РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500196 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „МИКРО КРЕДИТ“ АД – гр. София,
ЕИК *********; против решение № 3442/24,10,2022 г., постановено по гр. д. №
1028/2022 г. на РС Пловдив, 17 гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на
обжалвания акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон от
въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да уважи предявения иск. Като
основание за незаконосъобразност на решението жалбоподателят сочи и
допуснато при постановяването му съществено нарушение на
съдопроизводствените правила като твърди, че не са му изпратени посочените в
исковата молба приложения към същата.
Ответникът по жалбата М. П. Т., ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
1
интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид заявените в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС е образувано по предявен по реда на чл. 124 от
ГПК иск с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявен от М. П.
Т., ЕГН **********; против „МИКРО КРЕДИТ“ АД – гр. София, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл. 3 от сключения между тях
договор за кредит № *** г. е недействителна поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, както и по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Ответникът оспорва иска, счита, че процесният договор не страда от
заявените от ищеца пороци.
Относно твърдяното от въззиваемия процесуално нарушение: Като
приложения към исковата молба са посочени писмени доказателства: договор за
кредит и погасителен план. Такива обаче не са представени с исковата молба. По
повод предявеното от ответника в първоинстанционното производство
възражение, ищецът е уточнил, че е допуснал техническа грешка и не представя
тези доказателства, тъй като не разполага със същите. По тази причина с исковата
молба е предявено искане по реда на чл. 190 от ГПК ответното дружество да бъде
задължено да ги представи. Ответникът е възразил, че не разполага с договора и
погасителния план, тъй като е прехвърлил вземанията по него и е предал на
цедента исканите документи. Впоследствие процесният договор и погасителния
план към него са представени по делото от трето неучастващо в делото лице –
посочения от ответника цедент, по реда на чл. 192 от ГПК. Приети са като
писмени доказателства с определение в открито съдебно заседание на 17,10,2022
г. и всяка от страните е имала възможност да се запознае със същите и да заяви
становище по тях. Следователно предявеното във въззивната жалба оплакване за
допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила е неоснователно.
Пред настоящата инстанция не се спори, установява се и от събраните
пред РС писмени доказателства, че между страните е сключен относно това, че
2
между страните е сключен договор за кредит № *** г., с който ответникът се
съгласил да предостави на ищеца в заем сумата от 2500 лв. за срок от 18 месеца, а
ищецът се задължил да я върне на равни месечни вноски от по 175,35 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент: 30,94 %. На ищеца е реално предоставена
сумата от 2325 лв. (от заемната сума 2500 лв. е удържана „еднократна
административна такса“ в размер на 175 лв.). Посоченият в договора размер на
ГПР възлиза на 49,80 %, общата сума за плащане е посочена като 3156,30 лв.
Не се спори също, че заемополучателят се е съгласил спрямо него да
бъде сключена застраховка „Защита“ с посочени в искането покрития, като му се
предостави „допълнителна услуга – финансиране и разсрочване на дължима
застрахователна премия по сключен договор за застраховка на 18 месечни вноски
по 125 лв.“ (изр. последно от Искане на л. 59). Посочената „Допълнителна услуга“
е уговорена в т. 3 от процесния договор за заем, като по същата е уговорено
заплащане на общо 18 месечни вноски от по 125 лв.
Тези вноски не са отразени в Погасителния план към договора за заем
(л. 58 – гръб). Същият съдържа сочи уговорените за връщане на заема 18 месечни
вноски от по 175 лв. с конкретизация на падежната дата на всяка от тях, без
посочване на това каква част от главницата и от лихвата се погасява с всяка
вноска, и без отразяване на уговорените вноски по заявената допълнителна услуга.
Според разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 10: годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания.
На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря.
3
Съдържащата се в същия информация относно броя и размера на погасителните
вноски и ГПР, е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира нито какви допускания са използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, нито какво точно се включва
в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата.
Наред с това, от заключението на приетата пред РС ССЕ се установява,
че уговореното възнаграждение за допълнителна услуга по финансиране и
разсрочване на застрахователна премия не е включено в определения с договора
размер на ГПР. Това възнаграждение несъмнено представлява „общ разход по
кредита за потребителя“ по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Съобразно посочената
разпоредба, такива са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция,
уговореното в т. 3 от договора възнаграждение за допълнителна услуга
представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и
е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при отчитане на това
възнаграждение, размерът на годишния процент на разходите по процесния
кредит ще възлиза на 85,64 %.
При това положение следва да се приеме, че процесният договор е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според същата, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е.
повече от 50 %, а според чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК),
е нищожна. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Следователно предявеният иск е основателен. Затова обжалваното
решение, с което спорната клауза е обявена за нищожна, е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят сторените за
4
производството пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3442/24,10,2022 г., постановено по гр. д.
№ 1028/2022 г. на РС Пловдив, 17 гр. състав.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД – гр. София, ЕИК *********; да
заплати на М. П. Т., ЕГН **********; сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5