Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260383 29.06.2022
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10778 по описа на
съда за 2017 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с
правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 7 от
КРБ, вр.с чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, във вр.с пар.6, ал. 2 от Предходните
и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ
предявен от Д.Б.Ш. с ЕГН: **********,
с настоящ адрес ***, чрез пълномощника му- адв. К.Б., със служебен адрес ***,
„Д. Ц. П.“, ет. *, офис *** против Народното събрание на Република България, с
адрес в гр. София, пл. „Съединение“ № 2 и Българска народна банка, с адрес в
гр. София, пл. „Княз Александър 1-ви“ № 1 и Фонд за гарантиране на влоговете в
банките /при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените
искове спрямо първите двама ответници/ за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 9936,22 лева- обезщетение за
имуществени вреди, сумата от 5000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 1472,35 лева- обезщетение за забава върху главницата от 5000 лева за периода от 25.07.2014г. до
16.06.2017г, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017г до окончателното изплащане, които вреди са претърпени
от ищеца във връзка с извършени от ответниците нарушения, посочени в т. 3.16 и
т.3.17 на исковата молба. В условията на евентуалност, ако
предявените искове бъдат отхвърлени,
ищецът моли за осъждане на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките да му заплати същите суми.
В исковата молба се твърди, че през 2011 г., през 2013 г. и през 2014 г.
ищецът открил банкови сметки в български лева за съхранение на пари при
условията на безсрочен депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ).
Общата сума в трите банкови сметки възлизала на 490 000 лева. След
множество негативни медийни публикации в периода 13.06.2014 г. – 20.06.2014 г.
вложители в КТБ започнали панически да теглят депозираните средства. Според
официално прессъобщение на БНБ изтеглената сума за три дни била в размер на
близо 1 милиард лева. На 20.06.2014г. изпълнителните директори на КТБ отправили
искане до БНБ за налагане на специален надзор върху КТБ, поради опасност от
неплатежоспособност. На същата дата управителният съвет на БНБ поставил КТБ под
особен надзор за три месеца, като за същия срок спрял изпълнението на всички
задължения на КТБ и ограничил дейността на банката, като й забранил да извършва
всички дейности, съгласно издадения й лиценз, а членовете на управителния съвет
и на надзорния съвет на КТБ били отстранени от длъжност, назначени били
квестори, а акционерите, притежаващи повече от 10% от акциите й били лишени от
право на глас за срок от три месеца. От
същия ден ищецът нямал достъп до средствата в банковите си сметки, като твърди,
че депозитите му са станали „неналични“ по смисъла на чл. 2 § 3 подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 30.05.1994
г. Твърди се, че на 27.06.2014г. - пет работни дни след като е установила, че
КТБ е спряла плащанията на вложителите, е следвало да установи, че депозитите
на вложителите в КТБ са „неналични“ по смисъла на чл. 2 § 3, подточка i) от Директива 94/19. В срок от двадесет дни от установяването, третият
ответник - Фонда за гарантиране на влоговете в банките трябвало да изплати на
ищеца гарантирания минимален депозит, а именно 196 000 лева. На
11.07.2014г. БНБ публикувало прессъобщение, с което потвърдило, че КТБ ще
отвори на 21.07.2014 г. Четири дни по-късно на 15.07.2014г. БНБ удължило срока
на специалния надзор на КТБ до 21.09.2014 г., като в последствие срокът на
специалния надзор бил удължен до 21.11.2014 г. С решение от 18.11.2014 г.
управителния съвет на ФГВБ взел решение да започне да изплаща сумите по
гарантираните депозити от 04.12.2014 г., като на ищеца била заплатена сумата от
196 000 лева на 22.01.2015г.
С решение № 1443/03.07.2015 г.
по търговско дело № 2216/2016 г. на Софийски апелативен съд било прието за
начална дата на неплатежоспособността 20.06.2014г. Ищецът твърди, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците. За ищеца възникнало оправдано правно очакване, че при
възникването на условията по Директива 94/19 ще има право да получи
гарантирания размер на депозитите си в предвидените в чл. 2 § 3 и чл. 10 § 1а
от Директива 94/19 срокове. Ищецът твърди, че разпоредбите на чл. 1 § 3, буква i) и чл. 10 § 1 от Директива 94/19 са ясни и достатъчно точни, имали директен
ефект и предоставяли на вложителите субективното право да получат гарантирания
размер на депозита си в сроковете, установени в директивата. Твърди се в
исковата молба, че най-късно на 20.06.2014 г. ответникът БНБ узнал, че КТБ е неспособна да изплаща
депозитите, по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние и че не
съществува близка преспектива тя да бъде в състояние да го направи, както и че
не била изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. От 20.06.2014 г.
започнал да тече срокът от пет работни дни, в които БНБ е следвало да извърши
установяването по смисъла на чл. 1, § 3, буква i) от директива 94/19, че депозитите са станали неналични, а срокът е изтекъл на 27.06.2014 г. Не
бил спазен двадесетдневният срок за изплащане на сумите в гарантирания размер
от ФГВБ. Твърди се, че първият ответник – Народно събрание на Република
България не е разполагал с дискреция да определи различни условия за
установяване неналичност на депозитите при транспонирането на Директива 94/19,
както и да предвиди други срокове, извън посочените в чл. 1 § 3, буква i) и в чл. 10 § 1 от Директива 94/19. Нарушението било преустановено едва
през 2015 г. с приемането на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките.
По отношение на втория ответник – БНБ се твърди, че той следвало да осигури спазването на правото на
ЕС и да откаже служебно да приложи национална норма, която нарушава нормите на
приложимото право на ЕС. Третият ответник – ФГВБ следвало да отговаря при
условията на евентуалност, ако се приеме, че НС и БНБ не носят отговорност за
увреждането, тъй като ако се приеме, че БНБ е установил „неналичността“ на
депозитите на 20.06.2014 г., то ФГВБ не бил изпълнил задължението си да заплати
дължимите суми в 20-дневен срок от датата на решението. С оглед изложеното
съдът е сезиран с иск за солидарното осъждане на Народното събрание на
Република България и Българска народна банка да заплатят на ищеца обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 9936,22 лева, която сума се
съизмерява със законната лихва за забава, начислена върху гарантирания размер
на депозитите от датата, на която той е следвало да бъде изплатен – най-късно
на 25.07.2014 г., до датата на реалното му изплащане 22.01.2015г., 5000 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, разочарование и
здравословни проблеми, както и обезщетение за забава върху сумата, считано от
25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 16.06.2017 г. в размер
на 1472,35 лева. При условията на евентуалност, ако исковете бъдат отхвърлени
се моли съдът да осъди третия ответник Фонд за гарантиране на влоговете в
банките да заплати същите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Българска народна банка, с която се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Посочва се, че не е налице незаконосъобразно бездействие,
обуславящо обезщетение, а и липсва пряка причинно-следствена връзка. Посочва
се, че централните банки –в това число и Българска народна банка (БНБ) са
отделни и самостоятелни правни субекти, които се ползват с независимост от
правителствата, публичните органи и институции съгласно чл. 130 от ДФЕС. Твърди
се, че понятието „неналичен депозит“ не било въведено в националното
законодателство към 2014 г., както и не бил определен компетентен орган, който
да установява състоянието на неналичност на депозити, не били определени
последиците от установяване на неналичност по отношение на националната схема
за гарантиране на депозити. През процесния период БНБ не е имала предоставено
правомощие да приеме юридически акт, различен от акта за отнемане на лиценза за
банкова дейност на КТБ, след което да започне изплащането на гарантираните
депозити. Твърди се, че БНБ не е имала правомощие да издаде акт за установяване
на неналичност на депозити съобразно Директивата. Правомощията на БНБ били
изрично уредени с конкретни императивни норми на ЗБНБ и ЗКИ. Компетентността на
БНБ се изчерпвала с издаването на административен акт за отнемане на лиценз на
банка с правно основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, след издаването на който започвал
да тече срокът, в който фондът започнал да изплаща гарантираните влогове.
Посочва се, че не е било възможно БНБ да прецени, че следва да приложи
директивата пряко и то в противоречие с транспониращия я закон и че именно БНБ
е органът, който е длъжен да извърши преценка по установяване на неналичност.
Посочва се, че не били налице реално претърпени вреди от ищеца, вследствие на
които имуществото му да е намаляло. Твърди, че по влоговете на ищеца била
начислявана договорна лихва през целия период на специален надзор.
Възнаградителната лихва била изплатена при изплащане на гарантираните влогове
до гарантирания от закона размер чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ или подлежи на плащане в
производството по несъстоятелност. Посочва, че в представените по делото Анекси
към рамков договор с КТБ се съдържало писмено съгласие на ищеца относно момента
на изплащане на гарантирания размер на депозитите му по всички представени
анекси – не по-късно от 20 работни дни от датата на разрешението на БНБ за
отнемане на лиценза за банкова дейност на КТБ. Твърди се, че след приемане на
Решение № 138/06.11.2014 г. БНБ не е имала правомощия да влияе по какъвто и да
е начин на започване изплащането на гарантираните депозити, поради което
евентуално претърпени вреди след отнемане от БНБ на лиценза на КТБ на
06.11.2014 г. не са относими към процесния случай. Подробни съображения се
излагат от процесуалния представител на ответната страна в писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Народно
събрание на Република България, с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че Народното събрание на
Република България не е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове, доколкото ответникът е орган на власт, който осъществява
законодателната власт и упражнява парламентарен контрол и като такъв не попада
сред субектите, срещу които може да бъде ангажирана отговорността на държавата
за вреди. С приетите през 2009 г. и 2010 г. текстове на Закона за гарантиране
на влоговете в банките Народното събрание въвежда разпоредбите на Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 30 май 1994 г. и Директива
94/10/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11 март 2009 г. за изменение
на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение
на гарантирания размер и срока за изплащане. Посочва, че съгласно българското
законодателство компетентният национален орган, който да установи неналичен
депозит е БНБ. Компетентният орган БНБ е бил длъжен да прилага нормите на ЕС,
които имат директно приложение, дори и същите да не са изрично инкорпорирани в
националното законодателство. Твърди се, че едно от задължителните условия за
установяването на неналичен депозит е да не съществува „близка перспектива“
банката да бъде в състояние да изплаща суми по депозити. Посочва се, че
понятието подлежи на тълкуване и при въвеждането му в националното
законодателство следва да се съобразят процедурите на поставяне под особен
надзор, отнемане на лиценза, обявяване в несъстоятелност. Твърди се, че не е
налице нарушение, за което да бъде ангажирана отговорността на Народното
събрание. Гарантирано от закона било изплащането на суми от ФГВБ, като тази
гаранция била реализирана по отношение на ищеца без да е допуснато отклонение
от законово предвидените срокове, което изключва причиняването на вреда. Твърди,
че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не е доказано
по основание. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ответника - гл. ю. Г. в писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Фонд за
гарантиране на влоговете в банките, с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ответникът ФГВБ не е
легитимиран да отговаря по същите. Твърди се, че ФГВБ е юридическо лице,
създадено със Закона за гарантиране на влоговете в банките. Доколкото увреждащите според ищеца действия били извършени в периода от
25.07.2014 г. до 22.01.2015 г., преценката относно правния статут на фонда
следва бъде извършена съобразно разпоредбите на ЗГВБ (отм.), действащи през
процесния период. Сочи се, че ФГВБ не притежава властнически правомощия, между ФГВБ и задължените по ЗГВБ (отм.) лица не възникнало административно
отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Застъпва се
становището, че ФГВБ не би могъл да отговаря за нарушения на вътрешното право
по реда на ЗОДОВ. Поддържа, че съгласно разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ФГВБ изплаща задължения на съответната банка към
нейни вложители до гарантираните размери, когато БНБ е отнела издадената
лицензия за банкова дейност на търговската банка, което спрямо КТБ е сторено на
06.11.2014 г. Посочва, че ФГВБ започнало изплащането на гарантирани влогове в
КТБ на 04.12.2014 г. Ищецът бил получил максималния размер на гаранция относно
влоговете си в КТБ на 22.01.2015г., като е имал осигурена от ФГВБ възможност да
стори това още на 04.12.2014 г. или на 20-тия работен ден от датата на отнемане
на лиценза на КТБ. Сочи се, че действията на ФГВБ са били в пълно съответствие
с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г.
относно схемите за гарантиране на депозити. Оспорва претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ответника-адв. Л. в писмени бележки.
За контролиращата страна- РП-Пловдив
се явява представител, който изразява становище за неоснователност на
предявените искове и счита,че същите следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Рамков договор за платежни
услуги за потребители /физически лица/, Анекс № 76201 към рамков договор за
платежни услуги от 27.12.2011г., Анекс № 100863 към рамков договор за платежни
услуги от 14.03.2013г., Анекс №140008 към рамков договор за платежни услуги от
20.03.2014г., прессъобщение от 11.07.2014г., изявление на Управителния съвет на
БНБ, прессъобщение от 20.06.2014г. на БНБ, съобщение на интернет-страницата на
КТБ от 11.07.2014г., протокол от заседанието на 20.06.2014г. на УС на БНБ,
Решение на УС на БНБ №73/20.06.2014г., Решение № 74/22.06.2014г. на УС на БНБ,
прессъобщение на БНБ от същата дата, прессъобщения на БНБ от
22.06.2014г.,15.06.2014г. и 16.09.2014г., прессъобщение на Европейската комисия
от 26.10.2014г., Препоръка на Европейския банков орган към БНБ и Фонда за
гарантиране на влоговете в банките,отговор на БНБ от 21.10.2014г., Мотиви към
законопроект за нов закон за гарантиране на депозитите, Решение №
138/06.11.2014г. на УС на БНБ, прессъобщение от 06.11.2014г. на БНБ, Преводно
нареждане от 22.01.2015г., Решение № 1443/03.07.2015г. на САС, Удостоверение от
КТБ АД /в несъстоятелност/ - л. 217, том 1-ви от делото, Уведомително писмо на
Европейската комисия относно процедура за нарушение №2014/2240, превод на препоръка
на Европейския банков орган и писмо от 24.10.2014г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е титуляр на три банкови сметки,
открити съответно през 2011г., 2013г. и през 2014 г. в български лева за
съхранение на пари при условията на безсрочен депозит в „Корпоративна търговска
банка“ АД (КТБ). Общата сума в трите банкови сметки възлиза на 490 000
лева. След множество негативни медийни публикации в периода 13.06.2014 г. –
20.06.2014 г. вложители в КТБ започнали да теглят депозираните средства, като според
официално прессъобщение на БНБ изтеглената сума за три дни била в размер на
близо 1 милиард лева. На 20.06.2014г. изпълнителните директори на КТБ са
отправили искане до БНБ за налагане на специален надзор върху КТБ, поради опасност
от неплатежоспособност. На същата дата управителният съвет на БНБ е поставил
КТБ под особен надзор за три месеца, като за същия срок е спрял изпълнението на
всички задължения на КТБ и ограничил дейността на банката, като й забранил да
извършва всички дейности, съгласно издадения й лиценз, а членовете на
управителния съвет и на надзорния съвет на КТБ са отстранени от длъжност,
назначени са квестори, а акционерите, притежаващи повече от 10% от акциите й са
лишени от право на глас за срок от три месеца.
Установен е по
делото също и факта, че на 11.07.2014г. БНБ е публикувало прессъобщение, с
което потвърдило, че КТБ ще отвори на 21.07.2014 г. Четири дни по-късно на
15.07.2014г. БНБ удължил срока на специалния надзор на КТБ до 21.09.2014 г.,
като впоследствие срокът на специалния надзор е удължен до 21.11.2014 г. С
решение от 18.11.2014 г. управителния съвет на ФГВБ е взел решение да започне
да изплаща сумите по гарантираните депозити от 04.12.2014г., като на ищеца е
заплатена сумата от 196 000 лева на 22.01.2015г.
С решение № 1443/03.07.2015 г.
по търговско дело № 2216/2016 г. на Софийски апелативен съд е приета за начална
дата на неплатежоспособността 20.06.2014г.
