№ 2178
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20231100514292 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14686/04.09.2023 г., постановено по гр. д. № 60160/2022 г. на СРС, 87
състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу С. Р. Н., ЕГН **********, установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1025, 38
лв. главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от м. 06.
2019 г. до м. 04. 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 29.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 139, 27 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 14.07.2022 г., както и сумата от 40, 56 лв.,
представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м. 06.
2019 г. до м. 04. 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 29.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 41417/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като се ОТХВЪРЛЯТ
исковете за главници и лихви в останалата част, като неоснователни и като погасени по
давност. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
1
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението
подава ответницата, с която оспорва решението, като неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззивника оспорва изводите на съда относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот, по – конкретно, че не са ангажирани достатъчно писмени доказателства,
които да докажат притежаваното от ответницата право на собственост. Твърди, че за да
придобие едно лице качеството „потребител на топлинна енергия“, то следва да е представен
нотариален акт или договор за покупко – продажба на недвижим имот, както и декларация
за откриване на партида. Поддържа заявеното и с отговора на исковата молба, че е
необходимо лицето да притежава и правомощието ползване, за да е задължено да заплаща
претендираните суми. Въвежда отново възражението, че за да изпадне ответницата в забава
е необходимо представяне на доказателства, че сумите са публикувани на сайта, което в
случая не е сторено, на което основание претенцията подлежи на отхвърляне. Въззивникът
твърди, че не е доказана по основание и размер претенцията за заплащане на сумата за
дялово разпределение. Оспорва да е спазена разпоредбата, която урежда задължението за
съобщаване реда и начина за заплащане на за сумата „дялово разпределение“ на клиентите,
както и че ищеца не представя доказателства, че реално е плащал суми на дружеството,
извършващо услугата. Претендира разноски.
С Определение № 42391/26.11.2023 год. по гр.д. 60160/2022 год. по молба на
въззивника с вх. №286634 от 13.10.2023 год., последната е освободена от заплащането на
държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение креидитира като
правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответницата С. Р. Н. е била
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.
2
София, ж.к. „Троица“, бл.****. Твърди, че за периода от м. 05. 2019 г. до м. 04. 2021 г. е
доставял в имота на ответницата топлинна енергия, чиято цена последната не е заплатила,
поради което моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответницата му дължи следните суми: сумата от 1054, 61 лв. - главница, представляваща
стойност на доставената топлинна енергия за периода от м. 05. 2019 г. до м. 04. 2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда - 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 144, 69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2020 г. до 14.07.2022 г., сумата от 40, 56 лв., представляваща цена на извършената
услуга "дялово разпределение" за периода от м. 06. 2019 г. до м. 04. 2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда - 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8, 16 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение"
за периода от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 41417/2022 г. по описа на СРС, 87
състав. Претендира разноски.
Ответницата С. Р. Н. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявените искове, като моли, същите да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД счита
исковете за основателни и доказани.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени
обстоятелствата, че по време на процесния период ищецът е доставял в процесния имот
топлинна енергия на посочената стойност, която не е заплатена от ответника, както и че
лихвите за забава са в рамките на претендираните суми.
Правилно първоинстанционния съд е приел, както, че страните се намират в
облигационни отношения по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия през процесния период, публикувани и на интернет страницата на
ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото договорът да е преустановил
действието си. Процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен
договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата
е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В
качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
3
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово
разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия, т.е. по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да
бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание
на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността
или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да
е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г.
на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
По отношение на установеното валидно облигационно правоотношение между
страните са приложими разпоредбите на Закон за енергетиката. В допълнителните
разпоредби на посочения нормативен акт се намира легално определение на понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди", като съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.),
действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия",
което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м. 05. 2019 г. – м.
04.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Притежаваното от
ответника право на собственост също е установено по делото. Към исковата молба ищецът
4
прилага като доказателство Нотариален акт №8, том X, нот. дело №1808/1987 год. за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, видно от съдържанието на
който собственици са С. Р. Н. и Д.А. Н.. Приложен е и Нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот №73, том LLLXXXVII, дело №36672/1997 год., по силата на който Д.А.
Н. прехвърля своята 1 / 2 идеална част от процесния имот на С. Р. Н., като прехвърлителката
си запазва правото на ползване върху имота. Следователно, ответницата е титуляр на
правото на собственост върху недвижимия имот. Следователно, за да бъде едно лице
потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на
чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот. Доколкото са
наведени твърдения, че е открита индивидуална партида на името на друго лице, което
следва и да заплаща сумите за топлинна енергия, но доказателства в подкрепа на
твърдението не са ангажирани, то същото е недоказано и следва да се остави без уважение.
Относно възражението, че Д.А. Н. си е запазила правото на ползване върху
процесния недвижим имот, въззивният съд намира същото за неоснователно. Действително,
Като носител на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, съгласно
нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС, носителят на ограниченото вещно право на ползване заплаща
всички разходи във връзка с ползването на имота. По делото не са представени и
доказателства, по силата на които да се установи, че учреденото вещно право на ползване е
погасено. Доколкото, обаче, това не променя качеството на собственик, респ. на потребител
на топлинна енергия на ответницата – въззивник, тъй като за дружеството не е установена
задължителна последователност от кого първо да търси сумите за доставена енергия, то
страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е именно ответницата.
В исковия период, действащи между страните са приетите от "Топлофикация София "
ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за
тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., съгласно които плащанията за
съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е
възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 44788/2021
г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.).
Първоинстанционният съд с оглед установената фактическа обстановка от събраните
по делото доказателства, правилно е определил началото на изискуемостта на процесните
задължения, като е съобразил и съдебната практика по въпроса, която е последователна.
5
Настоящата инстанция споделя направените изводи, че в процесния период са обхванати
вземания, които да са погасени по давност, както и че правилно е определил кои точно са
погасени по давност.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14686/04.09.2023 г., постановено по гр. д. №
60160/2022 г. на СРС, 87 състав
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща сума за заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6