеца ищецът започнал
да има подобрение, като през това време той провеждал назначеното лечение от
6
хирурга. Първите 7-9 дена му били поставяни от нея инжекции, назначени от хирурга-
„Мелбек“, „Дексаметазон“ и „Аналгин“, тъй като много го болели гърдите, дълго
време не движел шията си, около 2 месеца не можел да си обръща главата нито на
ляво, нито на дясно, само в права посока, затова лечението след инжекциите продължи
с таблетки. Свидетелят П.П. посочва, че често се налагало да измерва кръвното
налягане на ищеца, тъй като се оплаквал от главоболие, както и че Д. Т. й споделил, че
след като започнал отново работа след ПТП-то през цялото време имал болки в
китките, изтръпване на пръстите, както и че понякога изтървал предмети, защото
пръстите му изтръпват и нямал чувствителност. Според свидетелката, с оглед
медицинското й образование, обективно състоянието на ищеца след катастрофата
съответствало на оплакванията му.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че всички
получени от ищеца травматични увреждания- множество травми на главата/тялото и
крайниците, оток и хематом на шията двустранно със силно ограничен обем на
движение, оток и хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок
6/30см., хематом под пъпа хоризонтално 5/15см., оток и хематом на ляво рамо и лява
мишница странично 8/20 см., хематом на рамото, силно ограничен обем на движение
на ляво рамо, постравматичен периартрит, ограничен обем на движение в лява
тазобедрена и колянна става, постравматичен тромбофлебит на лява подбедрица и
ляво бедро, оток и хематом на шията двустранно със силно ограничен обем на
движение, оток и силно ограничен обем на движение на двете гривнени стави, оток и
хематом в лумбалната област, слизащ към двата глутеуса, повече в ляво, оток и
хематом на ляво бедро и лява подбедрица странично с реактивен тромбофлебит, оток
на ляво коляно отпред с посттравматичен препателарен бурсит са в резултат от удари
и притискане с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от него
като водач на автомобил претърпял ПТП като процесното. Според вещото лице
получените травматични наранявания от Д. Т., като водач на лек автомобил, отговарят
да бъдат получени от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото му, при
внезапен натиск или притискане или удар/и, в детайли вътре в купето на лекия
автомобил, довели и причинили настъпилите увреждания по тялото и крайниците му,
изключвайки друго време, място и начин на тяхното възникване, извън настъпилото
пътнотранспортното произшествие на процесната дата 30.09.2023г, като според
вещото лице установените травматични наранявания са съпроводени и проявени с
персистиращи болки и страдания във времето на оздравителния процес, като е
необходим около един месец за възстановяване на здравния статус на ищеца. Вещото
лице посочва, че могат да се наблюдават персистиращи оплаквания при ищеца със
затихващ характер извън посочения срок за един по-дълъг период от време при
физическа дейност и при промяна на времето. Вещото лице дава заключение, че
водачът Д. Т., при настъпилото ПТП на 30.09.2023 г. е бил с поставен предпазен колан,
7
видно от негативния отпечатък от него на гръдната стена и в долната трета на
предната коремна стена на ищеца, които травматични увреждания на меките тъкани,
изключват друг механизъм на тяхното проявление, като уточнява, че лекият характер
на получените травматични наранявания по тялото на Т. са резултат именно от
поставения предпазен колан, който го е защитил от по-тежки травми по главата, тялото
и крайниците при настъпилото ПТП, както и че описаните травматични увреждания
установени при прегледа на ищеца на 05.10.2023 г. лентовидни кръвонасядания като:
оток и хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок 6/30см., хематом
под пъпа хоризонтално 5/15см. са показател за тяхното причиняване единствено и
само от наличието на поставен предпазен колан от водача на лекия автомобил. С оглед
на причинените травми вещото лице д-р Г. е установил, че поставеният предпазен
колан от пострадалия водач му е причинил кръвонасяданията на меките тъкани на
предната гръдна стена и в долната трета на предната коремна стена, изключвайки друг
механизъм на причиняване и проявление. Вещото лице потвърждава, че
констатираните травматични увреждания при извършените амбулаторни прегледи на
Д. П. Т. са резултат в пряка и непрекъсната причинна връзка от настъпилото
пътнотранспортното произшествие с него като водач на лек автомобил на 30.09.2024 г.,
изключвайки друго време, място и начин на тяхното получаване. Въз основа на
наличната по делото медицинска документация относно амбулаторното лечение на
пострадалият Т. и липсата на друга последваща медицинска документация, относно
неговия здравен статус, след инцидента вещото лице е заключило, че
възстановително- оздравителният процес при ищеца е завършен и няма остатъчни
явления променили неговото клинично здраве. В съдебно заседание вещото лице след
изслушване на свидетелските показания на свидетелите С.П. и П.П. допълва, че е
обичайно явление от травмите, които ищецът е получил във времето да е налице и
един по-дълъг период на отзвучаване, като твърди, че посоченото от свидетелката
П.П., по отношение на травмите на врата и двигателната активност там и шийната
област като последица от травмата са в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпените травми и съответно болки от пътнотранспортното произшествие. В
заключение вещото лице потвърждава, че всички травми на ищеца описани в
медицинската документация по случая кореспондират с механизма на настъпване на
ПТП и няма такива, които да не са съответни на него.
От заключението на приетата по делото САТЕ и обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е
реализирано на 30.09.2023 г., около 8:45 ч., на път ***4 , км. 00+020 в района на
Община Габрово- в района на кръстовището образувано между РП * и *** по посока
от изток към запад, като мястото на удара е на 00+020 км. западно от кръстовище, по
посока към гр. Севлиево, на платното за движение на път III— 5004, което е с
двупосочно движение, двулентово, по средата между лентите има маркировка М 15
8
„коси успоредни линии“, със средно износено асфалтово покритие, без наличие на
неравности и дупки в района и без налични пътни знаци, имащи отношение по делото.
Водачът на лек автомобил марка “Шевролет Спарк“, с ДК № ***, навлиза в лентата за
насрещно движение /северната/, пресичайки намиращата се по средата между лентите
маркировка M 15, при което удря челно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК №
***, движещ се по траектория предназначена за движение по неговата посока. Ударът
за лек автомобил марка “Шевролет Спарк“, с ДК № *** е челен, изразен в цялата
предна част, както и ударът за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № *** е челен,
изразен в цялата му предна част, като мястото на удара между двата леки автомобила е
изцяло в северната лента за движение на път 5004, предназначена за движение на лек
автомобил „Фолксваген Голф“. От експлоатационно–техническа гледна точка вещото
лице е посочило, че причината за възникване на пътнотранспортното произшествие е
технически неправилното навлизане на лек автомобил марка “Шевролет Спарк“, с ДК
№ ***, по посока от запад към изток, от южната лента на път III-5004 в северната
лента за насрещно движение, тази предназначена за траекторията на движение на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ***. Видно от приетото по делото заключение
е, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № *** през динамичното
протичане на процесното ПТП се е движил технически правилно в полагащата му се
за неговата траектория пътна лента и неговите действия не са в причинно-следствена
връзка с реализирането на инцидента, докато действията на водача на лек автомобил
марка “Шевролет Спарк“, с ДК № ***, са допринесли за реализацията на
пътнотранспортното произшествие, тъй като водачът е допуснал нарушен контрол, от
техническа гледна точка, върху траекторията на движение на управлявания от него
автомобил, като е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, тази
предназначена за траекторията на автомобила управляван от ищеца Д. Т.. Според
заключението на вещото лице свидетелят М. И.- водач на лек автомобил марка
“Шевролет Спарк“, с ДК № *** е следвало през цялото време на управление на МПС
да го управлява с нужния правилен технически контрол върху траекторията на
движение в южната лента за движение, като не допуска навлизането на автомобила в
лентата за насрещно движение, тази предназначена за движение на автомобила
управляван от Т.. Според вещото лице застрахованият при ответника лек автомобил
“Шевролет Спарк“, с ДК № *** е бил в движение в момента на реализиране на ПТП-
то, като скоростта му на движение е била около 40-45 км/ч, а тази на автомобила
управляван от ищеца Т. около 37 км/ч. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е
изчислило, че опасната зона за спиране на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с ДК № *** е 24,1 м., докато той е възприел опасността от насрещно
движещото се- в неговата пътна лента МПС, едва на разстояние от 16,4 м. поради
което водачът на това МПС- ищецът Д. Т., не е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие.
9
Съдът кредитира като компетентно изготвени и обективни описаните две
заключения, които не са оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на
изискванията на чл. 380 от Кодекс за застраховането. Застрахователят по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти
и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования (чл. 493, ал. 1 КЗ). Основателността на предявения иск, е предпоставена
от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на пътнотранспортно произшествие- противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите, както и спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ, а именно лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, с която да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в
исковата молба дата- 30.09.2023 г., е настъпило пътнотранспортно произшествие,
причинено от свидетеля М. Н. И.- водач на лек автомобил “Шевролет Спарк“, с ДК №
*** в резултат, на което на Д. Т. са причинени телесни увреждания, както и, че в
резултат на преживяното травматично събитие ищецът е получил и увреждания на
психичното здраве от рода на остра стресова реакция, безсъние, панически атаки,
установени са следствие на инцидента и депресивни преживявания- страх от
шофиране и стъписване при възприемане на насрещно движещи се МПС-та,
предприели маневра изпреварване. Механизмът на пътнотранспортното произшествие,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
10
доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите съдебно-
медицинска експертиза и съдебно автотехническа експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования при него за настъпване на
процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Не са събрани по
делото доказателства и в подкрепа на твърдяното от ответното дружество
съпричиняване, тъй като според вещото лице- автоексперт от техническа и
експлоатационна гледна точка ударът за ищеца- управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с ДК № *** е бил непредотвратим, тъй като лекият автомобил
“Шевролет Спарк“, с ДК № ***, застрахован при ответното дружество и управляван от
свидетеля М. И. неправомерно е навлязъл в територията за движение на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с ДК № ***, като разстоянието при което ищецът е възприел
движещата се в полагащата му се пътна лента кола е било по-малко от разстоянието,
при което е могъл да предотврати произшествието, а и с оглед установената скорост на
движение на автомобила управляван от ищеца около 37 км/ч извън населено място,
при липса на други въведени ограничения с пътни знаци то същата е дори по-ниска от
позволената според чл. 21, ал.1 ЗДвП скорост за съответната категория МПС, а
именно 90 км/ч. По делото безспорно е установено- САТЕ и от показанията на
свидетелите М. И. и С.П., че ищецът се е предвижвал с автомобила си в полагащата
му се за движение пътна лента- северната такава. В конкретния случай ищецът по
никакъв начин не е установено да е боравил технически с автомобила си в разрез със
законоустановените правила, което от своя страна да е допринесло за настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие, както твърди голословно ответната
страна. Предвид изложеното съдът намира предприетото от ответника оспорване за
липсата на виновно и противоправно поведение на водача на лекият автомобил
“Шевролет Спарк“, с ДК № *** за напълно неоснователно, респективно и твърденията
(доказателствено необезпечени) за реализирането на ПТП-то при изключителна вина
на ищеца Т.. Застрахователят нито е твърдял, нито е провел нарочно доказване по
делото, че процесното ПТП е настъпило по различен от установения по делото
механизъм.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност- в нарушение на ЗДвП и
виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
11
произшествието пострадалият с поведението си е допринесъл за осъществяването им.
При липса на доказан принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно
доказване, приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде
зачетен, ако е само предполагаем, вероятен- в този смисъл Решение № 151 по т. д. №
1140/2011 г. на ІІ т. о., Решение № 169 по т. д. № 1643 / 2013 г. на ІІ т. о., Решение №
166 по т. д.№ 60/2013 г. на ІІ т. о. и Решение № 99 по т. д.№ 44 / 2012 г. на ІІ т. о. на
ВКС и др. Доказателствената тежест за установяване на това е на ответника, но
доказване по делото в сочената насока не е осъществено.
В случая следва да се приеме за доказано, че към датата на процесното ПТП
30.09.2023 г. между ответния застраховател и собственика на лек автомобил
“Шевролет Спарк“, с ДК № *** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност". Това
обстоятелство не е оспорено от ответната страна, а и е видно от справка от интернет
страницата на „Гаранционен фонд“ – /лист 15 от делото/ от която се установява, че
автомобилът управляван от свидетеля М. И. е застрахован при ответното дружество
със срок на валидност от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г. По силата на застрахователния
договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между
страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл.
493, ал. 1 КЗ/.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на
извод, че водачът на застрахованото при ответника МПС е имал виновно и
противоправно поведение довело до настъпване на процесното ПТП. Констативният
протокол за ПТП, показанията на свидетелите – очевидци- М. И. и С.П. и САТЕ в
своята цялост безпротиворечиво установяват, че на процесната дата и място е
настъпило ПТП поради пресичане на траекторията за движение на двете МПС-
управляваното от ищеца и това от свидетеля М. И., тъй като лек автомобил марка
“Шевролет Спарк“, с ДК № *** навлиза в лентата за насрещно движение /северната/,
пресичайки намиращата се по средата между лентите маркировка M 15, при което
удря челно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ***, движещ се по траектория
предназначена за движение в неговата посока, като мястото на удара между двете
МПС-та е изцяло в северната лента за движение на път 5004, предназначена за
движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“. Водачът на лек автомобил марка
“Шевролет Спарк“, с ДК № ***, в разрез с разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, във
вр. с чл 65 т. 6 ППЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.“ е навлязъл в лентата за движение на пътното платно,
12
по която се движи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ***,
управляван от ищеца. Сблъсъкът е настъпил преди ищецът да е имал възможност от
експлоатационна гледна точка да го предотврати и изцяло в платното за движение
полагащо се за управлявания от него автомобил. Предвид така установения механизъм
на пътнотранспортното произшествие следва, че действията единствено на водача на
лек автомобил марка “Шевролет Спарк“, с ДК № *** представляват нарушение на
правилата за движение по пътищата и принос за настъпване на увреждащото събитие.
Платното за движение в процесния участък е двулентово, с двупосочно движение, като
по средата между лентите е налична маркировка М15 „коси успоредни линии“- като с
оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17 януари 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка „С пътната маркировка "Коси успоредни
линии" М15 се обозначават: 1.площи, забранени за движение на пътни превозни
средства…“, като пресичайки същите водачът на лек автомобил марка “Шевролет
Спарк“, с ДК № *** не е съобразил поведението си с предписанието на пътната
маркировка, в съответствие с нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Всичко това сочи на виновно
нарушаване на правилата за движение от водача на застрахования при ответното
дружество лек автомобил марка “Шевролет Спарк“, с ДК № *** и наличие на
поведение от водача му довело до увреждащото събитие. Същият би предотвратил
настъпването на ПТП-то, независимо от скоростта си за движение, ако не бе навлязъл в
пътната лента за движение полагаща се на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК №
***, управляван от ищеца и пресякъл траекторията му.
Анализът на събраните по делото доказателства безспорно сочи на извод, че
водачът на застрахованото при ответника МПС е осъществил противоправно
поведение при управление на същото, в резултат на което са настъпили
неимуществени вреди в чужда правна сфера. Описаният механизъм на ПТП се
установява категорично, както вече беше посочено от констативен протокол за ПТП №
1809407 от 30.09.2023 г., от показанията на свидетелите М. И. и С.П., както и от
заключението на изслушаната САТЕ. Протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ, който установява с обвързваща за съда доказателствена сила
извършените от и пред съставилия го полицейски служител действия, както и
направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия.
Доколкото процесният протокол за пътнотранспортно произшествие е съставен от
длъжностното лице след посещение на местопроизшествието, същият има официален
удостоверителен характер по смисъла на чл. 179 ГПК за възприетите от него факти за
мястото на инцидента, пътната обстановка, разположението на МПС-тата в
пространството и видимите щети по тях. Въз основа на така установените и отразени в
протокола за ПТП обстоятелства вещото лице– автоексперт е дало категорично
заключение, че процесния пътен инцидент е настъпил по описания по–горе начин. В
тази насока са и показанията на свидетелите М. И. и С.П., които са участници в
13
пътния инцидент и последователно и в логична взаимовръзка излагат обстоятелства
по реализирането му. Безспорно се установи, че в резултат на процесното ПТП на
ищеца са причинени редица травматични увреждания, изразяващи се в травми на
главата, тялото и крайниците: оток и хематом на шията двустранно със силно
ограничен обем на движение; оток и хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към
десен хълбок 6/30 см.; хематом под пъпа хоризонтално 5/15 см.; оток и хематом на
ляво рамо и лява мишница странично 8/20 см.; оток и силно ограничен обем на
движение на двете гривнени стави; оток и хематом в лумбалната област, слизащ към
двата глутеуса, повече в ляво; оток и хематом на ляво бедро и лява подбедрица
странично с реактивен тромбофлембит; оток на ляво коляно отпред с посттравматичен
препателарен бурсит; силно ограничен обем на движение на ляво рамо;
посттравматичен периартрит; ограничен обем на движение в лява тазобедрена и
колянна става; посттравматичен тромбофлембит на лява подбедрица и ляво бедро.
Обстоятелството, че ищецът не е вписана като пострадал в протокола за ПТП не може
да обоснове извод различен от изложения. В хода на съдебното производство
релевантните за спора факти могат да се установяват с всички допустими от
процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. Липсва нормативен или
подзаконов акт, който да поставя изискване установяването на факта на увреждане на
здравето на участник в ПТП да се доказва единствено и само със съставения във
връзка с него констативен протокол. В случая за причинените на пострадалия телесни
увреждания са събрани както писмени, така и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката С.П. участник в ПТП и в това й качество пряк очевидец на състоянието
на ищеца след инцидента, както и от показанията на свидетелката П.П.- прегледала
ищеца, вечерта на 30.09.2023 г. в дома му категорично се установява, че
непосредствено след сблъска същият е имал охлузвания по главата, сини и отоци по
цялото тялото, болки в ребрата, ограничени движения на шия, ляво рамо, китките на
двете ръце и на лява тазобедрена и колянна става, част от които с външни проявление
след известен период от време, поради което посоченото от свидетеля М. И., че
веднага след пътния инцидент Д. Т. нямал видими наранявания не опровергава
причиняването им при процесния пътен инцидент. Свидетелката С.П. сочи, че ищецът
е бил с поставен предпазен колан, като при последвалите медицински прегледи са
констатирани наранявания именно в тези части на тялото на ищеца, като вещото лице
д-р Г. категорчно е посочил, че описаните травматични увреждания, установени при
прегледа на ищеца на 05.10.2023г.- лентовидни кръвонасядания като оток и хематом на
гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок 6/30см., хематом под пъпа
хоризонтално 5/15см. са показател за тяхното причиняване единствено и само от
наличието на поставен предпазен колан от водача на лекия автомобил, като
поставеният предпазен колан от пострадалия водач Д. Т. е причинил кръвонасяданията
на меките тъкани на предната гръдна стена и в долната трета на предната коремна
14
стена, изключвайки друг механизъм на причиняване и проявление върху тях. Вещото
лице е категорично, че всички травми на ищеца, описани в медицинската
документация по случая кореспондират с механизма на настъпване на ПТП и няма
такива, които да не са съответни на него. Видно от заверен препис на амбулаторен лист
№ 23282В0038В9 от 05.10.2023 г. /лист 7 от делото/ за първичен преглед и от заверен
препис на медицинско свидетелство за пред съд от 05.10.2023 г. /лист 8-9 от делото/ и
двата документа издадени от д-р Борислав Генчев- хирург, всички увреждания по
главата и тялото на ищеца са с установена давност 5-7 денонощия преди 05.10.2023 г.
По тези съображения съдът намира, че ищецът в резултат на произшествието е
получил описаните в медицинската документация и заключението на вещото лице
наранявания, което води до неоснователност на възраженията на ответника в тази
насока, а именно, че ищецът Т. е получил в резултат на ПТП-то твърдените от него
вреди- по вид и характер. След като уврежданията на здравето на ищеца са настъпили
вследствие на реализираното от водача на застрахования автомобил от ответното
дружество ПТП е налице изискуемата от закона причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на деликвента и причинените от него вреди.
Очевидно е, че процесната увреда на здравето на ищеца не би настъпила за
пострадалия, ако не бе причинен пътния инцидент. Безспорно се установи по делото,
от доказателствената съвкупност и че Т. е получил и увреждания на психичното
здраве- остра стресова реакция, безсъние, панически атаки и депресивни
преживявания. Ето защо възражението на ответника за липсата на причинна връзка
между травмите на пострадалия и инцидента е изцяло неоснователно.
Съгласно чл. 380, ал.1, изр.1, във вр. с чл. 412 КЗ лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като това задължение се отнася и за застрахователя по
имуществен застраховка, встъпил в правата на своя застрахован срещу застрахователя
на отговорността на делинквента или отговорния за вредите. Отправянето на
извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал.1 КЗ е специална предпоставка
за допустимостта на иска срещу застрахователя (в този смисъл Определение №
165/24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г. на ВКС-II т. о. и др.). От представените
доказателства /л.24-29 от делото/ е видно, че ищецът, е депозирал искане, приложил е
към него документи и не е получил обезщетение. В искането е посочена и банкова
сметка. По този начин предпоставката за допустимостта на иска е налице.
Следователно предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден неговият размер, както с
оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Установените по делото телесни увреждания на ищеца безспорно са
15
съпътствани от болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по
смисъла на чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди
съдът съобрази дадени задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. и разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД повеляваща, че размерът им следва да се определи по справедливост, като
се съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства - характер на
увреждането, начин на извършването, степента на влошаване на здравословното
състояние, причинените морални и душевни страдания и др. При формиране на
изводите си досежно справедливото обезщетение съдът кредитира показанията на
свидетелите С.П. и П.П., при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и
заключението на СМЕ. Свидетелите изнесоха пред съда факти и обстоятелства за
търпените от ищеца неимуществени вреди базирани на непосредствените им
впечатления относно последствията от инцидента върху здравето му, които са в унисон
със заключението на СМЕ и начина му на живот по време на оздравителния период,
като съдът приема, че същият е протекъл за около месеца, месец и половина с оглед
заключението на СМЕ и показанията на свидетеля П.П., като показанията на свидетеля
С.П., касателно продължителността на възстановителния период- четири месеца, като
изолирани и в противовес с останалите обективни доказателства не се кредитират от
съда. По делото се установи също така, че ищецът в резултат на преживяното
травматично събитие- процесното ПТП, в което е пряк участник освен нанесените му
телесни увреждания е получил и увреждания на психичното здраве- остра стресова
реакция, безсъние, панически атаки и депресивни преживявания. По делото е
установена и остатъчна симптоматика от преживяното ПТП- видно от показанията на
свидетелката С.П. /ценени с оглед нормата на чл. 172 ГПК/ ищецът започнал да
шофира след катастрофата, но със страх и дори когато видел в платното му за
движение насрещно движещо се МПС, изпреварващо друго такова, се стъписва и
отбивал встрани. Събрани са доказателства по делото, свидетелските показания на
С.П. и П.П., че уврежданията, настъпили в резултат на ПТП-то са ограничили и
съответно попречили на ежедневната дейност на ищеца- имал повишено кръвно
налягане, не можел да спи, бълнувал и викал на сън, изпитвал болки, не можел да
извършва физически труд и да помага в градината на майка си. Според вещото лице
по отношение на отделните наранявания възстановителният период е протекъл за
около един месец, като е възможно да се наблюдават престиращи оплаквания със
затихващ характер извън този период при физическа дейност и при промяна на
времето.
При съобразяване на изложеното относно причинените на ищеца травматични
увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живот, поради което и всяко от тях има характеристиката на лека телесна повреда,
техният брой и характера на психичната травма, нейната продължителност,
психическия стрес, емоционален и физически дискомфорт, продължителността на
16
възстановителния период както и конкретните икономически условия в страната към
момента на настъпване на ПТП-то (30.09.2023г.), вкл. засилените инфлационни
процеси и предвидените застрахователни лимити (арг. от чл. 492 КЗ), съдът намира, че
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500.00 лева. При отмерването на
този размер на обезщетение съдът съобрази още, че ищецът е бил на възраст 51 г. към
момента на пътния инцидент, която предполага относително бавно и продължително
възстановяване, броя и разнообразния характер на нараняванията, както и че
причинената емоционална травма не е довела до необратими последици за
здравословното му състояние. Съдебният състав съобрази и обстоятелството, че в
нито един момент уврежданията на здравето на ищеца Т. не са поставили в реална
опасност неговия живот, не са изисквали оперативна намеса или болнично лечение, за
преодоляване на последиците от тях, както и че му е назначено домашно лечение с
медикаментозна терапия.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило
на 30.09.2023 г. пътнотранспортно произшествие следва да се уважи до размера на
7 500,00 лева, като основателен и доказан. За горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 20 000,00 лева иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" дължи лихва за забава от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В производството по делото не се установи кога и
дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпването на събитието, а е
представено единствено доказателство за това, кога увреденото лице е предявило
застрахователната си претенция. Поради това дължимото обезщетение от 7 500,00 лева
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 14.12.2023 г., дата на
която е обективирана застрахователната претенция на ищеца пред ответника, видно от
застрахователна претенция с вх. № 21- 271 от дата 14.12.2023 г. поставени от ответника
/лист 16 от делото/.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съразмерно
с уважената респективно с отхвърлената част от иска, каквито искания са направени,
като съответно са представени и списъци по чл. 80 ГПК от процесуалните
представители на ищеца и на ответника.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, намира че
вписаните в списъка на процесуалния представител на ищеца разноски в общ размер
17
на 3 450,00 лева, от които 800,00 лева за заплатена държавна такса, 250,00 лева депозит
за САТЕ, 200,00 лева депозит за СМЕ и 2 200,00 лева договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, са реално извършени и следва да бъдат присъдени
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска. По отношение на
релевираното възражение за прекомерност от страна на ответната страна на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение този съдебен състав намира същото
за неоснователно. С оглед разпоредбата на член 36 от Закон за адвокатурата, въз
основа на който е приета Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
към който препраща нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя по реда на член 7, ал. 2 от същата. Член 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата предвижда, че при интерес от 10 000 лева до 25 000 лева
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 300,00 лева плюс 9 % за
горницата над 10 000 лева, в конкретния случай при интерес от 20 000,00 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2 200,00 лева. Видно от
представените по делото доказателства (договор за правна защита и съдействие от
17.05.2024 г.- лист 5 от делото) ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 2 200,00 лева- минималното такова. Възражението за прекомерност на ответната
страна е неоснователно, тъй като съобразно доказателствената съвкупност по делото,
проведените три открити съдебни заседания по същото, с участието на процесуалния
представител на ищеца във всяко едно от тях и фактическата и правна сложност на
делото възнаграждение в размер на 2 200,00 лева (в минималния размер) не е
прекомерно. В заключение при доказани сторени разноски от ищцовата страна в
процеса в общ размер на 3 450, 00 лева и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 293,75 лева, съразмерно на уважената
част на иска.
Предвид сторените от ответника разноски по делото в размер на 610.00 лева, от
които депозит САТЕ – 250,00 лева, депозит СМЕ – 300,00 лева и депозит за свидетел –
60,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева, определено с
оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ,
във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в негова полза, с
оглед отхвърлената част от иска, следва да се присъдят разноски в общ размер на
606,25 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд Велико Търново, XVIII-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 от Кодекс за
застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"
18
АД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „*** ***“
№ *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Т., с ЕГН **********, с адрес село ***, дом № ***,
общ. ***, обл. ***, сумата от 7 500,00 лева (седем хиляди и петстотин лева)-
главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.09.2023 г.
на път *** , км. *** в района на Община *** - в района на кръстовището образувано
между РП * и *** при виновно поведение на М. Н. И., с ЕГН **********, водач на лек
автомобил марка “Шевролет Спарк“, с ДК № ***, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица със срок на валидност от 01.02.2023 г. до
31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7 500,00 лева до
предявения размер от 20 000,00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс,
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „*** ***“
№ 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Т., с ЕГН **********, с адрес село ***, дом № ***,
общ. ***, обл. ***, сумата от 1 293,75 лева (хиляда двеста деветдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс, Д. П.
Т., с ЕГН **********, с адрес село ***, дом № ***, общ. ***, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. „*** ***“ № 7, ет. 5, сумата от 606,25 лева (шестстотин и шест лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
19