МОТИВИ по НОХД №
25/2020 г. по описа на РС Исперих
Обвинението е повдигнато от РП Р,
ТО И против Д.Ю.М., с ЕГН **********, за това, че за периода от 01.04.2017 г.
до 26.07.2019 г. в с. Б, обл. Р, след като е бил осъден да издържа свой
низходящ с Решение № 276 от 03.08.2015 г. по гр. д. № 369/2015 г. на РС
Исперих, влязло в сила на 16.09.2015 г. – малолетното си дете ЕД. М, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Х.В. ***, ежемесечна издръжка в
размер на 150 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно двадесет и осем месечни вноски в размер на 4185
лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
По делото е конституиран частен
обвинител– Х.В.М.– майка и законен представител на малолетния пострадал от
престъплението Е Д. М.
Съдебното производство пред Районен
съд И е реализирано по общия ред, регламентиран с нормите на Глава XX от НПК.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на РП Разград
поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. С оглед на обстоятелството,
че преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението за заплащане на
дължимата ежемесечена издръжка на своето дете за претендирания по обвинителния
акт период и размер, обвинителят пледира при условията на чл.183, ал.3 от НК
подсъдимият да не се наказва.
Повереникът на частният обвинител
поддържа становището на представителя на РП.
Защитникът на подсъдимия –
адвокат Венко Косев от АК Разград счита, че с оглед събраните по делото
доказателства обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли за
постановяването на съдебен акт, с който неговият подзащитен да бъде признат за
виновен и да не му се налага наказание. Излага като аргументи доказаното
изплащане на цялата сума, дължима по издръжката и инкриминирана като размер с
обвинението.
Подсъдимият Д.Ю.М., редовно призован за последното съдебно заседание, не се
явява пред съда, като с оглед характера на повдигнатото му обвинение, явяването
му не е задължително /по арг. на противното от чл. 269, ал. 1 от НПК/. В
предхдно проведените заседание, дава обяснения, в които заявява, че след
раздялата със съпругата му детето Е е живяло две години при него, както и че от
две години не го е виждал. При явявнето си в разпоредително заседание е поискал
да му бъде предоставена възможност да изпълни задължението си - предмет на
обвинението - за заплащане на дължимата издръжка към своето малолетно дете Е. В проведеното на
27.05.2020 г. е изпълнил частично задължението си като предвид обявеното
извънредно положение в страната е поискал да му се даде възможност да събере
останалата сума и да заплати в цялост задължението си
Съдът
като обсъди всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Ю.М. е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********,
адрес ***,
Подсъдимият Д.Ю.М. е баща на две
малолетни деца – роденото от прекратения му брак с Х.В.М. дете Е Д. М, и
роденото от настоящата му съпруга Е.Б.М. дете Е Д. Ю.
С влязло в сила на 16.09.2015 г. Решение № 286/03.08.2015 г. по гр. д.№
369/2015 г. по описа на РС Исперих за прекратяване на гражданския му брак с Х.В.М.,
родителските права върху детето Е Д. М, ЕГН ********** се предоставяли на
майката, а подсъдимият бил осъден е осъден да заплаща на детето си, родено от
този брак, Е Д. М, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна
издръжка, в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от 08.05.2015 г. и
занапред, до настъпване на законови предпоставки за изменяване или прекратяване
на присъдената издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
След раздялата на родителите през
2015 г., по уговорка помежду им детето продължило да живее при своя баща –
подсъдимия М. до края на месец март 2017 г.. От началото на април 2017 г.
грижите за отглеждане и издръжка на детето Е били поети от св. Х.М.. Въпреки,
че съдебното решение се явява задължително за изпълнение по отношение на своите
адресати, от месец април 2017 г. подсъдимият съзнателно изпаднал в бездействие
по отношение на дължимото поведение за предоставяне издръжка на сина си.
Пълното бездействие се проявило в месеците от април 2017 г. до 26 юли 2019 г..
В така очертания период М. не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, както следва: за периода от месец април 2017 г. до месец
юни 2019 г., включително – 27 месечни вноски, всяка по 150.00 лева и за месец юли
2019 г. – една непълна вноска в размер на 135.00 лева, всичко възлизащо на обща
стойност 4185.00 лева.
През периода от 01.01.2015 г. до 06.08.2019 г. подсъдимият не е бил трудово
ангажиран, като няма регистрирани действащи трудови договори в НАП, ТД- В, офис
за обслужване- Р /Писмо №*********/10.08.2019 г. на НАП, ТД- В, офис за обслужване-
Р – л. 19 от ДП/. Но през същия период не е бил регистриран и като активно
търсещ работа, съгласно Писмо изх. № 10-07-04-119#1 от 05.08.2019 г. на
Дирекция „Бюро по труда”-гр. И /л. 25 от ДП/. Подсъдимият не е подпомаган от
Дирекция „Социално подпомагане“ – И. /Писмо изх. № 1701-24-00-0716/07.08.2019
г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – И –л. 8 от ДП/. Съгласно Писмо изх. №
231/08.08.2019 г. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията- гр. И /л.
22 от ДП/ по персоналната партида на М. не се установяват вписвани,
отбелязвания и заличавания. Установява се от писмо рег. № 330р-20137 от
12.08.2019 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Р /л. 28 от ДП/ регистрирана
собственост на подсъдимия върху един автомобил.
В хода на настоящото съдебно
производство и преди постановяване на присъдата- на 27.05.2020 г. и на
29.07.2020 г. подсъдимият е изплатил парични суми в общ размер от 4185.00
/четири хиляди сто осемдесет и пет/ лева, връчени лично на повереника на
частния обвинител- адв. К., представляващи сбора от размерите на дължимата
издръжка през инкриминирания период от време. Последното се установява от
удостовереното в протоколи от съдебни заседания по делото, проведени на
посочените дати.
Изложената фактическа обстановка
първоинстанционният съд прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите Е.М. /дадени в хода на съдебното следствие/ и Х.М. /прочетени по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК/, заключението по назначената и
приета от съда съдебно счетоводна експертиза; заверено копие на Решение № 276
от 03.08.2015 г. по гр. д. № 369/2015 г. на РС Исперих, влязло в сила на
16.09.2015 г., Писмо № *********/10.08.2019 г. на НАП, ТД- Варна, офис за
обслужване- Р, Писмо изх. № 10-07-04-119#1 от 05.08.2019 г. на Дирекция „Бюро
по труда”- гр. И, Писмо изх. № 1701-24-00-0716/07.08.2019 г. на Дирекция
„Социално подпомагане“ – И, Писмо изх. № 231/08.08.2019 г. от Агенция по
вписванията, Служба по вписванията- гр. И, Писмо рег. № 330р-20137 от
12.08.2019 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Р, Писмо с изх. №
ВС-03-ИС-142/06.08.2019 г. от Общинска служба земеделие гр. И, характеристична
српака, справка съдимост, биографична справка, декларация за семйно и
материално положение и имотно състояние и дугите писмени доказателства
приобщени по делото на основание чл.283 НПК.
Първоинстанционният съд даде в. и
кредитира като последователни, обективни и вътрешно непротиворечиви показанията
на свидетеля Х.М., прочетени при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК. Свид. М. представя хронологията на събитията последвали раздялата й с
подсъдимия М. и воденото помежду им гражданско дело, по силата на решението по
което нему е вменено изпълнението на алиментни задължения в полза на малолетния
му син Е Д. М. Установява се и обстоятелството, свързано с проявена за период
от време от две години, но извън инкриминирания по делото, инициатива за
отглеждане на детето от страна на подсъдимия. Установява се, че от април месец
2017 г. подсъдимият се е дезинтересирал от своето дете и не е заплащал
определените със съдебния акт суми за неговата издръжка. М. очертава и
продължителността на неговото бездействие, което напълно съвпада с установеното
по делото. Споделя непосредствените си възприятия върху проявеното бездействие
на бащата да изпълнява своето парично задължение да изплаща дължимите суми.
Достоверността на нейните показания се допълва и от обясненията на подсъдимия М..
Не се намират основания за изключване показанията на М.
от съвкупността на достоверните източници на факти в процеса, доколкото макар и
заинтересована от изхода на производството липсват данни за тенденциозност в
поведението й и стремеж да бъдат изопачени релевантните към предмета на
доказване обстоятелства. М. пресъздава събитията с присъщата на утвърден спомен
логична последователност, поради което и заявеното от нея дава ясна представа
относно поведението на подсъдимия и реализираното от него противоправно бездействие.
Значими за предмета на делото се
явяват и показанията на свидетеля Е.М., които в онази част, в която свид. М.
заявява, че подсъдимият е плащал дължимите суми за издръжка на сина му следва
да бъдат изключени от съвкупността на достоверните източници на факти в
процеса, тъй като посочените изявления са в пълно противоречие с показанията на
св. М. и процесуалното поведение на подсъдимия. Показанията на свид. М. досежно
обстоятелството за наличната материална обезпеченост на подсъдимия, независимо
от документалната липса на регламентирани източници на доходи, разкриват пълен
синхрон с останалия доказателствен материал, който е поставен в подкрепа на
тезата за обективирано неправомерно бездействие от страна на подс. М., поради
което в посочената част показанията следва да бъдат кредитирани.
Съдът обсъжда и обясненията на
подс. М., като изхожда от двояката им природа- на доказателствено средство и на
средство за защита. Макар изявленията на подсъдимия да не съдържат съществена
информация относно релевантни към предмета на доказване обстоятелства, то
същите следва да бъдат възприети като достоверни, тъй като кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и в частност с показанията
на св. М..
Съдът се довери и на приетите по
надлежния процесуален ред писмени доказателства, доколкото същите допълват и
подкрепят гласните доказателства по делото, като изясняват в пълнота
фактическата картина на престъплението, извършено от подс. М.. Въз основа
на тях съдът установи релевантните по делото обстоятелства. Настоящият съдебен
състав не констатира съществени противоречия при тяхната интерпретация, а това
обстоятелство не налага детайлното им обсъждане.
Следва да се кредитира като обективно и професионално
и заключението на икономическата експертиза, което установява общия размер на
неплатените месечни вноски за издръжка и техния брой.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
При съвкупният анализ на всички
доказателствени материали, събрани по делото, съдът достигна до категоричен и
несъмнен извод, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
От обективна страна, за периода
от 01.04.2017 г. до 26.07.2019 г. в с. Б, обл. Р, подсъдимият М., след като е
бил осъден да издържа свой низходящ с Решение № 276 от 03.08.2015 г. по гр. д.
№ 369/2015 г. на РС И, влязло в сила на 16.09.2015 г. – малолетното си дете Е Д.
М, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.В. ***,
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно двадесет и осем месечни
вноски в размер на 4185 лева.
Изпълнително деяние на престъпния
състав, ситуиран в разпоредбата на чл.183, ал.1 НК, се проявява във формата
бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка
в размер две или повече месечни вноски. В хода на производството се събраха
доказателства за материалната обезпеченост на подсъдимия, респ. същият е
разполагал с регулярни доходи от работа в чужбина и е собственик на един лек
автомобил. С имущественото си състояние е можел да удовлетвори нуждите на своя малолетен
син от средства за препитание, обучение и възпитание. Без значение за
наказателната отговорност на дееца се явява и обстоятелството, дали другият
родител разполага с достатъчно финансови средства, за да обезпечи отглеждането
на детето. Възпитанието и осигуряването на препитание на низходящите
родственици, които не са способни сами да се грижат за себе си, е възложена в
тежест на двамата родители. Осъзнаването на тази отговорност е дълг на всеки
гражданин.
Престъплението е формално, на
просто извършване, тъй като от гледна точка на въздействието върху
непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на някакъв
допълнителен резултат, освен самото неплащане на издръжката. Налице е влязло в
сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа свой низходящ, като
съгласно чл. 68, б. “а” от Закона за задълженията и договорите паричните
задължения са носими т.е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Имайки
предвид естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква
неговото изтичане.
В конкретния случай е налице и
корелативно необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от
закона интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално
престъпление същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на
вината – пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването
му, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето
си, съзнавал е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените
от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимият е искал извършването на деянията като пряко е
целял противоправното си бездействие.
В проведените на 27.05.2020 г. и
на 29.07.2020 г. открити съдебни заседания подсъдимият е изплатил парични суми
в общ размер от 4185.00 /четири хиляди сто осемдесет и пет/ лева, връчени лично
на повереника на частния обвинител, представляващи сбора от размерите на
дължимата издръжка през инкриминирания период от време. По делото липсват
фактически данни, че от неизпълнението на паричното задължение са настъпили
други вредни последици за пострадалото лице. Подсъдимият не е осъждан за
извършеното престъпление по чл.183 НК, а липсват и доказателствени източници по
отношение на него да е прилагана поощрителна разпоредба на чл.183, ал.3 от НК,
а именно: “Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно”.
По изложените съображения и като съобрази, че престъплението е извършено за
пръв път и до постановяването на присъдата пред настоящата инстанция
подсъдимият е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата ежемесечна
издръжка за инкриминирания период, без от това негово поведение да са настъпили
други вредни последици за детето му Ефеджан, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл.183, ал.3 от НК, поради което призна подсъдимия Д.Ю.М. за
виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но на основание
чл.183, ал.3 от НК не му наложи наказание..
Предвид
изхода на делото, подсъдимият М. е осъден съгласно чл.189, ал.3 от НПК да заплати
сумата в размер на 84 лева направени разноски на досъдебното
производство и сумата в размер на 20 лева направени разноски в съдебното
производство в полза на РС Исперих.
Така мотивиран, въз основа на
изтъкнатите фактически и правни доводи, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: