М О Т И В И
към присъда № 226 от 11.12.2015 година
по н.о.х.дело № 2960 на Старозагорския районен съд
по описа за 2015 година
Обвинението
против подсъдимия С.Б.Б., ЕГН **********, е в това, че на 25.11.2015 год. по
път 6602 на километър 7+000, община Стара Загора, управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил „Фолксваген Поло”, рег.№ ...., с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в частност 1,73 на хиляда, установено по
надлежния ред с
протокол за химическа експертиза № 641 от 26.11.2015 год. на специализирана
химическа лаборатория при ОД на МВР гр.Стара Загор – престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен, като му бъдат наложено наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, без
да му се налага кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”, както и да
бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца, като се приспадне времето, през което е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право.
Подсъдимият С.Б.Б. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и
моли за минимални наказания.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.Б.Б. не е осъждан и е правоспособен
водач на МПС (моторно превозно средство), категории В, ДЕ, С, СЕ, Д, АМ и ТКТ.
На 25.11.2015 год. вечерта подсъдимият се
прибирал от с.Борилово, община Стара Загора, към гр.Стара Загора, като управлявал
лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег.№ ...., макар че бил употребил алкохол. Въз
основа на подаден за това сигнал свидетелите Г.Д.Г. и П.А.Н. - старши полицаи във
Второ РУ на МВР гр.Ст.Загора, били изпратени да издирят и спрат управлявания от
подсъдимия автомобил. Същите го чакали първоначално до ресторант „Омега” в кв.„Железник”, след което тръгнали
към фирма „Дерони”. След местността „7-ми километър”,
движейки се в посока север със служебния автомобил, свидетелите Г. и Н.
забелязали търсения автомобил, който се движил в посока юг – към гр.Стара
Загора. Те обърнали посоката си на движение, след което карали след подсъдимия,
подавайки му светлинен сигнал да спре. Подсъдимият забелязал подадения му
сигнал и отбил вдясно в черен път 6602 - на км.7+0000, община Стара Загора. Свидетелите
Г. и Н. се приближили към него, при което видели, че той се бил преместил на
предната дясна седалка. Представили му се, след което му поискали документите
за проверка. От тях установили самоличността му. Служителите на реда усетили
мирис на алкохол, поради което те потърсили съдействие от служители на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора. На
място пристигнал екип, в състава на който бил св.Г.П.П. - мл. автоконтрольор. Св.П. тествал подсъдимия за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410”
с фабр.№ 0042, който отчел концентрация на алкохол в
издишания от него въздух 1,7 промила. За констатираното нарушение св.П.
съставил акт за установяване на административно нарушение, серия Г, бланков №
218770, но подсъдимият отказал да го подпише. На подсъдимия бил издаден талон
за медицинско изследване с бланков № 0434298, след което същият бил освободен.
В определеното време подсъдимият се явил в ЦСМП-Стара Загора, където му била
взета кръв за изследване, при химическия анализ на която с протокол за
химическа експертиза № 641 от 26.11.2015 год. била установена концентрация на
алкохол 1,73 на хиляда.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия С.Б.Б. и
показанията на свидетелите Г.П.П., Г.Д.Г.
и П.А.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие, от приетата като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия от протоколите и другите документи от значение
за изясняване на обстоятелствата по делото, приложени към досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК (справка за нарушител/водач от 26.11.2015 год., акт
за установяване на административно нарушение серия Г с бланков № 218770,
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 15-1228-000830 от
25.11.2015 год., талон за медицинско изследване № 0434298, протокол рег.№
3286р-12877 от 17.09.2015 год. за СИ преминали ПП в мястото на постоянно
обзавеждане – анализатори на алкохол, разпечатка от техническо средство Алкотест „Дрегер 7510” с фабр.№
0042 и проба № 359 от 25.11.2015 год., протокол от 25.11.2015 год. за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество,
протокол за химическа експертиза № 641 от 26.11.2015 год., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 01.12.2015
год., справка за съдимост рег.№ 4171 от 27.11.2015 год., протокол от 25.11.2014
год. за доброволно предаване, копие от лична амбулаторна карта, 7 листа
медицинска документация, амбулаторен лист № 000630 от 28.09.2015 год.,
амбулаторен лист № 000710 от 13.10.2014 год., амбулаторен лист № 000655 от
15.09.2014 год., амбулаторен лист № 000628 от 08.09.2014 год.).
В
случая следва изрично да се отбележи, че всички събрани по делото доказателства
си кореспондират и взаимно се допълват, без да са налице съществени
противоречия между тях - касаещи факти и обстоятелства от съставомерен
характер, поради което и не се налага поотделното им
обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 25.11.2015 год. по път 6602 на километър 7+000, община
Стара Загора, подсъдимият С.Б.Б. е управлявал моторно превозно средство –
товарен автомобил „Фолксваген Поло”, рег.№ ...., с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, в частност 1,73 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа
експертиза № 641 от 26.11.2015 год. на специализирана химическа лаборатория при
ОД на МВР гр.Стара Загор, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците от престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършване на
престъплението и обстоятелствата, при което то е било извършено, както и фактът,
че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство и като такъв
познава правилата за движение, включително и забраната да не управлява след
употреба на алкохол, но въпреки това, след като е консумирал алкохол, се е
качил в процесния автомобил и го е управлявал.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от една страна от предвидените в закона
наказания за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до три години
и глоба от двеста до хиляда лева, включително и предвиденото в чл.343г от НК
наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а от друга страна – от конкретните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
същевременно се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В
случая съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото
му съдебно минало, направените самопризнания и изразеното критично отношение
към извършеното (видно от изложеното, същите не са нито многобройни, нито някое
от тях е изключително по характер, за да се приложи чл.55 от НК), както и
липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които да не са елемент от
състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като
такива.
При
тези данни съдът определи и наложи на подсъдимия С.Б.Б. наказания при наличието единствено и
само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, т.е. в минималните им
предвидени в закона размери, а именно „лишаване от свобода” за срок една година
и глоба в размер на 200 лева.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи наложеното му наказание
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на влизане
в сила на присъдата.
На
основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, имайки предвид от една
страна изложеното по-горе относно наличието на единствено и само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а от друга страна – константната съдебна практика
на ВКС, че срокът на лишаването от право на управление на МПС не може да бъде
по-малък от срока на лишаването от свобода, когато тези наказания се налагат
едновременно, съдът лиши подсъдимия С.Б.Б. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 25.11.2015 год.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 34,35 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: