№ 35329
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110129920 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. Х. срещу фирма. Исковата
молба е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Съдът при
проверка на редовността на подадения отговор на исковата молба констатира, че същият не
отговаря на изискването на чл. 131, ал. 2, т. 6 ГПК, тъй като не е подписан от лицето, което
го е подал. Ето защо на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника следва да бъде дадена
възможност за отстраняване на посочената нередовност, като му бъдат указани последиците
от неизпълнението им в срок.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за задължаване на ищеца
да представи изброените в отговора документи, което следва да бъде оставено без уважение.
Това е така, тъй като установяването на обстоятелството, за което е поискано платежно
нареждане за сумата от 33,66 лв., е в доказателствената тежест на ищеца и само от него
зависи дали ще го докаже и с какви доказателствени средства. Недопустимо е същият да
бъде задължаван да представя каквито и било доказателства в тази връзка, а още по-малко
неизпълнението на тези указания може да бъде скрепено със санкцията на чл. 161 ГПК.
Ищецът не следва да бъде задължен да представи и сключения с процесуалния му
представител договор за правна помощ, както и доказателства за действително платено
адвокатско възнаграждение, тъй като исканите документи касаят вътрешните отношения
между ищеца и неговият пълномощник и непредставянето им евентуално би довело до
неуважаване на претенцията му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140,а л. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да отстрани
нередовността на отговора на исковата молба, като представи подписан екземпляр от същия
1
или се яви в деловодството на състава и подпише отговора на исковата молба в
присъствието на съдебния деловодител, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 101,
ал. 3 ГПК при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че отговор на исковата
молба не е подаден.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание 20.02.2023 г. от 9.45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ уважение доказателственото искане на ответника за
задължаване на ищеца да представи изброените в отговора документи.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от С. С. Х., ЕГН **********, адрес: с. адрес, общ. Перник, срещу
фирма, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в договор за паричен заем № ....
от 28.10.2021 г., сключен между фирма и С. С. Х.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, в договор за паричен заем № .... от 28.10.2021 г., сключен между
фирма и С. С. Х.; иск с правно основание чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в
договор за паричен заем № .... от 28.10.2021 г., сключен между фирма и С. С. Х.; иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 33,66 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем
№ .... от 28.10.2021 г., сключен между фирма и С. С. Х., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
28.10.2021 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ...., по силата на
който на ищеца била предоставена сумата от 200 лева, която той се задължил да върне в
срок от 14 дни. Била уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер
на 33,66 лева. Твърди, че по процесния договор заплатил сума в общ размер на 236,76 лева,
от които 200 лева – главница, 3,13 лева – договорна лихва и 33,66 лева – такса за бързо
разглеждане. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като не била спазена предвидена в закона форма. В тази връзка твърди, че процесният
договор не е написан на ясен и разбираем начин, като не било спазено изискването всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка страна. Счита, че договорът е нищожен и
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е било налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита, като излага
подробни аргументи в тази насока. Твърди, че в договора е посочен грешен размер на ГПР, а
действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, който бил над максимално
установения праг на ГПР. На следващо място в договора липсвали условия за прилагане на
ГЛП. Липсвало уточнена база, върху която се начисляват лихвеният процент – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Липсвало отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението