Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София,.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 3609 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание с
правно основание чл.517, ал.3 ГПК от А.
АД за прекратяване на ответното търговско дружество Е.– ДМ ЕООД.
Ищецът твърди по силата на сключен
договор за цесия от 15.04.2013 г. и
изпълнителен лист от 27.02.2009 г., издаден въз основа на влязла в сила присъда
по нохд 102/2008 г. на Русенския окръжен съд, да е кредитор на К.Г.А., като въз
основа на договора за цесия е заместил като взискател по изпълнително дело 989/2013 г. на ЧСИ М.М., образувано за
събиране на горното вземане първоначалния взискател и негов цедент Еларг Фонд
за Земеделска земя АДСИЦ. Твърди изпълнението да е било насочено върху
дружествените дялове на длъжника К.А. в Е.ДМ ООД, като след вписване на запора от
съдебния изпълнител и изявление на взискателя за прекратяване на участието на
съдружника А. в ответното дружество не е последвало погасяване на вземането,
нито на взискателя е изплатен припадащия се дял на съдружника в резултат на прекратяване на това участие,
поради което е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване
на ответното дружество. Във връзка с възраженията на ответника за извършено
плащане на ликвидационния дял по сметка на съдебния изпълнител счита, че
платената сума не отговаря на действително дължимата, тъй като в баланса не е
включено вземане на ответното дружество към Еларг Фонд за Земеделска земя
АДСИЦ, което вземане е било предмет на висящ съдебен спор и за което е бил
издаден изпълнителен лист на ответника от 13.01.2014 г. въз основа на невлязло
в сила въззивно съдебно решение по
т.д.2987/2013 г. на САС и което вземане е част от активите на ответното
дружество.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като на първо място оспорва допустимостта на иска с доводи
ищецът да не е насочвал изпълнение върху дружествения дял на К.А., тъй като
запорът върху дружествени дялове е вписан от първоначалния взискател Еларг Фонд
за Земеделска земя АДСИЦ, ответникът не е уведомяван за настъпилото
правоприемство по отношение на вземането, а междувременно в резултат на
прекратяване на участието на съдружника А. е променена правно-организационната
му форма. Оспорва иска по основателност като твърди въз основа на изготвен
междинен баланс към 31.01.2014 г. да е заплатил по изпълнителното дело
ликвидационния дял на съдружника А. в размер на 426,21 лв. на 17.04.2014 г. Не
оспорва съществуването на свое вземане към Еларг Фонд за Земеделска земя АДСИЦ,
за което е бил издаден изпълнителен лист на ответника от 13.01.2014 г. въз
основа на невлязло в сила въззивно съдебно решение по т.д.2987/2013 г. на САС, но счита, че до
влизане в сила на решението това вземане не е част от активите му, тъй като не
съществували първични документи, въз основа на които да бъде включено в баланса.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца
и представените по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца е да докаже, че
има качеството на взискател по образувано и висящо изпълнително дело, по което
изпълнението е насочено срещу дружествените дялове на ограничено отговорен
съдружник в ответното дружество, за което е наложен запор, като на ответното
дружество е връчено изявлението на взискателя за прекратяване на участието в
дружеството на съдружника – длъжник по изпълнението, като след изтичане на тримесечен
срок от дата на връчване ищецът е овластен от съдебния изпълнител да предяви
иска за прекратяване на дружеството.
При установяване на горните
предпоставки ответникът следва да докаже, че вземането на ищеца е погасено или
че е платил на взискателя припадащате се на съдружника – длъжник част от
имуществото, определена по баланс към края на месеца, в който е настъпило
прекратяването.
Не е спорно между страните, а се
установява и от представеното удостоверение
по чл.456 ГПК изх.№ 7667/08.04.2013 г., издадено от ЧСИ М.П.М. по
изпълнително дело 20137860400989, че изпълнителното дело е образувано по молба
на Еларг Фонд за земеделска земя АДСИЦ въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 27.02.2009 г. по нохд №102/2008 г. на Русенски окръжен съд срещу К.Г.А. за
заплащане на сумата от 305 002,25 лв., ведно съд законната лихва считано
от 07.05.2008 г. до окончателното й заплащане. В удостоверението е посочено, че
към 08.04.2013 г. вземанията на взискателя Еларг Фонд за земеделска земя АДСИЦ
са в размер на 305 002,25 лв. – главница, 172217,79 лв. – законна лихва за
периода 07.05.2008 г. – 08.04.2013 г. и 24 лв. – прости такси по ТТРЗЧСИ.
От вписванията по партидата на
ответното търговско дружество в Търговския регистър се установява, че длъжникът
по изпълнителното дело К.Г.А. за периода от 04.08.2009 г. до 03.06.2014 г. е
съдружник в Е.– ДМ ООД, като притежава 50 % от дяловете в капитала му.
Установява се от вписванията на 18.06.2013г . е вписан запор върху
дружествените дялове на К.А. в ответното дружество въз основа на запорно
съобщение по изпълнителното дело
20137860400989 на ЧСИ М., с което изпълнението по същото дело е насочено върху
притежаваните от длъжника дружествени дялове.
С договор от 15.04.2013 г. Еларг
Фонд за Земеделска Земя АДСИЦ е прехвърлило на ищеца по настоящето дело А. АД
вземанията си срещу К.Г.А. по влязлата в сила присъда по нохд №102/2008 г. на
Русенския окръжен съд, за което е образувано и изпълнителното дело №
20137860400989 на ЧСИ М., срещу задължения на А. АД за встъпване в задълженията
на Еларг към негови кредитори. Със сключването на договора А. АД е придобило
чрез частно правоприемство паричното вземане срещу К.А., за чието принудително
събиране е образувано изпълнителното дело 20137860400989 на ЧСИ М..
Цесията е съобщена от първоначалния
кредитор Еларг Фонд за земеделска Земя АДСИЦ на длъжника К.А. на 29.07.2013 г.
с нотариална покана рег.№ 7557, т.2, №199 на нотариус В.Г., връчена й лично
съгласно нотариалното удостоверяване върху представената нотариална покана.
От получаване на нотариалната покана на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД договорът за прехвърляне на вземане е породил действието си и спрямо длъжника К.А., както и по отношение
останалите правни субекти, които не са страни по него, включително по отношение
на ответника и без да е необходимо каквото и да било уведомяване на последния,
тъй като не е длъжник по вземането.
Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД А. АД в
качеството си на цесионер придобива вземането с всички привилегии, обезпечения
и другите му принадлежности, респективно правоприемникът замества първоначалния
кредитор и в правото на принудително изпълнение, респективно в изпълнителния
процес и извършените до момента изпълнителни действия, включително се ползва и
от вече наложения запор върху дружествени дялове за събиране на придобитото
парично вземане, поради което и неоснователни са доводите на ответника, че
ищецът не е носител на потестативното право да поиска прекратяване по чл. 517 ГПК, тъй като запорът върху дяловете не е наложен по негово искане, а по искане
на неговия праводател.
Нещо повече, при насочено изпълнение върху
притежавани от длъжника дружествени дялове по образувано изпълнително
производство и наложен изпълнителен запор върху дяловете, всеки от участващите
в същото изпълнително производство взискатели има право да поиска прекратяване
на участието на длъжника в дружеството, от чиито капитал са притежаваните
дялове, респективно да бъде овластен да поиска прекратяване на дружеството в
случай че вземането му не бъде погасено, тъй като цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворяване на всичките му кредитори, респективно осребрената част
от него подлежи на разпределение в изпълнителното производство между
участващите в него взискатели с парични вземания, като избраният от всеки от
тях изпълнителен способ не създава привилегия при удовлетворението му, поради
което и без правно значение е кой от взискателите е наложил запор.
Ищецът е конституиран като взискател
по изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател с постановление на
съдебния изпълнител по изрична негова молба с вх.№ 19740/04.12.2013 г.
На 20.01.2014 г. на ответното
дружество Е.–ДМ ЕООД, тогава ООД, чрез управителя му К.А. е връчено изявлението
на ищеца А. АД в качеството му на взискател по изпълнителното дело за
прекратяване на участието на съдружника К.А..
С постановление изх.№
7081/09.05.2014 г. на ЧСИ М.М. по изпълнително дело 20137860400989 ищецът е
овластен да предяви иска по чл.517 ГПК за прекратяване на Е.ДМ ООД.
По делото е представено удостоверение
изх.№7127/12.05.2014 г. на ЧСИ М. по изпълнително дело 20137860400989, от което се установява, че
към датата на издаването му по висящото изпълнително дело ищецът има непогасени
парични вземания към К.А. в размер на 62027,25 лв. – остатък от главница след
извършено прихващане, ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2008 г. до
окончателното й изплащане, 41 913,21 лв. – законна лихва за периода
07.05.2008 г. – 12.05.2014 г., 5476,81 лв. – такси по изпълнението и 1081,76
лв. – ДДС върху тях.
Следователно са на лице всички
предпоставки, обуславящи възникване правото на ищеца да поиска по съдебен ред
прекратяване на ответното търговско дружество.
Без правно значение за упражняването
на това право, респективно за основателността на иска са настъпилите в резултат
на изявлението за прекратяване промени в правно-организанционната форма,
респективно по отношение собствеността на капитала промени, а именно поемането
на всички дялове от другия съдружник Р.В.А., респективно преобразуването на
дружеството в еднолично такова. Същите са последица именно от извънсъдебно
настъпилото прекратяване на участието на съдружника К.А. по инициатива на
ищеца, в качеството му на нейн кредитор, респективно не са предвидени от закона
като предпоставки за възникване или упражняване на потестативното право на
ищеца.
Единствените предвидени от закона
основания за отхвърляне на иска при вече възникнало право на взискател да
поиска прекратяване на търговско дружество за задължения на съдружник са
погасяване на вземането му или изплащане от страна на дружеството на припадащия
на вече бившия съдружник ликвидационен дял от имуществото на дружеството.
В случая не се твърди вземането на
ищеца към К.А. да е погасено чрез плащане, принудително му събиране или по друг
способ.
Твърденията на ответника са да е
превел по сметката на съдебния изпълнител по изпълнителното дело припадащия се
дял на бившия съдружник А. в размер на 426,21 лв. на 17.04.2014 г., което
обстоятелство се признава от ищеца и се установява от представените по
делото документи – информация за
счетоводен документ и платежно нареждане.
Спорът между страните е дали
платената сума отговаря на действителната стойност на ликвидационния дял на К.А.
при прекратяване на участието й в ответното дружество, определена по реда на
чл.125, ал.3 ТЗ, а именно по счетоводен баланс към края на месеца, в който е
настъпило прекратяването на участието на съдружника.
В случая прекратяването е настъпило
в резултат на изявлението на ищеца, в качеството му на взискател, с връчването
на същото изявление на 20.01.2014 г., поради което и релевантната за определяне
на ликвидационния дял стойност на имуществото следва да се определи по баланс
към края на месец януари 2014 г.
По делото е прието заключение на
допусната счетоводна експертиза, съгласно което вещото лице въз основа на
счетоводния баланс към 31.12.2013 г., оборотната ведомост по главни сметки за периода 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г., отчет по банкова сметка ***ило междинен баланс на Е.ДМ ЕООД към
31.01.2014 г., съгласно който ликвидационния дял на съдружника К.А.
представляващ отношение на притежаваните от нея преди прекратяване на участието
й в Е.ДМ ООД дружествен дял спрямо
чистата стойност на имуществото на дружеството към края на месеца на
прекратяване на участието е 368, 56 лв., която сума е по-малка от преведената
от ответника по изпълнителното дело.
Съгласно същото заключение на експертизата
в счетоводната отчетност на Е.ДМ ООД към 31.01.2014 г. е отразено вземане към
Еларг Фонд за Земеделска Земя АДСИЦ в размер на 26 617,51 лв. и именно в
такъв размер е съобразено вземането при изготвяне на заключението относно
баланса по счетоводни документи на ответника.
По делото обаче са представени
доказателства – изпълнителен лист от 13.01.2014 г., издаден по т.д.2987/2013 г.
на САС, покана за доброволно изпълнение от 20.02.2014 г. по изпълнително дело
20148530400038 на ЧСИ А.Д., удостоверение от 05.05.2015г.по същото изпълнително
дело, от които се установява, че на Е.ДМ ООД е издаден изпълнителен лист срещу Еларг Фонд за Земеделска Земя АДСИЦ за
вземане в размер на 100 993,04 лв., представляващо възнаграждение по
договор за търговско посредничество от 02.01.2006 г., ведно със законната лихва
от 14.04.2011 г., като между страните е обявено за безспорно, че изпълнителния
лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение, което е влязло в
сила и вземането е събрано принудително след 31.01.2014 г.
Вещото лице е изготвило вариант на
заключение, съгласно който при съобразяване на целия размер на вземането от
100 993,04 лв. на Е.ДМ ООД към Еларг Фонд за земеделска Земя АДСИЦ и
размера на законната лихва върху главицата от датата, от която е присъдена
-14.04.2011 г. до 31.01.2014 г., припадащия се на К.А. дял от имуществото на
ответното дружество е на стойност 52089,10 лв., която сума значително надвишава
платения от ответника дял по изпълнително дело, образувано от ищеца.
Съдът намира, че именно вторият
вариант на заключението следва да се възприеме при решаване на релевантния за
основателността на иска въпрос дали ответникът е платил припадащия се на бившия
съдружник дял, тъй като по делото се установява, че изискуемо вземане на
ответното дружество към негов клиент не е намерило достоверно отражение в
счетоводните му документи, респективно изготвения въз основа на последните
документи баланс не отразява вярно стойността на активите му, респективно
стойността на имуществото на дружеството. Без правно значение са причините,
поради които ответникът не включил вземането си в счетоводните си регистри в
пълния му размер, доколкото по делото се установява че такова вземане е
съществувало и е било изискуемо, поради което е част от активите и имуществото
на дружеството към 31.01.2014 г., а ответникът не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Без значение е и обстоятелството, че
същото е било предмет на съдебен спор, който към последната дата не е бил
приключил окончателно, тъй като това касае възможността за принудителното му
събиране, но не и възникването му и изискуемостта му, които единствено са
релевантни към определяне на чистото имущество на дружеството, представляващо
разлика между активите и пасивите му.
Следователно възраженията на
ответника за изплащане на припадащия се на съдружника К.А. дял от имуществото
на дружеството поради прекратяване на участието й по инициатива на нейн
кредитор е недоказано, респективно предявеният иск за прекратяване на ответното
търговско дружество е основателен.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, който обаче не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА
Е.ДМ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** ** № ***
на основание чл.517, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на вписване в
Търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
След влизане в сила на решението
препис от него да се изпрати незабавно в Търговския регистър.
СЪДИЯ: