№ 126
гр. и, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840100978 по описа за 2021 година
Предявени са от Д. ИВ. Б. срещу ПГ „вл“, гр. и, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. и Заповед №РД-
08-564/07.09.2021 г., с които е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е
полагал труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата от
10998,60лв. (поради оттегляне на иска с протоколно определение от
21.07.2022г. производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК в
частта за разликата до първоначално предявения размер от 21879,60 лв.),
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-
07.10.2021г., до окончателното изплащане - правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; 4) за заплащане на сумата от 1348,23лв.
(след направено увеличение на размера на иска, допуснато на основание
чл.214 от ГПК с протоколно определение от 21.07.2022г.), представляваща
незаплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 13 дни- правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника на длъжността
„директор“, като ТПО било прекратено на 07.09.2021г.. Поддържа, че
заповедта е незаконосъобразна поради липса на злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на работодателя пред трети лица, тъй като
изнесената в медиите информация касае деяние, за което няма окончателен
1
съдебен акт и не е възникнало отрицателно мнение в обществото по
отношение на работодателя. Твърди, че по този начин се нарушава
презумпцията за невиновност.
В открито съдебно заседание на 08.03.2022г. ищецът във връзка с
указания на съда прави уточнение по отношение на иска с правно основание е
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и иска с правно основание чл.
224, ал. 1 от КТ, които са съобразени в приетия за окончателен доклад по
делото.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове, като поддържа, че е упражнил
законосъобразно потестативното право да прекрати процесното трудово
правоотношение. Твърди, че на 29.12.2019г. в средствата за масова
информация е разпространено, че ищецът е арестуван заради престъпление
подкуп от ГДБОП, след което излязъл в отпуск от 03.01.2020г. до
31.08.2021г.. Поддържа, че отзвукът от ареста в обществото бил сериозен и с
поведението си ищецът накърнил доброто име на ПГ вл.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 от ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че
между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, както и
че ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „директор“. Това
се установява и от представените по делото споразумение от 06.07.2018г. и
допълнително споразумение от 01.09.2021г.
От длъжностна характеристика за длъжността „директор на общинско и
държавно неспециализирано училище“ се установяват описанието на
длъжността, правата и отговорностите на работника/служителя, условията на
труд, трудовите стандарти и изискванията за длъжността.
От Искане за предоставяне на информация по чл. 333 от КТ от
01.09.2021г. се установява, че същото е адресирано до ищеца, като е получено
на 01.09.2021г. (л. 77 от делото).
От декларация на ищеца от 03.09.2021г. се установява, че същият не се
ползва от закрилата по чл. 333 от КТ (л. 78 от делото).
От Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. на РУО София област се установява,
че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите
на заповедта е посочено, че на 29.12.2019г. в средствата за масова
информация е изнесена информация, че ищецът в качеството си на директор
на ПГ вл е задържан на 27.12.2019г. от ГДБОП за престъпление по чл. 301, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Посочва се, че с факта на задържането на ищеца са
накърнени доброто име на институцията, разколебано е обществено доверие,
моралът и професионализмът на педагогическата професия, като се е
формирала представа за корупционно поведение и накърняване на имиджа на
учебното заведение. В мотивите на заповедта е отразено също така, че
задържането на ищеца от ГДБОП и шумното медийно отразяване са довели
довели до съмнения за корупционни практики и вземане на подкуп от
2
директор на образователна институция, което представлява злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието-
образователна институция пред трети лица. Посочено е, че съмненията за
подобни практики, независимо дали са установени с влязла в сила присъда
или не, касаят хипотези, в която ищецът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и
злепоставящи предприятието пред трети лица, както и че са нарушени чл.
258, ал. 1 от ЗПУО и чл. 19 и чл. 37 от Етичния кодекс на работещите с деца.
На последно място е отразено, че ищецът е създал съмнение за участие в
корупционни практики, опасни и вредни за физическото и емоционалното
развитие на децата и учениците в учебното заведение, уронил е престижа и
авторитета на персонала в учебното заведение, което е тежко нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ.
Видно от отбелязване в самата заповед същата е връчена на
работника/служителя на 08.09.2021г. срещу подпис.
От Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №РД-08-
564/07.09.2021 г. се установява, че поради наложено с предходната Заповед
№РД-12-2/07.09.2021 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ се прекратява
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без предизвестие трудовото
правоотношение на работника/служителя. Видно от отбелязване в самата
заповед същата е връчена на работника/служителя на 08.09.2021г. срещу
подпис.
От писмо на РУО София област до ищеца от 01.09.2021г. (л. 67 от
делото) се установява, че е поискано представянето на писмени обяснения по
чл. 193 от КТ. Видно от отбелязване върху самото писмо същото е получено
от ищеца на 01.09.2021г., като е даден срок до 03.09.2021г. за представяне на
обясненията.
От обяснение от ищеца от 07.09.2021г., адресирано до РУО София
област, във връзка с направено искане по чл. 193 от КТ се установява, че
ищецът е посочил, че според него изнесената в медиите информация не
отговаря на истината, както и че срещу него няма внесен обвинителен акт или
влязла в сила присъда.
От писмо от 26.02.2021г. на Окръжна прокуратура София до РУО
София област се установява, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От заповеди за отпуск на РУО София област се установява, че на ищеца
е разрешено ползването на неплатен годишен отпуск за посочените в
заповедите периоди.
От служебна бележка от Агенция по заетостта се установява, че към
07.03.2022г. ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице, като след
процесното му уволнение не е бил регистриран единствено в период от
19.10.2021г. до 08.11.2021г..
От удостоверение от л ЕООД се установява, че за периода от
20.10.2021г. до 02.11.2021г. ищецът е получил брутен доход от 413,85лв., като
е работил на длъжността „крупие“ (л. 95 от делото).
От показанията на свидетеля гм, преценени по реда на чл. 172 от ГПК,
се установява, че същият работи като полицейски инспектор и свидетелят не
3
е възприел да е била разпространена негативна информация за ищеца във
връзка с негово задържане (включително и в местния вестник). Свидетелят
уточнява, че в личен разговор с ищеца последният му е споделил, че трето
лице му дължало пари, които били белязани.
От показанията на свидетеля вг, преценени по реда на чл. 172 от ГПК,
се установява, че познава ищецът от повече от 50 годни, както и че същият й
е споделил за инсценировка срещу себе си във връзка с белязани банкноти.
Свидетелят посочва, че в града не се е говорило негативно за този случай, но
същият е бил отразен по телевизията, като отразяването е било насочено
повече към трето лице, а не към ищеца.
От показанията на свидетеля сб изпълняваща длъжността директор на
ПГ вл след уволнението на ищеца, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че в медии, сред които и БТВ и Нова Телевизия, е било отразено,
че ищецът е хванат със сума пари (около 5000лв.), които били белязани и бил
арестуван. Според свидетеля всичко това не се е отразило добре на
училищната общност, както и че неговото лично мнение за ищеца се е
променило след ареста. Установява се също така, че случаят не е довел до
промяна в броя на записалите се ученици в ПГ вл.
От заключението на приетата по делото ССЕ, което съдът кредитира
изцяло, се установява, че за период от шест месеца (от 08.09.2021г. до
08.03.2022г.) евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е в
размер на 10998,60лв., както и че размерът на евентуално дължимото
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е общо 1348,23лв., от които 1133,04лв. се
дължат за 12 дни неизползвания платен годишен отпуск и 215,19лв. се
дължат от работодателя за доплащане по вече изплатено обезщетение в
размер на 2334,15лв. за 27 дни.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.
1 от КТ.
Същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и
активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 от
КТ.
За длъжности определени в закон или акт на Министерския съвет,
трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган,
но трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност. В случая ищецът е била в трудово правоотношение с
ПГ вл, поради което МОН се явява пасивно материалноправно неотговорно
по предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, а надлежен
ответник е работодателят- ПГ вл (в този смисъл Тълкувателно решение №
1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС). Поради това с
разпореждане от 24.11.2021г. съдът е дал указания на ищеца да насочи
предявените искове срещу надлежен ответник, което е сторено.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:
4
В тежест на ответника по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е да
докаже при условията на пълно и главно доказване законността на
уволнението, като установи осъществяване на уволнителното основание.
В случая се касае за две отделни заповеди на работодателя. На ищеца
със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. на РУО София е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и със Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение №РД-08-564/07.09.2021 г. поради наложено с
предходната Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. дисциплинарно наказание
„уволнение“ се прекратява на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без
предизвестие трудовото правоотношение на работника/служителя. Липсва
изрично законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на
дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се
налага дисциплинарното наказание "уволнение" е напълно достатъчна, за да
се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.
Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Това обаче
не означава, че той е бил задължен да извърши това. Характерът на тази втора
заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" ще произведе ефекта на
прекратяване на трудовото правоотношение (Решение № 43 от 10.02.2014 г.
по гр. д. № 4082/2013 г. на ВКС. В този случай не е необходимо да бъдат
предявени отделни искове – само искове за отмяна на уволнението и
възстановяване на работа и отделен иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ – иск по чл.358, ал.2 КТ “, а следва да
е предявен иск е за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение.
Този извод е в съответствие с нормата на чл.344, ал.1, т.1 КТ, която визира
иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради
това е достатъчно да е ясно от исковата молба, че е предявен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ (Решение № 111 от 05.07.2016 г. по гр. д. №
4935 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то г.о.).
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 от ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, което се
установява и от събраните по делото доказателства, а именно: че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, както и че
ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „директор“.
Със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. на РУО София на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №РД-08-564/07.09.2021 г. поради
наложено с предходната Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. дисциплинарно
наказание „уволнение“ е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без
предизвестие трудовото правоотношение на работника/служителя.
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид
юридическа отговорност и се изразява в пораждане на определени
неблагоприятни правни последици, вследствие на извършено нарушение на
трудовата дисциплина. Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1
5
КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина,
нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе
тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в
чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да
упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни
дисциплинарно виновния работник/служител.
Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение,
трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства,
очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на
работника или служителя.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на служителя,
който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага
наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на
съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
уволнението.
От предметното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ се установява, че дисциплинарното наказание е
наложено на ищеца за това, че на 27.12.2019г. е бил задържан от ГДБОП за
престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и случаят е бил широко
отразен в средствата за масова информация, като му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 8, вр. чл.
190, ал. 1, т. 4 от КТ.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид
правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от
субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в
предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е
дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или
непредпазливо).
Съдът намира, че процесната уволнителна заповед не е мотивирана
съобразно изискванията на закона - не са посочени кои са конкретните
нарушения на трудовата дисциплина извършени от служителя -
действие/бездействие, довели до ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, както и кога са извършени с оглед съобразяване на сроковете по
чл. 194 КТ. Не се установява виновно лично действие или бездействие на
ищеца, което да му бъде вменено като нарушение на трудовата дисциплина.
В уволнителната заповед са описани единствено задържането на ищеца на
27.12.2019г. за престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
широкото му отразяване в медиите, след което се посочва как тези събития са
се отразили на работодателя. По делото не е представена влязла в сила
осъдителна присъда по така повдигнатото обвинение, по което ищецът е бил
привлечен като обвиняем. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на
работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на
6
конкретното индивидуално трудово правоотношение - това, което работникът
се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.
Действията на трети лица (ГДБОП и различни медии ), какъвто е
настоящият случай, не могат да бъдат подведени под диспозицията на
разпоредбата на чл.187, т.8 КТ и съответно – да бъдат квалифицирани като
дисциплинарни нарушения от служителя по смисъла на чл.186 КТ, определящ
дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения и по смисъла на чл.187 КТ, в който са
посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи
ангажирането на дисциплинарна отговорност. В горния смисъл Решение №
2195 от 26.03.2019 г. по в. гр. д. № 12818 / 2018 г. на Възз. IV-д състав на СГС
и Определение № 59 от 22.01.2020 г. по гр. д. № 2729 / 2019 г. на ВКС, 3-то
г.о., с което решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване.
Предвид допуснатото от работодателя нарушение на разпоредбата на
чл. 195 от КТ уволнението, извършено със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. и
Заповед №РД-08-564/07.09.2021 г., с които е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение, се явява незаконно и следва да бъде отменено.
Тъй като уволнението, извършено от работодателя е
незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че ищецът е полагал
труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение са налице всички материални предпоставки за уважаване на
обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият
работник/служител следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност – “директор”.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните
факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо
се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт –
оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на
доказване от него.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е
отменено.
Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение,
работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по
трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се
7
дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след
постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи обезщетение по
чл. 225, ал.2 КТ до изтичане на шестмесечен срок. В този случай,
работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение не дължи
обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали
новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния
срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма
връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което искът за
обезщетение се явява неоснователен (Решение № 944 от 07.12.2009 г. по гр. д.
№ 5022/2008 г. на ВКС).
По делото от служебна бележка от Агенция по заетостта се установява,
че към 07.03.2022г. ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице в
следните периоди: от 17.09.2021г. до 18.10.2021г. и от 09.11.2021г. до
датата на справката 07.03.2022г.. На следващо място от удостоверение от л
ЕООД се установява, че за периода от 20.10.2021г. до 02.11.2021г. ищецът е
получил брутен доход от 413,85лв., като е работил на длъжността „крупие“
(л. 95 от делото).
Поради това на основание чл. 225, ал. 2 от КТ ищецът има право на
обезщетение, тъй като в шестмесечния срок след незаконното му уволнение е
работил на по - ниско платена работа. Не се твърди и не се сочат
доказателства заплатеното от новия работодател трудово възнаграждение да е
по- малко от действително уговореното.
По делото липсват доказателства новото трудово правоотношение на
ищеца с л ЕООД да е било срочно и да е продължило да съществува след
02.11.2021г., доколкото от удостоверението от дружеството (л. 95 от делото)
се установява, че последният ден, за който е изплатено възнаграждение е
02.11.2021г., и след като на 09.11.2021г. ищецът отново се е регистрирал като
търсещо работа лице в Агенция по заетостта (л. 94 от делото), то съдът
приема, че новото трудово правоотношение на ищеца с л ЕООД е
съществувало от 20.10.2021г. до 02.11.2021г., поради което обезщетението
по чл. 225, ал. 2 КТ се дължи само до 02.11.2021г. . Както вече беше
посочено, според практиката на ВКС повторното оставане без работа няма
връзка с незаконното уволнение на ищеца от ответника, тъй като липсва
причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа
вследствие прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с новия
работодател, т.е. причинната връзка е прекъсната.
Следователно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за периода от 08.09.2021г. до 02.11.2021г.,
като за периода от 20.10.2021г. до 02.11.2021г. ответникът дължи разликата
над получаваното при новия работодател възнаграждение.
Вещото лице по ССЕ посочва, че брутното трудово възнаграждение, въз
основа на което следва да се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ,
е 1833,10лв... През м.09.2021г. има 20 работни дни, през м.10.2021г. има 21
работни дни, а през м. 11.2021г. има 22 работни дни.
Следователно среднодневеното брутно трудово възнаграждение за
м.09.2021г. е 91,66лв. (1833,10 / 20 =91,66); за м.10.2021г. е 87,29лв.. (1833,10
8
/ 21 = 87,29); за м.11.2021г. е 83,32 (1833,10 / 22 = 83,32). По отношение на
периода, за който претенцията е основателна (08.09.2021г. до 02.11.2021г.) се
съдържат 16 работни дни в м.09.2021г., 21 работни дни в м.10.2021г. и 2
работни дни в м.11.2021г..
Съдът на основание чл. 162 от ГПК определя, че размерът на
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е 1466,56 лв. за м.09.2021г.
(91,66 х 16 = 1466,56), 1833,10лв. за м.10.2021г. (87,29 х 21 = 1833,10) и
166,64лв. за м.11.2021г. (83,32 х 2 = 166,64) или общо 3466,30лв..
От тази сума следва да бъдат извадени заплатените от новия
работодател л ЕООД 413,85лв. за периода от 20.10.2021г. до 02.11.2021г..
Следователно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за сумата от 3052,45лв. (3466,30 – 413,85 =
3052,45) и за периода от 08.09.2021г. до 02.11.2021г., като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 10998,60лв., както и за периода от
03.11.2021г. до 08.03.2022г. следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
За да възникне спорното право следва да бъде доказано
осъществяването на две предпоставки, а именно: прекратяване на ТПО и
неизплащане на дължимия отпуск. Доказателствената тежест се разпределя
по следния начин: прекратяването на ТПО и броя на дните дължим отпуск
следва да бъдат установени от ищеца, а изплащането на дължимия отпуск в
пълен размер следва да бъде установено от ответника.
От заключението на ССЕ се установи, че през 2019г. неизползваният
платен годишен отпуск от ищеца е в размер на 39 работни дни, от които са
заплатени 27 работни дни и остават за доплащане 12 работни дни, като за
всеки от тях се дължат 94,42лв. или общо 1133,04лв..
Вещото лице установява също така, че по отношение на вече
заплатените 27 работни дни продължават да се дължат 215,19лв..
Същевременно обаче претенцията на ищеца, уточнена от процесуалния му
представител в открито съдебно заседание на 08.03.2022г. касае заплащането
на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 13
работни дни в какъвто смисъл е и исковата молба- претендира се заплащане
на неизползван платен годишен отпуск за 13 работни дни, невключени в
заповедта. Следователно ищецът не претендира, че неправилно е изчислено
обезщетението за заплатените 27 работни дни, поради което с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес не следва да бъде присъждана
сумата от 215,19лв., тъй като липсва петитум в този смисъл. Поради това
следва да бъде присъдена единствено сумата от 1133,04лв., представляваща
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 12 работни дни, като
претенцията бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от
1348,23лв. (след допуснато на основание чл. 214 от ГПК увеличение на
размера на иска) и за периода над 12 работни дни.
По разноските:
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за
9
направените в исковото производство разноски от ищеца съобразно
уважената част исковете, които са в размер на 342,19 лева за адвокатско
възнаграждение. Доказателства за заплащане на същото са представени на л.
125 гръб от делото.
Съобразно уважената част от исковете по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати разноските по делото за възнаграждения на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза или 73,57 лв., които са
платени от бюджета на съда.
На същото основание ответникът следва да заплати и държавна такса по
водене на делото в размер на по 30лв. за всеки от двата иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и сумата от 122,10лв. за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както и сумата от 45,32лв. за
иска по чл. 244, ал. 1 от КТ или общо 227,42лв..
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съпоставянето между регламентацията на
освобождаването от заплащане на разноски по чл. 83 ГПК и на отговорността
за разноски по чл. 78 ГПК налага извод, че законодателят не е изключил
лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от
отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна
(Определение № 185 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016 г., I т. о.,
ТК и Определение № 609 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2010 г., I т.
о., ТК).
Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие и
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1620лв., (л. 59-60 от делото), като от процесуалния представител на ищеца е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът съобразява
вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител, който е
представил отговор на исковата молба, ведно с доказателства към него, като е
осъществил активно процесуално представителство във всяко едно от
проведените открити съдебни заседания, протекли при разпит на свидетели и
изслушване на вещо лице, след което е изготвил и писмена защита. Предвид
така изложените обстоятелства, съдът намира, че на обема на извършената
работа от процесуалния представител на ответника не съответства
определянето на адвокатско възнаграждение в минимален размер, който в
случая се равнява на сумата от общо 1550,40 лв. (650лв. за двата неоценяеми
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№1/2004г. и 900,40лв. исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.
1 КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ). С оглед гореизложеното съдът намира, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1620лв. е в размер
близък до минималния от 1550,40лв. и съответства на извършената от
адвоката работа, поради което възражението за прекомерност е неснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1065,65лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед всичко гореизложено съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д. ИВ. Б., ЕГН
**********, извършено със Заповед №РД-12-2/07.09.2021 г. и Заповед №РД-
08-564/07.09.2021 г., с които е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д.
ИВ. Б., ЕГН **********, на длъжността „директор“ на ПГ вл, гр. и, която е
заемал преди уволнението.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ ПГ „вл, със седалище и адрес на управление гр. и, бул. „цо“
№174, да заплати на Д. ИВ. Б., ЕГН **********, сумата от 3052,45лв. ,
представляваща обезщетение за оставането на Д. ИВ. Б., ЕГН **********, без
работа поради незаконното уволнение за периода от 08.09.2021г. до
02.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба-07.10.2021г., до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разлика над 3052,45лв. до пълния предявен размер от 10998,60лв. и за
периода от 03.11.2021г. до 08.03.2022г..
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ ПГ „вл, със
седалище и адрес на управление гр. и, бул. „цо“ №174, да заплати на Д. ИВ.
Б., ЕГН **********, сумата от 1133,04лв., представляваща незаплатено
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12
дни, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1133,04лв. до пълния предявен
размер от 1348,23лв. и за периода над 12 дни до претендирания период от 13
дни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ПГ „вл, със седалище и
адрес на управление гр. и, бул. „цо“ №174, да заплати на Д. ИВ. Б., ЕГН
**********, сумата от 342,19лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ПГ „вл, със седалище и
адрес на управление гр. и, бул. „цо“ №174, да заплати по сметка на РС- и
сумата от 73,57лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и
сумата от 227,42лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. ИВ. Б., ЕГН
**********, да заплати на ПГ „вл, със седалище и адрес на управление гр. и,
бул. „цо“ №174, сумата от 1065,65лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 04.08.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
11
Съдия при Районен съд – и: _______________________
12