Решение по дело №3090/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 206
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20197040703090
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 206

 

10.02.2020 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Гергана Славова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас ХРИСТО КОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3090 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 13169 от 18.12.2019 г. по описа на Административен съд Бургас от ЕВРОСТРОЙ ПРОЕКТ 78“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.НЕСЕБЪР, ул. „Отец Паисий“, представлявано от управителя Н.Б.Т.против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № K18-289-F376706/31.08.2018г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, отменено с решение № 1141/20.09.2019 г. по НАХД № 2764/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

Към исковата молба е приложено копие на Договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019 г.

В съдебно заседание и ищецът ЕВРОСТРОЙ ПРОЕКТ 78“ ЕООД, ЕИК: ***, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът - Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от гл.юк. Георги А., който оспорва исковата молба и моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна и недоказана. Алтернативно иска от съда да намалите претендираната от ищеца сума, тъй како счита, че адвокатския хонорар е прекалено завишен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита исковата молба за основателна и намира, че претенцията следва да бъде уважена.

По делото е приобщено НАХД № 2764/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № K18-289-F376706/31.08.2018г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас на „ЕВРОСТРОЙ ПРОЕКТ 78“ ЕООД, ЕИК: ***, на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 2 ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1583.34 лева.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано НАХД № 2764/2019 година. С решение № 1141/20.09.2019 година съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 23.10.2019 год.

В образуваното НАХД № 2764/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Галина Найденова, която е взела участие в проведеното съдебно заседание. В същото адв. Найденова е представила и договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 460 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас и насочва иска си срещу Национална агенция по приходите, гр.София. От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на  чл. 205 от АПК, отчитайки факта, че ТД на НАП-Бургас не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП със седалище София, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН по отношение на главницата и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН по отношение на акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата.

По делото няма спор, че с НП № K18-289-F376706/31.08.2018 г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас на „ЕВРОСТРОЙ ПРОЕКТ 78“ ЕООД, ЕИК: ***, на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 2 ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1583.34 лева. С решение № 1141/20.09.2019 година съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 23.10.2019 год. В образуваното НАХД № 2764/2019 година по описа на БРС жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Найденова.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът приема, че отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП, като основанието за отмяна, прието и посочено от съда е ирелевантно.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна и недоказана, като не сочи конкретни мотиви за твърденията си. Тези възражения съдът намира за неоснователни, тъй като както вече се посочи по-горе е налице отменено НП, а видно от договора  за правна защита и съдействие от 09.09.2019 год., уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 460 лева, като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение, от което следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото НП, отменено като незаконосъобразен административен акт по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 460 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП.

Относно посочения договорен и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от четиристотин и шестдесет лева и възражението на ответника, че този размер е завишен, то съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за дело с наложена имуществена санкция в размер на 1583 лева е 460 лева, поради което платената сума не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 460 лева, то акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата се явява частично основателна. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. В случая наказателното постановление е отменено със съдебно решение постановено на 20.09.2019 год. и влязло в сила на 23.10.2019 год., следователно лихва се дължи от 23.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Що се касае до претендираната лихва и за периода от 09.09.2019 год. до 22.10.2019 год., то  предвид цитираната по-горе т.4 от Тълкувателно решение исковата претенция в тази си част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, то съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и този резултат на делото, ответникът следва да заплати на ищеца внесената от него държавна такса в размер на 25 лева.

Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Национална агенция по приходите, ***, да заплати на ЕВРОСТРОЙ ПРОЕКТ 78“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Н. представлявано от управителя Н.* Тодорова, обезщетение за имуществени вреди в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. 

 

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за претендирана законна лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 год. до 22.10.2019 год.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ***, да заплати на ЕВРОСТРОЙ ПРОЕКТ 78“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Н. представлявано от управителя Н.* Тодорова, съдебни разноски в общ размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: