№ 1094
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503994 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 5181 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15020/2016
г. на СГС, ГО, 7-ми състав, е признато за установено на основание чл.422
ГПК, че ответниците П.А.Д. и Е. Щ. Н. дължат солидарно на ищцовото
„Юробанк България“ АД сумата 42 843.19 евро - главница по Договор за
потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007 г., дължима съгласно чл.430 от
ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.08.2016
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6484.14 евро,
възнаградителна лихва за периода от 30.05.2014 г. до 04.08.2016 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №
1
44163/2016 г. на СРС, 120 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил
исковете, съответно за главница - за разликата до претендираните 112 465.76
евро, за лихви - за разликата до 23 244 евро, както и за такси - за сумата от
1086.31 евро, като неоснователни.
Недоволно от така постановеното решение е останало ищцовото АД
„Юробанк България“, което в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в
отхвърлителните му части с оплаквания за необоснованост. Поддържа, че
грешните аритметични изчисления на съда са довели до неправилния извод
за частична неоснователност на претенциите. Не ставало ясно дали съдът
приема, че е извършена капитализация на лихви или не, като според
въззивника в случая не е налице анатоцизъм. Сочи още, че по приложимия
лихвен процент са налице разминавания - съдът е приел за валиден лихвения
процент от 8.2%, а в експертизата са посочени периоди с различни отчитания
на лихвата, като някои периоди са безлихвени или с намален размер на
лихвения процент. Отделно, съдът е прогласил нищожност на клаузата на
чл.5, ал.3 и чл.12, касаеща базовия лихвен процент, но не се е произнесъл
относно лихвения процент ПРАЙМ, който замества БЛП и е въведен с
Допълнителното споразумение от 21.12.2013 г. Според въззивника
неправилно е отхвърлена и исковата му претенция за такси. Моли решението
в неговата отхвърлителна част да се отмени и вместо него исковете да се
уважат изцяло.
Въззиваемите П.А.Д. и Е. Щ. Н. оспорват жалбата по съображения,
изложени в депозираните в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговори.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
„Юробанк България“ АД срещу П.А.Д. и Е. Щ. Н. за установяване, че
ответниците дължат на ищеца солидарно сума в размер на 112 465.76 евро,
представляваща дължима и неизплатена главница за периода от 30.05.2014 г.
2
до 04.08.2016 г. по договор за банков кредит №HL 21518/21.05.2007 г., ведно
със законната лихва от 05.08.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 23 244.67 евро, представляваща дължима и
неплатена договорна лихва за периода от 30.05.2014 г. до 04.08.2016 г., както
и сума в размер на 1 086.31 евро, представляваща такси за периода от
31.05.2014 г. до 04.08.2016 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметките на
банката от 24.08.2016 г. по ч. гр. д. № 44163/2016 г. на СРС, 120 състав.
Производството се развива след като длъжниците са подали възражения, че
не дължат изпълнение, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка
на събраните доказателства се установява, че на 21.05.2007 г. между
„Българска Пощенска Банка“ АД (със сегашно наименование „Юробанк
България“ АД) от една стана и П.А.Д. и Е. Щ. Н., от друга, е бил сключен
договор за потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007 г., по силата на
който банката отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на 100 000
евро, а те се задължили да го върнат на равни анюитетни месечни вноски в
срок от 240 месеца при годишна лихва в размер на базов лихвен процент,
който към датата на сключване на договора за жилищни кредити в евро е бил
6 %, плюс договорна надбавка от 2.4 пункта. Главницата по кредита е усвоена
от ответника П.Д. по неговата еврова разплащателна сметка на 31.05.2007 г., с
което банката е изпълнила основното си задължение по договора да
предостави заемната сума. От своя страна кредито-получателите са спрели да
изпълняват задълженията си през 2014 г. (последните вноски са направени на
30.04.2014 г. и на 28.07.2014 г.), с което за банката е възникнало правото да
обяви целият кредит за предсрочно изискуем. Това право е упражнено от
ищеца с връчването на длъжниците на нотариални покани рег. № 5990 и рег.
№ 5991 от 16.06.2016 г.
С договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2007 г. вземанията на
„Българска Пощенска Банка“ АД по договора за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007 г. са прехвърлени на „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД, а с
договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2013 г. „Българиън Ритейл
Сървисиз“ АД е извършило обратна цесия на „Юробанк България“ АД на
свои вземания, сред които и това срещу кредитополучателите П.А.Д. и Е. Щ.
3
Н., произтичащо от процесния договор за кредит.
Пред въззивната инстанция няма спор по направените с отговорите на
ответниците възражения за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.3; чл.3,
ал.5; чл.6, ал.3; чл.8, ал.2; чл.12; чл.18, ал.1 и ал.2 от Договора за банков
кредит №HL 21518/21.05.2007 г., поради тяхната неравноправност, по
конкретно: неравноправността на разпоредбите на чл.3, ал.5 вр. чл.5 и чл.6 от
договора, където е предвидена възможност банката едностранно да променя
размера на базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро, а от там -
едностранно да променя размера на погасителните месечни вноски и изобщо
съдържанието на едно двустранно договорно съглашение; на чл.12 от
договора, където е предвидена възможност банката да променя едностранно
тарифата за условията, лихвите, таксита и комисионните, които БПБ АД
прилага при операциите си, като по този начин се дава възможност за
едностранна промяна в условията на договора на непредвидено в него
основание; неравноправността на клаузи от допълнителните споразумения;
както и валидността на клаузата на чл.3, ал.1 от договора, касаеща
изначалното определяне на лихвата по кредита. Настоящият въззивен състав
изцяло споделя извода на първостепенния съд, че нищожността на част от
клаузите не влече нищожност на целия договор, което има за последица
прилагането на неговото съдържание такова, каквото е било установено
между страните при сключването му.
За да се определи точния размер на остатъка от задълженията на
кредитополучателите при отчитане на нищожността на горепосочените
клаузи и извършваните плащания по делото е допусната и приетата съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че неплатената главница по
договора за банков кредит № HL 21518/21.05.2007 г. съобразно
първоначалния погасителен план (при неприлагане на неравноправните
нищожни клаузи) e в размер на 42 843.19 евро, а неплатената възнаградителна
лихва е в размер на 43 141.35 евро (т.17 от заключението), а не 6 484.19 евро,
както е приел първоинстанционният съд. Сумата от 259.38 евро е надплатена
като такси. Същевременно банката е начислила 112 465.76 евро главница, 23
244.67 евро възнаградителна лихва и 1086.31 евро такси. При тези данни
настоящият състав намира въззивната жалба за частично основателна.
Ищецът не е оспорил заключението на вещото лице и изчисленията,
4
направени от експерта, което обстоятелство, съпоставено с липсата на
специални знания от тази област на науката както у съда, така и у
процесуалните представители страните, налага експертизата да бъде
възприета изцяло като обективна, ясна, обоснована, пълна и безпристрастно
изготвена. Всякакви възражения, касаещи изчисленията на в.лице Б., следва
да бъдат оставени без последствия и поради това, че същите не са релевирани
своевременно. По останалите въпроси в жалбата съдът съобрази, че,
действително, уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит
съставлява цената срещу предоставянето на паричната сума за определен
срок, но първоинстанционният съд не се е отклонил от това разбиране.
Правилно и при съобразяване със задължителната съдебна практика, израз на
която Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, първоинстанционният съд е приел, че размерът на вземането по
договор за кредит при предсрочна изискуемост се формира от непогасения
остатък от главницата и законната лихва върху него, както и от непогасените
задължения по действалия до този момент погасителен план. В случая тези
вземания, както се посочи по-горе, възлизат съответно на 42 843.19 евро
главница и 43 141.35 евро възнаградителна лихва. Вземане за такси ищецът
няма, тъй като същите са надплатени (противно на твърдяното в жалбата,
експертизата не е потвърждавала такова негово вземане). От тях, ищецът
претендира установяване на вземане за възнаградителни лихви в размер на
23 244.67 евро, до който размер при спазване на диспозитивното начало в
процеса искът следва да бъде уважен, а обжалваното решение – съответно
отменено. За останалите вземания, съответно съставляващи разликата над
дължимите 42 843.19 евро главница до общо начислените 112 465.76 евро,
както и за таксите в размер на начислените 1086.31 евро, исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции по отношение на последните две претенции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззиваемите Д. и Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника
„Юробанк България“ АД разноските, сторени пред настоящата съдебна
инстанция, включващи държавна такса и депозит за особен представител, в
размер на 1313.09 лв., съразмерно уважената част от жалбата.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5181 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д.
№15020/2016 г. на СГС, I-7 състав, В ЧАСТТА, в която предявеният от
„Юробанк България“ АД срещу П.А.Д. и Е. Щ. Н. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007 г., е отхвърлен за разликата над 6484.14 евро до 23 244
евро, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
П.А.Д. и Е. Щ. Н. дължат на „Юробанк България“ АД сумата от 16 760.53
евро, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № HL 21518/21.05.2007 г. до датата на предсрочната изискуемост, за
която сума, заедно с установената от СГС е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 44163/2016 г. на СРС, 120 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5181 от 28.08.2020 г., постановено по
гр.д.№15020 по описа за 2016 г. на СГС, ГО, 7-ми състав, в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА Е. Щ. Н. с ЕГН-**********, с адрес: гр.***, ж.к.***,
ул.“***“ № 87, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 50, вх.А, т.4, чрез адв.
В., и П.А.Д. с ЕГН-**********със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. 313,
ет.2, ап.7, чрез адв. Н., да заплатят на „Юробанк България“ АД,
ЕИК:*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, офис
9, чрез адв. М., на основание чл.78, ал.3 от сумата от 1313.09 лв.,
представляваща направени съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7