Решение по дело №6392/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2085
Дата: 14 май 2018 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20173110106392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2085/14.5.2018г.

 

гр.Варна 14.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№6392/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищцата М.А. твърди, че в качеството си на наемател, ползва жилище находящо се в гр.В****, представляващо апартамент №**** със застроена площ 46,95кв.м., състоящо се от кухня, килер, баня –тоалетна, коридор и балкон, като жилището е  собственост на втория ответник по делото „Г****. Ищцата сочи, че през 2011-2012г. е извършила основен ремонт на банята, част от кухнята и терасата на апартамента, изразяващо се в подновени изцяло В и К и ел.инсталации на банята, нов фаянс и теракот, окачен таван, подменен сифон, душ батерия, смесителна батерия и моноблок, а в кухнята, която граничи с банята е бил положен гипсокартон. Ищцата твърди, че на 06.11.2015г. жилището и е било наводнено, като от тавана в кухнята е започнало да капе и че цялата стена между банята и стаята е била мокра. Твърди, че наводнението е от намиращия се над нейното жилище, апартамент № **** в който живее първият ответник по делото И.М.. Твърди, че първия ответник по делото е положил нов силикон на подовата настилка в банята си, като омокрянето временно е било спряло. Ищцата твърди, че след отстраняване на настъпилите в жилището и щети вследствие наводнението и сключена спогодба във връзка с заплащане на направените за това разходи с първия ответник по делото, на 08.-09.11.2016г., на 15.12.2016г. и на 04.05.2017г. жилището и е било отново наводнено, като в обитаваното от нея жилище са били нанесени вреди изразяващи се в увредена стена и таван в банята и таван в коридора. Ищцата твърди, че вторият ответник по делото не упражнява правата си на собственик, като с бездействието си заплашва удовлетворяване на вземането на ищцата. Предявява осъдителни искове срещу първият и вторият ответник по делото за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за причинени на ищцата  имуществени вреди в общ размер на 300 лева, изразяващи се в изтъргване на подпухнала шпакловка на таван 16.10кв.м. на стойност 24,47лв., гипсова шпакловка на таван 16.10кв.м. на стойност 84,85лв, боядисване с латекс на таван 16.10кв.м. на стойност 123,65лв. и шпакловка стени 20.07кв.м. на стойност 67,03лв., заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Моли да се осъди първия ответник по делото И.М. да преустанови нанасянето на вреди върху част от жилището и, изразяващи се в увредена стена и таван в банята и част от таван в стаята, граничеща с банята, като ответника направи за своя сметка ремонт в банята на апартамент №86 и претендира разноски. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.М. е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва допустимоста на предявените искови претенции поради липса на правен интерес за ищцата, тъй както същата няма надлежно сключен договор за наем с втория ответник по делото. Оспорва основателността на предявените искове, като оспорва че на посочените от ищцата дати 08.11.2016г., 09.11.2016г. и на 15.12.2016г. няма наводнения на апартамента на ищцата, както и че твърдяното от ищцата наводнения в обитаваното от нея жилище е причинено от него. Твърди, че ищцата не е търсила контакт с него или членове на неговото семейство по повод твърдените от нея наводнения на жилището и. Оспорва размера на претендираните от ищцата вреди и претендира разноски.

Ответникът „ГУСВ“ ЕАД не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.134 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

Съдът, след като се запозна с изложеното от ищцовата страна в исковата молба, вземайки предвид възраженията на ответниците и ценейки при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Ищцата е представила копие от договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 3.10.1979г. в който е обективиран договор между „Ж**** по силата на който на последния е отдаден под наем стая от ап.****, като съгласно представения списък на имоти частна държавна собственост имота е включен в капитала на ответника „Г**** ЕАД след като по силата на Заповед №**** на О**** на Обл**** е бил отписан от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост.

По отношение на ответното физическо лице е представено саморъчно завещание с което в негова полза е завещан имот находящ се в гр.В****

По спорния въпрос ищцата има ли качеството на наемател на ответното дружество съдът намира, че това твърдение на ищцата е останало недоказано. По делото липсват доказателства М.А. да е встъпвала в договорно отношение с „Г****. От представения договор за наем посочен по-горе се установява, че страна по него е Р****, като по делото липсват доказателства от които да се установява, че ищцата е встъпила в неговото правоотношение или сама е установила идентично. Що се отнася до представените от ищцата копия от съдебни решения по гр.д.№**** на ВРС и в.гр.д.№**** на ВОС съдът констатира, че действително в мотивационните им части е прието, че М.А. е в договорно наемно отношение с „Г**** но тези изводи на съдилищата до колкото не са закрепени в диспозитивите на решенията нямат обвързаваща сила за настоящия състав. Освен това следва да се има предвид, че спора разгледан в посочените решения е по реда на чл.61 от ЗЗД и не съдържа обвързване с наемен договор още повече, че хипотезата на чл.61 от ЗЗД е предвидена за случаи когато една вещ следва да бъде обгрижена за да се предпази от погиване, но заинтересованото от това лице е възпрепятствано да положи необходимата грижа и поради това тя е била осъществена от трето лице.

По иска по чл.134, ал.1 от ЗЗД решаващия състав приема следното:

На първо място ищцата сочи, че извлича качеството си на кредитор спрямо ответника „Г*** от твърдяно от нея наемно договорно отношение с него, но такова съдът вече посочи, че не се установява. Следва да се има предвид обаче и друго обстоятелство, а именно че М.А. е посочила, само че търговското дружество се е дезинтересирало от имота си, но това не застрашава недоказаното й право на кредитор. Това е така защото по дори и да се бе доказало наличието на наемно договорно отношение между ищцата и „Г****, то задължението на дружеството по него би било само за предаване на наетата вещ, като последващите събития са уредени от чл.231, ал.3 от ЗЗД вр. чл.89 от ЗЗД, а именно разваляне на договорното отношение. Иначе казано един евентуален наемател на имот няма законово основание да налага на наемодателя волята си в какво състояние да поддържа отдадения имот и това е така защото наемното отношение е доброволно.

По изложените причини предявения иск по чл.134 от ЗЗД за задължаване на ответника И.М. да преустанови нанасянето на вреди върху имот собственост на ответника „Г**** се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен дори и без да се обсъждат другите елементи относими към спора, а именно има ли действително действия на ответното физическо лице представляващи нанасяне на вреди.

По иска по чл.45 от ЗЗД за солидарно присъждане на сумата от 300лв. имуществени вреди от течове от страна на имота на Ив.М. и изразяващи се в изразяващи се изтъргване на подпухнала шпакловка на таван 16.10кв.м. на стойност 24,47лв., гипсова шпакловка на таван 16.10кв.м. на стойност 84,85лв, боядисване с латекс на таван 16.10кв.м. на стойност 123,65лв. и шпакловка стени 20.07кв.м. на стойност 67,03лв. съдът намира следното:

На първо място предвид възприетото становище за неоснователност на иска по чл.134 от ЗЗД и липсата на други твърдения следва да се приеме, че липсват предпоставки за възникване на солидарност в която и да е от двете и форми – пасивна договорна и пасивна законова.

Ищцата за доказване на твърденията си за течове от страна на жилището на отв.Ив.М. находящо се непосредствено над нейното е ангажирала СТЕ, като заключението на първоначалната единична е било оспорено от нея и поради това е назначена тройна СТЕ. По двете експертизи са дадени заключения които се различават значително по следния начин:

Вещото лице по единичната СТЕ е посочило, че при посещението си в имота на ищцата е констатирало следи от теч по тавана на банята на ищцата има мокро петно и други петна останали от изсъхнали вече намокряния. Вещото лице обаче е посочило изрично, че е констатирало мокри петна на същото място и в апартаментите на ответника намиращ се над ищцата и апартамента намиращ се под този на ищцата, като това е станало причина, то да стигне до извода за общ за сградата проблем с водопроводната инсталация или поне общ за трите намиращи се едно над друго жилища или проблем с покривната изолация.

Вещите лица по приетата тройна СТЕ са посочили в заключението си, че също констатират мокри участъци в трите изследвани жилища намиращи се едно над друго, а именно ап.86 на ответника, ап.83 на ищцата и намиращото се под нея жилище и са установили че мокрите участъци са на едно и също място, като в заключението си вещите лица са посочили, че не може да се установи от какво са течовете, а в участъка на премахнатия в жилището на ищцата комин са констатирали също петна от влага за които изрично са посочили, че не са от попаднала там вода, а категорично са заявили, че са резултата на атмосферна влага като съдът приема, че такава са и дъждовете. Вещите лице по тройната СТЕ също в заключението си са посочили изрично, че не са в състояние да посочат какъв е конкретния източник на влагата. Съдът съобразявайки изложеното в тази експертиза приема, че в нея вещите лица не са посочили конкретен източник на влага, а изводите им се основават само на предположения, като са пренебрегнали установения и от тях факт, че се констатират еднакви мокри петна и в трите обследвани жилища което води на извода, че източника на проблема е извън тях, най-вероятно в подменената обща канализационна тръба.

Воден от горните констатации съдът приема, че предявеният иск за заплащане на имуществени вреди в размер на общо 300лв. солидарно от двамата ответници следва да бъде отхвърлен изцяло.

Ето защо, съдът

                    Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.А. ЕГН********** *** срещу „Г**** *** и И.И.М. ЕГН********** *** иск за осъждане на И.И.М. да преустанови нанасянето на вреди върху собствения на „Г**** имот в частта на банята и граничещата с нея стая, на осн. чл.134 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.А. ЕГН********** *** солидарно срещу „Г**** със седалище и адрес на управление *** и И.И.М. ЕГН********** *** иск за заплащане на сумите за изтъргване на подпухнала шпакловка на таван 16.10кв.м. на стойност 24,47лв., гипсова шпакловка на таван 16.10кв.м. на стойност 84,85лв, боядисване с латекс на таван 16.10кв.м. на стойност 123,65лв. и шпакловка стени 20.07кв.м. на стойност 67,03лв. в банята на жилището ползвано от ищцата, на осн. чл.45 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: