№ 94
гр. С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова М.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М. Въззивно гражданско
дело № 20252200500103 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №39/16.01.2025г. по гр.д.
№4759/2022г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен,
предявения от Д. М. Д. против С. Д. С. иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на
собственост върху частта от 736кв.м., върху която са изградени сградите на поземлен
имот с идентификатор № 40083.20.123 по кадастралната карта на с. К., общ. С., с адрес
на поземления имот: с. К., местност „Д. **“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3, номер на
предходен план 000123, при съседи: ПИ № 40083.21.122, ПИ № 40083.888.9901, ПИ №
40083.20.122 и ПИ № 40083.20.701 и за предаване на владението върху описаната част
от имот. С решението са присъдени разноски на ответника в размер на 600лв.
Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство
Д. М. Д. чрез пълномощника адв. Г. М. и с нея се атакува посоченото решение изцяло.
Във въззивната си жалба Д. Д. чрез пълномощника адв. М. посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно,
некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Развива подробни
съображения в тази насока. От заключението на в.л. Желев се установявало безспорно,
1
че процесните сгради попадат изцяло в нейния имот 123. Това обстоятелство не
можело да се опровергае със свидетелски показания. Няма доказателства, че сградите
са били собственост на свинекомплекс. Нямало ангажирани доказателства сградата да
е продадена на ответника. Съдът неправилно се позовал на свидетелските показания,
въпреки липсата на писмени такива. Вещото лице Х. изрично посочил, че нямало
данни сградата да е строена от Свинекомплекса и той да е неин собственик.
Въззивницата се позовава на презумпцията на чл.92 от ЗС, която не била оборена.
Счита, че се установило наличието на трите кумулативни предпоставки за уважаване
на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС. С оглед изложеното, въззивницата моли
съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция.
Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство С. Д. С..
Отговорът отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият С. Д. С. чрез пълномощника си
адв. К. оспорва същата като неоснователна. Посочва, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Посочва, че по делото се установило ответника да владее и стопанисва
добросъвестно процесния имот от 27.04.2007г. Ищцата предявила претенции едва 13
години по-късно. До тогава никой не проявявал претенции спрямо имота. Заявява, че
на наследодателя на ищцата е възстановена земеделска земя, част от която ищцата е
получила в резултат от доброволна делба. Процесната сграда не била отразена в
решението на ОСЗГ, както и в кадастралната скица. Счита, че ищцата не притежава
право на собственост върху процесния имот и сгради. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивното производство.
В с.з., въззивницата Д. М. Д., редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие – адв. Г. М., който поддържа подадената
жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
В с.з. въззиваемият С. Д. С., редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. К., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и поддържа подадения отговор. Претендира присъждане на
2
направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната жалба съображения са основателни.
От събраните пред районен съд доказателства (пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания), се установява следното от фактическа страна:
Въз основа Договор за доброволна делба от 31.03.2010г. с нотариална заверка на
подписите на съделителите, рег. № 3107 на нотариус Е.Ш., с рег. № 128 на НК, с район
на действие РС – С., вписан в СлВп – С. под №235, том I, рег. № 1360 от 01.04.2019г., с
който е прекратена съсобствеността между наследниците на М.К.Д., б.ж. на с. К., общ.
С. по отношение на земеделски земи, възстановени с Решение № 580КР от 04.09.2001г.
на ОСЗГ – С., ищцата Д. М. Д. е получила в дял и е станала собственик на следния
имот: пасище, мера с площ 10,532дка, трета категория, находяща се в м.“Д. **“, в
землището на с. К., общ. С., представляващ имот № 000123, образуван от имот №
000071, с граници: №№ 000701, 000049, 000080, 000067, 000127, 000122, 000048.
Този имот се идентифицира по кадастралната карта на с. К., общ. С., както
следва: поземлен имот с идентификатор 40083.20.123, с адрес: с. К., местност „Д. **“,
с площ 10 530 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, Начин на
трайно ползване: пасище, категория на земята - трета, предишен идентификатор: няма,
Номер по предходен план: 000123, при съседи: ПИ № 40083.21.122, № 40083.20.127, №
40083.20.124, № 40083.888.9901, № 40083.20.122, № 40083.20.701, № 40083.21.79.
От заключението на назначената и изслушана по делото от първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Ж.Ж., се установява
следното: Заснетите на място сгради: масивна едноетажна сграда, която е отразил на
комбинираната скица с № 1, с площ от заснемане 131 кв.м.; едноетажна паянтова
сграда – склад, означена с № 2 с площ 6 кв.м. в северната страна на масивната сграда и
сграда, означена с № 3, долепена от западната страна на сграда 1, представляваща
стопанска паянтова сграда, изградена с дървена конструкция, представляваща обор за
животни, с площ от заснемане 89 кв.м., попадат изцяло в имот с идентификатор
3
40083.20.123 по КККР на с. К., общ. С., собственост на ищцата Д. Д.. Площта, върху
която са изградени заснетите сгради, ползвана от ответника е 736 кв.м. От източната
част на сграда 1 е заснета паянтова ограда и леко благоустрояване – бетонна алея
около част от сградата, стълби със стълбищни площадки от север и изток. Вещото
лице е изготвило Комбинирана скица 3, в която е отразена площта на земята и
сградите.
От назначената по делото съдебно-техническа оценителна експертиза с в.л. И.
Х. И.ов, се установява, че пазарната стойност на процесната част от 736 кв.м. от ПИ с
идентификатор №40083.20.123 и сградите върху нея, възлиза на общата сума от
27876лв.
С допълнителна СТЕ, в.л. И. Х. посочва, че нито в Свинекомплекса, собственост
на фирма „Свиком“ ЕООД С., нито в Държавен архив – С., нито в Община С. е открил
документи за сгради, собственост на „Предприятие по свиневъдство – С.“,
разположени в с. К., общ. С.. Не открил издавани разрешения за строеж на сгради –
Свинеферма с. К.. В с.з. вещото лице категорично заявил, че тези сгради не са строени
и не са били собственост на свинекомплекса и правоприемника му.
На въпроси, поставени по реда чл. 176 от ГПК, ответникът С. Д. С. е отговорил,
че сградата била административна на свинекомплекса. Той влязъл в свинекомплекса и
в тази сграда през 2006 г., като заплащал наем за сградата от 300 лв. на собствениците
на свинекомплекса – Чалъкови. Започнал да гледа крави и се установил да живее в
сграда, като я устроил за живеене. Посочва, че сключил споразумение със
собствениците на свинекомплекса да го ползва под наем, направено било описание на
свинекомплекса, в което била включена и тази сграда. През 2012 г. бил направен
фотоволтаичен парк от полска фирма в съседния имот, в който той работи, а живее в
същата сграда. Претенции за сградата никой не е изразявал до 2019 г., когато получил
уведомление от ищцата.
От показанията на свид. Димо Станков – кмет на селото, се установява, че
сградата, предмет на делото, била строена през 70-те години на миналия век.
Първоначално обекта бил пилчарник, а малката сграда е била за обслужващия
персонал. След това този комплекс се оформил като свинекомплекс, в който се
намирала тази сграда със съответно по-малката сграда. Преди да се разпродаде
свинекомплекса, сградите се ползвали от други хора. На мястото на свинекомплекса
впоследствие бил изграден фотоволтаичен парк. Според свидетеля, собствениците на
свинекомплекса предоставили сградата на ответника С. С., не знае по какъв начин и с
какъв документ. Посочва, че няколко години след 1999г. С. е започнал да ползва
сградата, не посочва точна година.
Свид. Илия Илиев посочва, че ответникът живее в имота от 2006 г. Сега нямало
вече свинарници. Имало само една сграда, в която С. живеел. С. обслужвал
4
фотоволтаичния парк – косял тревата.
Съдът не кредитира показанията на свид. Станков, в частта, в която посочва, че
собствениците на свинекомплекса продали сградата на С. С., тъй като това са само
негови предположения, документи за такава сделка не е виждал и не е присъствал на
уговорките между страните.
Съдът кредитира заключенията по двете съдебно-технически експертизи, като
безпротиворечиви и обосновани, неоспорени от страните и изготвени от вещи лица, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С.ски районен съд е сезиран с предявени при условията на субективно пасивно
и обективно кумулативно съединяване на искове за ревандикация на реална част
недвижим имот – 736 кв.м. от ПИ с идентификатор № 40083.20.123 в с. К., общ. С.,
ведно с построените в тази част сгради: масивна жилищна сграда с площ от 131кв.м.,
стопанска паянтова сграда с площ от 89 кв.м. и едноетажна паянтова сграда – склад с
площ от 6 кв.м. (съгласно изменение на иска, допуснато с протоколно определение от
21.11.2023г.), с правно основание чл.108 от ЗС.
За да бъде основателен, искът за предаване владението на един недвижим имот
с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат налице посочените в
цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на
процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и
последният да няма основание за това. Тези три кумулативни предпоставки следва да
са изпълнени едновременно.
От събраните по делото пред районния съд писмени доказателства и
заключенията на съдбно-техническите експертизи, според въззивният състав се
установява по безспорен начин правото на собственост на ищцата в
първоинстанционното производство Д. Д. по отношение на процесната част от
недвижим имот с идентификатор № 40083.20.123 по КК на с. К., общ. С., с площ от
736 кв.м., заемаща североизточната част от имота, индивидуализирана, съгласно
Комбинирана скица 3 от СТЕ на в.л. инж. Желев, ведно с находящите се в този част от
имота сгради.
Безспорно, ПИ с идентификатор № 40083.20.123 по КК на с. К. е част от
земеделските земи, възстановени с решение на ОСЗГ – С. на наследниците на М.К.Д.,
които с договор за доброволна делба от 31.03.2010г., сключен в законоустановената
форма (писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите, вписан в СлВП –
С.) са си поделили придобитите по наследство земеделски земи, сред които и
процесния имот. Безспорно, по силата на договора за доброволна делба, който е
деривативен способ за придобИ.е право на собственост, ищцата е получила в дял и е
5
станала едноличен собственик на процесния ПИ с идентификатор № 40083.20.123 с
площ от 10 530 кв.м.
От заключението на СТЕ, изготвено от инж. Желев, кредитирано от настоящата
инстанция, се установява по безспорен начин факта, че процесната част от
недвижимия имот с площ от 736 кв.м. е безспорно част от ПИ с идентификатор №
40083.20.123, собственост на ищцата.
Следователно, спорната част от имота категорично е собственост на ищцата Д.
(част от имот, нейна изключителна собственост).
По отношение на сградите, които са построени в процесната част от имота,
следва да се отбележи, че по делото не са събрани надлежни доказателства, от които
да се установи те да са собственост на трето лице. Видно от заключението на СТЕ,
изготвено от в.л. И. Х., за техния строеж няма абсолютно никакви документи, нито
при собственика на Свинекомплекс С. (“Свиком“ ЕООД, гр. С.), нито в Държавния
архив относно евентуалното им строителство и собственост от „Предприятие по
свиневъдство – С.“, нито в Община С. относно наличие на издадено разрешение за
строежа на такива в Свинеферма с.К.. По този начин, съдът намира за изцяло
неоснователно твърдението на ответника, че тези сгради били собственост на
свинекомплекса, който функционирал в края на миналия век в рамките на процесния и
съседния му имот. По делото не се установи кой е построил и въз основа на какви
документи въпросните сгради. При това положение се прилага презумпцията на чл.92
от ЗС, според която собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Поради липса именно на
установен друг собственик, то настоящата инстанция приема, че процесните сгради с
собственост на ищцата Д., тъй като безспорно те са построени върху земя, която е
категорично нейна собственост –ПИ с идентификатор № 40083.20.123 по КК на с. К.,
общ. С..
От събраните по делото гласни доказателства, а и от самото процесуално
поведение на ответника, в т.ч. отговора на исковата молба и изложените в него
обстоятелства и оспорвания и отговора на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, се
установява и следващата предпоставка – владение на процесната част от недвижимия
имот с площ от 736 кв.м., ведно с построените в тази част сгради от ответника.
Налице е и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск –
владението на ответника спрямо процесната част от недвижим имот и сградите върху
нея е без правно основание.
Тежестта на доказване по отношение на правно основание за владение на имота
се носи от ответника, който в хода на производството той не успя да установи такова.
Следва да се отбележи, че ответникът не е навел възражение за придобИ.е
6
правото на собственост върху процесната част от имот и сгради върху нея по давност.
Твърдението му, направено с отговора на исковата молба е за ползване и обитаване на
сградата /той визира само една сграда/, предоставена му за това от собствениците на
свинекомплекса. Възражения и твърдения относно земята, върху която са изградени
сградите няма заявени. Напротив, с отговора на исковата молба ответникът посочва, че
е предлагал на ищцата да закупи земята, върху която е сградата. Възраженията, които е
навеждал в хода на производството са само относно сградата и то абсолютно неясно и
противоречиво. В това производство обаче, именно ответника по пътя на пълното,
пряко и главно доказване следва да установи правното основание, на което владее
процесната част от недвижимия имот, собственост на ищцата. Такова доказване не е
проведено.
От отговора на въпроси по чл.176 от ГПК, съпоставяйки ги със свидетелските
показания може да се направи извод, че ответникът е бил допуснат да живее в
процесната сграда от трети лица – собственици на свинекомплекса, който в края на
миналия век, началото на настоящия, е функционирал в процесния и съседния му
имот. На какво правно основание обаче това е станало не е установено по делото.
Твърденето на ответника е за отдаване под наем, което обаче е недоказано.
Предположението на свид. Станков е за продажба на сградите от собственика на
свинекомплекса на ответника, което обаче съдът не кредитира /по-горе изложени
съображения/. Свид. Илиев не сочи по какъв начин и допуснат от кого ответникът е
заживял в сградата. От събраните доказателства може да се направи само извод, че
ответникът С. е заживял в процесната сграда, като е държател на същата,
неприложима е презумпцията на чл.69 от ЗС, тъй като е допуснат от собствениците на
свинекомплекса да живее в тези сгради. Не е установено изначално завладяване на
сградите от ответника, а и твърдения от негова страна няма в тази насока. Не е
установено и облигационно основание, което да е налице и към настоящия момент.
Поради това, съдът намира, че ответникът не установи правно основание да владее
процесната част от имота и сградите върху нея.
С оглед изложеното, настоящия състав приема, че предявения ревандикационен
иск относно процесната част от 736 кв.м. от ПИ с идентификатор № 40083.20.123 по
КК на с. К., ведно с построените в тази част три сгради е основателен и доказан и
следва да се уважи.
Като го е отхвърлил, районният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени изцяло и да се постанови ново,
с което исковата претенция се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се
присъдят направените пред първата инстанция разноски в размер от 1518,76 лв.
7
(278,76лв. платена държавна такса, 10 лв. такса вписване, 630 лв. депозит в.л., 600 лв.
адвокатски хонорар). В тази връзка следва да се посочи, че дължимата за
първоинстанционното производство държавна такса е в размер на 278,76лв. /4% върху
¼ от 27876лв./. Разликата между внесената от адв. М. и реално дължимата държавна
такса е недължимо платена и може да бъде върната от СлРС въз основа на молба от
страната. Съдът следва да признае за разноски са дължимия размер на държавната
такса, но не и недължимо платената такава.
На ответника в първоинстанционното производство, не се дължат разноски, с
оглед изхода на спора.
По отношение на разноските, направени от страните пред въззивната инстанция,
с оглед основателността на въззивната жалба, на въззивницата следва да се присъдят
сторените разноски в пълния доказан размер от 1639,38 лв.
На въззиваемия не се дължат разноски, с оглед изхода на спора във въззивната
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение № 39/16.01.2025г., постановено
по гр.д. № 4759/2022г. по описа на С.ски районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на
С. Д. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Добри Чинтулов“ №10, че Д. М. Д. с
ЕГН ********** от с. К., общ.С., ул. „Г. ** е собственик на частта от 736 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № 40083.20.123 по КК на с. К., общ. С., с адрес на
поземления имот: с. К., местност „Д. **“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3, номер на
предходен план 000123, при съседи: ПИ №40083.21.122, ПИ № 40083.888.9901, ПИ
№40083.20.122 и ПИ № 40083.20.701, индивидуализирана по следния начин: частта,
означена в зелен цвят на Комбинирана скица №3 към заключението на СТЕ на в.л.
инж. Желев и построените върху тази част сгради: едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 131 кв.м. (означена под №1 в Комбинирана скица 3),
едноетажна паянтова сграда – склад с площ от 6 кв.м. (означена под №2 в
Комбинирана скица 3) и едноетажна стопанска паянтова сграда с площ от 89 кв.м.
8
(означена под №3 в Комбинирана скица 3) и ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН ********** да
предаде на Д. М. Д. с ЕГН ********** владението върху посочената част от имота,
ведно с изградените върху нея сгради.
ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Добри Чинтулов“
№10 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д. с ЕГН ********** от с. К., общ.С., ул. „Г. ** сумата
от 1518,76лв., представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски
и сумата от 1639,38 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
Неразделна част от настоящото решение е Комбинирана скица №3 от
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж.
Ж.Ж. /л. 66 от гр.д. №4759/2022г. на СлРС/.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9