Р Е Ш Е
Н И Е
№260040
гр. Несебър, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 386 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца
„Б.С.” ЕООД – в несъстоятелност срещу ответника „А. ..” ЕООД са предявени
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 10 000
лв., представляваща стойността на продадени челен товарач GEHL, модел SL4840SX,
рама AV2322039, двигател 04840L00407401 и двубандажен вибрационен валяк
DYNAPACCC102 с № 60118664, за което е издадена фактура с № ********** от
01.11.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението 28.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
установяване дължимостта на сумата от 5052,53 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 02.11.2014г. – 24.10.2019г. Ищецът сочи, че между страните
възникнало облигационно отношение по продажбата на цитираните челен товарач и
валяк. Навежда, че за сумата от 10 000 лв., която ответникът следвало да
заплати била издадена фактура от 01.11.2014г. Сочи, че посочената сума не била
заплатена. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А. ..” ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че по силата на договор за
покупко-продажба на строителни машини от 30.10.2014г., с нотариална заверка на
подписите, ищецът продал на ответника посочените два броя машини. Навежда се,
че в чл. 1 от договора страните са уговорили продажна цена от 10 000 лв.
(по 5000 лв. за машина), като в чл. 2 от договора продавачът е декларирал, че е
получил цената изцяло. Обръща се внимание, че купувачът в чл. 3 от договора е
заявил, че купува машините при изцяло заплатена цена. Сочи се, че заплащането
на сумата се потвърждава от сметка № ********** от 30.10.2014г. Твърди се, че
плащането е извършено преди нотариалната заверка на подписите – в брой, като
сумата е предадена на представляващия дружеството продавач. Излага се, че сочената
от ищеца фактура е документ единствено за счетоводно отчитане. Развиват се
съображения в насока, че тази фактура е частен документ, който не е подписан от
ответника. Сочи се, че е налице договор, подписан от двете страни, в който е
отбелязано заплащане на сумата. Претенцията са лихва се оспорва и като погасена
по давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД. С тези доводи от съда се иска да
отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл.
79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД:
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника (за продажба на челен товарач GEHL, модел SL4840SX, рама AV2322039,
двигател 04840L00407401 и двубандажен вибрационен валяк DYNAPACCC102 с №
60118664), както и предаването на вещите, описани в процесната фактура, по
която се претендира плащане. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията
си. При доказването на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането.
Ищецът обосновава претенцията си с фактура с №
********** от 01.11.2014г. (на л. 5 от делото) и сметка
„Клиенти” на „Б.С.” ЕООД (на л. 7 от делото). В изрично становище (на л. 33 от
делото) сочи, че това са документите, с които дружеството разполага и не е в
състояние да посочи конкретен договор. От своя страна ответникът не оспорва, че
между страните е възникнало облигационно отношение, като твърди, че същото се
основава на договор за покупко-продажба на строителни машини (на л. 26 от
делото) с извършена на 30.10.2014г. нотариална заверка на подписите с рег. №
1155 на нотариус Дралчева.
Съдът намира, че от страна на ответника е доказано наличието на
облигационно отношение, основаващо се на цитирания договор. Самият ищец твърди,
че предмет на продажба между двете дружества са челен товарач GEHL,
модел SL4840SX, рама AV2322039, двигател 04840L00407401 и двубандажен вибрационен
валяк DYNAPACCC102 с № 60118664. В представената от ищеца фактура
вещите са описани именно по този начин. Фактурата е издадена на 01.11.2014г. за
сумата от 10 000 лв. – общо за двете машини. В представения от ответника
договор от 30.10.2014г. е видно, че „Б.С.” ЕООД продало за сумата от
10 000 лв. на „А. ..” ЕООД челен товарач и
двубанджен вибрационен валяк, индивидуализирани по същите параметри като тези
във фактурата. Ето защо съдът намира, че посоченият договор удостоверява именно
облигационното отношение, на основа на което ищецът основава претенцията. В
тази връзка следва да се акцентира върху обстоятелството, че фактурата е
единствено счетоводен документ, а не представлява договор между страните.
Двустранно подписана фактура може да е индиция за сключен между страните
договор, но в случая от ответника е предоставен договор, сключен непосредствено
преди издаването на фактурата за движими вещи, индивидуализирани по един и същ
начин в договора и фактурата.
Ето защо съдът приема, че именно представеният от ответника договор е
основанието за продажбата на челен товарач и валяк. Същият е подписан и от
двете страни по правоотношението, чрез управителите на дружествата. Положените
в договора подписи са удостоверени от нотариус с нотариална заверка от
30.10.2014г. и не са оспорени от ответника. Поради тази причина съдът намира,
че изявленията, направени с договора, са се осъществили по посочения в него
начин. В чл. 2 от договора се съдържа декларация от страна на продавача
(управителя на „Б.С.” ЕООД), че цената от 10 000 лв. е получена изцяло от
него. Следователно (с оглед липсата на оспорване на подписите върху този
договор) съдът намира за доказано по делото, че надлежен представител на
дружеството ищец (действащия към 30.10.2014г. управител) е декларирал още към
момента на сключване на договора, че цената от 10 000 лв. му е заплатена
изцяло от ответника. Представените от ищеца фактура и счетоводна сметка са
индиция единствено, че въпросната сума не е осчетоводена. Факт е обаче, че
сумата е получена от управителя на дружеството, който е декларирал, че я
получава от името на дружеството и за продажбата именно на вещите, описани във
фактурата. Към 30.10.2014г. не е имало пречка плащането на сумата от
10 000 лв. да се извърши и в брой (арг. от чл. 3 от Закон
за ограничаване на плащанията в брой в действалата му към тази дата редакция).
С оглед изложеното съдът приема за доказано по
делото, че ответникът е заплатил цената на закупените машини, като сумата е
получена от надлежен представител на ищеца. Следователно предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен на това основание.
По
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника
в забава за посочения в исковата молба период. С оглед изводите
за липсата на главен дълг и заплащане на цената по договора още към
30.10.2014г., то претенцията за лихва за периода 02.11.2014г. – 24.10.2019г.
също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 980 лв. – платено възнаграждение за адвокат (видно от
договор за правна защита и съдействие на л. 28 от делото). Тъй като делото не е
решено в полза на лицето, освободено от държавна такса, същата следва
да остане за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.С.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „А. ..” ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление ***, искове както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 10 000 лв.,
представляваща стойността на продадени челен товарач GEHL,
модел SL4840SX, рама AV2322039, двигател
04840L00407401
и двубандажен вибрационен валяк DYNAPACCC102 с
№ 60118664, за което е издадена фактура с № ********** от 01.11.2014г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
28.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата от 5052,53 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода 02.11.2014г. – 24.10.2019г.
ОСЪЖДА „Б.С.”
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А. ..” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 980 лв., представляваща
направени по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: