Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260012 08.10.2020 г.
град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На осми октомври две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 273 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Б.Д.И., с ЕГН **********, чрез адв. М.Ж.М. от САК, против Електронен
фиш, Серия К, № 2883267, издаден от ОДМВР - Стара Загора, за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650 лева.
Жалбоподателят
моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С обжалвания ЕФ
жалбоподателят Б.Д.И., с ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6
от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място,
се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в това, че на 04.07.2019 г. в 10.41
часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 190, в посока към гр. Бургас, при
ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 ("Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената"),
въведено въз основа на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, е
управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със скорост 146 км/ч
при отчетен километров толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на
разрешената скорост с 56 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна
система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 657.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението
на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед
№ РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ – л. 41 от делото.
Съгласно
т. 2 на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. относно: Временна организация
и безопасност на движение /ВОБД/ за обект: „Въвеждане на ограничение на
скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ
Тракия“ на Председателя на УС на АПИ – л. 41 от делото, ограничението следва да
се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно
изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД
и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с
Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора
и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като изрично е отразено, че
заповедта влиза в сила след представянето на протокола по т. 2 в АПИ – л. 42 от
делото.
В
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на
електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност.
В
процесния случай предмета на това доказване включва и представянето на
доказателства за валидно въведено с пътен знак В-26, ограничение на скоростта
от 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, при км. 190, към датата на
извършване на санкционираното нарушение. Доколкото твърдяното нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената
заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно
санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на
заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на
ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От
обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед №
РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното
нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия
за влизането й в сила.
В случая, наказващия орган не представя доказателства за установяване на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства (в това число и цитираната Заповед № РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ), независимо, че в изпълнение на принципа за служебното начало, съдът с нарочно определение е изискал от санкциониращия орган да представи. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 189 от 10.07.2020 г. по КАН дело № 126 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора и др.).
На
второ място, не е спазена нормата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (Наредбата). С посочената
наредба се определят условията и редът за създаване на временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) при извършване на строителни и монтажни работи
(СМР) по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка,
пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация.
В чл.
5, ал. 1 от Наредбата се определят видовете строително монтажни работи (СМР), а
именно в зависимост от продължителността и вида им СМР са:
1. краткотрайни
- при които времетраенето от започването до окончателното им завършване е в
границите на две денонощия;
2. дълготрайни
- при които времетраенето от започването до окончателното им завършване е
повече от две денонощия; аварийни - при които се извършват неотложни работи
вследствие на внезапна авария в обхвата на пътното платно;
3. подвижни
- които се извършват през светлата част на денонощието в движение с ниска
скорост и честа смяна на работното място.
Следователно
по смисъла на посочената наредба, послужила за основа на издаване на Заповед
№ РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ, с която е въведено ограничението на скоростта,
съгласно публично достъпната информация, заповедта е издадена за осъществяване
на дълготрайни СМР, надвишаващи две денонощия. Съобразно цитираната
Наредба временна организация и безопасност на движението следва да се създава
по реда описан в Глава седма - Проектиране, съгласуване и контрол на временната
организация и безопасността на движението, винаги и във връзка с извършването
на някакви строителни и монтажни работи, а не с констатирани неравности но
пътната настилка и т.н. Следователно заповедта, с която е въведено ограничение
на скоростта за движение под 140 км. в час за автомагистрала, не съответства на
целта на закона и представлява нищожен административен акт, който не поражда
целените правни последици.
В тази
връзка следва да се посочи също така, че не се представиха доказателства от
санкциониращия орган, че процедурата по ограничението на скоростта на АМ Тракия
в процесния участък е била проведена по законоустановения ред - чл. 79, вр. с
Приложение 16 към чл. 79, ал. 2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на
пътищата с пътни знаци (редакция от 15.05.2015 г.), действаща към датата на
твърдяното нарушение - 04.07.2019 г.,
съгласно който „Когато скоростта се ограничава с повече от 20 km/h, тя
неколкократно се намалява с 20 km/h, като пътен знак В26 се поставя на
разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено ограничение е необосновано, тъй
като не се представиха доказателства от санкциониращия орган, че водачите са
били уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане на
ограничение от 90 км/ч на автомагистралата (ремонт на пътния участък, заради
лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или
други предвидени в ЗДвП).
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Процесуалният представител на жалбоподателя претендира разноски в
производството при условия на безвъзмездна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА). Представя пълномощно и договор за правна защита
и съдействие – л. 6 и 7 от делото. В договора за правна защита и съдействие е
отразено, че правна помощ се осъществява безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената
форма е за доказване. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36,
ал. 2 от ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на
насрещната страна за разноски. Принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗА е че
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, се определя
от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
в рамките на предвидения размер, съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (В този
смисъл Определение № 515 от 02.10.2015г. по ч. т.д №
2340 по описа за 2015г. на ВКС, І т.о.). Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009г., бр. 28 от 2014г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ -
бр. 45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г.; изм., бр. 68 от 2020г.), за защита по
дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лв. – 300 лв.
Поради
това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да
бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева на адв. М.Ж.М. от САК.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш, Серия К, № 2883267, издаден от ОДМВР - Стара Загора, за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на адв. М.Ж.М. от САК, сумата от
300 (триста) лева, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: