Решение по дело №1761/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 327
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330201761
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Пловдив , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Елена И. Ралчева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330201761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4188891, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П. Ф. А. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Сочи, че:
-неправилно е установена фактическата обстановка и неправилно е
приложен законоустановения толеранс;
-неточно е посочено мястото на извършване на деянието;
-в ЕФ не били отразени всички законоустановени реквизити
-в процесния случай не можело да бъде издаден ЕФ, а следвало
отговорността на жалбоподателя да се ангажира с НП.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от
приложената по преписката разписка се установява, че процесния ЕФ е
връчен лично на жалбоподателя на дата 11.02.2021г., жалбата е входирана на
22.02.2021г. поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ПРАВОТО

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.11.2020 г. в 14:55 часа в
гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе-пътен възел "Скобелева майка", северно
платно на надлеза в посока "Запад", при максимална разрешена скорост за
движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 км/час , МПС с рег. № ******** се движело с
установена наказуема скорост 96 км/ч. Собственик на когото е регистриран
автомобилът е П. Ф. А.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
CORDON-M2. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи
с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен
това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и
2
този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС, поради което и при липса на подадена декларация по смисъла на
чл. 189, ал.5 ЗДвП, правилно е ангажирана именно нейната административно
наказателна отговорност.

В тази връзка следва да се посочи, че противно на възраженията в
жалбата правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Удостоверението за одобрен тип допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно
+/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил 99 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
която е наказан дееца с ЕФ-96км/ч.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.
3
-приложена е снимка на техническото средство, от което е видно
временното му разполагане на участък от пътя
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението – 15.11.2020г. след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в
средствата за масова информация.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

1) Неоснователно е възражението на жалбоподателя свързано с
реквизитите на ЕФ.
В този изричен смисъл са и задължителните тълкувания, дадени с ТР
1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП , но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които
в случая са налице.
Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259
от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII
4
състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за
какъвто и да било процесуален пропуск.

2) Относно възражението, свързано с вида на използваното средство на
контрол следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция на параграф
65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два вида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
От приложеното удостоверение за одобрен тип и от Протокол от
проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. е видно, че процесното АТСС е от
последния тип- мобилно, временно разположено на участък от пътя,
наричано още преносимо АТСС или придобило гражданственост като
„триножник“.
В тази връзка следва да се отбележи, че при издаване на ЕФ в
максимална степен е охранено правото на защита на наказаното лице, като в
него изрично е посочен както модела на АТСС, така и номера на конкретно
използваното устройство.
В Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са предвидени специални
изисквания , конкретно за преносимите АТСС /тип триножник/:
-за всяко използване на да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата;
-разположението на АТСС да се документира със снимка.
Видно от събрания по делото доказателствен материал и двете
5
кумулативни изисквания са спазени, като нещо повече в Протокола по чл.
10 изрично е отбелязано изготвянето на дигитална снимка на конкретно
поставеното АТСС.

3) Относно възражението досежно некоректно посочване на мястото на
извършване на нарушението, следва да се отбележи, че то пълно и
изчерпателно е посочено в ЕФ, като включително е надлежно
индивидуализирана и посоката на движение. Абсолютно същото място на
извършване на нарушението, с конкретизиране и на географските
координати на разполагане на техническото средство е посочено и в
приложеното по делото статично изображения и в протокола по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна
практика представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.

4) Относно възражението, че при използване на мобилна камера в
присъствието на контролен орган не можело да се издава ЕФ, следва да се
посочи, че това положение прогласено в ТР 1/2014г. на ВАС вече е
неприложимо, предвид последващите законодателни изменения в чл. 189,
ал.4 ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в която
подробно е регламентиран редът за използване на АТСС.
Така изрично Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 /
2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 445 от
02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на
6
Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, в които изрично е прието, че
изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител, след
предприетите законодателни изменения, се отнася за самото издаване на
ЕФ, а не извършването и установяването на нарушението, които по
дефиниция предполагат наличието и участието на нарушител.
Към момента съгласно изричната разпоредба на чл. 11, ал.2 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. издаването на ЕФ е забранено само в хипотезата
на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение .
От систематичното тълкуване на чл. 11, ал. 2 и 11, ал.3 от Наредбата следва,
че тази хипотеза обхваща случаите, когато мобилното средство за контрол се
намира в патрулен автомобил или мотоциклет, като самите патрулен
автомобил или мотоциклет се намират в движение. Този извод следва от
изискването на чл. 11, ал.3 от Наредбата в този случай върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение да се отразяват и
данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.
От доказателствата по делото се установява, че хипотезата на чл. 11,
ал.2 от Наредбата е изцяло неотносима към конкретния случай. На първо
място в Протокола по чл. 10 от Наредбата за използване на АТСС се
установява, че режима на измерване е бил стационарен, а не в движение
по смисъла на чл. 11, ал.2 от Наредбата. Абсолютно същото е видно и от
приложената снимка на АТСС и протокол за проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г., от които се установява, че то представлява триножник
и е временно разположено на участък от пътя и измерването с него не е
извършено от движещ се служебен автомобил.
Поради което и в случая правилно е издаден ЕФ, който като
законосъобразен следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
7
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4188891, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П. Ф. А. е наложена глоба в размер на 600
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП

ОСЪЖДА П. Ф. А., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8