№ 684
гр. София, 08.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000500226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.10.2023г по гр.д. № 12 133/2022г. по описа на Софийски
градски съд, 1-26 състав ЗД „Бул Инс“АД е осъден да заплати на Т. М. С. на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 13.04.2022г. по
вина на водач, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.06.2022г. до окончателното изплащане, като искът над присъдения размер до
претендирания от 50 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“АД чрез
адв.М.Г. в осъдителната му част над размер от 10 000лв, който жалбоподателят
признава за дължим, до присъдения от 45 000лв. Поддържат се оплаквания, че
присъденият размер от първата инстанция не съответства на установените
действително търпени вреди. Изтъква се, получените увреждания са леки по характер,
и че пострадалата се е възстановила напълно към момента на прегледа от съдебния
експерт. Сочи се, че в мотивите си съдът правилно приел, че твърдени в причинна
връзка с увреждането остатъчни последици като главоболие, световъртеж, гадене не са
установени, но въпреки това съвсем незначително намалил претендираното
обезщетение. Посочва се също, че съдът не е взел предвид отказът на ищцата да
1
проведе оперативно лечение, каквото е било препоръчано относно дисковите хернии, с
което би подобрила значително състоянието си и скъсила периода на възстановяване.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и вместо това постановяване на ново
по същество, с което се отхвърли иска над размер от 10 000лв до присъдения от
45 000лв.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата – ищца чрез адв. О., с който се
оспорват оплакванията в жалбата, като се акцентира на тежестта на травмите, на
продължителния възстановителен период и на остатъчните последици, влошаващи
качеството на жИ.т.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК
и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
в съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната осъдителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/ за сумата от 35 000лв. В осъдителната част за сумата от 10 000лв и в
отхвърлителната си част за сумата от 5 000лв решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск против
застраховател, с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на
неимуществени вреди, търпени в резултат ПТП на 13.04.2022г, виновно причинено от
водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
и законната лихва от датата на заявяване на претенцията.
Като се имат предвид оплакванията и възраженията на страните и с оглед, че
решението в осъдителната му част частично е влязло в сила, следва да се приеме, че
със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти по чл.432 ал.1 КЗ
– материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден
застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други
материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – протИ.правно поведение
на водача, причинната връзка между него и настъпилите за ищцата вреди.
В жалбата на застрахователя не са въведени оплаквания против изводите на съда
по чл.51 ал.2 ЗЗД, с които е отхвърлено възражението за принос на пострадалата и по
този въпрос се запазва ефекта на първоинстанционното решение. Спорът пред
въззивната инстанция се свежда единствено до обема на вредите и приложението на
чл.52 ЗЗД.
От фактическа страна е изяснено, че основната причина за встъпването на пътния
инцидент на 13.04.2022г в гр.София е протИ.правното поведение на водача на лек
автомобил Опел Мерива рег. №********, който не спрял на знак Б2 преди маневра ляв
2
завой, като така отнел предимството и реализирал произшествие с правомерно движещ
се мотоциклет, управляван от пострадалата ищца на 25години.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция медицинска експертиза е
установено, че пострадалата жена е получила: контузия и навяхване на шиен отдел на
гръбначния стълб; травматични дискови хернии в шиен отдел на гръбначен стълб на
нива С4-С5 и С5-С6; травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначен стълб и
множество контузии и охлузвания в различни области на тялото. В констативната
част на експертизата е пояснено, че шийната травма влючва травматични дискови
хернии на две съседни нива и травма на нервни коренчета двустранно. Посочените
увреждания в шийната област са причинили на пострадалата продължителни болки и
страдания, както и двигателни ограничения за период около 4 месеца, интензивни през
първите 30 дни, а болките от контузиите в различни части на тялото са отшумели за
около 20 дни. Съдебният експерт не може да конкретизира кои травми са получени при
удара в автомобила и кои при падане на терена, но е категоричен, че всички те
представляват т.нар. контузионна травма, характерна при мотоциклетна злополука.
След инцидента пострадалата първо е приета в ЦСМП, а след това в отделение по
неврохирургия в УМБАЛ „Света Анна", като от медицинската документация са
описани парестезии по С6 и С7, дерматоми двустранно, поизразено вляво и дискретна
горна парапареза (двигателна слабост за горните крайници). На клинично обсъждане
пациентката е преценена като подходяща за операция, която тя категорично отказала.
Продължила консервативно лечение, довело до подобрение на болковия синдром,
отзвучаване на двигателната симптоматика и след раздвижване е изписана с поставена
шийна яка за срок от 3 седмици. Периодът на лечение в домашни условия е продължил
от 6 до 8 месеца с проследяване от невролог и физиотерапевт.
При преглед пострадалата е съобщила за субективни оплаквания, свързани с
„изтръпване" на главата и двете ръце, болки в таза и в двата крака, които не се
потвърждават от медицинска документация от прегледи и изследвания.
При разпита си в с.з. в.л. Х. М. е категоричен, че дисковите хернии са
травматични и са свързани с този инцидент, като преди него няма данни ищцата да е
имала болки във врата и отговаряща на подобно заболяване симптоматика, нито са
документирани съпътстващи заболявания, които да повлияят на лечението.Според
вещото лице оперативното лечение е препоръчително, като без него е невъзможно
възстановяване на здравословното състояние от преди получаване на херниите.
Пояснено е, че обичайно с времето заболяването става хронично, нарушава
кръвоснабдяването, води до ошипяване и дегенеративни процеси. На поставените във
връзка с оперативното лечение въпроси вещото лице е категоричен, че дори и при
оперативна намеса не би се стигнало до пълно анатомично и функционално
възстановяване.
3
Във връзка с индивидуално търпените от ищцата пред първата инстанция са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р. /майка на ищцата/. От
показанията на свидетелката става ясно, че състоянието й след произшествието било
тежко – имала болки в различни части на тялото, трудно дишала, затова направила
ЯМР и се установило, че е нужна операция за уврежданията в шийната област. След
консултации с различни специалисти им станало ясно, че подобна операция крие риск
от инвалидизация и дъщеря й отказала от страх, защото била на 25 години и сама
отглежда детето си. Провеждала рехабилитация, но от нея повече се влошила –
започнали да й изтръпват ръцете, да получава кризи с болки във врата. В продължение
на месец била неотлъчно до дъщеря си, тъй като не можела сама да става от
леглото,имала болки във врата, коленето, трудно дишала, и в последствие продължила
да живее с нея, за да помага. И понастоящем дъщеря й имала кризи с изтръпване на
ръцете, когато си завърти главата до едно положение и получавала „хрупане“ на
прешлените. Поради болките често отсъствала от работа, затова я освободили и
понастоящем нямала доходи.
Въз основа на същите идентично установени факти, настоящият състав намира за
неоснователна жалбата на застрахователя, чиито доводи и възражения се отнасят до
неправилното приложение на чл.52 ЗЗД. Безспорно е, че в пряка причинна връзка с
ПТП пострадалата жена на 25г. е получила няколко сериозни увреждания в областта на
шиен отдел на гръбначния стълб, които са бил източник на силни болки и страдания за
период от един месец, проведеното лечение е било продължително 6-8месеца, през
който период е имала постоянни болки, макар и с по слаб интензитет и търпяла
неудобствата да разчита на чужди грижи за себе си и детето, което отглежда сама.
Неоснователни са доводите в жалбата, обосновани с възможността оперативно да
се облекчат страданията и намали периода на възстановяване. Методът на лечение
винаги е въпрос на личен избор на пострадалото лице, както и риска от неуспешен
изход, затова не би могло да се цени в негова вреда отказ от операция и с това
удължаване на възстановителния период. Действително, вещото лице е уточнил, че
получените травматични дискови хернии в шиен отдел на гръбначен стълб /нива С4-С5
и С5-С6/, могат да бъдат отстранени само оперативно, но и в този случай се отхвърля
възможността за пълно възстановяване /анатомично и функционално/ в състоянието
преди операция. Този извод на съдебния експерт е обоснован с необходимостта при
оперативно лечение да се поставят изкуствени сегменти, които почти винаги
натоварват съседни отдели и са предпоставка за по-бързо развитие на дегенеративни
промени.
Независимо от посоченото /както правилно е посочил първоинстанционният
съд/ оперативното лечение не би бил благоприятстващ за обема на вредите факт /както
счита застрахователят/, защото ще е източник на нови интензивни болки и страдания,
4
които също биха подлежали на компенсация. Неоснователни, а и фактически неверни
са оплакванията в жалбата за намаляване на обезщетението, поради пълното
възстановяване на пострадалата към момента на прегледа. В медицинската експертиза
е посочено общо добро състоянието на ищцата, което значи подобрение, но не и пълно
възстановяване /анатомично и функционално/, каквото категорично се отхвърля, че ще
настъпи от останалите пояснения на вещото лице.
Правилно с оглед на установените факти първоинстанционният съд е ценил като
утежняващо обстоятелство трайно изменение в здравословното състояние на ищцата –
млада жена в активна възраст, чието пълно възстановяване не се прогнозира и при
оптимално успешно лечение, което значи влошено качество на жИ.т за неопределен
период от време. В обобщение, съобразени са всички от значение обстоятелства,
отнасящи се до конкретните неблагоприятни за здравето на пострадалата последици,
както и обективните фактори, свързани с обществено –икономическите условия към
релевантния на настъпване на вредите моменти, поради което паричната компенсация
от 45 000лв отговаря на критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
осъдителна част ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само
въззиваемата – ищца, която е представлявана безплатно при условията на чл.38 ЗАдв.
от адвокат О., на когото съобразно този резултат ще се следва възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗАдв в размер на 3450лв. съгласно Наредба №1/2004г размери. Предвидените
размери нямат обвързващ съда характер /въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и
C‑428/16 СЕС/, а само служат като ориентир при определяне справедлив размер на
адвокатско възнаграждение. Като се има предвид, че делото не се отличава с особена
правна и фактическа стойност, и че е приключило без процесуални усложнения в
рамките на едно съдебно заседание, настоящият състав намира за съответстващо за
положения труд възнаграждение от 2000лв.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.10.2023г по гр.д. № 12 133/2022г. по описа на
Софийски градски съд, 1-26 състав в обжалваната му осъдителна част.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД да заплати на адвокат О. сумата от 2000лв,
представляваща възнаграждение по чл.38 ЗАдв за безплатно представителство пред
въззивна инстанция.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6