№………./ .3.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.03.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 349 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на Ю.С.С. чрез адв. Т срещу решение №46/04.01.2019г., постановено по
гр.д. №3961/18г. по описа на ВРС, 40 с-в, с което е уважен иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна за установяване на дължимост на вземане, за
което на ищеца е издадена заповед за изпълнение, оспорена от въззивницата с
възражение.
Жалбата вх.№4692/21.01.19г.
е депозирана в рамките на преклузивния срок(отчитан от връчване на акта на 10.1.19г.)
и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез юрк Р е
упражнила правото си на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалвано първоинстанционно решение, постановено по претенция
за установяване на вземане по оспорена заповед за изпълнение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Пълномощниците са
овластени с права за настоящата инстанция (л.37 и л.51).
Доклад по жалбата:
В жалбата осъдената
ответница сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи
се в разглеждане на недопустим иск. Въззивницата твърди, че съдът е приел да
установява вземане на водоснабдителното предприятие, различно от задължението
на потребителя, посочено в оспорената заповед. Счита, че вземането се индивидуализира
с размер и период и отклоняването на кредитора от тези реквизити на заповедта е
недопустимо.
Въззиваемата страна
счита обжалвания акт за законосъобразно постановен въз основа на изричното
сезиране на съда с установителна претенция само за част от заявеното вземане.
Сочи, че след възражението на потребителя, кредиторът е ограничил претенцията
си само до непогасен по давност размер и съответно е очертал като искане само
задължението, начислено за периода от три години преди подаване на заявлението
за издаване на заповедта. Въззиваемата страна претендира за определяне на
разноски за въззивна инстанция.
Възраженията по допустимостта на предявения
иск са били изложени и пред първата инстанция и макари лаконично е било
разгледано в мотивите на обжалвания акт. Не се установяват допуснати
процесуални нарушения, обуславящи необходимост от служебно отстраняване на
пороци от въззивния съд.
Нови
доказателствени искания не се правят от страните.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Ю.С.С. срещу решение
№46/04.01.2019г., постановено по гр.д. №3961/18г. по описа на ВРС, 40 с-в, с
което е уважен иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна за
установяване на дължимост на вземане за 789,67лв главница и 111.67лв лихви, като
част от задължения за които е издадена оспорена заповед за изпълнение и са
определени разноски.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 03.04.2019г от
14.00 часа. Да се призоват
страните, чрез пълномощниците .
Препис от
определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
въззивницата да се приложи копие от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. .