РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20245001000292 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.№445/2022 г. по описа
на Окръжен съд-С.З.,е осъден ответникът ЗАД „А.Б."АД-гр.С., ЕИК ** да
заплати на ищеца Т. Т. К., ЕГН **********, сума в размер на 49 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-
болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 31.05.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 21.06.2022 г. до датата на окончателното
изплащане, като за разликата над сумата от 49 000 лв. до претендирания
размер от 70 000 лв.,предявен като частичен иск от 90 000 лева, както и искът
за законна лихва за периода 07.06.2022г.- 22.06.2022г.,са отхвърлени като
неоснователни.
Със същото решение ответното дружество ЗАД „А.Б."АД, ЕИК ** е
осъдено още да заплати на Т. Т. К., ЕГН ********** сума в размер на 6236,74
лв.,представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
1
причинени в резултат на ПТП от 31.05.2022г., ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2022 г. до датата на окончателното изплащане, като е
отхвърлен предявеният иск над сумата от 6236,74 лв. до претендирания
размер от 8 909, 63 лв.,както и искът за законна лихва за периода 07.06.2022г.-
22.06.2022г.
Също така,с решението от 04.01.2024 г. ответникът ЗАД „А.Б."АД, ЕИК
** е осъден да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в общ размер на 6250,
44 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от исковете,а ищецът Т. Т. К.,
ЕГН:********** е осъден да заплати на ЗАД „А.Б."АД, ЕИК ** направените
по делото разноски в размер на 2166,86 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
И най-накрая,с горното решение е осъдено ЗАД „А.Б."АД, ЕИК ** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
2209,47 лв. за държавна такса, както и сумата от 394,55 лв.,представляваща
възнаграждение за вещи лица по комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
С решение №94 от 18.03.2024 г. по т.д.№445/2022 г. по описа на
Окръжен съд-С.З. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение №8 от 04.01.2024 г.,в отхвърлителния диспозитив относно законната
лихва,като е постановено същият да се чете в следния смисъл:”ОТХВЪРЛЯ
....искът за законна лихва за периода 07.06.2022 г.-20.06.2022 г.”
Освен това,с определение №224 от 20.03.2024 г.,постановено по т.д.
№445/2022 г. на Окръжен съд-С.З. на основание чл.248 от ГПК,е изменено
решение №8/04.01.2024 г.,постановено по същото дело,в частта за
разноските,като е осъден ищецът Т. Т. К. да заплати на ЗАД “А.Б.”АД-гр.С.
направените по делото разноски в размер на 2232,29 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на
Т. Т. К. и на ЗАД “А.Б.”АД-гр.С. срещу решение №8/04.01.2024 г.,постановено
по т.д.№445/2022 г. на ОС-С.З..
С въззивната жалба на Т. Т. К.,подадена чрез пълномощника му адв. П.
К.,горното решение се обжалва в следните му части:в частта,с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателя К. против ЗАД “А.Б.”АД осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
2
вследствие на причинените му от настъпило на 31.05.2022 г. ПТП телесни
увреждания,за разликата над уважения размер от 49 000 лв. до претендирания
размер от 70 000 лв.,частичен иск от 90 000 лв.,както и в частта,с която е
отхвърлен искът му срещу посоченото дружество за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди,явяващи се резултат от
същото ПТП,за разликата над сумата от 6 236,74 лв. до претендирания размер
от 8 909,63 лв.
В жалбата си Т. К. поддържа,че в обжалваните от него части
първоинстанционното решение е неправилно.Излага аргумента,че съдът е
определил изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени
вреди,който не съответства на търпените от ищеца морални вреди и не
представлява техен еквивалент.Поддържа още,че присъдената му за това
обезщетение сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране
на вреди от този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве,не е
съобразена и с установения лимит на отговорност на застрахователя.Позовава
се и на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение,изразяващо се в това,че съдът необосновано е ценил само част от
доказателствата по делото,като друга част от тях,касаещи възражението на
ответника за съпричиняване,са напълно игнорирани.Подробни доводи в тази
насока излага в раздел I от жалбата.Наред с това,жалбоподателят К. излага и
аргумента,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че е налице
принос от страна на пострадалия и неправилно е намалил присъденото
обезщетение с 30 % поради нарушаване на разпоредбите,визирани в
чл.16,чл.41,ал.2,чл.43 и чл.81 от ЗдвП.Твърди,че мотивите на съда във връзка с
приетото съпричиняване,са неправилни,като не почиват на съвкупен и
системен анализ на всички доказателства по делото.Подробни доводи в тази
връзка излага в раздел II на жалбата.Счита,най-общо казано,че заявеното от
ответника възражение за съпричиняване е недоказано и че в случая не може да
се приеме съпричиняване от страна на пострадалия,тъй като не са се
установили нарушения на същия,които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на вредоносния резултат.Изтъква още,че дори и да се
приеме наличие на принос от страна на пострадалия,то същия е в толкова
нисък обем,че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на
обезщетението.
И на база всички поддържани и развити в жалбата
съображения,жалбоподателят Т. К. моли да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваните от него части и да се постанови друго такова,с което
3
да се приеме,че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия и да се
уважи предявения от него иск в претендирания размер от 70 000 лв.,частичен
иск от 90 000 лв.,т.е. за още 21 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес,вследствие на
причинените при процесното ПТП телесни увреждания,както и да му бъде
присъдена сумата от 8 909,63 лв.,т.е. още 2672,89 лв. за причинените му
имуществени вреди във връзка с предприетото лечение по повод получените
травми при катастрофата,ведно със законната лихва върху главниците,считано
от 21.06.2022 г. до окончателното изплащане.Поискано е още да бъде
определено в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение за представителство
пред АС-Пловдив на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,заедно с начислен ДДС.
В законния срок от ЗАД “А.Б.”АД,ЕИК **,чрез пълномощника адв. Я.
А.-К.,е подаден писмен отговор на жалбата на Т. К..В този отговор е изложено
становището,че същата жалба е неоснователна и че следва да се отхвърли
като такава,а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваните от
ищеца части като правилно.Подробни доводи за обосноваване на това
становище са изложени в отговора на застрахователното дружество.Поискано
е присъждането на сторените по делото разноски.
От своя страна ЗАД “А.Б.”АД,ЕИК ** обжалва решение №8/04.01.2024
г.,постановено по т.д.№445/2022 г. по описа на ОС-С.З.,в следните части:в
частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца
сумата над 25 000 лв. до присъдения размер от 49 000 лв.,ведно със законна
лихва,считано от 21.06.2022 г. до окончателното заплащане,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,причинени
вследствие на ПТП,настъпило на 31.05.2022 г. и в частта,с която дружеството
е осъдено да заплати на ищеца сумата над 4 454,82 лв. до присъдения размер 6
236,74 лв.,ведно със законна лихва,считано от 21.06.2022 г. до окончателното
заплащане на сумата-имуществени вреди,вследствие на ПТП,настъпило на
31.05.2022 г.
В жалбата си дружеството-ответник се позовава на допуснати от съда
процесуални нарушения и на неправилност на извода на съда,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 30
%.Счита,че този процент на съпричиняване е занижен и че същият следва да
бъде увеличен на 50 %,като излага подробни доводи в жалбата си за
обосноваване на това становище.Наред с това поддържа и аргумента,че е
изключително завишено определеното от съда обезщетение в размер на 70 000
лв. за болките и страданията,претърпени от ищеца.Твърди,че в случая по
4
делото не се доказва ищецът да е претърпял болки и страдания,които да
надвишават двукратно обезщетенията,присъждани по сходни случаи от
съдилищата.В тази насока дружеството-жалбоподател се позовава и на
съдебна практика,обективирана в описаните в жалбата му съдебни решения.
С оглед на горните и всички изложени в жалбата
съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно горното решение в обжалваните части,с
които дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата над 25 000 лв. до
присъдения размер от 49 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно
със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното заплащане на сумата и е
осъдено да заплати сумата над 4 454,82 лв. до присъдения размер от 6 236,74
лв.,ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане-
имуществени вреди,вследствие на процесното ПТП,настъпило на 31.05.2022
г.,както и разноски,съобразно уважената част от исковете.Моли да му се
присъдят сторените по делото разноски.
В законния срок ищецът Т. К.-насрещна страна по жалбата на
застрахователното дружество-ответник,е подало чрез пълномощника си адв.
К. писмен отговор на тази жалба,в който е изложил становището,че същата
жалба е неоснователна и недоказана,с оглед на което следва да се остави без
уважение.Конкретни съображения за това ищецът излага в отговора си и
прави възражение за недължимост,респ. прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското възнаграждение,търсено от дружеството като
разноски.Прави и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА,заедно с начислен ДДС.
От ЗАД “А.Б.”АД,чрез пълномощника му адв. Я. А.,е подадена и частна
жалба,с която се обжалва определение №224 от 20.03.2024 г.,постановено по
т.д.№445/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З. в частта,с която е оставена без
уважение молба за изменение на решение №8 от 04.01.2024 г. в частта за
разноските,присъдени в полза на дружеството.Изложен е аргумента,че в
обжалваната част определението е неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения,изразяващи се в несъобразяване с доказателствата по
делото,неправилно приложение на материалния и процесуалния закон,както и
необоснованост.Дружеството-частен жалбоподател моли да се отмени
определението като неправилно в обжалваната част и да се измени
решението,като се увеличи размера на присъдените в полза на дружеството
разноски в първоинстанционното производство до сумата от общо 5 162,45 лв.
В частната си жалба дружеството излага подробни аргументи за
5
обосноваване на горното искане.Счита,че съдът неправилно е уважил
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,претендирано от ответника и неправилно е приел,че към
адвокатското възнаграждение не следва да се добави ДДС,като по-конкретни
аргументи в тази насока развива в частната жалба.
Отговор на частната жалба е подаден от ищеца Т. К.,чрез пълномощника
му адв. П. К.,в който е изложено становището,че същата жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение като такава.Аргументира
това си становище с конкретни доводи,изложени в отговора.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е
подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното
първоинстанционно решение в съответно обжалваната част и при подаването
на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо в съответно
обжалваните му с процесните жалби части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в двете въззивни жалби и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№445/2022 г. по описа на ОС-С.З.,ищецът Т. Т. К. е предявил
против ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** обективно съединени осъдителни искове по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лв. /след
допуснато в хода на делото увеличение на първоначално заявения размер от 25
000 лв./,частичен иск от 90 000 лв.,за причинените на ищеца неимуществени
вреди,изразяващи се в психически стрес,търпени болки и
страдания,вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното
ПТП,настъпило на 31.05.2022 г.,както и за заплащане на обезщетение за
причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 8 909,63
6
лв.,представляващи разноски във връзка с проведеното лечение на
травмите,получени при процесното ПТП.Заявил е и искане за присъждане на
законната лихва върху горните суми,считано от 07.06.2022 г.-датата на която
изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ,вр. с чл.430,ал.1 от КЗ,евентуално от
21.06.2022 г. до окончателното изплащане.
От фактическа страна,по повод на така предявените искове,се установява
и не е спорно пред въззивната инстанция,че на 31.05.2022г., в гр. К. на бул.„
Х.Б." на кръстовище с ул.„ П.Е.", л.а. марка „Ф.", модел „Ф.", с рег. № ***,
управляван от Д.М.Д. е реализирал ПТП с движещото се МПС- мотоциклет,
марка „С." с рег.№ ***, управлявано от Т. Т. К.,в резултат на което последният
е получил телесни увреждания.Установява се още,че във връзка с процесното
ПТП има приключено наказателно производство със сключено споразумение
по НОХД № 727/23 по описа на РС - К.,с което Д.М.Д. е признат за виновен в
това,че на горната дата в град К., обл. С.З., на кръстовището на ул. „П.Е." и ул.
„Х.Б." в посока изток-север, при управление на моторно превозно средство,
лек автомобил марка „Ф.", модел „Ф." с рег. № ***, при извършване на
маневра, завой на ляво, е нарушил правилата по Закон за движение по
пътищата - чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал.2, чл. 25, ал. 1 и чл. 50. ал. 1, като с
деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Т. К.
от с. Р., общ. К., изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на
дясната подбедрица в долната им част, което счупване е причинило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник /на десен крак/, за срок
от около 7-8 месеца - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б", вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.Както е отразено и в обжалваното решение,споразумението сключено
пред съда,се ползва със сила на присъдено нещо, така както влезлите в сила
решения или присъди на съда.А съгласно чл. 300 от НПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с
което вината на Д.Д. за причиняване на процесното ПТП е безспорно
доказана.
От фактическа страна се установява още,а не е и спорно между
страните,че за увреждащия лек автомобил с рег. № ***,управляван от
Д.М.Д.,има сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответника,
съгласно застрахователна полица №*** със срок на валидност една година,
считано от 31.01.2022г. до 30.01.2023г.,валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Предявяването на претенция от пострадалия ищец
пред ответника-застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинените от произшествието вреди-неимуществени и
имуществени,също е доказано и неоспорено от ответника обстоятелство,като
на база същата претенция е била образувана пред ответника щета №***,по
която ответникът-застраховател не е предложил и реализирал обезщетение в
законоустановен срок.
7
Имайки предвид изложените в процесните въззивни жалби оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение /в съответно обжалваната
от всяка страна част/,пред въззивния съд не е спорно,че предявените искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,явяващи
се резултат от процесното ПТП,са установени по своето основание и че такива
обезщетения се дължат на ищеца от ответника.За части от присъдените с
първоинстанционното решение обезщетения-до размера от 25 000 лв.-за
неимуществените вреди и до размера от 4 454,82 лв.-за имуществените
вреди,същото решение не е обжалвано от страните.Спорни пред настоящата
инстанция остават въпросите за справедливия размер на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на ищеца като пострадал при процесното ПТП от
31.05.2022 г.Спорен е и размера на обезщетението за имуществени вреди,но
само с оглед наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца,респ. с оглед степента на съпричиняването /ако се приеме,че
такова съпричиняване е реализирано/ и оттам необходимостта от намаляване
на обезщетението на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.По така очертаните спорни
въпроси въззивният съд приема следното:
Всеки от жалбоподателите е изложил оплакване в жалбата си срещу
определения от първоинстанционния съд справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди,като жалбоподателят Т. К.
поддържа,че този размер е занижен и несъответстващ на търпените от него
морални вреди,а жалбоподателят ЗАД “А.Б.”АД поддържа обратното,т.е. че
определения от първата инстанция размер на обезщетението от 70 000 лв. е
изключително завишен за болките и страданията,търпени от ищеца.
От фактическа страна,във връзка с преценката за справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди,подлежи на съобразяване
обстоятелството,че при процесното ПТП от 31.05.2022 г. ищецът Т. К. е
получил телесно увреждане,изразяващо се в счупване с разместване на
костите на дясната подбедрица в крайната част,както се установява от
заключението на назначената и приета по първоинстанционното дело
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,изготвена от
вещите лица д-р Е.Б. и инж. Т.П..Това счупване,съгласно посочената
експертиза /част медицинска/,причинява трайно затруднение на движението
на десния крайник по смисъла на чл.129 от НК и във връзка с него е било
проведено оперативно лечение на ищеца,което е съвременно и ефикасно,а е
проведено още и медикаментозно лечение с антибиотици,антикоагуланти и
8
симптоматични средства.Отново от същото експертно заключение /а и от
устните обяснения на вещото лице д-р Б.,отразени в протокола от проведеното
на 11.12.2023 г. открито заседание/ става ясно,че към момента счупените
костни структури на пострадалия крак на ищеца са зараснали,но поставените
метални импланти не са отстранени,като отстраняването им става по преценка
на лекуващ лекар и самото им отстраняване би наложило втора операция на
ищеца.Към момента на изготвяне на експертното заключение,както е
констатирано в него,основната функция на крайника-ходене-е възстановена,но
е затруднена,като затруднението е по причина на ограничена флексия,както и
на екстензия в крайната фаза,т.е. налице е полуподвижност в дясната глезенна
става,което според лекаря-експерт се дължи на наличието на метални
импланти,а след тяхното изваждане би трябвало да се проведе рехабилитация
за довъзстановяване на пълния обем движения в глезена.
В горното заключение е констатирано още,че последният медицински
документ е от м. март 2023 г.,при завършен курс физиотерапия,в който е
установено леко намаляване на обема на мускулите на дясната подбедрица на
ищеца,намален оток в областта на глезена,подобрени движения на
същия,намален болков синдром при движение на дясната глезенна става.
От показанията на свидетелите М.К.-съпруга на ищеца,се установява,че
ищецът е имал болки от счупването на крайника му,а след като се е прибрал
от болницата вкъщи,същият се е движил с патерици почти шест месеца и през
това време имал оток на крака.Ползвал общо една година помощни средства
за движение,като след първата рехабилитация,както сочи
свидетелката,ищецът се придвижвал с една патерица.Чак след година и
два,три месеца същият можел да ходи на работа /работел като **/ и
първоначално работел по два,три часа.Свидетелката казва,че самото стоене
прав създава трудност на ищеца вследствие на травмата му,а и същият има
ограничени движения в крака.Според свидетелката К.,ищецът работи,но не
пълноценно и е променил начина на живот на семейството след процесното
ПТП,загубил клиенти,понеже не можел да работи както преди,а съпругата му
основно издържала семейството.Освен това,посочената свидетелка казва,че
ищецът има постоянни болки в крака и излага предположението,че това се
дължи на засегнати нерви,а посочва още,че ищецът има и постоянен оток на
пострадалия крак.
Според показанията на другата ангажирана от ищеца свидетелка,а
именно Е. Т.а И.,ищецът Т. К. след инцидента се придвижвал с патерици и се
движел трудно,бил много стресиран и гневен,кракът го болял много,а след
9
като махнали превръзките на крака му,същият бил подут,с много белези,имал
импланти.До към нова година,според същата свидетелка,ищецът ходел с две
патерици,а след това минал на една патерица и после,накуцвайки,започнал да
ходи самостоятелно.Свидетелката казва още,че и сега ищецът трудно се качва
по стълби,а слизането му е още по-трудно,а според казаното й от самия
ищец,той започнал да работи,но само до обяд,тъй като крака му отичал и го
болял.
Горните обстоятелства относно физическото и психическо състояние на
ищеца след настъпването на процесното ПТП,несъмнено имат значение за
преценката относно справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди.При преценка на тези
обстоятелства,на вида и характера на полученото от ищеца телесно увреждане
вследствие на процесното ПТП,на възстановителния период от същото
увреждане,на интензитета и продължителността на претърпените от него
физически и психически болки и страдания вследствие на увреждането му,на
данните за актуалния му физически статус досежно полученото увреждане на
крайника,на неговата възраст към момента на настъпване на произшествието
/48 години/,а също и при съобразяване на самия момент на настъпване на
произшествието и на социално икономическата конюнктура в страната към
този момент,въззивният съд счита,че справедливият по смисъла на чл.52 от
ЗЗД размер на обезщетението за неимуществените вреди,причинени на ищеца
вследствие на процесното ПТП,възлиза на 50 000 лв.,а не на 70 000 лв.,както е
приел първоинстанционният съд.
Размерът на обезщетенията,дължими на ищеца,е зависим и от
преценката на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.В тази връзка ответникът е изложил в отговора на исковата
молба твърдения,че ищецът е управлявал ППС,което не е било предназначено
за движение по пътищата,отворени за обществено ползване,че същото ППС
не е било технически изправно,не е преминало задължителен технически
преглед и тази техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП,че
ищецът не е използвал необходимите светлинни сигнали за обозначаване на
ППС-то,с което е възпрепятствал възможността на водача на лекия автомобил
да го забележи и да предотврати настъпването на произшествието,че е
управлявал мотоциклета със скорост,надвишаваща нормативно опредЕ.та
максимална скорост за процесния пътен участък и че е управлявал
мотоциклета си под въздействие на алкохол и/или упойващи вещества.Твърди
още,че след получаване на увредите,ищецът не е спазвал предписания му
10
санитарно-хигиенен режим,което е довело до усложняване на състоянието
му,като по този начин ищецът с действията си също е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.В съдебното заседание на 04.05.2023 г.,на
основание чл.147,ал.1,т.1 от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал
допълване на обстоятелствата,на които ответникът се позовава досежно
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,а именно:че
пострадалият ищец,непосредствено преди настъпване на ПТП е извършвал
забранена маневра по изпреварване,като по този начин е възпрепятствал
възможността на лекия автомобил да възприеме движението му по пътя с
предимство-ул.”Х.Б.” в гр.К. и е станал причина за настъпване на ПТП.
Заявените в отговора обстоятелства за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца не се доказват от събраните пред първата инстанция
доказателства,но първоинстанционният съд е счел за основателно
възражението,основано на обстоятелствата,заявени в хода на делото,като е
констатирал,че ищецът се е движил в насрещната пътна лента за движение -
западната,а на конкретния пътен участък е била налице непрекъсната линия -
тоест, изпреварването и навлизането в лентата за насрещно движение са били
забранени.Тези констатации са верни и се установяват от заключението на
комплексната СМАТЕ.Непосредствено преди ПТП ищецът Т. К. се е движил с
мотоциклета си в източната пътна лента на ул.”Х.Б.”,гр.К.,в близост до
разделителната линия,а това,както става ясно от експертизата,е лентата за
насрещно движение и в района на произшествието има налична единична
непрекъсната разделителна линия между двете пътни ленти /от които се
състои посочената улица/.Според експертното заключение,причините за
реализиране на процесното ПТП са:от една страна субективните действия на
водача на л.а. Ф.,който след като е спрял на пътен знак “Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство”,преди да потегли отново и да
предприеме преминаване на кръстовището не се е съобразил с
положението,посоката и скоростта на движение на приближаващия от север и
движещ се по пътя с предимство,мотоциклет С..Както е отразено в
заключението,на практика,преминавайки през кръстовището по този начин и в
този момент,автомобилът се явява “преграда” за движението на
мотоциклета,когато той е бил на около 2,56 м. от мястото на удара,а водачът
му е нямал техническата възможност да предприеме спиране.От друга
страна,както се сочи в експертното заключение,причина за реализиране на
процесното ПТП са и субективните действия на водача на
мотоциклета,изразяващи се именно в това,че той непосредствено преди ПТП
11
се е движил в източната пътна лента на ул.Х.Б.,в близост до разделителната
линия.
От техническа гледна точка,както е отразено в същото
заключение,водачът на л.а. Ф.,който е приближавал кръстовището по път без
предимство е имал техническата възможност да не допусне настъпването на
ПТП,като преди да предприеме маневрата “завиване наляво” разположи
автомобила в зоната на видимост за приближаващите отляво спрямо посоката
му на движение ПС,а преди да потегли отново да пропусне приближаващия се
от север на юг и движещ се по пътя с предимство мотоциклет С..
А що се отнася до мотоциклетиста /т.е. ищеца/,то според експертното
заключение,от техническа гледна точка правилното му поведение,при
управлението на мотоциклета,би било да го разположи в дясната пътна лента
по посока на движението,т.е. в западната пътна лента на ул.”Х.Б.”.
Предвид гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния
съд,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,а
изложените във въззивната жалба на същия доводи за липса на такова
съпричиняване от негова страна са неоснователни.Не е основателен
поддържаният там довод за липса на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и поведението на ищеца като водач на мотоциклет.От
заключението на експертизата е ясно,че водачът на лекия автомобил не е имал
видимост към мотоциклетиста,но в същото време последният изобщо не е
следвало да се намира в западната пътна лента за насрещно движение,като по
този начин,намирайки се там,сам се е поставил в невъзможност да избегне
удара с лекия автомобил.
Що се касае до степента на приноса на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат,то в тази насока ответникът-жалбоподател поддържа
становище за занижаването й с обжалваното решение,като счита,че тази
степен-в процентно отношение,следва да бъде опредЕ. на 50 %,а не на
приетите от първоинстанционния съд 30 %.От своя страна,при условие на
евентуалност,ищецът поддържа довода,че дори и да се приеме наличието на
принос от негова страна,то същият е в толкова нисък обем,че изобщо не
следва да се отчита и отразява на размера на обезщетението.Въззивният съд
намира и двете становища за неоснователни.Определеният от окръжния съд
процент на съпричиняване от ищеца,а именно 30 %,се възприема и споделя от
настоящата инстанция като правилен-нито завишен,нито занижен.В тази
връзка въззивният съд счита,че основната причина за настъпване на
произшествието остават субективните действия на водача на лекия автомобил
12
л.а. Ф.,който след като е спрял на пътен знак “Спри!Пропусни движещите се
по пътя с предимство”,преди да потегли отново и да предприеме преминаване
на кръстовището не се е съобразил с положението,посоката и скоростта на
движение на приближаващия от север и движещ се по пътя с
предимство,мотоциклет С..Така,че неговият принос за вредоносния резултат е
по-голям от този на ищеца и въззивният съд намира,че приноса на последния
възлиза именно на приетите и в обжалваното решение 30 %.С оглед на
изложеното,възприетия като справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди,възлизащ на сумата от 50 000 лв.,следва да бъде
намален на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД със сумата от 15 000 лв.В резултат на
това на ищеца се дължи от ответника застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.До този именно размер
предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди по чл.432,ал.1 от КЗ е основателен и подлежи на уважаване.
Предвид приетото съпричиняване от страна на ищеца в размер на 30 %,с
толкова подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД и дължимото
на ищеца обезщетение за имуществени вреди,причинени му вследствие на
процесното ПТП и изразяващи се в разходи за проведено лечение на
получената при инцидента травма.Това обезщетение е заявено от ищеца в
размер на 8909,63 лв. и е установено в първоинстанционното производство,че
именно в този размер са претендираните имуществени вреди.Този размер,на
посоченото основание,подлежи на намаляване с 30 %,при което дължимата на
ищеца сума за имуществени вреди възлиза на 6 236,74 лв.,колкото е и
присъдено с обжалваното решение,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
От гореизложеното се налага извода,че първоинстанционното решение в
частта,с която иска за заплащане на застрахователно обезщетение е уважен за
разликата над сумата от 35 000 лв. до присъдения размер от 49 000 лв. следва
да бъде отменено като неправилно и иска да се отхвърли за същата
разлика,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 21.06.2022 г.
до окончателното плащане.В частта,с която същият иск е отхвърлен за
разликата над 49 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв. /частичен иск
от 90 000 лв./ решението е правилно и като такова следва да се потвърди в
тази му обжалвана от ищеца част.
Заедно с това първоинстанционното решение следва да се потвърди и в
другата обжалвана от ищеца част,с която иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е отхвърлен над присъдения размер от 6236,74 лв. до
13
претендирания размер от 8 909,63 лв.,тъй като в същата част то е правилно,а
жалбата на ищеца е неоснователна и в тази й част.
Решението на ОС-С.З. следва да се потвърди като правилно и в частта,с
която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди е уважен над сумата от 25 000 лв. до сумата от 35 000 лв.За тази разлика
въззивната жалба на дружеството-застраховател е неоснователна,а решението
относно същата разлика е правилно и като такова ще се потвърди в тази му
част.
Решението е правилно и в частта,обжалвана от ответника-
застраховател,с която иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е уважен над сумата от 4454,82 лв. до присъдения размер от 6 236,74
лв.,ведно със законната лихва,считано от 21.06.2022 г. до окончателното
плащане,поради което същото ще се потвърди и в тази му част,а жалбата на
дружеството по отношение тази част на решението е неоснователна.
До размера от 25 000 лв. на присъденото обезщетението за
неимуществени вреди и до размера от 4454,82лв. на присъденото обезщетение
за имуществени вреди,първоинстанционното решение не е обжалвано от
страните и съответно е влязло в сила в тези му части.
По частната жалба на ЗАД “А.Б.”АД:
С нея е обжалвано определение №224 от 20.03.2024 г.,постановено по
т.д.№445/2022 г. по описа на ОС-С.З.,с което съдът се е произнесъл по
подадена от дружеството молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение
№8/04.01.2024 г. в частта за разноските.
С молбата е поискано да бъде увеличен размера на присъдените в полза
на дружеството разноски за първоинстанционното производство /за
адвокатско възнаграждение/ до общия размер от 5 162,45 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.Във връзка с това искане е изложено в
молбата,че с решението ищецът е осъден да заплати на ответното дружество
разноски в размер на 2166,86 лв.,тъй като е намерил,че претендирания размер
на адвокатското възнаграждение от 10 848 лв. /с ДДС/ е прекоморен и е
намалил същия до 8 929,20 лв. с ДДС.Изложен е и аргумента,че направеното
от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно и че следва да бъдат присъдени разноски,съставляващи сумата
от 5 162,45 лв.
С обжалваното определение е прието,че ищеца следва да бъде осъден да
заплати допълнително на ответника само сумата от 65,43 лв. разноски за адв.
14
възнаграждение,поради което е изменил горното решение в частта за
разноските,като е осъдил ищеца да заплати на ответника направени по делото
разноски в размер на 2232,29 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете
/вместо присъдената с решението сума за разноски в размер на 2166,86 лв./.
В частната жалба се поддържа,че горното определение е неправилно в
частта,с която молбата по чл.248 от ГПК не е уважена и е поискано да се
отмени същото определение,като се измени решението на ОС-С.З. и се
присъдят в полза на дружеството разноски за първоинстанционното
производство в размер на 5 162,45 лв.,т.е. да се присъди на същото
допълнително сумата от 2930,36 лв. до пълния дължим размер от 5 162,45 лв.
/над присъдените с определението 2232,29 лв./.
В частната жалба отново /както в молбата по чл.248 от ГПК/ се
поддържа довода,че съдът неправилно е уважил възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и неправилно е
приел,че към това възнаграждение не следва да се добави ДДС.Изложени са и
подробни аргументи за обосноваване твърдението за добавянето в случая на
ДДС и аргумент за фактическа и правна сложност на делото,сочещ на
неоснователност на възражението за прекомерност на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е неоснователна.Правилно с обжалваното определение е
прието,че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 65,43
лв. /която сума като се събере с присъдената с решението сума от 2166,86 лв.
формира присъдената с определението сума от 2232,39 лв./.За разликата над
последната сума до претендираната от ответника сума за разноски в размер на
5162,45 лв. искането на ответника по чл.248 от ГПК е
неоснователно.Правилно в тази връзка е изчислено,че съобразно отхвърлената
част от всеки от двата иска,дължимото съобразно чл.7,ал.2,т.2,съответно т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатско възнаграждение на ответника възлиза съответно на сумата от 1875
лв. и 357,29 лв. за всеки от исковете,или общия дължим размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 2232,29 лв.,колкото е присъдено с
определението /вместо присъдената с решението сума от 2166,86 лв./.
Наред с това правилно е прието,че е основателно заявеното от ищеца
възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар и е
намален същия съобразно предвидения в горната наредба минимум,а и с
основание е счетено от съда,че не следва да се присъжда ДДС върху това
15
възнаграждение,тъй като няма представени доказателства за регистрацията по
ЗДДС на адвокатското дружество,в чиято полза е платено
възнаграждението,като за наличието на такава регистрация не може да се съди
само по издадената от дружеството фактура за възнаграждението,дори и тя да
е издадена с начислен върху възнаграждението ДДС.
Предвид горните съображения въззивният съд счита,че частната жалба е
неоснователна,а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция-частичната
основателност на подадената от ответника въззивна жалба,на същия
жалбоподател-ЗАД “А.Б.”АД се следва присъждането на разноски за
настоящата инстанция съобразно с уважената част от жалбата.Направените от
този жалбоподател разноски за въззивното производство са в общ размер от
5615,64 лв.,включващ платено адвокатско възнаграждение от 5100 лв. с
включен ДДС и платена държавна такса по жалбата в размер на 515,64 лв.
От насрещната по тази жалба страна,т.е. от ищеца Т. К.,чрез
пълномощника му адв. П. К.,е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.Същото възражение е
основателно,като се има предвид фактическата и правна сложност на
производството пред въззивната инстанция по предявените
искове,обстоятелството,че решението е частично обжалвано и с оглед
изложените в жалбите оплаквания изисква изследването само на някои от
спорните пред първата инстанция обстоятелства-досежно размера на
обезщетенията и наличието на съпричиняване от страна на ищеца.Предвид
изложеното е осъществена хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на
платеното от ответника адв. възнаграждение,като съдът счита,че то следва да
се намали на сумата от 2700 лв. /без включен ДДС/,който размер намира за
справедлив и обоснован съобразно фактическата и правна сложност на
въззивното дело.При това положение и като се има предвид уважената част от
жалбата на застрахователя,ищецът /въззиваем по същата жалба/ следва да
бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 1746,14 лв.
разноски /платена ДТ по жалбата съобразно уважената й част и редуцирано
адв. възнаграждение отново съобразно уважената част от жалбата/.
На ищеца-жалбоподател не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство поради неоснователността на подадена от него
въззивна жалба.По същата причина не следва да се присъжда и на
пълномощника му-адв. К. адвокатско възнаграждение по л.38,ал.2 от ЗА за
16
безплатно представителство пред настоящата инстанция.
Предвид отхвърлянето /частично/ с настоящото решение на иска за
неимуществени вреди,първоинстанционно решение следва да се отмени и в
частта,с която ответникът е осъден /на основание чл.78,ал.6 от ГПК/ да
заплати в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт,държавна такса
над размера от 1649,47 лв. до присъдения размер от 2209,47 лв. и
възнаграждение за вещи лица,платено от бюджета на съда,над размера от
261,29 лв. до присъдения с решението размер от 394,55 лв.
Отново предвид частичното отхвърляне на иска за неимуществени
вреди с настоящото решение,постановеното от първата инстанция решение
подлежи на отмЯ. и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на адв. П.
К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ
на ищеца над размера от 4750,44 лв. до присъдения размер от 6250,44 лв. с
ДДС.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.№445/2022 г.
на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която е осъден ответникът ЗАД “А.Б.”АД с
ЕИК ** са заплати на ищеца Т. Т. К. с ЕГН ********** обезщетение за
претърпените неимуществени вреди-болки и страдания,причинени в резултат
на ПТП от 31.05.2022 г.,над сумата от 35 000 лв. до присъдения размер от 49
000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 21.06.2022 г.
до датата на окончателното изплащане,като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т. Т. К. с ЕГН **********
против ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания,причинени му в резултат на ПТП от 31.05.2022 г.,за разликата над
сумата от 35 000 лв. до размера от 49 000 лв.,присъден с
първоинстанционното решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.
№445/2022 г. на Окръжен съд-С.З.,ведно със законната лихва върху същата
разлика,считано от 21.06.2022 г. до окончателното плащане.
17
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.
№445/2022 г. на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която предявения от Т. Т. К. с
ЕГН ********** против ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания,причинени в резултат на ПТП от
31.05.2022 г.,е отхвърлен като неоснователен над сумата от 49 000 лв. до
претендирания размер от 70 000 лв.,предявен като частичен иск от 90 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.
№445/2022 г. на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която предявения от Т. Т. К. с
ЕГН ********** против ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** осъдителен иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди,причинени в резултат на ПТП от 31.05.2022 г.,е отхвърлен като
неоснователен над сумата от 6236,74 лв. до претендирания размер от 8909,63
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.
№445/2022 г. на Окръжен съд-С.З.,в обжалваните от ответника части,с които
същият ответник-ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** е осъден да заплати на ищеца Т. Т.
К. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени в резултат на ПТП от 31.05.2022 г.,над сумата от 25 000 лв.
до сумата от 35 000 лв.,както и да му заплати застрахователно обезщетение за
имуществени вреди,явяващи се резултат от същото ПТП,за разликата над
сумата от 4454,82 лв. до присъдения размер от 6 236,74 лв.,ведно със
законната лихва върху същите разлики,считано от 21.06.2022 г. до
окончателното плащане.
Решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.№445/2022 г. на
Окръжен съд-С.З.,не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите,с които
ответника ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** е осъден да заплати на ищеца Т. Т. К. с
ЕГН ********** застрахователно обезщетение за причинени вследствие на
ПТП от 31.05.2022 г. неимуществени вреди до размера от 25 000 лв. и е осъден
да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди до сумата
от 4454,82 лв.
ОТМЕНЯ решение №8 от 04.01.2024 г.,постановено по т.д.№445/2022 г.
на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която е осъдено ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК ** да
заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ищеца над сумата от 4750,44 лв. до
присъдения размер от 6250,44 лв. с ДДС,както и в частта,с която ЗАД
“А.Б.”АД с ЕИК ** е осъдено да заплати в полза на държавата,по бюджета на
18
съдебната власт,държавна такса над размера от 1649,47 лв. до присъдения
размер от 2209,47 лв. и възнаграждение за вещи лица,платено от бюджета на
съда,над размера от 261,29 лв. до присъдения с решението размер от 394,55
лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №224 от 20.03.2024 г.,постановено по т.д.
№445/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което е изменено решение №8 от
04.01.2024 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,като е осъден
ищеца Т. Т. К. да заплати на ответника ЗАД “А.Б.”АД направените по делото
разноски в размер на 2232,29 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. Т. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД “А.Б.”АД с ЕИК
**,със седалище и адрес на управление гр.С.,р-н Л., ул.С. * разноски за
въззивното производство в размер на 1746,14 лв. /хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и 14 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19