Р Е Ш Е Н И Е № 56
гр. Сливница, 11. 07. 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Сливница, пети
състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря М. И., като
разгледа докладваното от съдията Маркова н. а. х. д. № 117 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
П.Г., гражданка
на Р Германия, с постоянен адрес в Р Германия, чрез адв.
С. ***, обжалва наказателно постановление № 460 от 09.01.2018 г. на Началника
на Митница Столична, с което на основание чл. 20, ал.1 от Валутния закон в
полза на държавата са отнети 26 800 евро и 4 000 турски лири, а на жалбоподателката на основание чл.11а, ал.1, чл.18, ал. 1 и
ал.10 от ВЗ и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 000 лева за нарушение
на разпоредбите на чл. 18, ал.1 вр. чл. 11а, ал.1 от
Валутния закон. В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. Поддържа се, че нито в НП, нито в АУАН е посочено дали пренасяната
валута е внесена от държава – членка на ЕС
или от трета страна, която не е членка на ЕС. Изтъкват се доводи, че в
АУАН не е отразено дали е предявен на жалбоподателката
в присъствието на преводач и кое лице е било назначено в това качество.
Отразено е, че подписите в АУАН са положени без актът да е бил предявен на жалбоподателката на разбираем за нея език. Издаденото НП
също не е предявено на езика на жалбоподателката при
връчването му. При тези съображения моли атакуваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателката съзнателно не е декларирала размера на
пренасяната от нея валута, за което свидетелства и мястото, където са открити
паричните средства, с което тя е осъществила състава на вмененото й административно
нарушение. Посочва, че при съставянето на АУАН е присъствал преводач от и на
турски език, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателката. При съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При тези
съображения моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
На 03.08.2017 г. св. К.Ц., С.С. и Т.И. били на смяна на трасе „Входящи леки коли и
автобуси“ на МП – Калотина. Около 13,30 ч. на трасето за влизане в страната от
Р Сърбия пристигнал лек автомобил, марка „Киа“, с немски рег.№ ….., управляван от германския гражданин Х.Х.
Г.. В автомобила пътували още три лица от турски произход, едно от които жалбоподателката П.Г.. На трасето има поставени указателни
табели, на които на пет езика, включително и турски, са отразени подлежащите на
деклариране стоки и размер на пренасяните парични средства. Дежурният
митнически служител, св. К.Ц., два пъти запитал пътуващите в автомобила дали
имат нещо за деклариране - стоки с търговски характер, валута и валутни
ценности, на което те отговорили отрицателно. Тъй като св. Ц. забелязал, че жалбоподателката е видимо притеснена, той помолил водача да
вкара автомобила за проверка в гаража. Жалбоподателката
била помолена да слезе от автомобила, но тя първоначално отказала с мотив, че е
болна и не може. Впоследствие слязла от автомобила и св. И. пристъпила към
извършване на личен преглед на жалбоподателката. При личния
преглед в бельото на жалбоподателката увити в чорап
били открити евро банкноти и турски лири. При преброяването на валутата било
установено, че възлизат на 26 800 евро и 4 000 турски лири. Жалбоподателката не дала обяснение намерената сума пари. На
място на митническия пункт се намирал св. Н.Х.М., който е лицензиран преводач
от и на турски език, поради което бил ангажиран да преведе на жалбоподателката обстоятелството, че ще й бъде съставен АУАН,
както и протокола за личен преглед и останалите документи. На П.Г. бил съставен
акт № АУАН 323 от 03.08.2017 г. за това че на посочената по горе дата на МП
Калотина не е декларирала във валутна митническа декларация по образец,
пренасяните от нея парични средства в размер на 26 800 евро и 4 000
турски лири, с което е прието че виновно е нарушила разпоредбите на чл. 11а, ал.1, чл.14а, ал.1, от ВЗ и чл. 1, ал.1 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон. Въз основа на така съставения
АУАН е издадено наказателно постановление № 460 от 09.01.2018 г. на Началника
на Митница Столична, с което на основание чл. 20, ал.1 от Валутния закон в
полза на държавата са отнети 26 800 евро и 4 000 турски лири, а на жалбоподателката на основание чл.11а, ал.1, чл.18, ал. 1 и
ал.10 от ВЗ и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1 000 лева за нарушение
на разпоредбите на чл. 18, ал.1 вр. чл. 11а, ал.1 от
Валутния закон.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за безспорно установена от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от отразеното в приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло като единни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства показанията на разпитаните по делото
свидетели.
При така приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало по акт за установяване на
административно нарушение, съставен от компетентно длъжностно лице от
съответното митническо учреждение, което като
митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор - актът е съставен от св. К.Ц. в качеството му
на главен митнически инспектор в ТМУ - Столична, при спазване разпоредбите на
чл. 18, ал.10 Валутния закон вр. чл. 37, ал. 1 ЗАНН.
В конкретния случай актът е бил съставен на основание лично извършена проверка
от митнически инспектор Т.И.. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение не са допуснати съществени нарушения на императивните
норми на ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на
закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение не са допуснати съществени
нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършено на 03.08.2017
г. нарушение по чл. 11а, ал.1, чл.14а, ал.1, от ВЗ и чл. 1, ал.1 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 г., като в него е посочен нарушителят – П.Г.. Актосъставителят
е направил пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. Изпълнявайки изискванията на чл. 42 ЗАНН, органът, издал акта за
установяване на митническо нарушение, е направил пълна индивидуализация на
нарушенията и нарушителя, обезпечавайки правото на жалбоподателката
на активно участие в административнонаказателния
процес.
Предявените факти, за които на жалбоподателката е наложено наказание, съставляват
административни нарушения и наказващият орган при спазване на закона е издал
наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, по реда на чл. 83 от ЗАНН.
Спазена е разпоредбата на чл. 47,
ал. 1, б. “б” ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат
длъжностните лица и органите, овластени от съответния
закон или указ. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.10 ВЗ наказателните
постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени
от него длъжностни лица. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление
е издадено от С.Й.З. в качеството му на началник на Митница „Столична”, оправомощен да издаде атакуваното наказателно
постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ - 495/21.04.2010 г.
на Министъра на финансите.
Наказателното постановление е
издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за
установяване на митническо нарушение, съставен от свидетеля Ц. в качеството му
на главен митнически инспектор в ТМУ - Столична.
При преценка на делото по същество
съдът намери следното:
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, което налага извод за доказаност
на деянието предмет на санкциониране в административнонаказателното
производство.
По силата на разпоредбата на 11а, ал.1 от ВЗ действащата към момента на установяване и извършване на нарушението пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
По силата на нормата на чл. 2, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.
Съдът приема, че с така описаните действия, жалбоподателката
е осъществила състава на административното нарушение по чл. 11а, ал.1 ВЗ и
чл.2, ал.1 от Наредба № Н – І от 01.02.2012 г., като не е декларирала във
валутна митническа декларация пренасяната от нея през границата на страната
чуждестранна валута в размер на 26 800 евро и 4 000 турски лири.
Изпълнителното деяние на това нарушение, жалбоподателката
е осъществила чрез бездействие, изразяващо се в недеклариране при въведено в
закона задължение за деклариране на пренасяната валута над 10 000 евро. От
друга страна, настоящият съдебен състав приема, че нарушенията са безспорно
установени в хода на АНП. Още повече, че самата жалбоподателка,
на която е извършена проверка, не е отрекла да е пренасяла описаната в акта и
НП чуждестранна валута. Този факт се установява от всички доказателства по
делото. Настоящият съдебен състав приема, че нарушенията са безспорно
установени в хода на АНП.
От обективна страна безспорно се
установява, че на посочената в АУАН и НП дата – 03.08.2017 г. на МП – Калотина,
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ жалбоподателката
П.Г. не е декларирала във валутна митническа декларация пренасяната от нея през
границата на страната чуждестранна валута в размер на 26 800 евро и
4 000 турски лири. Изпълнителното деяние за това нарушение представлява бездействие
- непредприемане на дължимо от закона действие по декларирането на пренасяни
парични средства над определен размер. Безспорно е установено, че жалбоподателката не е попълнила митническа декларация по установен
образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера и вида на
внасяната валута пред митническите органи, а паричните средства са открита в бельото
на жалбоподателката при извършения й личен преглед.
Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че деянието е осъществено от жалбоподателката,
както от обективна, така и от субективна страна.
Настоящия състав не споделя доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на АУАН и НП, изразяващи се в липсата на описание коя е третата страна от която е внесена валутата и дали тя е членка или не е на Европейския съюз. В конкретният случай безспорно е установено, че пренасянето на парични средства през границата на страната не е от държава членка на Европейския съюз. Лицето преминава през границата на ГКПП - Калотина от Р Сърбия (трета за общността страна) и влиза в България (страна член на ЕС), поради което, средствата в размер на 10 00 евро или повече подлежат на деклариране и въпреки че в АУАН и НП е посочено, че лицето идва от страна извън ЕС, то тя е излязла от рамките на общността при влизането си на територията на Сърбия, т.е от трета страна и влиза в България, респективно в общността, като дължи деклариране. В този см. е и разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, съгласно който всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че в АУАН не е отразено дали е предявен
на жалбоподателката в присъствието на преводач, кое
лице е било назначено в това качество, че подписите в АУАН са положени без
актът да е бил предявен на жалбоподателката на
разбираем за нея език, както и, че издаденото НП не е предявено на езика на жалбоподателката при връчването му. На първо място по
силата на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010 г., относно правото на обвиняемия (подсъдимия) на устен и писмен
превод в наказателното производство, следва че в административнонаказателния
процес АУАН, със съставянето на който започва административнонаказателното
производство, при връчването му трябва да бъде преведен на съответният език,
който говори наказаното лице. В конкретния случай съставения АУАН съобразно разпоредбата
на чл.43, ал.1 от ЗАНН е бил предявен на нарушителя в присъствието на преводач
от и на турски език – Н.М. (който потвърди тези обстоятелства
в показанията си, дадени в хода на съдебното производство), каквото е изискването на закона. По този
начин е гарантирано и обезпечено правото на защита на жалбоподателката
при запознаването със съдържанието на акта. На второ място, издаденото въз
основа на АУАН НП е връчено на адв.С. на 23.01.2018
г. съобразно саморъчно попълнената разписка за връчване и същият изрично е
упълномощен от жалбоподателката да го получи и
предвид депозираната срещу постановлението жалба е очевидно, че правото на
защита на жалбоподателката е упражнено адекватно и
навременно.
Според настоящия съдебен състав
случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид размера на
чуждестранната валута. Съдът възприема в тази посока и становището на АНО, с
което последния се е аргументирал за липсата на критерия „маловажност” при
издаването на обжалваното НП излагайки подробни аргументи в тази посока.
По силата на разпоредбата на 18, ал.1 от ВЗ който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С оглед събраните по преписката доказателства и от разпита на свидетелите безспорно е установено нарушението на чл. 11а, ал.1 от ВЗ, за което и правилно П.Г. е санкционирана с оглед разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ВЗ с минималното наказание предвидено от законодателя за този вид нарушение. Съдът счита, че така определените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения, тъй като са в границите на предвидения законов минимум за подобно нарушение.
Предвид изложеното по –
горе следва да се приеме, че обжалваното наказателно постановление, следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 460
от 09.01.2018 г. на Началника на Митница Столична, с което на основание чл. 20,
ал.1 от Валутния закон в полза на държавата са отнети 26 800 евро и
4 000 турски лири, а на П.Г., гражданка на Р Германия, с постоянен адрес в
Р Германия, действаща чрез адв. С. ***, на основание чл.11а,
ал.1, чл.18, ал. 1 и ал.10 от ВЗ и чл. 53 ЗАНН е наложена глоба в размер на 1
000 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 18, ал.1 вр.
чл. 11а, ал.1 от Валутния закон.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Районен съдия: