Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2389
гр. Пловдив, 15.12.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, I състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2445 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.46 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във връзка
с чл.144 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на А.Б., ЕГН **********, гражданин на Албания, срещу Заповед № УРИ
5386з-511/23.08.2022 г. на ВПД началник сектор „Миграция” при ОД на МВР - Пловдив,
с която на основание чл.44 ал.1 и чл.40 ал.1 т.6 от ЗЧРБ е отнето правото на
постоянно пребиваване в Република България на Б..
В
жалбата са наведени подробни съображения относно нейната незаконосъобразност,
издаването й в нарушение на административните правила и при нарушение на
материалния закон. Твърди, че издадената заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ не му е връчена по надлежния ред в присъствието на
преводач, с което са нарушени правата на жалбоподателя, както и, че немотивирана,
за което представя копие на международен паспорт. Твърди се, че наложената ПАМ
е и в противоречие с разпоредбата на чл.9 §1 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета
и отсъствието на жалбоподателя следва да се преценява въз основа на предвидения
в тази норма срок. Моли процесната заповед да бъде отменена, тъй като е
издадена при липсата на мотиви, в нарушение на чл.54 от ППЗЧРБ /отм./ и в
противоречие с приложимия материален закон – основания по чл.146 т.2, т.3 и т.4
от АПК.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата, като моли същата да бъде уважена, тъй като от справката
се установява, че не е цитирана територията на РБ, а според директива
2003/109/ЕО на Съвета, се сочи територията на ЕС. Отделно от това се твърди, че
заповедта уе издадена в нарушение на чл.24 ал.11 т.1, т.2 и т.4 от ЗЧРБ
Ответникът
- началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния
представител, с което се представя преписката и се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената
форма и е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Заповедта
е издадена от компетентен по смисъла на чл.44 ал.1 от ЗЧРБ орган и съдържа
предвидените в чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите основания
за издаването й. Валиден акт е, годен за съдебна проверка. В подкрепа на горния
извод е приложената по делото Заповед № 317з-2406/24.03.2022 г. на директора на
ОД на МВР – Пловдив.
Със
Заповед № УРИ 5386з-511/23.08.2022 г. на ВПД началник сектор „Миграция” при ОД
на МВР – Пловдив, на Б.А., дата на раждане *** г, гражданин на Албания, ЛНЧ *********,
ЕГН **********, със статут на постоянно пребиваващ в Република България
чужденец, е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на
постоянно пребиваване в Република България на чужденец” на основание чл.40 ал.1
т.6 от Закона за чужденците в Република България. За да издаде административния
акт ВПД началник сектор „Миграция” при ОД на МВР - Пловдив е констатирал
следното:
Б.А.
е подал заявление рег. № 190/25.01.2013 г. за предоставяне право на постоянно
пребиваване на чужденец в Р България, на основание чл.25 ал.1 т.3 от ЗЧРБ. На
чужденеца е предоставено право на постоянно пребиваване в Република България.
След справка за пътуванията на лицето, съдържаща данни за влизанията и
излизанията през граничните контролно-пропусквателни пунктове на Република
България, гражданинът на Албания напуска страната на 23.07.2018 г. и влиза на 06.05.2022
г., което е основание за отнемане на правото на постоянно пребиваване по чл.40
ал.1 т.6 от ЗЧРБ.
Обжалваната
заповед е получена на 05.09.2022г. от адв. Д., като на 20.09.2022 г. е
депозирана жалбата пред настоящата инстанция.
От
данните по делото се установява, че на 16.05.2022 г. Б.А. депозира заявление с
рег. № 1600 за преиздаване на разрешение за постоянно пребиваване. Към
заявлението са приложени: - обяснения от 13.05.2022 г. и от 16..05.2022 г. за
причините, поради които не е подменил личната си карта и поради които се е
наложило да замине за Германия; справка за пътуване на лице – чужд гражданин. При
извършена справка за задгранични пътувания на лицето е установено, че то е
отсъствало от територията на страната повече от 12 последователни месеца.
Въпреки това, становището на сектор „Миграция до дирекция „Миграция“ – МВР е,
на чужденеца да бъде преиздаден български личен документ – разрешение за пребиваване.
Този
извод е формиран въз основа на факта, че Б.А. се е явил в сектора и е обяснил
отсъствието си от страната за този дълъг период от четири години с
обстоятелството, че е работил и живял в Германия, за да подпомага децата и дома
си, въпреки че е разведен със съпругата си от 2019 г.
Дирекция
„Миграция“ – МВР връща преписката с писмо рег. № 5364р-12105/13.06.2022 г. с указание да се изискат от лицето
доказателства, касаещи отсъствието му от страната за този дълъг период от
време, т. е., да бъдат изпълнени разпоредбите на чл.59 от ППЗЧРБ –
пребиваването в друга държава-„членка се доказва с официален документ, издаден
от компетентен орган на държава-членка на ЕС – гранични печати за вход и изход,
документи за хотелско настаняване или други документи, които могат да обосноват
пребиваването в тази държава-членка на ЕС. С писмото е указано също и, да се
проведе интервю с бившата съпруга на чужденеца и да се установи дали редовно е
изплащал полагащата се ежемесечна издръжка за техните непълнолетни деца.
В
изпълнение на горните указания, Б.А. се е явил в сектор „Миграция“, но не е
представил исканите документи по престоя
и пребиваването си в Германия. Снети са и обяснения от бившата съпруга – Г.Г.,
в които твърди, че от заминаването си в чужбина до настоящия момент не е
получавала месечна издръжка, която е определена от съда за двете им деца.
С
оглед установените факти и обстоятелства, дирекция „Миграция“ дава изрични
указания на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив, за започване на
процедура по налагане на административна принудителна мярка „Отнемане правото
на постоянно пребиваване в РБ на чужденец“, вследствие на което е издадена
оспорената в настоящото съдебно производство заповед.
За
издаване на заповедта на лицето е съобщено с
уведомление от 25.08.2022 г., получено от чуждия гражданин на 01.09.2022
г. с обратна разписка, а на 05.09.2022 г. в сектор „Миграция“ при ОД на МВР –
Пловдив се явил упълномощеният адв. Д., на когото е връчена заповедта за
наложената принудителна административна мярка.
В
становището, представено от ответната страна относно основателността на
жалбата, се излагат подробно описаните по-горе факти, вкл. и като се посочва,
че заповедта е надлежно връчена, тъй като лицето владее говорим български език,
предвид срещите и интервютата, проведени с него, като в подкрепа на горното са
приложени – трудов договор и длъжностна характеристика, подписани от Б.А. /без
присъствието на преводач/, изготвени изцяло на български език.
Към
административната преписка, освен посочените по-горе документи, са приложени
още: - вносна бележка от 13.05.2022 г.; кореспонденцията, водена между сектор
„Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив и дирекция „Миграция“ при МВР, обяснения от А.Б.
от 16.05.2022 г., обяснения от Г. Г., уведомление, обратна разписка, копие на
паспорт, технологична карта, удостоверение за вписване в регистъра на
населението, удостоверение за постоянен адрес, удостоверение за семейно
положение,удостоверение за раждане, копие на карта за адресна регистрация в Германия,
трудов догвор № 324/06.06.2022 г. и длъжностна характеристика.
Към
делото е приобщено и влязло в сила бракоразводно решение № 2898/2019 г. по гр.
д. № 15075/2018 г.
От
извършената проверка, съгласно разпоредбата на чл.44 ал.2 от ЗЧРБ е констатирано,
че Б.А. е лице, което не попада в категорията „уязвими лица” по смисъла на §1
т.4б от ДР на ЗЧРБ, не са установени производства по Закона за убежището и
чужденците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или
друго разрешение, предоставящо право на пребиваване. Същият е родител на
български граждани – двама синове, за които твърди, че се грижи. Посочено е, че
Б.А. е гражданин на Албания, което удостоверява с национален документ за
задгранично пътуване. Не са представени данни, от които да се направи извод, че
е загубил връзките си с държавата по произход.
Съгласно
разпоредбата на чл.39а ал.1 т.1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки,
които се налагат на чужденците по този закон, са изчерпателно изброени, като
между тях е отнемане на правото на пребиваване в Република България.
Съгласно
чл.40 ал.1 т.6 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в
Република България се налага, когато бъде установено, че чужденецът, получил
разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията
на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни
месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл.25 ал.1 т.6,
7, 8, 13, 16 и чл.25г от с.з., както и по отношение на членове на семейство на
лице по чл.25 ал.1 т.6, 7, 8, 13 и 16 от с.з.
Съгласно
чл.25г от ЗЧРБ член на семейството на български гражданин, на когото е
разрешено продължително пребиваване по реда на чл.24м от с.з., има право на
постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в
Република България заедно с българския гражданин или, ако законно е пребивавал
непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл.24 ал.9, 10
и 11 от с.з.
Аналогично,
с разпоредбата на чл.9 §1 т.в) от Директива 2003/109/ ЕО е регламентирано, че
чужденецът губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ при отсъствието
от територията на общността за период от дванадесет последователни месеци. В
съответствие с предвидената в чл.9 §2 от Директива 2003/109/ ЕО възможност, в
нормата на чл.40 ал.1 т.6 от ЗЧРБ са регламентирани хипотези, при които,
отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или
загуба на статута.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.40 ал.1 т.6 от ЗЧРБ. Съгласно посочената
разпоредба отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България се
налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно
или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите-членки на
Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. Разпоредбата е
императивна за административния орган, като в случая той издава заповедта при
условията на обвързана компетентност, т.е. при наличие на условието - чужденецът
да е отсъствал от територията на държавите-членки на Европейския съюз, за
период от 12 последователни месеца, административният орган е длъжен да издаде
заповед за отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България.
Изключение от това правило е допуснато по силата на същата разпоредба само за
изчерпателно изброени /посочени чрез цитиране на разпоредбите на ЗЧРБ по-горе в
решението/ по реда на препращане към други разпоредби лица, между които
жалбоподателят не е.
Същият
и не твърди, че за него са налице предпоставките изискуеми от разпоредбите на
чл.25г от ЗЧРБ или чл.25 ал.1 т.6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ и не представя
доказателства относно такива факти. Цитираните разпоредби на ЗЧРБ са в
съответствие, с разпоредбата на чл.9 § 1 т.в) и §2 от Директива 2003/109/ ЕО е
регламентирано, че чужденецът губи правото си на статут на дългосрочно
пребиваващ при отсъствието от територията на общността за период от дванадесет
последователни месеци, като са регламентирани хипотези, при които отсъствия над
дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на
статута на постоянно пребиваващ.
В
настоящия случай по делото е безспорно установено, че на Б.А., гражданин на Албания,
е предоставено право на постоянно пребиваване в Република България, както и
факта, че същият е отсъствал от територията на страната ни повече от 12
последователни месеца (а именно от 23.07.2018 г. до 06.05.2022 г.). Не се
твърди и не е установено правото на постоянно пребиваване на чужденеца да е
било разрешено на основание чл.25 ал.1 т.6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ или на някое
от другите основания посочени в чл.40 ал.1 т.6 от ЗЧРБ, за да е налице
отрицателна предпоставка за прилагане на разпоредбата. Административният орган,
към момента на издаване на заповедта е направил преценка за наличието на
обстоятелствата посочени в чл.44 ал.2 от ЗЧРБ.
В
този смисъл неоснователно е възражението, че при издаване на процесната заповед
не е преценен предвиденият в чл.9 §1 от директива 2003/109/ЕО на Съвета срок.
На
следващо място, чужденецът има съпруга с с български произход; от брака между
тях имат две деца – синове, които са на територията на Р България и за които се
грижи майката; няма данни семейните, културни и социални връзки с държавата на
произход да са прекъснати; не попада в категориите уязвими лица, по отношение
на него не са установени производства по Закона за убежището и бежанците.
Безспорно
се установи, че чужденецът не представя изискуемите по чл.59 от ППЗЧРБ
документи. Така според сочения текст, когато са налице основанията за отнемане
правото на пребиваване по чл.40 ал.1 т.6 ЗЧРБ, пребиваването в друга държава
членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държава
– членка на ЕС, гранични печати за вход и изход, документи за хотелско
настаняване или други документи, които могат да обосноват пребиваването в тази
държава – членка на ЕС. Наличието на „официално потвърждение на регистрация“ от
26.02.2019 г. в Берлин без наличие на каквито и да било други документи, от
рода на визираните по-горе, не може да бъде доказателства, че пребиваването на
лицето в чужбина за този дълъг период е обусловено от причини, които са
изключение според цитираните по-горе разпоредби, регулиращи този вид отношения.
Безспорно
се установи също така, както от представеното копие на задграничния паспорт,
така и от справката на гранична полиция, че лицето е напуснало територията на
РБ на 23.072018 г. и е влязло обратно в страната на 06.05.2022 г.
Неоснователни
са изложените доводи, че отсъствието му се е наложило, тъй като жалбоподателя е
трябвало да работи В Германия, за да подпомага децата и дома си. Доказателства
за тези обстоятелства не се представиха по делото и освен това, посочените
обстоятелства са ирелевантни, тъй като законът не е вменил задължения на
административния орган да прави преценка на тези обстоятелства, а проверява
дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната
норма. Целта на дългосрочното пребиваване е трайната интеграция на граждани на
трети страни в държава-членка на ЕС. Отдалечаването им от нейната територия
трябва да е временно, а не постоянно, както е в настоящия случай, при който
чужденецът е отсъствал четири години. Пребиваването на чужденец в страната
трябва да свидетелства за трайното му привързване с тази страна. В настоящия
случай редица твърдения и доказателства водят към извод в обратната посока - чужденецът
работи в Германия, според всички събрани доказателства, от 2018 г., като не се е
прибирал в България.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, заповедта е постановена в съответствие с материалния
закон Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност установен в чл. 6 от АПК. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със
съдържание като това на процесната заповед, прилагането на принципа на
съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава, дали тази цел може да се осъществи единствено
чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да
се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства. Съдът намира, че
с издаването на процесната заповед административният орган не е нарушил този
принцип, тъй като не се засягат несъразмерно правата и законните интереси на
оспорващата.
Не
е налице и твърдяното нарушение на чл.24 ал.11 от ЗЧРБ, съгласно който, член на семейството на български гражданин с
предоставено право по реда на чл.24м запазва правото си на продължително
пребиваване при прекратяване на брака, ако отговаря на условията да е работник
или самостоятелно заето лице в Република България и да притежава здравна
осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по
пребиваването си и на тези на членовете на семейството си, без да са в тежест
на системата за социално подпомагане, и по отношение на него е налице едно от
следните обстоятелства: - 1. бракът е продължил най-малко три години, от които
една година в Република България; 2. упражнява родителските права по силата на
съдебно решение; 3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяването на
брака, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено
трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл
да предвиди или да предотврати; 4. има право на посещаване на ненавършило
пълнолетие дете по силата на съдебно решение, при условие че в съдебното
решение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.
Действително,
формално, по отношение на А.Б. са налице условията на чл.24 ал.11 от ЗЧРБ, но
същият четири години не е плащал издръжка на децата си, четири години не се е
виждал с тях по реда на определения режим на лични отношения, което е индиция,
че лицето излага подобен аргумент само и единствено с оглед отмяна на
наложената принудителна административна мярка.
В
настоящия случай органът е изложил съображения относно решението си да наложи
конкретната мярка на лицето, с която не се нарушава правото на личен живот на
адресата, тъй като приложената ПАМ не препятства възможността за влизане и
престой в страната на чуждия гражданин, нито създава пречки от родствен характер.
Освен това, наред с обясненията на бившата съпруга, следва да се отчетата и
двете обяснения на чужденеца, в които сам сочи, че през последните четири години
е работил в Германия, т. е. не е пребивавал на територията на държава-членка –
Р България – 12 последователни месеца.
В
този смисъл, издадената заповед не лишава жалбоподателя от „правното му
основание“ - възможността да вижда децата си, които са български граждани, по
реда и начина, постановен в решение № 2898/05.07.2019 г., както посочва
последният, тъй като семейството му фактически живее в страната и то е
разделено, не в резултат на издадената заповед, а е с оглед фактическото
състояние, първоначално - на пребиваване на Б.А. в Германия, а в последствие –
на случилия се развод през 2019 г. В този смисъл, не може да се търси нарушение
и по смисъла на чл.24 ал.1 от ЗЧРБ, който също се съблюдава при налагане на
ограничителната мярка, както се посочи по-горе в настоящото изложение.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се
констатира в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от
наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК.
Воден
от горното, Административен съд - Пловдив, I
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.,
ЕГН **********, гражданин на Албания, срещу Заповед № УРИ 5386з-511/23.08.2022
г. на ВПД началник сектор „Миграция” при ОД на МВР - Пловдив, с която на
основание чл.44 ал.1 и чл.40 ал.1 т.6 от ЗЧРБ е отнето правото на постоянно
пребиваване в Република България на Бероти.
ОСЪЖДА А.Б., ЕГН **********,
гражданин на Албания, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 100.00 (сто)
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалвана пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: