Решение по дело №54/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 141
Дата: 9 август 2018 г. (в сила от 9 август 2018 г.)
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20184400900054
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта

                      Р Е Ш Е Н И Е       ……….                              

                                    

                                   гр. Плевен,09.08. , 2018 г.

 

                     В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     търговско отделение,

на  тридесети юли   ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕММНАДЕСЕТА година,  в публично заседание ,в следния състав:                         

  

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

 

СЕКРЕТАР: Ивайло  Цветков

като разгледа докладваното от съдията  МЪЛЧИНИКОЛОВА

ТД № 54  по описа за 2018  година , за да се произнесе взе предвид следното:

 

В Плевенски Окръжен съд е постъпила  по пощата ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. № 3249/13.03. 2018г. подадена от “***” ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.K***, ул.“В****“ 23, представлявано от управителя Ф.С.Б.Р.  чрез пълномощника – адв. Д.Г.-*** със съдебен aдрес: Видин, ул.”Ц.А.П. ”№3, ет.1, офис 8.,  против : “К****” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от с управителя Т.И.К.  със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "В****”№ ***, ет.5, ап.5.

             Цена на иска : 29 890 лева.

              Иска се да бъде осъден ответника “К****” ЕООД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца“***” ЕООД с ЕИК ***:

             -Сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ представляваща дължима от ответника и назаплатена цена на доставена соя, по фактура №**********/18.10.2016г. ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното издължаване;

             -Сумата от 26 840 лева /двадесет и шест хиляди осемстотин и четиридесет лева/ представляваща сума получена без правно основание чрез преводно нареждане от 27.12.2016г. ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното издължаване.

Иска е присъждане на деловодните разноски, направени по делото, включително  направените по делото за налагане на обезпечение-ч.т.д,№34/2018г. на ОС- Плевен.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:

Пълномощно – оригинал ;Фактура №**********/18.10.2016г.- заверено копие от един лист; Преводно нареждане от 20.10.2016г,- заверено копие от един лист; Преводно нареждане от 21.10.2016 г.- заверено копие от един лист;  Извлечение от разплащателна сметка №80/21.10.2016г- заверено копие от един лист; Извлечение от разплащателна сметка №81/24.10.2016г.- заверено копие от един лист;  Кантарна бележка №00501, №00502, №00503,№00506, №00507, №00508, №00509, №005011, №00513- общо девет броя заверени копия на пет листа; Кредитно известие №********** от 03.11.2016г.- заверено копие от един лист; Извлечение от разплащателна сметка №85/04.11.2016г.- заверено копие от два лист; Фактура №**********/23.11.201 бг. заверено копие от един лист; Експедиционна бележка№63/23.11.2016г.- заверено копие от един лист; Извлечение от разплащателна сметка №911/24.11.2016г.- заверено копие от един лист; Преводно нареждане от 23.11.2016г- заверено копие от един лист ; Кредитно известие № ********** от 13.12.201 бг. към фактура №**********/23.11.201 бг. - заверено копие от един лист;

 

         Съдът е изискал служебно и приложил по делото ,като доказателство ч.т.д. № 34/ 2018г по описа на ОС- Плевен.

Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответното дружество на 19.04.2018г.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба, като видно от разписката за връчване на преписа от ИМ и д-вата, същите са получени на 19.04.2018г, като срокът за подаване на отговор е изтекъл на 03.05.2018г. Поради това за ответника са настъпили последиците по чл.370 от ГПК, за което следва да бъде уведомен.

С писмена молба от 25.06.2018г ищецът ,чрез пълномощника си – адв. Д.Г. *** е поискала делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Моли за ход по същество,като излага доводи за уважаване на исковата претенция. Със същата молба е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С молба Вх.рег. № 8843/25.07.2018г, ищецът моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и моли съда да постанови неприсъствено решение  по отношение на ответника.

В първото по делото заседание , проведено на 30.07.2018г ответникът не се представлява и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдебното дирене е обявено за приключено в същото открито съдебно заседание, проведено на 30 юли 2018г.

 Съдът ,като обсъди доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Твърди се в исковата молба ,че по силата на сключен между ищеца и ответника договор, обективиран във Фактура № **********/18.10.2016 г. „***“ЕООД продал на „К****“ЕООД 300 тона Соя- реколта 2016г. при цена 600лв. за тон за сумата от 180 000 лева. Сочи се ,че   купувачът „К****“ЕООД на 20.10.2016г. е заплатил на ищеца сумата от 88 000 лева и на 21.10.2016г. платил сумата 89 000 лева. И двете суми на обща стойност 177 000лева били преведени по сметка на ищеца по банков път по горепосочената фактура.

Сочи ,че след издаване на посочената фактура, ответникът – купувач, многократно променил  количеството соя, което искал да получи , заявил,че ще натовари по- малко количество от първоначално договореното, като поискал да му бъде върната част от заплатената сума. Твърди се в исковата молба, че ищецът върнал на ответника сумата 12 648 лева от общо преведените му 177 000 лева.  Ищецът твърди, че в крайна сметка, ответникът натоварил и получил общо 278.92 тона соя на стойност 167 352 лева, поради което дължи на ищеца доплащане  цената на закупената соя в размер на 3000 лева.

