№ 13039
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110112994
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т С“ ЕАД съществуват
вземания от следните лица за сумите, както следва:
от И. Н. К.: за сумата от 1106.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 67,
находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 14, вх. Д, ап. 97, за сумата от 133.22 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 29.01.2021г., за сумата от 10.84 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 01.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 1.83 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 29.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 16.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
от Е. Н. К.: за сумата от 1106.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 67,
находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 14, вх. Д, ап. 97, за сумата от 133.22 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 29.01.2021г., за сумата от 10.84 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 01.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 1.83 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 29.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 16.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
от С. Н. К.: за сумата от 1106.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 67,
находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 14, вх. Д, ап. 97, за сумата от 133.22 лева,
1
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 29.01.2021г., за сумата от 10.84 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 01.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 1.83 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 29.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 16.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 9223/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи
условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с които ответниците оспорват предявените срещу тях искове поради погасяване
на вземанията, техен предмет, по давност, признавайки, че са потребители на доставяната до
процесния имот през исковия период топлинна енергия. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание за
ангажиране отговорността на всеки от ответниците за претендираните от ищеца части от
общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
2
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
С оглед наведените в отговорите на исковата молба конкретни твърдения, оспорвания
и възражения с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че през исковия период ответниците са били клиенти на
топлофикационното дружество по повод процесния имот и като такива са отговорни за
заплащане на формираните за периода задължения в посочените от ищеца квоти от по 1/3
част всеки; че ищецът е изпълнил задължението си да достави до имота соченото от него
количество топлинна енергия, както и реалното и надлежно отчитане на същата.
Тези факти с правно значение се установяват безпротиворечиво и въз основа на
налдежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- Нотариален акт от
13.07.2004г. за собственост върху недвижим имот № 68, том II, рег. № 14705, дело № 231 от
2004г., справка от Национална база данни „Население“, съдържаща списък на роднините на
починалата на 01.02.2012г. Марийка Ангелова К., както и от неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи. Въз основа на проведеното експертно изследване относно реално
поребеното количество топлинна енергия през исковия период вещото лице е достигнало до
извод, че стойността на същото възлиза на сумата от общо 3267.90 лева, като е съобразило и
издадените за периода изравнителни сметки.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано съгласно изричните констатации на вещото
лице- топлотехник от трето за производството лице- „Директ“ ЕООД.
Ответниците не са оспорили и реалното извършване на услугата дялово разпределение,
като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата,
предоставена в периода от м. 01.2018г. до 04.2020г., именно в претендирания от ищеца общ
размер от 32.53 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответниците възражение за погасяване
на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
3
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т С“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2020г. и от м. 01.2018г. до м. 04.2020г., през които отношенията между
страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители за битови нужди, в
сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
4
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца за времето от м. 05.2017г. до м. 09.2017г. са погасени по давност, по отношение на
тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за
последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м.
09.2017г., погасителната давност е изтекла на 21.01.2021г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 25 дни преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на топлинна
енергия за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2020г., чиято обща стойност за периода съгласно
неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза възлиза на
сумата от 2965.93 лева, както и изцяло вземанията му за цената на услугата дялово
разпределение за исковия период- от м. 01.2018г. до м. 04.2020г., доколкото началният
момент на този период следва периода, вземанията за който съгласно установеното по
делото са погасени по давност.
При тези мотиви и при съобразяване на припадащата се на всеки от ответниците част
от общия дълг съобразно дела му в съсобствеността исковете с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени срещу всеки от тях за сумата от по
988.64 лева- цена на топлинна енергия за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2020г. (а за
разликата до пълните предявени размери и периоди следва да бъдат отхвърлени), и от по
10.84 лева- стойност на услугата дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая издаването на общите фактури за 2017- 2018г., 2018- 2019г. и за 2019-
2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът
не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
5
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от общо 99.96 лева, представляваща част от сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
от общо 299.48 лева - част от извършените в хода на исковото производство разходи за
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и възнаграждение за
юрисконсулт, които части са съответни на уважената част от исковете, като в тези суми са
включени и определените от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа
и/или правна сложност на делото.
В полза на всеки от ответниците на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да бъде присъдена сумата от по 60.49 лева, представляваща част от заплатеното от всеки от
тях адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в хода на заповедното
производство съобразно отхвърлената част от претенциите. В полза на ответниците не
следва да бъдат присъждани разноски за исковото производство, доколкото не е доказано
извършването на такива, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „Т С“
ЕАД, ЕИК ................, съществуват вземания от следните лица за сумите, както следва:
от И. Н. К., ЕГН **********: за сумата от 988.64 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 14, вх. Д, ап. 97, както и за
сумата от 10.84 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2018г. до м.
04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 16.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
от Е. Н. К., ЕГН **********: за сумата от 988.64 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 14, вх. Д, ап. 97, както и за
сумата от 10.84 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2018г. до м.
04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 16.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
от С. Н. К., ЕГН **********: за сумата от 988.64 лева, представляваща цена на
6
потребена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 14, вх. Д, ап. 97, както и за
сумата от 10.84 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2018г. до м.
04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 16.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 9223/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу И. Н. К., ЕГН **********, Е. Н. К., ЕГН
**********, и С. Н. К., ЕГН **********, искове за цената на топлинната енергия за
разликите над присъдените суми до пълния предявен от всяко лице размер от по 1106.01
лева и за периода от м. 05.2017г. до м. 09.2017г., както и изцяло предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
всеки от ответниците И. Н. К., ЕГН **********, Е. Н. К., ЕГН **********, и С. Н. К., ЕГН
**********, дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от по 133.22 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 29.01.2021г., както и сумата от по 1.83 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2018г.
до 29.01.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 9223/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН **********, Е. Н. К., ЕГН **********, и С. Н. К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ................,
сумата от общо 99.96 лева (по 1/3 всеки), представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от общо 299.48 лева (по 1/3 всеки), представляваща разноски
за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И.
Н. К., ЕГН **********, сумата от 60.49 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е.
Н. К., ЕГН **********, сумата от 60.49 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.
Н. К., ЕГН **********, сумата от 60.49 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7