Мотиви по НОХД №
1623/2016г. по описа на П.ския окръжен
съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимата
И.Г.Б. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”
вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 15.09.2015г. в с.Й.Г., област П., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес А 140” с
рег. № ***, е нарушила правилата за движение - чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на Б. И. К., настъпила на 08.11.2015г. в
гр.П..
Представителят на Окръжна прокуратура гр.П. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
срещу подсъдимата. Счита, че на същата следва да се наложи наказание,
индивидуализирано при условията на чл.54
от НК, като се отчетат смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства - лишаване от
свобода, което да се редуцира с една трета, изпълнението на което на основание
чл.66 от НК да се отложи с изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок не по-малък от
този на лишаването от свобода. Пледира в тежест на подсъдимата Б. да се
възложат разноските по делото, а гражданските искове да се уважат по
справедливост.
В наказателното производство са предявени и приети
за съвместно разглеждане граждански искове от наследниците на пострадалата Б.
И. К. – нейния съпруг Г.С.К. и сина й С.Г.К.. Последните са конституирани като
граждански ищци и частни обвинители по делото.
Чрез повереника си, изразяват становище, че подсъдимата
трябва да се признае за виновна по обвинението, за което е предадена на съд. Не
се възразява да й се наложи наказание лишаване от свобода, условно. Излагат се
доводи, че гражданските искове са доказани по основание и размер и се иска да
се уважат изцяло. Претендират се разноските по делото.
Защитникът на подсъдимата Б. не оспорва
фактическата обстановка, приета в обвинителния акт, и правната квалификация на
деянието. Предлага при определяне на наказанието на неговата подзащитна да се
отчете, че тя е направила всичко възможно да помогне на пострадалата. Възразява
срещу размера на гражданските искове, тъй като не е подкрепен от
доказателства.
Подсъдимата Б.
се възползва от процедурата по глава 27 от НПК - съкратено съдебно
следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява, извинява се за извършеното и се
присъединява към казаното от защитника
си.
Съдът, въз основа на събраните и приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимата И.Г.Б. е родена на ***г***, същата
област. Тя е българка, българска гражданка. Със средно образование. Вдовица. Не
работи. Помага на дъщеря си при отглеждането на децата й и пребивава при нея в
Г.. Не е осъждана.
Подсъдимата е правоспособен водач на МПС от 1984г.
с категории В, М, АМ. Последното й свидетелство за управление е унищожено на 05.11.2008г. поради подмяната му в чужбина
с друго национално СУМПС. Само един път, през 2008г., е наказана по
административен ред като водач за нарушение на правилата за движение по
пътищата, с влязло в сила наказателно постановление /т.2,л.91 от досъдебното
производство и л.18-19 от съд.дело/.
Притежава лек автомобил „Мерцедес А 140”, червен
на цвят, с рег. № ***.
На 15.09.2015г. сутринта, около 08,30-09,00 часа,
подсъдимата Б. управлявала лекия си автомобил в с.Й.Г., област П.. До нея на
предната дясна седалка се возела свидетелката В. Г.. Двете отивали в кметството на селото. Подсъдимата паркирала източно от
административната страда, на асфалтирано
пространство използвано за паркинг. Предната част на колата била насочена към
източната част на сградата. Времето било слънчево и ясно.
Подсъдимата Б. слязла и влязла в кметството,
където разговаряла с кмета, свидетеля Н. Н.. След като приключила, със
свидетелката Г. се качили в МПС по местата си. На последната й
направило впечатление, че подсъдимата била видимо разтроена, тъй като лицето й
било зачервено.
Подсъдимата Б. решила да приведе в движение лекия
автомобил на заден ход. Не се огледала, за да разбере дали пътят зад него е
свободен. Преди да започне маневрата не се убедила, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението.
По същото време на паркинга се движели две
пешеходки - свидетелката В. Ш. и пострадалата Б.К.. Последната била с гипсирана
ръка, тъй като през месец август 2015г. счупила дясната си ръка при битов
инцидент. Двете жени били видими от мястото на водача чрез директен визуален
контакт при потегляне на колата на заден ход.
Подсъдимата, вместо да наблюдава пътя зад
превозното си средство като погледне назад с обръщане на глава назад или да
осигури човек, който да наблюдава автомобила и да й сигнализира за всяка
възникнала опасност, гледайки единствено напред, започнала да се движи на заден
ход. Предприела маневра завой надясно към вървящите пешеходки, които били
видими за нея в дясното огледало на колата. Имала възможност да ги забележи в
дясното огледало, но не реагирала на опасността. При това движение назад със
задната част на МПС подсъдимата Б. ударила тялото на пострадалата. Свидетелката
Ш. успяла да отскочи настрани и не била засегната.
Ударът между лекия автомобил и пешеходката К.
настъпил на паркинга пред кметството в с.Й.Г., в конфликтна точка, която
приблизително се намирала по дължина на около 16-17м източно от ориентира,
приет в протокола за оглед, и по широчина на около 12,5-13,5 м северно от този
ориентир. За такъв бил приет югоизточният ъгъл на сградата на кметството. В
момента на удара скоростта на МПС била около 11-12 км/ч. Вследствие на него
пострадалата била отхвърлена на около метър и паднала върху асфалтовата
настилка, където се оформило кърваво петно. В резултат на удара К. получила
тежка черепно-мозъчна травма и изпаднала в коматозно състояние.
Свидетелката Ш. се развикала: „Спри! Утрепа ни!”.
Подсъдимата спряла колата и я преместила на преден ход. Отишла до двете жени.
Споделила със свидетелката Ш., че не ги
видяла, когато предприела движение на заден ход. Свидетелката Ш. тръгнала бързо към сградата на кметството,
призовавайки за помощ. Виковете й били чути от свидетеля И.П., който по това
време бил в заведение „Роял”, намиращо се на първия етаж в административната сграда. Същият веднага
отишъл до пострадалата, за да й окаже първа помощ. Видял, че тя имала кръв по
главата. Свидетелят П. отворил устата на К. и успял да извади езика й, който
била глътнала. През това време свидетелката Ш. казала на свидетелката Ф. Н.,
служителка в кметството, да се обади на тел. 112 за спешна медицинска помощ. Последната
веднага телефонирала. Видно от предоставената информация от Дирекция
„Национална система 112” сигналът бил приет в 09:23:40 часа. По повод
обаждането за възникнало ПТП на място пристигнал свидетелят И. П., мл.
автоконтрольор в РУ „Полиция” гр.С., който запазил местопроизшествието до
извършване на огледа. Междувременно свидетелката Ш. взела шише с вода. На бегом
се върнала при пострадалата и напръскала лицето й с вода. След това отишла да
вземе вода и дреха, за да повдигне главата й. Помолила собственика на заведение
„Роял” да доведе общо практикуващия лекар от здравната служба в селото,
свидетеля Н. Ч., и медицинската сестра, свидетелката М. Т.. Те пристигнали на място. Дошъл и синът на К.,
свидетелят С.К..
Свидетелят П.извършил проверка на подсъдимата Б. за наличие на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510” с № 0078. При извършената проба не било установено
наличие на алкохол в издишания от нея въздух.
Пристигнал екип на ЦСМП гр.П., който откарал
пострадалата в УМБАЛ „Св. Г.”***. Там й била извършена спешна оперативна
интервенция - отваряне на черепа в дясно, изтегляне на кръвоизливите под
твърдата мозъчна обвивка и вътремозъчно челно и слепоочно в дясно, декомпресия
на мозъка. На пациентката била проведена активна реанимация и медикаментозна
терапия с обезболяващи и кръвоспиращи средства, антибиотична и дехидратираща терапия.
Била изписана на 15.10.2015г. с оформен апатико-абуличен синдром /отпуснато
сънливо състояние/. На 28.10.2015г. К. отново била приета за лечение в
Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Г.”***.2015г. претърпяла оперативна
интервенция на главата /краниотомия/ и евакуация на хематом при наличие на
тежко изразена мозъчна контузия. Въпреки положените медицински грижи, на
08.11.2015г. починала.
От заключението на съдебномедицинската експертиза
/т.1,л.47-48 от досъдебното производство/ се установява, че на Б.К. е било
причинено: тежка черепно-мозъчна травма - счупване на основата на черепа тилно
срединно; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво тилно; кръвоизливи под
твърдата мозъчна обвивка в дясно базо-слепоочно и челно двустранно; интрацеребрални
кръвоизливи в дясно челно и слепоочно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
дифузно, предимно слепоочно-теменно; кръв в мозъчните стомахчета с притискане и
изместване на мозъчните структури; оток на мозъка; контузия на мозъка; кома. Описаните
увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са получени при станалото ПТП, с което са в пряка причинна
връзка. Причинено е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Към
датата на изготвяне на заключението пострадалата продължавала да е в кома.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /т.1,л.52-60 от
досъдебното производство/ при
съдебномедицинското изследване върху
трупа на Б.К. е констатирано: тежка черепно-мозъчна травма, кръвонасядане по
меките черепни покривки в тилната област на главата, линеарно счупване на
черепните кости в тилната област, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни
обвивки, вътремозъчни кръвоизливи в челната и слепоочна област на дясната голямомозъчна
хемисфера, контузия на мозъка в двете челни области с деструктуриране на
мозъчното вещество и примесени кръвоизливи, кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
кръвоизлив около малкия мозък, малък съсирек в теменната област на дясната
голямомозъчна хемисфера, състояние след две оперативни интервенции на главата
/краниотомии/, данни за двустранна хипостатична бронхопневмония, некротични
изменения по кожата в седалищните области – декубитуси от продължително
залежаване. Основната причина за смъртта на пострадалата е свързана с тежката
черепно- мозъчна травма, със счупване на черепните кости в тилната област,
контузия на мозъка в двете челни области, вътремозъчни кръвоизливи и
кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, което е довело до притискане
и парализа на жизнено-важни мозъчни центрове. Като съпътстваща причина,
допринесла за настъпването на смъртта, се приема развилата се в резултат от
продължителното залежаване в коматозно състояние и хиповентилацията на белите
дробове в това състояние - двустранна хипостатична бронхопневмония, която е в
причинно-следствена връзка с черепно- мозъчната травма и последвалото
продължително коматозно и сомнолентно /сънливо/ състояние. В резултат от
тежката черепно-мозъчна травма с коматозно състояние и последвалата като
усложнение от нея двустранна хипостатична бронхопневмония е настъпила остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, която е непосредствената причина за
смъртта на К.. Установените травматичните увреждания са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са
получени при пътнотранспортно произшествие, така както е отразено в
предварителните сведения, а именно при блъскане на пострадалата от лек
автомобил, с последващо падане назад и удряне тилната област на главата в
твърда настилка.
Видно от заключението на тройната съдебномедицинска
експертиза /т.1,л.66-81 от досъдебното
производство/ при извършеното съдебномедицинско изследване върху трупа на Б.К. се установява:
тежка черепно-мозъчна травма, кръвонасядане на меките черепни покривки в
тилната област на главата, линеарно счупване на черепните кости в тилната
област, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, вътремозъчни
кръвоизливи в челната и слепоочна област на дясната голямомозъчна хемисфера,
контузия на мозъка в двете челни области с деструктуриране на мозъчното
вещество и примесени кръвоизливи, кръвоизлив в мозъчните стомахчета. кръвоизлив
около малкия мозък, малък съсирек в теменната област на дясната голямомозъчна
хемисфера, състояние след две оперативни интервенции на главата /краниотомии/,
данни за двустранна хипостатична бронхопневмония, некротични изменения по кожата в седалищните
области – декубитуси от продължително залежаване, обичайни възрастови болестни
изменения в сърдечно-съдовата система. Основната причина за смъртта на
пострадалата е свързана с тежката черепно-мозъчна травма, със счупване на
черепните кости в тилната област, контузия на мозъка в двете челни области,
вътремозъчни кръвоизливи и кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки,
което е довело до притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни центрове. Като
съпътстваща причина, допринесла за настъпването на смъртта, се приема развилата
се в резултат от продължителното залежаване в коматозно състояние и с хиповентилация
на белите дробове двустранна хипостатична бронхопневмония, която е в
причинно-следствена връзка с черепно-мозъчната травма и последвалото
продължително коматозно и сомнолентно
състояние. В резултат от тежката черепно-мозъчна травма и последвалата
като усложнение от нея двустранна хипостатична бронхопневмония е настъпила
остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, която е непосредствената
причина за смъртта на К.. При извършеното съдебномедицинско изследване върху
трупа на пострадалата, освен травмата в тилната област на главата от
първоначалното падане, други травматични увреждания по главата и по тялото не
се установяват. Констатираните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са
получени при пътнотранспортно произшествие, а именно при блъскане на К. от лек
автомобил, с последващо отхвърляне, падане назад и удряне тилната област на
главата в твърда настилка. Съдебномедицинските експерти приемат, че съществува
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при
възникналото пътнотранспортно произшествие на 15.09.2015г., и настъпилата смърт
на пострадалата на 08.11.2015г.
Според протокола за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина /т.1,л.90 от
досъдебното производство/ не е
констатирано наличие на алкохол в кръвта на пострадалата К..
От заключението на тройната автотехническа експертиза /т.2, л.145-201 от
досъдебното производство/ се установява,
че ударът между задната част на л.а. „Мерцедес” и пешеходеца Б.К. е настъпил на
паркинга пред кметството в с. Й.Г., в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира: по дължина на около 16-17 м източно от
ориентира, приет в протокола за оглед, и по широчина на около 12,5-13,5 м
северно от ориентира, приет в протокола за оглед. В момента на удара
автомобилът е бил със задействана спирачна система и
скоростта му е била около 11-12 км/ч. В случая няма технически условия, които
да са налагали движение на превозното средство
със скорост по-ниска от установената. Водачът Б. е имала техническа
възможност да избегне настъпването на произшествието като не потегли от мястото
на автомобила до освобождаване на пространството на паркинга, където е щяла да
извърши маневра на заден ход. След като е потеглила, тя е имала техническа
възможност да избегне настъпването на произшествието, като предприеме безопасно
екстрено спиране в момента, в който пешеходката е станала видима в дясното
огледало на автомобила. Причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на МПС Б.
е потеглила на заден ход към мястото, на което се е движила
пострадалата, както и, че в процеса на маневрата „завой надясно при движение на
заден ход” не е реагирала на опасността от удар с движещата се зад автомобила
К. от момента, в който е имала възможност да я забележи чрез огледалата за
обратно виждане. Водачът Б. е имала техническа възможност да забележи
пешеходката, както преди тръгване на автомобила, така и при попадане на
пострадалата в обхвата на дясното огледало на МПС. В зависимост от мястото на
възможно потегляне на автомобила, то до достигане мястото на видимост в дясното
огледало на К., МПС е изминало 7,40 м
при първия вариант и 6,50 м при втория. Разстоянията до мястото на удара са
съответно 10,81 м при първия и 5,81 м при втория вариант. Пешеходката е
попаднала в обхвата на централното огледало, след завъртане на автомобила при
движението „завой надясно на заден ход” на още около 6-8 градуса. Най-вероятно
не е попаднала в обхвата на лявото огледало. В момента на потеглянето на МПС
пешеходките са били видими от мястото на водача чрез директен визуален контакт
/обръщане на главата назад/, но не и видими от водача в отгледалата за обратно
виждане на автомобила. В зависимост от мястото на потеглянето, то когато
автомобилът е достигнал на около 7,40 м при първия вариант и 6,50 м при втория
вариант, скоростта на МПС е била около 13-14 км/ч и пострадалата е станала
видима в дясното огледало от позицията на водача. Въпреки това водачът на лекия
автомобил не е реагирал на опасността от удар и е продължил ускорителното
движение, след което намалил скоростта на автомобила с цел завършване на
маневрата.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй
като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответните области.
Съдът не възприема заключението на единичната
автотехническа експертиза /т.1, л.96-110 от досъдебното производство/, тъй като не е достатъчно
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Това е наложило
назначаването на тройна автотехническа
експертиза, която е изследвала механизма
и причините за настъпване на ПТП. На нейното заключение се позовава и
наблюдаващият прокурор в обвинителния си акт.
При внимателен анализ на гласните доказателствени
средства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че подсъдимата Б.
след произшествието е оказала помощ на
К..
Според обясненията й /т.1, л.22-23 от
досъдебното производство/ е отишла до последната, изкарала й езика и го
държала. Измила челото й с вода и й помогнала да пие вода.
В показанията си свидетелките В. Г. /т.1,л.35-36 от досъдебното производство/ и В. Ш. /т.1,л.38-39 от
досъдебното производство/ потвърждават,
че подсъдимата е полагала усилия да извади езика на пострадалата. В тази насока
са и показанията на свидетеля И. П. /т.1,л.41 от досъдебното производство/.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимата Б., от
показанията на свидетелите С.К., Г.К., В.Г., И.П., В. Ш., Ф. Н., И.П., Н.Ч., М.
Т., Н. Н., разпитаната в хода на съдебното следствие Е. М., от заключенията на
съдебномедицинските, химическата и тройната автотехническа експертизи, от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – том 1
– протокол за оглед на местопроизшествие /л.6-7 от дп/, фотоалбум /л.8-16 от
дп/, справка за съдимост /л.18 от дп/, протокол за медицинско изследване /л.91
от дп/, том 2 – справка от ДНС 112 /л.12 от дп/, медицински документи /л.15-66
от дп/, справка от ЦСМП гр.П. /л.68-72 от дп/, справка от Община С. /л.74-76 от
дп/, препис-извлечение от АС
/л.78,80,85,86,105 от дп/, удостоверение за наследници /л.82-83,87,106 от дп, л.35 от съд.дело/, справка от ЦБКАТ /л.89
от дп/, констативен протокол за ПТП /л.90 от дп/, справка от сектор „ПП” при ОД
на МВР гр.П. /л.91 от дп, л.18-19 от съд.дело/, рецепта /л.104 от дп/,
извлечение от рецептурна книжка, /л.107-109 от дп/, ксерокопия на свидетелство
за регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност на ППС,
застрахователни полици, квитанция за платен данък /л.110-114 от дп/, медицински
документи /л.115-117 от дп/, справка за съдимост /л.140 от дп/, характеристична
справка /л.140А от дп/.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй
като са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви помежду си и с
останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимата, тъй като се подкрепят от
гласните и писмените доказателства, от заключенията на вещите лица.
При така установената по делото безспорна
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимата Б. е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” вр. чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1
от НК за това, че на 15.09.2015г. в с.Й.Г., област П., при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес А 140” с рег. № ***, е
нарушила правилата за движение - чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на Б. И. К., настъпила на 08.11.2015г. в
гр.П., като след деянието е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ
на пострадалата
Съдът намира, че подсъдимата, при управление на
МПС, е нарушила разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Тя е започнала движене на
заден ход без да се увери, че пътят зад нея е свободен и че с тази маневра няма
да създаде опасност за другите участници в движението. Преди потеглянето на
лекия автомобил пешеходките са били видими от мястото на водача чрез директен
визуален контакт с обръщане на главата назад. Подсъдимата Б. е можела да ги
изчака да преминат и тогава да предприеме маневрата си.
Не е спазила и нормата на чл.40, ал.2 от ЗДвП,
вменяваща задължение на водача по време на движение назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а при невъзможност, да осигури лице,
което да му сигнализира. В момента, в който пострадалата е станала видима в
дясното огледало на автомобила, подсъдимата е могла да реагира на опасността и
да спре, но не го е сторила.
Посочените нарушения на правилата за движение са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съдът счита, че подсъдимата Б. трябва да се ползва
от привилегирования текст на чл.343а от НК, тъй като е налице оказана помощ на
К..
За да е налице намалена отговорност според
практиката на ВКС е необходимо помощта да е необходима, да е оказана на жив
човек и да е насочена обективно и субективно към спасяване живота и запазване
здравето на пострадалия.
От гласните доказателствени средства /обясненията
на подсъдимата, показанията на свидетелите Г.,
Ш., П./ е видно, че подсъдимата е
отишла да пешеходката, изкарала и държала езика й, измила й челото, дала й вода.
Това са действия на подсъдимата Б., които са били насочени към спасяване на пострадалата. Направила е всичко зависещо
от нея за оказването й на помощ.
Паради
оказаната помощ следва да се признае за невиновна и оправдае по
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено по
непредпазливост /несъзнателна/. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е била длъжна и е
могла да ги предвиди.
При определяне на наказанието задължително следва
да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимата Б. се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При така установената правна квалификация на
извършеното, както и като се съобрази с
неговата обществена опасност и тази на дееца, съдът намира, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимата трябва да се наложи наказание лишаване от
свобода, определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
такива съдът взема предвид изразеното съжаление и извинението за стореното,
чистото съдебно минало. Отегчаващо такова е санкционирането по административен
ред за извършено нарушение на ЗДвП. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимата
Б. да се определи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК така индивидуализирано, то следва да се намали с една трета,
т.е. с осем месеца. Или наказанието, което се налага на подсъдимата е в размер
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Тъй като е с чисто съдебно минало и за постигане
целите на наказанието, и за поправянето й не е необходимо санкцията лишаване от
свобода да се изтърпи реално, трябва да се приложи институтът на условното
осъждане. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на горното наказание се
отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
За реализиране целите на специалната и генералната
превенции на наказанието, на подсъдимата
Б. на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК се налага и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила. Касае се за кумулативна санкция, която задължително следва да се приложи,
тъй като наказанието на дееца се индивидуализира съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК.
Съдът намира, че така определени наказанията са
справедливи. С тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Съгласно чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това
наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се
постигне единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в
предписаните от закона предели.
Гражданските искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалата Б.К. има наследници. Това са нейният
съпруг Г.К. и синът й С.К.. Те са
конституирани като граждански ищци по делото.
Гражданските искове са доказани по основание. От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под
формата на непредпазливост, вреди и причинна връзка между деянието на
подсъдимата и причинените на гражданските
ищци вреди.
Налице е противоправно действие от страна на
подсъдимата Б., изразило се в нарушаване на норми на ЗДвП, довели до настъпване
на ПТП. Тези действия тя е извършила виновно под формата на непредпазливост. В
резултат на нейното виновно деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се в
смъртта на К.. Установена е причинна връзка между деянието на подсъдимата и
настъпилия вредоносен резултат.
Съдът счита, че определяйки размера на
обезщетенията по справедливост, най-справедливо е подсъдимата Б. да се осъди да
заплати на гражданските ищци Г.С.К. сумата
от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева и на С.Г.К.
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за причинените им от горното деяние неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2015г. до окончателното им изплащане, на Г.С.К. и сумата от 300 /триста/ лева, на
С.Г.К. и сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи направени по делото
разноски, като предявените граждански искове за претендираната законна лихва за
времето от 15.09.2015г. до 08.11.2015г. се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Леталният резултат е настъпил на 08.11.2015г. и от
тази дата се дължи обезвреда на вредите, съответно и лихви.
Съдът намира, че присъдените суми, като
обезщетение за неимуществени вреди, справедливо ще репарират претърпените болки
и страдания от съпруга и сина на
пострадалата. Видно от показанията на свидетелката Е. М. и тези на гражданските
ищци смъртта на К. ги е покрусила за цял
живот. Тя е била добра съпруга и майка, добър и весел човек. В семейството й е
имало привързаност между членовете му. С нейната смърт близките й са
загубили моралната опора в живота си. Г.К. - брачния си
партньор, С.К. - майка си. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че това
е втора загуба на близък човек в семейството. След смъртта на тяхната дъщеря,
респ. сестра, пострадалата е била
опората на двамата мъже.
В тежест на подсъдимата се възлага да заплати по
сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 2 171,96 лева /две хиляди сто седемдесет и
един лева и деветдесет и шест ст./, направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер
на 6 400 /шест хиляди и четиристотин/
лева.
Причини за извършване на престъплението от дееца
са нарушаване правилата за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: