Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….08.2020 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Елена П.,
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 640/2020 г., на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх. №
13863/17.02.2020 г. на И.С.Т., ЕГН ********** и Р.З.Т., ЕГН **********,
двамата с местожителство *** срещу Решение № 447/31.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 16681/2018 г., на ВРС, XХV с., в
частта, с която са осъдени да
заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, сумата 6886.10 шв. франка, дължима главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на иска - 01.03.2018 г., до окончателното изплащане, сумата 520.34
шв. франка, договорна лихва за периода 26.08.2016 г. - 07.11.2017
г., сумата 56.97 шв. франка, мораторна лихва за периода 26.08.2016 г. -
07.11.2017 г., сумата 19.98 шв. франка,
такси за периода 26.02.2017 г. - 27.02.2018 г., сумата 126.69 шв. франка, застраховки за имота, послужил за обезпечение на
задълженията, сумата 155.81 лв.,
разноски за подновяване на договорна ипотека, всички дължими по силата на Договор
за потребителски кредит № HL33684/19.02.2008 г., на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД.
Въззивниците
са навели твърдения, че решението в атакуваните му части е неправилно и
необосновано. Излагат, че първоинстанционния съд е основал решението си на
документи, които не представят доказателство, а именно Договор за потребителски
кредит № HL33684/19.02.2008 г., допълнителни споразумения към него от
09.09.2009 г., 08.10.2010 г., 14.04.2011 г., 27.04.2011г., 30.11.2011 г., 22.06.2012
г., 03.12.2012 г., Договор за цесия от 09.04.2008 г., Договор за цесия от
25.10.2017 г., покани за изпълнения, разписки и уведомления – 2 бр., тъй като
същите не били представени в оригинал от ищеца, в съответствие с разпоредбата
на чл. 183 ГПК. Сочат, че първоинстанционния съд е постановил решението си без
да извърши преценка на обстоятелството, че ищецът след като е бил задължен не е
представил решения за определяне на лихвения процент през процесния период,
погасителни планове и справка за плащания по кредита. Релевират твърдения за
нищожност на целия договор, евентуално частна нищожност, поради противоречие с
императивна правна норма, добрите нрави, липса на съгласие и основание като
конкретно сочат, че не било постигнато съгласие относно възнаградителната лихва
и падежите на погасителните вноски. Излагат, че клаузите, с които валутния риск
се възлага в тежест на потребителя са неравноправни. Твърдят, че недопустимо е
присъдена валута, различна от претендираната. Излагат доводи досежно момента на
настъпване на предсрочна изискуемост. По същество отправят искане за отмяна на
постановеното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове.
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение. В с.з. чрез процесуален
представител поддържат въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Излага подробни доводи по всяко от оплакванията, релевирани от въззивниците. По
същество отправя искане за потвърждаване на атакуваната част от постановения
съдебен акт и присъждане на направените разноски. В с.з. не изпраща
представител
Варненски Окръжен
Съд по предмета на спора, съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявени искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД от „Юробанк България” АД за
осъждането на И.С.Т. и Р.З.Т. да заплатят сумите:: - 12550.39 шв. франка,
главница за периода 10.05.2015 г. - 27.02.2018 г.; - 2729.36 шв. франка,
дължима възнаградителна лихва за периода 10.05.2015 г. - 07.11.2017 г.; -
746.97 шв. франка, мораторна лихва за периода 10.06.2015 г. - 27.02.2018 г.; -
207.99 шв. франка, дължими такси за периода 12.05.2015 г. - 27.02.2018 г.; -
126.69 шв. франка, застраховки за периода 21.03.2016 г. - 27.02.2018 г., -
155.81 лв., представляваща разноски по договора за периода 22.01.2018 г. -
27.02.2018 г., всички дължими по силата на Договор за потребителски кредит №
HL33684/19.02.2008 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че ответниците са ползвали
банков кредит по силата на Договор за потребителски кредит № HL33684/19.02.2008
г., с който им била предоставен кредит в размер на равностойността в шв.
фанкове на сумата 8000 евро, по курс „купува“ за шв. франк към еврото като
сумата била усвоена по банкова сметка ***.02.2008 г. Уговорено било
погасяването на кредита да се извърши в срок от 240 месеца. Договорът бил
подписан и от Р.Т. в качеството й на кредитополучател. С Договор за цесия от
09.04.2008 г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД прехвърлило на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си
по договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. С
допълнително споразумение от 09.09.2009 г., сключено между „БРС“ АД и
ответниците, били предоговорени условията по Договора за кредит като страните
констатирали просрочените плащания и бил въведен период за облекчено погасяване
на общия дълг. Съгласно т. IV от Споразумението, кредиторът „БРС“ АД упражнил
правото си със съгласието на кредитополучателя, да преоформи сумата на
съществуващите просрочия (за главница и лихва)
чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. С Допълнително
споразумение от 08.10.2010 г. условията по договора за кредит
били отново предоговорени като били констатирани просрочените плащания и бил
въведен 12-м. период на облекчено погасяване на общия дълг посредством
фиксирани месечни намалени равни вноски при фиксирана годишна лихва от 5.44 %.
С Анекс към Договора за кредит от 18.10.2010 г. страните се съгласили по коя
сметка ще бъде обслужван кредита. На 14.04.2011 г. било сключено ново
Допълнително споразумение, по силата на което отново били предоговорени
условията по Договора като било прекратено действието на въведеното облекчено
погасяване, считано от датата на подписване на споразумението. Страните се
съгласили, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва. Считано от датата на подписване на
споразумението върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна
на договорената между страните за периода след изтичането на действащия период
за облекчено погасяване на дълга. С ново Допълнително споразумение от
27.04.2011 г. отново били предоговорени условията по договора за кредит като
били констатирани просрочените плащания и бил въведен нов 6-м. период за
облекчено погасяване на общия дълг. Съгласно чл. 3, ал. 1 от него, кредиторът
упражнил със съгласието на кредитополучателя правото си да преоформи сумата на
съществуващите просрочия (за главница, лихва и
такси) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по
кредита. С Допълнително споразумение от
30.11.2011 г. били констатирани просрочените плащания и бил въведен нов период
на облекчено плащане. Съгласно чл. 3, ал. 1, кредиторът упражнил със съгласието
на кредитополучателя правото си да преоформи сумата на съществуващите просрочия
(за главница, лихва и такси)
чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Същото било
извършено и с Допълнителни споразумения от 22.06.2012 г.
и 03.12.2012 г. По силата на Договор за цесия от 25.10.2017 г. „БРС“ АД
прехвърлило обратно на „Юробанк и Еф Джи България“ АД всички вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит, заедно с всички обезпечения и
принадлежности, за което ответниците били уведомени.
В
резултат на преоформянията на дълга, по силата на сключените допълнителни
споразумения, се формирала главница по-голяма от посочения размер на усвоения
кредит. Поради забава в плащанията на 34 вноски за главница, считано от
10.05.2015 г. и 34 вноски за лихви, считано от 10.05.2015 г., на основание чл.
18, ал. 1 от Договора, на 07.11.2017 г. вземанията на банката били обявени за
предсрочно изискуеми. С покани връчени чрез ЧСИ Станимира Данова длъжниците
били уведомени за предсрочната изискуемост и им бил даден седмодневен срок за
погасяване на вземанията по договора.
По отношение на претендираните такси,
уточнява, че общия размер включва 103.44 франка такси управление, съгл. Чл. 4,
т. 2 от Договора и 104.55 франка такси за просрочие, начислени ежемесечно за
периода 12.05.2015 г. – 26.10.2016 г., съответно на дните забава. Уточнява още,
че претенцията за направени разноски за застраховки се основава на чл. 10, т.
3, вр. чл. 14 от Договора и представлява три застрахователни премии в размер на
62.76 франка, 30.67 франка и 33.26 франка. Претендираната сума от 155.81 лв.,
уточнява че представлява нотариална такса за заверка и държавна такса за
вписване подновяването на учредената по договора ипотека, на осн. чл. 10, т. 3
и чл. 11, ал. 2 от Договора.
В срока
по чл. 131 ГПК,
ответниците депозират отговор, в който са изразили становище за неоснователност
на исковете. Твърдят, че не са надлежно уведомени за предсрочната изискуемост
на кредита, поради което такава не е настъпила. Сочат, че в исковата молба се
претендира забава в плащането на 34 вноски, а в извлечението, приложено към
нея, както и в приложената покана броя на вноските бил посочен на 30. Твърди се, че поради неизпълнението
договорът за кредит бил прекратен-развален от 10.07.2015 г. и от този момент не
се дължала договорна лихва. Сочат също, че изискуемостта била настъпила на
10.07.2015 г. Оспорват претенцията по основание и размер. Твърдят, че договорът
и допълнителните споразумения са недействителни поради противоречие със Закона
за потребителския кредит и поради противоречие с добрите нрави и нормите на чл.
143, т. 3, т. 5 и т. 10 ЗЗП. Сочат, че на основание чл. 3, ал. 1, вр. ал. 5 от
договора кредиторът бил променял многократно лихвения процент по кредита като
под страх от искова претенция по чл. 55 ЗЗД бил привиквал длъжниците за
разговори за предоговаряне на вземането, за да може да узакони едностранната
промяна на лихвения процент и да капитализира сума, което било недопустимо в
отношенията, които не се развивали между две страни търговци.
Сочат,
че клаузите на договора за кредит били уговорени във вреда на длъжника и не
отговаряли на изискванията за добросъвестност, което водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжниците като
неизпълнението на задълженията се поставяло в зависимост от условие, чието
изпълнение зависело единствено от волята на кредитора. Клаузите на договора
противоречали на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочат за неравноправна
клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора, като твърдят, че още с подписване на
договора банката имала за цел да постави длъжника в положение на пълно
подчинение по отношение на самоволното начисляване на лихви, такси и разноски.
Излагат, че в допълнителните споразумения било записано, че кредитополучателят
изпитва временни затруднения и въпреки това било видно, че длъжниците били
редовни платци и не били налице сериозни просрочия, които да налагат „облекчен
ред“ на погасяване, който всъщност не бил такъв.
Излага
още, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от Договора е нищожна, тъй като в нея било
посочено, че БЛП на „Юробанк и Еф Джи
България“ АД за евро не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Клаузата не била договорена индивидуално, а
била наложена от банката в ущърб на длъжника и го поставяла в зависимост от
волята на банката. По отношение на клаузата на чл. 3, ал. 3 от Договора,
уреждаща дължимата наказателна лихва, е неравноправна, тъй като задължавала
длъжниците при неизпълнение на задълженията да заплатят необосновано високо
обезщетение, посредством което се стигало до обогатяване на банката без правно
основание. Твърдят, че неравноправна спрямо тях е и клаузата за дължимите
такси. Банката самоцелно и без възможност за договаряне ги натоварила с такси,
които по своята същност били недължими. Оспорват клаузата по чл. 6 от договора,
който предвиждал заплащането на равни анюитетни вноски съгласно погасителен
план, който не бил приложен. Това било умишлено действие на кредитора във вреда
на длъжниците, като в него не бил озаписано какъв е размера на анюитетната
вноска и не можело да се направи преценка дали уговорките в договора са били
спазени. Твърдят нищожност на чл. 12 от договора. С него длъжникът бил поставен
в зависимост от волята на банката, която можела самостоятелно да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните. Твърдят нищожност и на
клаузите на чл. 14, 15 и 20 от договора. Същите били уговорени изцяло в полза
на банката и във вреда на длъжника, не
отговаряли на изискванията за добросъвестност, водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжника, като
изпълнението на задълженията на кредитоискателя било поставено изцяло в
зависимост от волята на банката. Считат за нищожни и чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 3, чл. 12 и чл. 24 от Договора, които касаели възможността
банката да направи едностранна корекция на БЛП без възможност за договаряне,
едностранна промяна на Тарифата на банката за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които кредиторът прилагал при операциите си като решението за
размера на изменението било поставено изцяло в избор на банката без дори да е
обвързано от ясни и предварително фиксирани критерии за това кога и какъв
размер може да се изменят вноски, лихви и такси. Твърди се, че тези клаузи са
били предварително подготвени и че кредиторът не преговаря с клиентите си
респ., че длъжниците не са имали възможност предварително да ги обсъдят.
Процесните клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като
липсвали условия, които да обусловят
изменение на условията до определени граници и по този начин потребителят не
можел да бъде сигурен дали увеличението съответства на предварително договорени
между страните параметри и дали изобщо е в съответствие с договора, което го
поставяло в изключително неравноправно положение. Клаузите били неравноправни и
по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП. Сочат, че лихвата се е завишавала многократно
следствие и на сключените допълнителни споразумения и не била договорена
възможност за длъжниците да се откажат от договора. Клаузите били неравноправни
и по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не били индивидуално договорени.
Сочат, че договорът за кредит е финансова услуга по смисъла на чл. 144 ЗЗП, вр.
с § 13, т. 12, б. “б“ от ДР на ЗЗП. В чл. 24, ал. 1 от договора било изразено
съгласие от потребителя да поеме всички рискове
и вреди, включително пропуснати ползи от промени и повишаване на курс
купува и/или продава на швейцарския франк, което поставяло потребителя в
изключително неравностойно положение. Посочените норми противоречали на закона
и като такива не пораждали задължения за длъжниците и не били основание за
възникване на права в полза на кредитора, още повече, че кредитополучателите
били заплатили не малка сума до този момент, а задължението не било намаляло, а
се увеличило след сключване на седемте
допълнителни споразумения, които само влошавали икономическото им положение и
довели до невъзможност за редовно погасяване на задължението.
Твърдят,
че са нищожни и идентичните по съдържанието си клаузи, които се съдържат във
всички допълнителни споразумения – чл. 2, с който се капитализират суми към
общия размер на дълга – главницата нараства с изтекли лихви и такси, които се
олихвяват отново и чл. 5, съгласно който по време на периодите на облекчено
погасяване длъжниците заплащат само част от редовната лихва, остатъкът по която
на основание чл. 6 след изтичане на срока на облекчено погасяване се натрупва
върху дълга. Сочат за нищожен и чл. 7 от Допълнителните споразумения, защото в
него не се посочвало какъв е размера на БЛП към момента на сключване на всяко
споразумение поотделно. Още твърдят, че всички допълнителни споразумения са
нищожни, защото били сключени с цесионера „БРС“ АД, който не бил банкова
институция, а частна фирма, която няма право да се занимава с банкова дейност.
Излага се също, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове, а в лева. От Приложение № 1 от 19.02.2008 г. не било видно каква сума в
български лева е отпуснал кредиторът, не била посочена датата на усвояване на
кредита, полетата в чл. 2 били празни. Кредитът пък бил усвоен в евро, а не в
швейцарски франкове,а според чл. 6, ал. 2 от договора кредитът се погасявал във
валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, което не било
вярно, тъй като бил усвоен в евро. Оспорват да са били уведомени надлежно за
сключените две цесии. Твърдят, че са останали неинформирани за начина, по който
промяната на валутния курс може да повлияе на задълженията им. Не били
представени доказателства, че органите на банката са направили конкретно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се с
договора за цесия от 09.04.2008г. да е прехвърлен договора за кредит. Твърди
се, че не са спазени изискванията на чл.58,ал.1 ЗКИ, които били в сила към
момента на сключване на договора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
От събраните в хода на първоинстанционното
производство се установяват следните релевантни факти и обстоятелства. На
19.02.2008 г. между страните по делото е подписан Договор за потребителски
кредит № HL33684, по силата на който е предоставен потребителски кредит за
текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността във франкове на
8000.00 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф
Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Страните се договорили, че
подписват и Приложение № 1, в което посочват приложимия към датата на сключване
на договора курс „купува“ за швейцарския франк, както и определения съобразно
този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съобразно чл. 2 от договора
разрешения кредит се усвоявал по блокирана сметка на кредитополучателя като
същият се превалутира служебно в евро, по търговски курс „купува“ на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по същата банкова
сметка ***. В чл. 3 от договора страните уговорили елементите на дължимия
лихвен процент и неговия краен размер – 6.15 %. Уговорена била и лихвата за
забава. В чл. 4 страните уговорили дължимите от кредитополучателите такси.
Уговорен бил краен срок за погасяване на кредита 240 м., считано от датата на усвояването му.
Уговорено било погасяването да се извършва на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план –
Приложение № 2 (чл. 6, ал. 1).
Погасяването следвало да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове (чл. 6,
ал. 2). Падежът на месечната вноска не е посочен в чл. 7, ал. 1, въпреки
предвиденото място за това. Банката запазила правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, таксите, лихвите и комисионните,
както и приложимите лихви, като измененията влизали в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и ставали задължителни за
страните по договора (чл. 12, ал. 1).
В чл. 13 страните постигнали уговорка относно обезпечаването на задълженията по
договора. Неразделна част от договора представлявал нот. Акт № 127/2008 г. за
учредяване на договорна ипотека.
Видно е от представеното Приложение № 1 от
19.02.2008 г., че данните за дата на усвояване на кредита и приложимия курс
„купува“ за швейцарски франк, не са попълнени.
На
19.02.2008 г. е подписано и Допълнително споразумение, с което в Договор за кредит № HL33684/19.02.2008 г. се
добавя чл. 31, с който кредитополучателят заявява, че е уведомен и дава своето
съгласие и оправомощава Банката в случай на предсрочна изискуемост на кредита
да направи предсрочно изискуеми всички останали отпуснати му от „Юробанк и Еф
Джи България“ АД кредити, като Банката има право чрез реализация на предоставените
й обезпечения по предвидения от закона ред да погасява с получените средства
задълженията по всички отпуснати от „Юробанк и Еф Джи България“ АД кредити.
На
09.04.2008 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на цедент и
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в качеството на цесионер, по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера, всички свои вземания по договори за
потребителски и жилищни кредити и др.,
описани в приложения към договора. В Приложение № 5, на ред 25 и 26 е вписано
вземането по процесния договор.
На
09.09.2009 г. е подписано Допълнително
споразумение, между ответниците и „БРС“ АД, с което е установено, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателите възлизат на 13804.00 франка,
от които 77.56 франка – просрочена главница; 240.83 франка – просрочена лихва;
12730.44 франка – редовна главница и 35.47 франка - редовна лихва. Въведен бил
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания по Договора, като:
кредитополучателите се задължили да внесат еднократно сумата 54.00 франка, с
оглед влизане в сила на споразумението; кредитополучателите се съгласили
сумата, представляваща разлика между погасената сума 54.00 франка и общия сбор на просрочената главница и
лихва, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница от 12730.44
франка, за което се оправомощава Кредитора да извърши служебно всички небходими
действия по преоформяне на задълженията; след изпълнение на последното бил
уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг, считано от
датата на влизане в сила на споразумението, като през този период погасяването
на общият дълг щяло да се извършва на равни месечни погасителни вноски като
конкретният размер се определял в двустранно подписан погасителен план,
представляващ неразделна част от договора за кредит, анексите и допълнителните
споразумения и при облекчени лихвени условия. Уговорено било за периода Общия
дълг да се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 4.99 %; след изтичане
на периода на облекчено погасяване на Общия дълг, кредитополучателят се
задължава да погасява Общия дълг на равни месечни анюитетни вноски като
размерът им се определя с погасителен план, считано от датата на изтичането на
периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от Общия дълг ще се
олихвява с годишна лихва в размер, равен на действащия към същата Базов лихвен
процент на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 0.85 пункта; уговорено е, че в случай, че в
рамките на уговорения облекчен период, кредитополучателят не заплати две
поредни дължими месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, същият
губи право да се ползва от облекчените условия и в този случай Кредиторът
едностранно и незабавно без да е необходимо каквото и да било изявление
прекратява действието на облекчените условия за погасяване на Общия дълг и
подготвя нов погасителен план, с който определя размера на дължимите месечни
погасителни вноски, като кредитополучателят се задължава да погасява Общия дълг
по схемата, въведена с погасителния план, считано от месеца, следващ месеца, в
който кредиторът е прекратил едностранно действието на предоставените с
допълнителното споразумение облекчени условия; уговорено е кредитополучателят
да заплаща на Банката месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, в
размер, определен съгласно действащата към настъпване на забавата Тарифа на
Банката, която такса служи за покриване на административни разходи на Банката,
свързани с действия по събиране на изискуемите просрочени плащания/ вкл., но не
само – телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма/ и се дължи до
пълното им погасяване.
На
08.10.2010 г. било подписано Допълнително
споразумение, от което се установява, че към датата на сключването му
задълженията на кредитополучателите възлизат, както следва: 54.00 франка –
просрочена лихва; 5.42 шв. Франка - просрочени такси; няма просрочени плащания
по застраховки; 13022.77 франка – редовна главница. Освен това страните се
съгласили, че кредитополучателите дължат редовна лихва, която ще бъде начислена
за периода от датата на падежа, следващ датата на Допълнителното споразумение,
но към датата на Допълнителното споразумение все още не е изискуема. С
подписване на допълнителното споразумение кредитополучателите се задължили да
заплатят еднократно по сметка на банката сумата 59.46 франка, с оглед започване на периода на облекчено
погасяване на дълга, която сума кредиторът ще използва като служебно извършва
пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасяне на сумата
задължения по договора за кредит в поредността на погасяване, указана в него.
Страните се договорили, че всички плащания във връзка с кредита на просрочените
лихва и такси, след приспадане на сумата от 59.46 франка, се преоформят служебно от кредитора на датата
на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните са
се съгласили, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга. Уговорено било още, че през периода на облекчено
погасяване се начислява фиксирана годишна лихва в размер 5.44 % като през
периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер на 59.00 франка, на месец, съгласно
Погасителния план. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху Дълга
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на
дълга след натрупване на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на
сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.27 пункта. До
окончателното изплащане на дълга и всички други разноски, свързани с него,
погасяването се извършвало на равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителния план. Представено е
и Допълнително споразумение от 14.04.2011 г., по силата на което страните
прекратили действието на въведеното облекчено погасяване на Общия дълг.
Уговорено било върху дълга да се натрупа начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва и върху него да се начислява годишна
лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичане на
действащия към момента на период за облекчено погасяване на дълга. Кредиторът
следвало да изготви нов погасителен план. Страните са се съгласили, че
подписването на допълнителното споразумение се явява условие за разглеждането
на молбата за предоставяне на нов период за облекчено погасяване на дълга.
На 27.04.2011 г. между ответниците и „БРС“ АД
е подписано Допълнително споразумение, в
което е констатирано, че към датата на сключването му задълженията възлизали
на: - 29.07 франка – просрочена главница; 209.22 франка - просрочена лихва; 63.44 франка -
просрочени такси; 13022.00 франка, главница. Кредитополучателите дължали
редовна лихва, която подлежала на начисляване от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, която към датата на допълнителното споразумение
все още не била изискуема. Страните се съгласили, че всички плащания във връзка
с кредита, описани като просрочени задължения се преоформят служебно към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. Уговорено било кредитополучателите да ползват нов 6-месечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 3.35 % като през този период дълга се погасява на равни месечни
погасителни вноски в размер на 37 франка на месец, съгласно погасителния план.
След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, след
което се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 1.44 пункта.
На 30.11.2011 г. е подписано ново
споразумение, с което страните са
приели, че задълженията на ответниците възлизат на 37.00 франка - просрочена
лихва; 5.68 франка - просрочени такси и 13382.19 франка - редовна главница.
Посочено е, че освен описаните
задължения, кредитополучателят дължи редовна лихва, която ще бъде
начислена от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение
до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към
датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните са
постигнали съгласие за преоформянето на просрочените задължения към редовната
усвоена и непогасена част от главницата. Уговорен бил нов 6-месечен период на
облекчено погасяване, през който се предвиждало начисляване на фиксирана
годишна лихва в размер на 5.72 %, като през този период погасявато се
извършвало на равни месечни вноски в размер на 64.00 франка на месец съгласно
погасителния план. След изтичане на периода, начислената, но непогасена лихва,
се натрупвала към общия размер на дълга и се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.68 пункта.
На 22.06.2012 г. било подписано поредното
Допълнително споразумение, с което били
установени по размер задълженията на кредитополучателите, а именно 13378.83
франка – редовна главница. Посочено е, че кредитополучателите дължат редовна
лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все
още не е изискуема. Страните уговорили нов 3-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 1.19 %, като през този период дълга се погасява на равни
месечни погасителни вноски в размер на 67.00 франка на месец съгласно
погасителния план. След изтичане на периода върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена лихва, след
което се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на действащия
към същата дата БЛП плюс договорна надбавка в размер на 1.8 пункта. Посочено е,
че към датата на подписване на споразумението БЛП на „Юробанк и Еф Джи
България“ АД за жилищни кредити в шв.франка е 7.2 %. При промяна в годишния лихвен
процент вследствие на увеличаването му кредитополучателят има право в рамките
на три месеца, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП да погаси
изцяло или частично кредита, без да дължи такси. Плащането на падеж на всяка от
вноските по погасителния план през периода на облекчено погасяване било
задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга.
На 03.12.2012 г. е подписано ново
Допълнително споразумение, с което било
установено, че задълженията на кредитополучателите възлиза на 13402.25 франка –
редовна главница. Посочено е, че освен описаните задължения, кредитополучателят
дължи редовна лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все
още не е изискуема. Страните уговорили нов 6-м. период на облекчено погасяване,
през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 0.97 %, като през
този период дълга се погасява на равни месечни погасителни вноски в размер на
67.00 франка на месец, съгласно погасителния план. След изтичане на този период
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва, след което се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 2.04 пункта. Посочено е, че
към датата на подписване на споразумението БЛП е 6.95 %. При промяна в годишния
лихвен процент вследствие на увеличаването му кредитополучателят има право в
рамките на три месеца, считано от датата на влизане в сила на новия БЛП да
погаси изцяло или частично кредита, без да дължи такси. Плащането на падеж на всяка от вноските по
погасителния план през периода на облекчено погасяване е задължително условие
за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга, като при непогасяване
на една или частично две последователни две дължими месечни вноски,
кредитополучателят губи правото да погасява дълга при условията на намелена
фиксирана лихва, като в този случай
Кредиторът едностранно и незабавно, без да е необходимо каквото и да било
изявление прекратява действието на облекчените условия за погасяване на Общия
дълг, преоформя служебно дълга, като считано от датата на първия следващ падеж,
кредитополучателят е длъжен да заплаща дълга по изготвен нов погасителен план,
с който се определя размер на дължимите месечни погасителни вноски.
На
25.10.2017 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит „БРС“ АД, в качеството на цедент и „Юробанк България“ АД, в качеството
на цесионер, по силата на който всички
вземания по договори за ипотечни кредити, изброени в приложения към договора, в
т.ч. и вземането по процесния договор били обратно цедирани на ищеца по делото.
По делото са представени два броя покани до
ответниците, в които е обективирано изявлението на ищеца за обявяване на
предсрочна изискуемост. От поканите се установява, че след трикратни посещения
на адреса на ответниците са били залепени уведомления.
Представена е справка за промените в нивата
на БЛП за ипотечни кредити на Пощенска банка за периода 01.01.2006 г. до
20.09.2013 г.
Представено е Искане за усвояване на суми от
26.02.2008 г. към процесния Договор, изходящо от отв. Т., с което същият е
отправил искане за заверяване на сметката му със сумата 13203 франка като
таксата бъде удържана от кредита.
Представени са молби от 02.09.2009 г.,
06.10.2010 г., изходящи от ответниците, с които са отправени искания за
реструктуриране на ипотечния кредит, чрез намаляване на размера на месечната
погасителна вноска за период от 12 месеца и молби от 15.04.2011 г., 02.06.2012
г. и 18.10.2012 г. за реструктуриране, чрез намаляване на размера на месечната
погасителна вноска за период, съответно 6 и 3 месеца..
Пред първоинстанционния съд са изслушани
основно и допълнително заключение на ССчЕ, които се кредитират и от въззивния
съд като компетентни и безпристрастно дадени. От тях се установява, че кредитът
е отпуснат по банковата сметка на ответниците на 26.02.2008 г. в размер на
13204.00 франка като е събрана комисионна за управление на кредита в размер на
198.06 франка, а останалата сума в размер на 13005.94 франка е превалутирана в
евро и по сметката с титуляр И.С.Т. са получени 7880.56 евро. Експертът е
установил, че лихвения процент по договора е бил променян като първоначално
прилагания е възлизал на 6.15 %, а считано от
10.06.2013 г. е прилаган лихвен процент в размер на 8.99 %, който е
валиден и към датата на извършената от вещото лице проверка – 17.02.2019 г.
Промените в лихвения процент, извършвани от Банката са съобразно решение на
Комитета по управление на активите и пасивите. Установява се, че общия размер
на извършените от ответниците плащания възлизат на 7907.71 франка, от които: -
1359.69 франка - главница; - 5732.10 франка – редовна договорна лихва; - 9.55
франка - наказателна лихва върху просрочена главница; - 536.69 франка - такси и
- 269.72 франка - застраховки като отнасянето на плащанията съответства на
уговорения в чл. 17 от Договора ред за погасяване на задълженията. Вещото лице
е посочило, че последното плащане е извършено на 10.11.2015 г. В резултат на
промените в курса на шв. Франк към лева за периода 26.03.2008 г. – 07.11.2017
г. и в резултат на промените в курса на шв. Франк към еврото за същия период,
експертът е констатирал, че размера на главницата е увеличен с 6652.04 лв., а
размера на редовната лихва с 3468.88 лв. В резултат на подписаните допълнитени
споразумения и капитализираните с тях суми главницата се е увеличила със 706.03
франка Стойността на начислената редовна договорна лихва възлиза на 8949.82
франка, а по погасителен план за периода от отпускане на договора до 07.11.2017
г., възлиза на 6689.23 шв.франка или увеличението е с 2260.59 франка.
Вещото лице посочва, че кредита е отнесен
като предсрочно изискуем на 07.11.2017 г. като към тази дата задълженията
възлизат на 12550.38 франка - главница; 2729.36 франка, редовна договорна лихва
за периода 10.05.2015 г. – 07.11.2017 г.; 322.21 франка – наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 10.05.2015 г. - 07.11.2017 г.; 175.38
франка - такси за периода 12.05.2012 г. - 26.02.2018 г.; 93.43 франка
застраховки. Към дата 28.02.2018 г. (посочена от ищеца
като дата на издаване на справката по чл. 366 ГПК)
задълженията по процесния договор възлизат на 12550.38 франка, главница;
2729.36 франка, редовна договорна лихва;
736.97 франка – наказателна лихва върху просрочена главница за периода
10.05.2015 г. - 07.11.2017 г.; 207.99 франка - такси за периода 12.05.2012 г. -
26.02.2018 г.; 126.69 франка, застраховки; 155.81 лв., разноски за нотариални
такси и платени суми на АВ за подновяване на ипотека.
С допълнителното заключение експертът е
изчислил, че при условията по договора, а именно: главница – 8000 евро, лихвен
процент 6.15, брой погасителни вноски 240, годишна такса управление – 0.3 %
върху дължимата главница, наказателна лихва 16.15 % и съобразяване на
извършените плащания от ответниците, преобразувани в евро, размерът на
задълженията по договора към датата на отнасянето му за предсрочно изискуем –
07.11.2017 г., възлиза на: 5781.76 евро, главница, 436.89 евро, редовна
договорна лихва за периода 26.08.2016 г. – 07.11.2017 г., 47.83 евро,
наказателна лихва за периода 26.08.2016 г. – 07.11.2017 г., 16.75 евро, дължими
такси.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е постановено от законен състав и в границите на
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран
като такъв с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл.
430 и сл. ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предмет
на въззивното производство e частта от решението,
с която предявения иск, с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 430 ТЗ е уважен до размера на сумата 6886.10
шв. франка, дължима главница, ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска - 01.03.2018 г., до
окончателното изплащане, сумата 520.34 шв. франка, договорна лихва за периода
26.08.2016 г. - 07.11.2017 г., сумата 56.97 шв. франка, мораторна лихва за
периода 26.08.2016 г. - 07.11.2017 г., сумата 19.98 шв. франка, такси за периода 26.02.2017 г. - 27.02.2018 г.,
сумата 126.69 шв. франка,
застраховки за имота, послужил за обезпечение на задълженията, сумата 155.81 лв., разноски за подновяване на
договорна ипотека, всички дължими по силата на Договор за потребителски кредит
№ HL33684/19.02.2008 г. В отхвърлителната си част
за разликата до първоночално заявените размери на всяка една претенция
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По предявения иск
с посоченото по-горе правно основание, в тежест на ищеца е да докаже факта, че е
приобретател по силата на договор за цесия от 25.10.2017 г., на съществуващо и
изискуемо вземане на цедента срещу ответника, произтичащо от договорно
правоотношение, по което цедентът е изправна страна. В тежест на ищеца –
търговец е още доказването на валидно облигационно отношение между страните,
предоставяне на сумата по процесния договор за кредит, настъпила
предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на длъжника за нея,
както и размерът на претендираните вземания по отделни пера.
В резултат на възприетата фактическа
установеност, въззивния състав намира, че по делото безспорно се е установила
обвързаността на страните от валидно правоотношение възникнало по силата
на Договор за потребителски кредит № HL33684 от
19.02.2008 г., изменен с обсъдените по-горе 8 бр. допълнителни споразумения,
сключени през периода 19.02.2008 г. – 03.12.2012 г. Тук следва да бъде
посочено, че като неоснователно се преценява релевираното във въззивната жалба
оплакване, че искът следвало да бъде отхвърлен изцяло, тъй като ищецът не
представил оригинали на представените с исковата молба документи, по реда на
чл. 183 ГПК. На въззивния съд е известна посочената от въззивниците касационна
практика, но цитираните решения са постановени при различна установеност по
фактите от настоящото дело. Принципно, искането по чл. 183 ГПК никога не е
самоцелно, а винаги е свързано с наличен между страните спор, било относно
съществуването на такъв документ, било относно неговата автентичност, повдигнат
от страната, която е отправила искането. При липса на такъв спор, какъвто е и
настоящият случай, то оригиналът успешно може да бъде заместен от заверен
препис. По делото документите към исковата молба са представени в заверен от
адвоката препис, поради което и неуважаването на искането на въззивниците за
представяне на оригинали не може да доведе само по себе си до отхвърляне на
иска.
От представените по делото доказателства и
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че уговорената сума 8000.00
евро на 26.02.2008 г. е правалутирана в шв. Франкове и по банкова сметка ***.00
франка, от която е удържана комисионна за управление в размер на 198.06 франка.
Остатъкът от 13005. 94 франка отново е превалутирана в евро и по банковата
сметка с титуляр И.Т. на същата дата са постъпили 7880.56 евро, с което
процедурата по усвояване на кредита е завършена.
Безспорно се установява по делото и, че не е
налице редовно плащане на уговорените месечни вноски като последното плащане от
страна на въззивниците е извършено на 10.11.2015 г. Съобразно разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 от Договора, при неиздължаване в срок на 3 последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целия остатък от дълга се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Както бе
посочено по-горе, експертът е установил, че кредитът е отнесен като предсрочно
изискуем на 07.11.2017 г., а действия по обявяване на въззивниците на
изявлението за отнемане преимуществото на срока, кредиторът е предприел в същия
времеви отрязък, видно от представените покани. При това положение през периода
от последното плащане през 2015 г. до отнасянето на кредита като предсрочно
изискуем падежирали и неплатени са повече от три последователни месечни вноски.
Посоченото води до извода, че в полза на
кредитора е възникнало потестативното право за обяви задълженията по договора
от 19.02.2008 г. за предсрочно изискуеми изцяло, с което да отнеме
преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя.
С оглед на разрешението по въпроса, дадени с
т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
последващата съдебна практика, последователно се приема, че моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя ако такъв е налице.
Ред за връчване изявлението на банката не е
нормалитво определян, поради което удостоверяването му зависи от избрания от
кредитора способ. При липса на уговорка в договора, връчването може да бъде
осъществено по всеки от предвидените способи, включително и с нотариална
покана. В случая, кредиторът е избрал връчването да се осъществи чрез ЧСИ.
Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на
връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при наличието
на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно
редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.
В конкретния случай, представените по делото
покани и уведомления към тях не могат да обосноват извод за редовно връчване на
въззивниците на изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост. На първо
място, нито в уведомленията, нито в отбелязването направено на самите покани са
видни часовете, на извършване на посещенията, които часове са елемент от
фактическия състав на връчването, доколкото са налице изисквания и по отношение
на тях, а освен това до въззивницата Т. покана е изпратена само до единия от
посочените в договора нейни адреси, но не и до втория. Отделно от това изобщо
липсват данни, извършвал ли е съдебния изпълнител проверка за постоянен и
настоящ адрес на въззивниците и приложил ли е или не, фикцията за редовно
връчване.
С оглед обстоятелството, че предявеният иск е
от категорията на осъдителните, то следва да се приеме, че нарочното
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, отправено от кредитора е
достигнало до знанието на длъжника чрез връчване на препис от исковата молба на
ответниците, на дата 15.05.2018 г.
Във въззивната жалба са релевирани и
оплаквания за нищожност на целия договор поради противоречието му със закона,
противоречие с добрите нрави, липса на основание и липса на съгласие. При
извършване на проверка по релевираните основания, въззивния състав не установи
наличието на нито едно от посочените. Безспорно по делото не е представен
погасителен план, но това не води автоматично до извода, че договорът е
нищожен. На първо място, подобно изискване се съдържа в ЗПК, какъвто настоящият
не е, предвид обезпечаването му с ипотека на недвижи имот. Оплакване, че
подобен договор не бил представен, поради което не било ясно дали е сключен, е
въведено едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция, поради което и не
следва да бъде обсъждано. Дори и да бъде обсъдено обаче, същото би било
неоснователно, доколкото договорната ипотека е била факт още към датата на
подписване на договора, доколкото е посочен като неразделна част от договора,
подписан от въззивниците.
На следващо място, макар и да са произнесени
от първоинстанционния съд, пред въззивната инстация се поддържат отново
възраженията за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор.
Безспорно е, че ответниците са физически
лица, на които е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, поради което същите имат качеството
„потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от
Договора от 2008 г., действащият базов лихвен процент на банката за жилищни
кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП и датата, на която той влиза в сила, чрез обявяването му на видно място
в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
С чл. 6, ал. 3 страните договорили, че
в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят дава съгласие с подписване на
договора.
В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Договора,
е предвидено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в шв. франкове
или друга валута, при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20 от
договора. Измененията влизат в сила от деня на приемането им от съответните
банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Иначе казано, цитираните клаузи от Договора,
регламентират правото на кредитора да променя едностранно размера на базовия
лихвен процент на основания, които не са предвидени в договора и при липса на
отнапред ясна и конкретна методология или формула, която да е била сведена до
знанието на потребителя и да е разбираема за него. От обсъдените заключения на
експерта, безспорно се установява нееднократна едностранна промяна на лихвения
процент, в посока към неговото увеличаване.
За да бъде квалифицирана като неравноправна
договорна клауза за възнаградителна лихва, тя не следва да попада в обхвата на
изключващите неравноправността разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1, ал.3, т.1 и
ал. 4 от ЗЗП.
По приложението на чл. 143 от ЗЗП досежно
квалифицирането на клаузи за увеличаване на лихвените нива като неравноправни е
налице богата и последователна съдебна практика, както на ВКС, така на Съда на
ЕС, с която са тълкувани нормите на Директива 93/13/ЕИО и, която е постановена
чрез анализ на дерогиращите норми на ал. 2, т. 1, ал.3, т.1 и ал. 4 от чл. 144
ЗЗП (аналогични на
нормите на Директива 93/13/ЕИО). (Р
от 26 април 2012 г., дело Invitel, C-472/10, Р от 21 март 2013
г. дело Vertrieb, C-92/11, Р от 26 февруари 2015 г., дело Matei, C‑143/13, Р
№ 77/22.04.2015 г., гр.д. № 4452/2014 г., ІІІ ГО, Р № 424/02.12.2015 г., гр.д. № 1899/2015 г., IV ГО,
Р № 95/13.09.2016 г., т.д. № 240/2015 г., ІІ ТО, Р № 205/07.11.2016 г.,
т.д. № 154/2016 г., І ТО, Р № 165/02.12.2016 г., т.д. № 1777/2015 г., I ТО
и Р № 98/25.07.2017 г., т.д. № 535/2016 г., I ТО/.
Цитираната практика последователно се
придържа към разбирането, че е добросъвестна и поради това допустима уговорка в договор
за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, но само ако тя отговаря на следните кумулативни изисквания: - обстоятелствата/лихвообразуващите показатели,
при чието настъпване може да се измени лихвата, да са изрично уговорени в договора или в общите условия, т.е. да
представляват част от съдържанието на договора или на общите условия;
- тези обстоятелства да
са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора, тяхното
определяне или приложение да не е поставено под неговия контрол. Те
следва да се определят от свободното въздействие на пазара или от публична
институция/външен за доставчика, орган; - информацията за лихвообразуващите
компоненти трябва да е публично достъпна, за да може потребителят да
направи собствени изчисления и прогнози. Субективният елемент при формиране на
лихвеното ниво не може да бъде изключен в случаите, в които плаващата
компонента на цената на кредита се формира както от лихвени, така и от
нелихвени разходи и фактори, специфични за конкретната банка и определяни от
нея без да са публично достъпни; - да е налице методика за промяна на
лихвата, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата. За да е
налице методика за начина на увеличаване на лихвените нива,
обвързваща страните по кредитното правоотношение е необходимо тя да
представлява ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, (математическа
формула/алгоритъм), посочваща: вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори и/или други обективни величини
или комбинация между тях. Когато кредиторът се позовава на такива обективни
фактори, при липса на изчислителна формула тяхното влияние по отношение
промяната на лихвата се поставя под негов контрол (той
може в негов субективен интерес да използва като лихвообразуващи само факторите,
които към момента на изчисляване на лихвата са на висока стойност).
Затова изброяването в договора или в общите условия на обективни фактори, без
включването на методология не е достатъчно да бъде определено поведението на
търговеца като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката
си на независещи от неговата воля. Именно външните причини, които могат да
обусловят изменението на цената (лихвата),
а не субективна власт на търговеца и/или доставчика на финансови услуги са
основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността
на страните от нея. Тези условия са в пряка връзка с изискванията
на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, чл. 59, ал. 2 ЗКИ и на чл. 147, ал. 1, вр. с
чл. 143, т. 18 ЗЗП, за ясно и разбираемо формулиране на условията по
договорите за кредит. Единствено при изпълнение на тези изисквания могат да се
приложат дерогиращите правила на ал. 2, т. 1, ал.3, т.1 и ал. 4 на чл. 144 ЗЗП
и клаузите за възнаградителна лихва да се определят като равноправни.
Доколкото в конкретния случай не се
установява индивидуално договаряне на хипотезите, при които банката би могла да
предприеме едностранна промяна на БЛП, напротив при липса на изрично предвидени
условия за това, единствения възможен извод е, че процесните клаузи не
отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като създават значително
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с което
последният бива увреден. Това обуславя нищожността на процесните клаузи поради
неравноправността им по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Относно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от
Договора, въззивния състав намира, че с нея е предвидено прехвърляне на
валутния риск изцяло на кредитополучателите, които поемат за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева или евро
като в ал. 2 декларират, че разбират икономическия смисъл и правните последици
на клаузите на договора и са съгласни с настъпването им.
По този въпрос също е налице константна и
безпротиворечива съдебна практика, в т. ч. и относно тълкуване и прилагане на
практиката на СЕС и в частност на актовете по Решения С-186/16 и С-119/17,
напр. Р № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, I ТО, Р №
294/27.03.2019 г., т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II ТО, Р № 384/29.03.2019 г.,
т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТО, Р № 314/29.07.2019 г., т. д. № 1766/2016 г. на
ВКС, II ТО и Р № 67/12.09.2019 г., т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, I ТО.
Последоватено се приема, че "неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и, която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и, когато при проверката й за неравноправност бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл. 144, ал. 3 ЗЗП."
Не се твърди, а и не се установява, банката
да е предоставила на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит
в чуждестранна валута достатъчно информация, която би им позволила да извършат
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията си по кредита, т. е. – да преценят икономически последици
върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в
която получават доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат
кредита. Така банката е лишила кредитополучателите от възможността да преценят
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от
валутния риск, който поемат, както и да направят разумна преценка какъв договор
за кредит да сключат – при по-нисък лихвен процент и да поемат валутния риск
или при по-висока лихва, но без валутен риск. С това си поведение банката е
нарушила принципа на добросъвестност, а между страните е била утановена
значителна неравнопоставеност и то в ущърб на потребителя по смисъла на чл.
143, т. 19 ЗЗП. Ето защо на осн. чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП тази клауза е
нищожна, тъй като и не е договорена индивидуално. А това от своя страна води до
нейната неприложимост в отношенията между страните по кредитното
правоотношение.
По отношение сключените допълнителни
споразумения, съставът на въззивния съд напълно споделя изложената от ВРС
съдебна практика по въпроса за определянето като анатоцизъм на прибавянето към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви и дължимата
през периодите на облекчено погасяване договорна лихва, след което върху общата
сума отново се начислява и дължи договорна лихва, поради което препраща към
тази част от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, на осн. Чл. 272 ГПК.
По отношение валутата на договора. Безспорно
е, че Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в шв. Франкове, в
размер на равностойността във франкове на сумата 8000 евро по търговски курс
«купува» за швейцарския франк към евро на «Юробанк И Еф Джи България» АД в деня
на усвояване на кредита, в съответствие с разпоредбата на чл. 1 от Договора.
Безспорно се установява и, че разрешеният кредит е бил усвоен по блокирана
сметка в швейцарски франкове като усвоеният кредит в швейцарски франкове е
превалутиран служебно от банката в евро по търговски курс и последната сума е
постъпила по сметката на първия от кредитополучателите, съобразно чл. 2, ал. 3.
Безспорно се установява и, че реален паричен
поток от Банката към кредитополучателя в швейцарски франкове не е бил налице.
Действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната – евро.
Съдебната практика последователно се придържа към схващането, че независимо, че
договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя
на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в тази валута, с оглед
на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
чуждестранна валута – швейцарски франкове (така Р
по т. д. № 25/2016 г. на ВКС, І ТО; Р № 314/29.07.2019 г., по т. д. № 1766/16
г.; Р № 294/27.03.2019 г., по т. д. № 1599/2017 г., ІІ ТО и др.).
Това разрешение, отнесено към конкретиката на разглеждания казус води до
извода, че погасяването следва да се извършва в шв. Франкове, при посочения в
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора лихвен процент – 6.15 %. Посочената
по-горе практика е съобразена и с практиката на Съда на Европейския съюз.
На горните критерии – отпуснат и погасяван
кредит в швейцарски франкове и приложим лихвен процент от 6.15 % отговаря Приложение
№ 1 към Допълнителното заключение на вещото лице, при който вариант са
съобразени и извършените от въззивниците плащания, без прилагане на
допълнителните споразумения по договора. Както бе посочено по горе вещото лице
е извършило изчисленията в резервната валута – евро и е достигнало до извод, че
задълженията възлизат на следните суми: 5781.76 евро, главница, 436.89 евро,
редовна договорна лихва за периода 26.08.2016 г. – 07.11.2017 г., 47.83 евро,
наказателна лихва за периода 26.08.2016 г. – 07.11.2017 г., 16.75 евро, дължими
такси. В основното заключение вещото лице посочва, че се дължат още 126.69
франка, застраховки; 155.81 лв., разноски за нотариални такси и платени суми на
АВ за подновяване на ипотека.
При извод за прилагане на първоначалните
условия по договора при изчисляване на размера на задълженията, то при
изчисляването в приложимата по договора валута на погасяване – шв. Франк следва
също да се приложи курса към момента на сключването му. При извършване на
аритметични изчисления въззивния съд установи, че превалутирането на 8000.00
евро в шв. Франкове е извършено при курс на Банката за 1 евро – 1.6504 франка.
При този курс задълженията възлизат на 9542.22 франка, главница, 721.04 франка,
договорна лихва, 78.94 франка, наказателна лихва, 27.64 франка, такси. Този
размер на задълженията надхвърля изчисленията извършени от първостепенния съд,
използвал курс на БНБ към дата на настъпване на предсрочна изискуемост, което
въззивния съд намира за неправилно. Решението обаче следва да бъде потвърдено,
доколкото в противен случай би се стигнало до влошаване положението на
въззивниците, което е недопустимо, при липса на подадена въззивна или насрещна
такава жалба.
На основание чл.86 от ЗЗД главницата следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предвид съвпадането на крайните правни изводи
на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящата инстанция, макар и да
се следват на въззиваемия, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК, не се присъждат предвид
липсата на доказателства за направени такива и техния размер.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
447/31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 16681/2018 г., на ВРС, XХV с., в частта, с която И.С.Т., ЕГН ********** и Р.З.Т., ЕГН **********, двамата с
местожителство *** са
осъдени да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260, сумата 6886.10
шв. франка, дължима главница, ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска - 01.03.2018 г., до
окончателното изплащане, сумата 520.34
шв. франка, договорна лихва за периода 26.08.2016 г. - 07.11.2017 г., сумата 56.97
шв. франка, мораторна лихва за периода 26.08.2016 г. - 07.11.2017 г.,
сумата 19.98 шв. франка, такси за
периода 26.02.2017 г. - 27.02.2018 г., сумата 126.69 шв. франка, застраховки за имота, послужил за обезпечение на
задълженията и сумата 155.81 лв.,
разноски за подновяване на договорна ипотека, всички дължими по силата на
Договор за потребителски кредит № HL33684/19.02.2008 г., на основание чл.79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
1-месечен срок от връчването пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.