2. Твърди се в исковата молба, че  по силата на сключен между страните по делото договор за покупко-продажба, обективиран във фактура№**********/23.11.2016г.„***“ЕООД продал на „К****“ЕООД 190 тона Соя- реколта 2016г. при цена 500 лв. за тон за сумата от 95 000 лева. Сочи се също така, че  купувачът „К****"ЕООД на 23.11.2016г. изплатил сумата от 13 160 лева по банков път на осн. горепосоченат фактура. Съставена била спедиционна бележка от 23.11.2016г, в която е отразено, че  „К****“ЕООД е получил 26,320 т.соя на стойност 13 160 лв., която е платил на продавача.

Твърди се в ИМ , че на 13.12.2016г. че ищецът е съставил Кредитно известие № ********** към фактура №**********/23.11.2016г. за сумата от 81 840 лева до „К****“ЕООД ,но междувременно „К****“ЕООД се отказал от доставка на останалото договореното количество соя по цитираната фактура на стойност общо 81 840 лева.

Сочи се също така в ИМ ,че на 27.12.2016г.  „***“ЕООД по грешка, привел по сметката на на „К****“ЕООД сумата от   81840 лева, за който грешен превод веднага уведомил ответното дружество. Твърди се още че „К****“ЕООД , след уведомлението върнал на 20.01.2017г. част - 50 000 лева от погрешно преведената сума, но  останалата сума от 31 840, получена без правно основание не възстановил на ищеца. Ищецът сочи ,че след продължителни преговори и уговорки с ответното дружество, се принудил на 18.08.2017г да изпрати на ответника писмено уведомление, относно задълженията му към „***“ ЕООД, в което му посочил и краен срок, до който следва да се издължи напълно. Твърди се също в ИМ ,че след получаване на  уведомлението ответникът превел на 05.09.2015к. сумата 5000 лева, но до завеждане на исковата молба не е направил други плащания и не се е издължил към ищеца за останалата дължима сума от 26 840 лева, която е получил без правно основание.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства се потвърждават от писмените доказателства, приложени към исковата молба и приети от съда с определението по чл. 374,ал.1 от ГПК.

Ответникът не е възразил срещу твърденията на ищеца, не е оспорил представените от него доказателства и не е ангажирал доказателства, нито представил писмени, от които да се установи ,че .  Ищецът твърди, че  след като е натоварил и получил общо 278.92 тона соя на стойност 167 352 лева е  доплатил на ищеца  3000 лева -цената на закупената соя .

Ответното дружество не е представило доказателства, от които да е видно , на какво основание , на 27.12.2016г.  „***“ЕООД е привел по сметката на  „К****“ЕООД сумата от   81840 лева, за която ищецът твърди ,че превел поради грешка, като ответникът му е върнал част от нея в размер на 55 000 лева.  Не са представени доказателства от ответното дружество,че останалата сума , в размер на 26 840 лева, която е получил на валидно правно основание.

Гореизложеното е основание за извод, че ищецът има срещу ответника ликвидни и изискуеми вземания за суми, както следва:

-Сумата от 3000 лева /три хиляди лева/ представляваща дължима от ответника и назаплатена цена на доставена от ищеца соя, по фактура №**********/18.10.2016г. ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното издължаване;

-Сумата от 26 840 лева /двадесет и шест хиляди осемстотин и четиридесет лева/ представляваща сума получена без правно основание чрез преводно нареждане от 27.12.2016г. ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното издължаване., поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът намира ,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение:

         -на ответника са указани последиците по чл. 238,ал.1 от ГПК, съгласно изискването на чл. 239,ал.1 ,т.1 от ГПК;

         -искът е вероятно основателен с оглед събраните по делото доказателства, съгласно чл. 239,ал.1,т.2 ГПК.

 

При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски общо в размер на 3 383.60 лева ,съгласно представените доказателства и списъка с разноските по чл.80 ГПК/л.55/, от които 1193.60лв – държавна такса, 1500 лв.- адвокатско възнаграждение в това производство, 40 лв. д.т. за образуване на обезпечително производство по т.д. 34/ 2018г на ОС- Плевен и 640 лева- адвокатско възнаграждение във връзка с обезпечителното производство по чл.390 ГПК.

Мотивиран от горното , при условията на чл. 239 от ГПК, съдът

                                         

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА “К****” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от с управителя Т.И.К.  със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "В****”№ ***, ет.5, ап.5. ДА ЗАПЛАТИ на  ищеца “***” ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.K***, ул.“В****“ 23, представлявано от управителя Ф.С.Б.Р.  , на основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327 от ТЗ СУМАТА 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща дължима от ответника и назаплатена цена на доставена от ищеца соя, по фактура №**********/18.10.2016г., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от подаване исковата молба на 13.03.2018г до окончателното издължаване.

 ОСЪЖДА “К****” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от с управителя Т.И.К.  със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "В****”№ ***, ет.5, ап.5. ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.K***, ул.“В****“ 23, представлявано от управителя Ф.С.Б.Р. , на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, СУМАТА 26 840 лева /двадесет и шест хиляди осемстотин и четиридесет лева/, получена без правно основание чрез преводно нареждане от 27.12.2016г.,с която ответникът се е неоснователно обогатил за сметка на ищеца,  ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от подаване на исковата молба на 13. 03.2018г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78,ал.1 от ГПК “К****” ЕООД с ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “***” ЕООД с ЕИК ***,  ДЕЛОВОДНИТЕ разноски направени в това производство, както и в обезпечителното производство по т.д. № 34/ 2018г на Окръжния съд Плевен - общо в размер на 3 383.60 лева.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението може да бъде отменено от ВТАС при условията на чл. 240,ал.1 от ГПК.

 

   

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: