РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 04.12.2019 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 264 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 312 от 16.10.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 537 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което първи наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 66 от 10.05.2019 година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, като незаконосъобразно.  

              В касационната жалбата се съдържат подробни доводи, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател, счита, че законоустановения срок по издаването на НП е спазен. Излага, че както съставеният АУАН, така и издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в КП, АУАН и НП. Като извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. При определяне на наказанието АНО е наложенил наказание в предвидения минимум, а именно имуществена санкция в размер на 450 лева, с което се постигат задачите и целите, които поставя чл.12 от ЗАНН. В заключение моли да бъде потвърдено издаденото НП в неговата цялост.

                В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. 

               Ответникът по касационната жалба - „Евелина 68” ЕООД, с. Лесидрен – редовно призован, се представлява от адв. И., който оспорва касационната жалба и моли да остане в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно. В депозиран по делото отговор на касационната жалба излага подробни съображения в тази връзка.  

                      Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че Съдът е анализирал всички събрани доказателства и е констатирал множество процесуални нарушения в производството по издаване на атакуваното НП, всяко от които се явява основание за отмяна на НП, както е сторил и първоинстанционният съд.

                Касационният състав на съда, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, наведените от жалбоподателя доводи и становищата на страните, извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

                        Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в нея касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: 

               С обжалваното решение първи наказателен състав на Ловешкият районен съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 66 от 10.05.2019 година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните, с което на „Евелина - 68” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Лесидрен, област Ловеч, ул.”Ю.А.Гагарин” № 12, представлявано от упълномощеното лице С.С.И., е наложено административно наказание на основание чл.53 ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.275 ал.1 т.2 и чл.266 ал.2, във връзка с ал.1 пр.7 от Закона за горите имуществена санкция в размер на 450.00 лева и имуществена санкция в размер на 450.00 лева на „Евелина - 68” ЕООД, за нарушения на чл.213 ал.1 пр.6 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

                При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при спазване на предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, като са формирани и съответни на доказателствата правни изводи, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.  

                В съответствие с чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

                     Касационният състав споделя мотивите на решаващият съд за допуснати при издаването на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, всяко от които представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

               Видно от доказателствата административно наказателното производство е   започнало по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на Постановление от 08.11.2018 г. на Районна прокуратура-Ловеч, с което досъдебното производство е прекратено и изпратено на компетентния орган за решаване на въпроса за административно наказателната отговорност. Хипотезата на санкциониране на определено лице по чл.36 ал.2 от ЗАНН  е изключение от общото правило и се характеризира с определени условия, които според настоящия състав на съда в разглеждания случай са били налице – идентитет между лицето по отношение на което са водени двете производства, както и такъв между изпълнителното деяние по наказателното производство и изпълнителното деяние по вмененото на лицето административно нарушение.

               Нормата на чл.36 ал.2 предл.второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които наказаното лице е било субект на наказателно преследване. В това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинен. Само и единствено в тези случаи може да се образува административно наказателно производство без приложен акт и то при условие, че съставите на наказателната и административно наказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския или съдебен акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита е основание за отмяна на правораздавателен акт, с който се налага административно наказание. В случая не са налични доказателства отговорното лице да е получило препис от прокурорският акт, нито такива да е уведомено за започвалото административнонаказателно производство. В тази връзка е недопустимо санкционираното лице да узнае какво нарушение му е вменено едва с наказателното постановление.

               Отделно, в проведеното административнонаказателно производство е допуснато   от наказващия орган и нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.  Спазването на същата не е обусловено от факта как е образувано административно наказателното производство, дали с АУАН или с въз основа на прекратено от съда или прокурора производство. Доколкото наказващият орган твърди в наказателното постановление, че нарушението е извършено на 12.03.2018 г., то е следвало да издаде НП най-късно до 12.03.2019 г. и като не е сторил това е допуснал нарушение на указания в закона срок, който е давностен.   Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е съществена предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. 

                 В т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично е прието, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. След като регламентираният в сочения текст  срок е давностен, то с изтичането му се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение и има за последица невъзможност да се образува, респективно прекратява образуваното административно наказателно производство. Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Според Постановление № 10 от 28.IX.1973г., Пленум на ВС, което не е загубило все още правното си действие, едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. 

                В тази връзка е необходимо разграничаване на отделните хипотези на образуване, съответно на прекратяване на административнонаказателното производство, със следващото се   събразяване с разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ЗАНН. Ако наказващият орган въз основа на съставения КП и събраните по преписката доказателства е преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение, то е следвало да бъде съставен АУАН за това нарушение и да се издаде наказателното постановление в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай образуваното наказателно производство не е било пречка за това, тъй като извършител на нарушението е ЮЛ - „Евелина 68” ЕООД, като лице стопанисващо обект по чл.206 ал.1 от Закона за горите. Доколкото юридическите лица не носят наказателна отговорност не може да става въпрос за нарушаване на правилото ne bis in idem. Несъобразяването на изложените обстоятелства е довело до порочно започнало и порочно завършило административно наказателно производство, като така констатираните по-горе пороци на наказателното постановление не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, както правилно е приел РС. Неспазването на указаните в закона срокове за иницииране на производство по налагане на административно наказание и налагането на същото, е винаги съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление.

              Обосновано с доказателствата решаващият състав е приел несъответствие, касаещо мястото на извършване на нарушението. В НП е прието, че това е с.Лесидрен, ул.”Ношаря” №17, където е регистиран обекта по чл.206 от ЗГ, като според показанията на разпитаните свидетели процесната дървесина не е съхранявана в посочения обект, а в непосредствена близост до него. Посоченото несъответствие е нарушение на чл.57 т.5 от ЗАНН.

            По тези съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление, водещо до неговата отмяна без да се обсъждат доводите на страните по същество на спора. Същите не могат да бъде санирани по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.

             С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице касационните основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.  

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312 от 16.10.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 527 по описа за 2019 година на Районен съд Ловеч. 

             Решението е окончателно.    

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.