Като безспорен между страните /в проведеното на 28.10.2021г. съдебно заседание/
е обявен факта, че на 04.12.2014г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките
е започнал изплащането на сумите по гарантираните влогове на клиенти.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от в. л. В. Ш. се установява, че размерът на законната лихва върху
сумата от 196 000 лева за периода от 25.07.2014г. до 22.01.2015г. е
9881,72 лева.
Размерът на законната лихва върху сумата от 5000 лева, претендирана за
неимуществени вреди за периода от 25.07.2014г. до 16.06.2017г. е 983,63 лева.
Съгласно Решение № 82/30.06.2014г. на УС на БНБ, лихвените проценти по
депозити в лева за физически лица за периода 30.06.2014г.-06.11.2014 и до
22.01.2015г. са размер на 2,59%.
Съгласно данните от Удостоверение, издадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА" АД“ /в несъстоятелност/ на 04.06.2021г., начислената, но
неосчетоводена възнаградителна лихва по влоговете на ищеца Д.Б.Ш. в КТБ за
периода от 20.06.2014г. до 06.11.2014г. включително възлиза на 5335,79 лева,
описана подробно в таблица № 3 от заключението.
Съгласно данните от горецитираното удостоверение лихвените проценти,
начислени по влоговете на ищеца в КТБ за периода от 25.07.2014г. до
22.01.2015г. са в размер на 2,59%. При прилагане на този лихвен процент за
периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. /105 дни/, според в. л. размерът на
лихвата, начислена върху сумата от 196000 лева е 1456,34 лева.
Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 196 000 лева за
периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. включително възлиза на сумата от
5733,82 лева. За периода от 25.07.2014г. до 04.12.2015г. размерът на законната
лихва за забава върху главницата от 196 000 лева възлиза на сумата от
7262,83 лева.
Към 04.12.2014г. по сметка № *******, с титуляр „Фонд за гарантиране на
влоговете“ с ЕИК: *********, предназначена за изплащане на суми по влогове на
вложители в Банка с отнет лиценз- Корпоративна търговска банка АД, с гарантиран
размер, съгласно Закона за гарантиране на влогове в Банките, от титуляра в ОББ
АД по сметката са постъпили суми в общ размер на 233 000 000 лева.
Наличната сума по сметката на клиента е била достатъчна за изплащане на
дължимата към Д.Б.Ш. гаранция в размер на 196 000 лева.
В отговор на поставен въпрос „ОББ“ АД потвърждава, че към 04.12.2014г. в
ОББ АД са били на разположение достатъчно средства за получаване на сумата по
гаранцията от ищеца Д.Ш. от наличната сума по сметката на „Фонд за гарантиране
на влоговете“. В устните си разяснения в. л. уточнява, че сумата от
196 000 лева реално е изплатена на ищеца на 22.01.2015г.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорено от страните.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищецът ангажира и гласни доказателства посредством
показанията на св. Н. Е. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 01.07.2021г./
От показанията на същата се установява, че познава ищеца от 30 години, като
през последните 12 години живеят в съседни къщи и почти всяка вечер си гостуват.
От ищеца св. знае, че имал лична банкова сметка ***. Разчитал на средствата от
тази сметка и най-много се терзаел за това, че гарантираните му от държавата
средства не му се предоставят в срок. В този период той изпитвал най-силна
емоционална разтърсеност, която се отразила и на здравословното му състояние.
Изострила се хипертонията му и не успявал да контролира с медикаменти кръвното
си налягане. Започнали и проблеми със сърцето, като ищецът споделял за аритмия
и стягане в сърдечната област. Изпаднал в силна депресия, съчетана с
емоционална нестабилност. Затварял се със седмици в дома си и не искал с никой
да контактува, дори на работа нямал желание да ходи, което се отразило зле на
бизнеса му. Към онзи момент осигурявал над 120 човека и внасял за осигуровки
към 30000 лева на месец. Бил добър данъкоплатец, а в същото време гарантираните
му от държавата средства не му се възстановявали. Д. разчитал, че с тези пари
ще може да осигурява фирмата. Всичко това се отразило и на личния му живот, тъй
като дългогодишна връзка, която имал се разпаднала. Според св. Е., Д. се притеснявал, че няма да има достъп до
средствата си над гарантираните суми, но в този момент разчитал поне на достъп
до гарантираните суми за да подпомогне бизнеса и за личните си нужди. Фирмата
му се занимавала със строителство и все още съществувала, но с цената на големи
загуби. По отношение на здравословното състояние на ищеца, според свидетелката,
то се влошило веднага щом банката била обявена в несъстоятелност и спрели
плащанията. Това било голям шок за него. Притесненията му започнали в момента,
в който спрели плащанията на 20.06.2014г., като здравословните му проблеми
продължавали и до днес. Твърди, че Д. знаел, че има гарантирана сума, защото са
го коментирали и разчитал на тези средства за да подпомогне бизнеса си.
Съдът кредитира показанията на св. Е., тъй като същата има непосредствени
впечатления относно установените от нея факти и в този смисъл показанията й
съставляват първичен източник на доказателства, а и допринасят за изясняване на
релевантни за предмета на производството факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По въпросите относно подведомствеността на настоящия спор на гражданските
съдилища, местната подсъдност и процесуалния ред за разглеждане на спора /с
приложение на предвидените в ЗОДОВ спцециални правни норми/ са налице задължителни указания на
горестоящи инстанции, поради което и този въпрос не се обсъжда от настоящия
съдебен състав.
Основните спорни между страните въпроси се концентрират относно това
допуснато ли е от ответните страни- НС, БНБ и ФГВБ нарушение на правото на ЕС,
което да ангажира отговорността на държавата, чиито процесуални субституенти са
те.
За ангажиране отговорността на държавата в претендираната от ищеца хипотеза
СЕС предвижда наличието на три универсални предпоставки, а именно: нарушената
правна норма от правото на ЕС следва да цели предоставяне на субективни права
на частноправни субекти /независимо дали е закрепена в директива или друг
нормативен акт/, нарушението да е „явно квалифицирано“ или достатъчно
съществено и да е налице причинна връзка между нарушението на задължението на
държавата и понесените от ищеца вреди от имуществен или неимуществен характер,
като в тежест на ищеца е да установи размера на претендираните вреди и реалното
им настъпване.
За претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
същия цели да ангажира солидарната отговорност на първите двама ответници-
Народно събрание и Българска народна банка, а при условията на евентуалност- в
случай че се отхвърлят исковете спрямо тях – да ангажира отговорността на
евентуалния ответник в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за
същите суми.
Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди от неприлагане на правото на ЕС, съдът
следва да даде отговор на възраженията на ответните страни за липса на
материална легитимация по отношение на НС и ФГВБ, направени с отговора на
исковата молба и поддържани в хода на настоящия процес.
За да обоснове солидарна отговорност за имуществени и неимуществени вреди в
лицето на НС ищецът твърди, че при транспонирането на Директива 94/19 този
ответник не е разполагал с дискреция да определи различни условия за
установяване на неналичност на депозитите, както и да предвиди други срокове,
извън посочените в чл. 1, пар. 3, буква i и в чл. 10, пар. 1 от Директива
94/19 и като не транспонирал директивата точно той е допуснал „явно
квалифицирано нарушение“, което е преустановено едва през 2015г. с приемането
на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките.
Дори да се приеме за установено наличието на „явно квалифицирано
нарушение“, то ищецът не търпи вреди нито от имуществен, нито от неимуществен
характер, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка от бездействие
на първия ответник. Това е така според съда по следните съображения:
Народното събрание, като законодателен орган е регламентирал правна рамка,
в която функционира банковия сектор и е прогласил върховенството на правото на
ЕС в рамките на предоставената му дискреция. Правото на Европейския съюз има
международен произход, което обуславя и неговото надмощно положение по
отношение на националното право съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 от Конституцията
на Р.България. В тази конституционна норма е уреден механизъм за
предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на ЕС, чрез
овластяване на всички правоприлагащи органи да преценяват съответствието на
приетите и действащи закони с правото на ЕС и да приложат това право с
приоритет пред националния закон. Ето защо независимо дали НС е транспонирало
точно или не Директива 94/19, разпоредбите на чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС,
на които се позовава ищеца имат пряко приложение и обвързват всички компетентни
органи да ги приложат с приоритет пред вътрешните правни норми.
Поради горните съображения предявения спрямо ответника НС иск за солидарното
му осъждане да заплати на ищеца претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди ще се отхвърли, като неоснователен.
Не така стои въпросът по отношение на втория ответник- Българска народна
банка, спрямо който съдът намира предявените искове за частично основателни, по
следните съображения:
Съгласно чл. 79в, ал. 1 от Закона за кредитните институции, БНБ извършва
надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени
от банките в изпълнение на изискванията на този закон, на Регламент /ЕС/ №
575/2013г. и на актовете по прилагането им,
оценява рисковете, на които банките са или може да бъдат изложени,
рисковете, които банката създава за финансовата система, като се има предвид
критериите за идентифициране и измерване на системния риск съгласно чл. 23 от
Регламент /ЕС/ №1093/2010г., като отчита характера, мащаба и сложността на
дейността на банката. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, БНБ определя дали
правилата, стратегиите, процедурите и механизмите въведени от банките, начинът
на тяхното прилагане, както и собствения им капитал и ликвидните им активи
осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.
Разпоредбите на чл. 1, пар. 3, буква i и в чл. 10, пар. 1 от Директива
94/19 имат пряко приложение и предоставят на вложителите, в това число и на
ищеца субективното право да получи гарантирания размер на депозита си в
сроковете, установени в Директивата. Според настоящия съдебен състав при
приложение на цитираните правни норми за ищеца се е породило правото да получи
гарантирания размер на депозита си на 25.06.2014г. по следните съображения:
В процесния случай, с Решението си от 20.06.2014г., чрез преустановяване на
изпълнението на всички задължения на КТБ АД, ответника БНБ е направила
депозитите неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива
94/19/ЕО. От този момент КТБ не е била в състояние да изплаща дължимите и
изискуеми депозити. Не е съществувала и близка перспектива депозитите да бъдат
изплатени, ако не може да се очаква, че кредитната институция ще възстанови
своята способност да изплаща депозити в краткосрочен план. Установяването, че
депозитите са неналични може да бъде избегнато само, ако се очаква достъп до
депозитите да бъде възстановен в много кратък срок, какъвто несъмнено не е
настоящия случай. Действително, правомощие на съответните компетентни органи е
да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда
неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово
състояние да изплати депозита, както и че не съществува близка перспектива тя
да бъде в състояние да го направи. Но преценката на съответния компетентен
орган в лицето на Българска народна банка е ограничена от сроковете и целите на
Директива 94/19/ЕО и по специално от изискването за установяване в срок от 5
работни дни от неизплащането на депозити, които са дължими и изискуеми. В
процесния случай това изискване е нарушено, тъй като депозитите са продължили
на практика да бъдат неналични почти три месеца след първоначалната им
неналичност, като се отчита факта, че режима на специален надзор е бил удължен
с Решение № 114 от 16.09.2014г. на УС на БНБ до 20.11.2014г., а видно от
Решение № 61 от 18.11.2014г. на ФГВБ, 04.12.2014г. е определена като начална
дата за изплащане на гарантираните влогове. В процесния случай няма спор, а и
от доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че именно на
тази дата- 04.12.2014г. по сметката на „Фонд за гарантиране на влоговете в
банките“, предназначена за изплащане на суми по влогове на вложители в Банка с
отнет лиценз- КТБ АД, с гарантиран размер съгласно Закона за гарантиране на
влоговете в банките са били налични суми, достатъчни за изплащане на дължимата
към ищеца Д.Ш. гаранция в размер на 196 000 лева, както и че тази сума
реално му е изплатена изцяло и наведнъж на 22.01.2015г. По този начин ответника
БНБ е допуснал нарушение на правото на Европейския съюз, като не е извършил
необходимото установяване на неналичността на активи в съответствие с
изискванията на горецитираната директива, които са пряко приложими и с
приоритет пред вътрешните правни норми. Нарушаването на това право от страна на
БНБ на практика представлява бездействие да изпълни свое задължение, възникнало
по силата на цитираната норма на правото на ЕС. За пълнота на мотивите следва
да се изложи, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.2014г. е транспонирана в
националното ни законодателство с приемането на Закона за гарантиране на
влоговете в банките /обн. ДВ, бр. 62 от 14.08.2015г., в сила от 14.08.2015г./.
За да достигне до този извод съдът отчете и доводите, развити в Решение от
04.10.2018г. на Съда на ЕС по дело С-571/16, постановено по преюдициално
запитване по сходен случай, които не следва да се преповтарят в настоящия
съдебен акт.
От изложеното следва извод, че за да се задейства процедурата по
гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три
стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим
не е бил изплатен от кредитна институция, 2/ в рамките на пет работни дни след
това заключение компетентния органвз, в случая – БНБ трябва да определи дали
съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини,
които са пряко свързани с нейното финансово състояние да изплати депозити,
които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в
състояние да го направи, 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в
състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на
20 работни дни, след като компетентния орган е взел своето Решение / в този
смисъл е Решение № 11108/17.08.2020г. на ВАС по адм.д. № 10456/2016г./.
На следващо място незаконосъобразното бездействие на БНБ в случая
съставлява според съда „достатъчно съществено нарушение на правото на
Общността“ , за което следва да се ангажира отговорността на БНБ за понесените
от ищеца имуществени вреди.
Съгласно
т. 117 от Решението по дело С-571/16, разпоредбата на чл.
1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и
представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти
права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за
вредите от късното изплащане на депозитите. Директният ефект означава, че
нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички
държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното
действие. Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и задължения
за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или
частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото
на Общността. Ето защо чл.
1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19, като пряк източник на права и
задължения, задължава БНБ да установи неналичността на
депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради
неплатежоспособност. Като не е взела това решение в императивния 5 дневен
срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Това нарушение е
достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата.
В
случая чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19 ясно
посочва при какви условия и в какъв срок се установява неналичността на
депозитите, като ако тези условия са изпълнени, компетентният орган е длъжен в
императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични. Въпреки
че БНБ е преценила, че "КТБ" АД е застрашена
от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката
под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, не е
направила установяването в срок, което е попречило да започне компенсирането на
засегнатите вложители съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10,
пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл.
1, § 3, подт. i) от Директива 94/19.
На
следващо място, настоящия съдебен състав счита, че ищецът е доказал наличието
на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна
на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.
Именно
своевременното изпълнение на задължението по чл.
1, § 3, подт. i) от Директива 94/19 би защитило в максимална степен
освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на
директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата
система, която може да се постигне само, ако държавите членки спазват
предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат
депозитите си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата, следва, че за
вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания,
поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок по-дълъг от
установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на правото на
собственост на ищеца. Предвид практиката на ЕСПЧ следва и че при нарушения
на чл. 1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е
разумно свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното
право на мирно, необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М. срещу
България., § 38.
Начините
на обезщетяване, предвидени във вътрешното право, са от значение при преценката
дали спорната мярка спазва изисквания справедлив баланс и по-специално дали
натоварва жалбоподателите с непропорционална тежест. Обезщетението, което
държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната
вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. При липса на
разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на дължимото обезщетение, се
прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността.
Съгласно закона, при паричните притежания обективният измерител на стойността
на нарушеното право и следователно, справедлива компенсация, с която може да се
възстанови справедливия баланс е именно размерът на законната лихва по чл.
86 от ЗЗД.
Неоснователно
ответната страна твърди, че липсва вреда. Законната лихва е механизъм за
обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва.
Предвид качеството на парите да са универсален и санкциониран от държавата
измерител на потребителната стойност на благата въпросът за тяхното
оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я
губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението си. Именно тази
стойност се презумира от разпоредбата на чл.
86, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива от
решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието, че член
1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива
2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от
титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане,
което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността
на този депозит по смисъла на тази разпоредба. Достатъчно условие за изпадане
на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е
изтичането на императивния 5 дневен срок по член
1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая то безспорно е
настъпило.
В случая е без значение
обстоятелството, че не БНБ, а ФГВБ е компетентен да изплаща
гарантираните депозити, тъй като именно решението по чл. 1, § 3,
подт. i, ал. 2 от Директивата, което БНБ е била длъжна да
вземе, падежира вземането на ищеца. Фондът не разполага със самостоятелност при
определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити.
Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да
започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението
на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Едва след
постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите
за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до
размера на гарантираните депозити. Така постановявайки изискуемото от Директива
94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала
причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ към ищеца и това обосновава пряката
причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди.
След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие
от извършеното от БНБ нарушение на чл.
1, § 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за
приложението на чл. 86 от ЗЗД.
Именно по тези съображения
съдът намира за неоснователни предявените и срещу евентуалния ответник- ФГВБ
искове, тъй като на практика в резултат именно на бездействието на БНБ ищецът
търпи имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка единствено
с поведението на този ответник и не могат да се вменят на ФГВБ, поради което и
не са налице основания за ангажиране на отговорността на тази страна.
Обстоятелството,
че ЗГВБ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на
гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната
институция е ирелевантно, защото както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на
решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.
1, т. 3 и чл.
10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство,
което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на
депозитите.
Неоснователни са доводите на
ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че през целия период на
специален надзор до отнемане на лиценза на ищеца е начислявана възнаградителна
лихва от КТБ върху пълния размер на влога, както и че с
изплащането на гарантирания размер от 196 000 лв. е изплатена част от
главницата по влога и част от начислената върху нея възнаградителна лихва до
06.11.2014 г. Следва да се отбележи, че същата лихва обаче не следва да се
приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и
произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от
исковия период, при това не върху 196 000 лв, а върху пълния размер на
депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви,
дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е
предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански
плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца
към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение
към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен,
поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми,
представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния
фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата
във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в
пропуснатата полза от невъзможността за ползване на собствения му паричен капитал,
независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира
той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да
породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е
възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от
Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има
право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл.
86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се
изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази
лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по
вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея
е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.
Съдът не споделя
възражението на ответника, че не е налице причинно-следствена връзка. Съгласно
принципа, формулиран в чл.
81, ал. 2 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност. В контекста на прилаганите от държавите членки схеми за
гарантиране на депозитите и за да се осигури тяхната ефективност, Директива
94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО не обвързва по никакъв начин
задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да разполага с
достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл.
10, § 1 от Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на депозитите
следва да са в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на
вложителите, по отношение на неналичните депозити. От съображение
10 на Директива 2009/14/ЕО е видно и че за да се запази доверието на
вложителите, и да се отговори на техните нужди, задействането на схемата и
изплащането на гарантираните депозити следва да започне в максимално кратък
срок, който може да бъде удължаван камо при извънредни обстоятелства. Предвид
императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за
стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9
от Директива 94/19/ЕО, изискващо схемите за гарантиране на депозити да се
намесят веднага след като депозитите са станали неналични, съдът приема, че
липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити
не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не
изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ,
нито причинно-следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение
вреди и то за периода до датата, на която от ответника е отнет лиценза на
"КТБ" АД – на 06.11.2014 г. и на която информацията за
сметката на ищеца в
"КТБ" АД е постъпила във ФГВБ с оглед изплащане на
гарантирания размер.
За
извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение
само за периода на забава – от момента, в който реално ищеца е трябвало да има
достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е
преустановено, а именно за периода от 25.07.2014
г. до 06.11.2014
г. Срокът от 5 работни дни по чл.
1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била
длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите,
смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под
надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е
в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява
неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното
изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се
стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на
постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.
23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението
по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014
г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014
г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди,
поради неизплащане гарантирания размер на депозита, което е и начална дата на
исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на
06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана
процедурата по компенсиране по чл.
10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече
не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до
датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това
периодът, за който се дължи обезщетение е 25.07.2014 г. – 06.11.2014 г., а не както претендира ищецът от 25.07.2014
г. до 22.01.2015
г. /датата на реалното изплащане на
ищеца на гарантирания размер на депозита/.
Размерът
на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата
196 000 лева за
периода 25.07.2014
г. – 06.11.2014 г. се установява от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и възлиза на сумата от 5733,82 лева. За разликата над
посочения размер до претендирания от
ищеца размер- 9936,22 лева и за периода от 07.11.2014г. до 22.01.2015г. искът
ще се отхвърли, като неоснователен. Горната сума е дължима, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане /с
оглед диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът не претендира върху
обезщетението за имуществени вреди законна лихва от датата на увреждането за
разлика от претенцията за неимуществени вреди, където изрично е фиксиран
различен период/.
Предявеният
иск за заплащане на неимуществени вреди, настоящият състав намира за недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен както по
отношение на главните ответници- НС и БНБ, така и спрямо евентуалния ответник-
ФГВБ.
Действително за установяване на фактическите си твърдения
относно претърпяния стрес, безпокойство и влошаване на здравословния статус
ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на един свидетел. От разпита на св. Е. се установява, че
безпокойството, стресът и тревожността на ищеца са били във връзка с кризата
в КТБ и по-конкретно депозитите му в КТБ, а не
както е заявено в исковата молба, че не може да разполага със средствата, които му се дължат от ФГВБ, вследствие на
забавянето на плащането на гарантираното му вземане. Нещо повече, същият е знаел и споделил със св. факта, че
има гарантиран размер на депозита от страна на държавата. В действитлност
ищецът е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди, но същите са в резултат
на състоянието на КТБ, а не в резултат на забавеното плащане от
ФГВБ, респективно-несвоевременното
обявяване от страна на БНБ на влоговете за неналични. Това обуславя и извод за липсаат на пряка –причинно
следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действия,
респективно-бездействия на ответните страни. Поради това искът в
частта за претендираните неимуществени вреди е напълно неоснователен. С оглед отхвърляне на този иск, неоснователен се явява и
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 1472,35 лева
върху претендираната главница за неимуществени вреди за периода от датата на
увреждането- 25.07.2014г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
Съображенията за отхвърляне на иска за неимуществени вреди и акцесорната
претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва за горепосочения
период са идентични и важими по отношение на всички ответни страни, поради
което е безпредметно обсъждането им спрямо всеки от тях поотделно.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, които възлизат на сумата от
419,33 лева.
Доколкото съобразно изричните указания на ПОС, в
настоящото производство е приложим процесуалния ред, предвиден в ЗОДОВ, то на
ищеца е дължима внесената от него ДТ в пълен размер, независимо от изхода на
спора. Дължимата за трите обективно съединени иска ДТ възлиза на сумата от 30
лева. Съдът констатира от данните по делото, а и видно от представения от ищеца
списък, общо внесената от същия такса с
оглед производството по обжалване с частна жалба на прекратителни определения,
постановени по настоящото дело възлиза на сумата от 90 лева и заплащането й ще
се възложи в тежест на БНБ
/доколкото спрямо този ответник искът е частично уважен/. По отношение на
внесената от ищеца държавна такса в размер на 656,30 лева същата се явява
недължимо платена по делото /в изпълнение на указания на съда, за които е
прието от въззивната инстанция, че са неправилни/, поради което и следва да
бъде възстановена на ищеца по посочена от него банкова сметка.
Ответните страни също
претендират присъждане на направените разноски, за които представят списък.
Това искане ще се остави без уважение, като за да достигне до този извод съдът съобрази действието на §
6, ал. 1 и ал.
2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ бр. 94/2019 г., доколкото към датата на подаване на исковата молба приложимата редакция на чл.
10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ предвижда, че ответника има право на разноски само ако
искът бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Българска народна банка, с адрес в гр.
София, пл. „Княз Александър 1-ви“ № 1, с Булстат:*********, представлявана от С.
Д. - гл. с. и Т. Ц. - гл. с. да заплати на Д.Б.Ш. с ЕГН: **********, с настоящ
адрес ***, чрез пълномощника му - адв. К. Б., със служебен адрес ***, „**** ****
****“, ет. *, офис *** сумата от 5733,82 лева /пет хиляди седемстотин тридесет и
три лева и осемдесет и две стотинки/ за периода от 25.07.2014
г. – 06.11.2014
г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда- 16.06.2017г. до окончателното изплащане, като за разликата над присъдения размер от 5733,82 лева до
претендирания размер от 9936,22 лева и за периода от 07.11.2014г. до
22.01.2015г. отхвърля предявения иск
спрямо този ответник, както и отхвърля
изцяло искането за солидарно осъждане на Народното събрание на Република
България, с адрес в гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано по
пълномощие от гл. ю. М. Г. да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер
на 9936,22 лева за периода от 25.07.2014г. до 22.01.2015г. и
за осъждане на евентуалния ответник - Фонд за гарантиране на влоговете в банките, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Владайска“ № 27, представлявано от М. М.
- **** на *** **** да заплати същата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Ш. с ЕГН: **********, с настоящ адрес ***,
чрез пълномощника му- адв. К.Б., със служебен адрес ***, „*** **** ****“, ет. *,
офис *** иск за солидарно осъждане на Българска народна банка, с адрес в гр.
София, пл. „Княз Александър 1-ви“ № 1, с Булстат:*********, представлявана от С.
Д. - гл. с. и Т. Ц. - гл. с. и Народното събрание на Република
България, с адрес в гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано по
пълномощие от гл. ю. М. Г. да заплати на ищеца сумата от 5000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1472,35 лева- обезщетение за забава
върху главницата от 5000 лева за
периода от 25.07.2014г. до 16.06.2017г, ведно със законната лихва, считано
от 16.06.2017г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Ш. с ЕГН: **********,
с настоящ адрес ***, чрез пълномощника му- адв. К.Б., със служебен адрес ***, „***
*** ****“, ет. *, офис *** евентуален иск за осъждане на Фонд за гарантиране на
влоговете в банките, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Владайска“ № 27, представлявано от М. М. - **** на **** **** да заплати на
ищеца сумата от 5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
от 1472,35 лева- обезщетение за
забава върху главницата от 5000 лева за
периода от 25.07.2014г. до 16.06.2017г, ведно със законната лихва, считано
от 16.06.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Българска народна банка, с адрес в гр. София, пл. „Княз
Александър 1-ви“ № 1, с Булстат:*********, представлявана от С. Д. - гл. с. и Т.
Ц. - гл. с. да заплати на Д.Б.Ш. с ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, чрез
пълномощника му - адв. К.Б., със служебен адрес ***, „**** **** ***“, ет. *,
офис *** сумата от общо 509,33 лева /петстотин
и девет лева и тридесет и три стотинки/, от които – залатена държавна такса по
делото в размер на 90 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 419,33 лева, изчислено съразмерно с уважената част от иска.
УКАЗВА на ищеца, че сумата от 656,30 лева, представляваща внесена по делото държавна такса се явява
недължимо платена, поради което ще му бъде възстановена по банков път при
посочване на номер на банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Секретар: Д. К.