Определение по дело №1262/2020 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......, 02.11.2020 г., гр. Пазарджик

 

Районен съд Пазарджик, Гражданско отделение, в закрито заседание проведено на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                                                                                                                                               Председател: Ангел Ташев

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1262 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П., против Ф.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения  иск:

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 16.03.2020 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Пазарджик за вземанията си към Ф.Р.Г., в размер на 136, 24 лева. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 812/20 г. по описа на РС Пазарджик, по което дело била издадена заповед за изпълнение. PC Пазарджик е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 , поради което дружество ищец е подало   искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

Твърди се, че ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. Сочи, че по силата на чл.94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. В този смисъл посочва, че до този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия и че ответникът като физическо лице има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури.

Сочи, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия и подадените документи ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Пазарджик, ул. Бузлуджа № 33, ет. 4, ап. 13, индивидуализиращ се с ИТН 3115396. За ответника Ф.Г. бил открит клиентски номер **********.

Съгласно чл.11, т.1 от общите условия, ответникът бил задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия ищцовото дружество било доставило на обекта на ответника Г. за периода 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г. електроенергия на обща стойност 118,31 лева, която до този момент не била заплатена от него. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответника дължи законна лихва в общ размер от 17,93 лева за периода от 11.09.2018 г. до 15.03.2020 г. Законна лихва за забава се дължала за периода от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да установи  със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Ф.Р.Г., както следва: сума в размер на 118,31 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 17,93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2018 г. до 15.03.2020 г..

Претендират се и разноски.

Правна квалификация:

Предявени са от „ЕВН България Електроснабдяване” срещу Ф. Р. Г., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

Обстоятелства, на които ответниците основават възраженията си:

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Ф. Р. Г. депозира отговор на исковата молба, чрез Д.К.-П. *** – особен представител, съдебен адрес:***, офис 11, в който изразя становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не се оспорва, че със Заповед №2340/17.09.2014г. на Община Пазарджик, Ф.Г. е пренастанен в описания по-горе имот, като за това е определена наемна вноска в размер на 17,70 лева.

Твърди се, че ответникът не е легитимна страна в настоящия процес, тъй като видно от справка за собствениците и носителите на други вещни права от КРНИ, за самостоятелен обект с идентификатор 55155.502.688.1.13, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Бузлуджа"№33, ет.4 ап.13, собственик на имота е Община Пазарджик. На следващо място сочи, че между ответника и община Пазарджик няма сключен договор за наем по смисъла на чл.11, ал.4 от 4 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик, поради което и ответникът не е ползвал електроснабдения имот. Твърди се, че  дори и да има сключен договор за наем между ответника и община Пазарджик, отново Ф.Г. не се явява легитимна страна в настоящото производство като се позовава на разпоредбите на чл. чл.1, ал.4 и чл.6, ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Сочи, че от цитираните разпоредби следва изводът, че Клиент по смисъла на ОУ на ЕВН ЕС е само собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота. Т.е. клиент на ЕВН ЕС е община Пазарджик, в качеството си на собственик на имота. Твърди, че разпоредбата на чл.13. ал.2 не може да намери приложение в настоящи случай, тъй като ответникът няма качеството на „Клиент". Възразява Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да са били публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник, каквото е изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ.

С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу Ф. Рашков Г. искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски.

Доказателствени искания:

Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като допустими, относими и необходими.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че със Заповед №2340/17.09.2014г. на Община Пазарджик, Ф.Г. е пренастанен в описания по-горе имот, като за това е определена наемна вноска в размер на 17,70 лева.

По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, обстоятелството, че се явява изправна страна по тях, т.е. че е изпълнил поетите с него задължения, поради което му се дължи заплащане на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия в твърдения размер.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правопогасяващи това вземане факти.

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2020 год. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 812/2020 г. по описа на РС Пазарджик.

БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните е, че със Заповед №2340/17.09.2014г. на Община Пазарджик, Ф.Г. е пренастанен в описания по-горе имот, като за това е определена наемна вноска в размер на 17,70 лева.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. 

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали в облигационни отношения в процесния период, обстоятелството, че се явява изправна страна по тях, т.е. че е изпълнил поетите с него задължения, поради което му се дължи заплащане на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия в твърдения размер.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи възраженията си и наличието на правопогасяващи това вземане факти.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно уреждане на спора.

            УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението е окончателно.     

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: