Определение по дело №29920/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35329
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20221110129920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35329
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110129920 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. С. Х. срещу фирма. Исковата
молба е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Съдът при
проверка на редовността на подадения отговор на исковата молба констатира, че същият не
отговаря на изискването на чл. 131, ал. 2, т. 6 ГПК, тъй като не е подписан от лицето, което
го е подал. Ето защо на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника следва да бъде дадена
възможност за отстраняване на посочената нередовност, като му бъдат указани последиците
от неизпълнението им в срок.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за задължаване на ищеца
да представи изброените в отговора документи, което следва да бъде оставено без уважение.
Това е така, тъй като установяването на обстоятелството, за което е поискано платежно
нареждане за сумата от 33,66 лв., е в доказателствената тежест на ищеца и само от него
зависи дали ще го докаже и с какви доказателствени средства. Недопустимо е същият да
бъде задължаван да представя каквито и било доказателства в тази връзка, а още по-малко
неизпълнението на тези указания може да бъде скрепено със санкцията на чл. 161 ГПК.
Ищецът не следва да бъде задължен да представи и сключения с процесуалния му
представител договор за правна помощ, както и доказателства за действително платено
адвокатско възнаграждение, тъй като исканите документи касаят вътрешните отношения
между ищеца и неговият пълномощник и непредставянето им евентуално би довело до
неуважаване на претенцията му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140,а л. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да отстрани
нередовността на отговора на исковата молба, като представи подписан екземпляр от същия
1
или се яви в деловодството на състава и подпише отговора на исковата молба в
присъствието на съдебния деловодител, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 101,
ал. 3 ГПК при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че отговор на исковата
молба не е подаден.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание 20.02.2023 г. от 9.45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ уважение доказателственото искане на ответника за
задължаване на ищеца да представи изброените в отговора документи.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от С. С. Х., ЕГН **********, адрес: с. адрес, общ. Перник, срещу
фирма, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в договор за паричен заем № ....
от 28.10.2021 г., сключен между фирма и С. С. Х.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, в договор за паричен заем № .... от 28.10.2021 г., сключен между
фирма и С. С. Х.; иск с правно основание чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, в
договор за паричен заем № .... от 28.10.2021 г., сключен между фирма и С. С. Х.; иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 33,66 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем
№ .... от 28.10.2021 г., сключен между фирма и С. С. Х., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
28.10.2021 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ...., по силата на
който на ищеца била предоставена сумата от 200 лева, която той се задължил да върне в
срок от 14 дни. Била уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер
на 33,66 лева. Твърди, че по процесния договор заплатил сума в общ размер на 236,76 лева,
от които 200 лева – главница, 3,13 лева – договорна лихва и 33,66 лева – такса за бързо
разглеждане. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като не била спазена предвидена в закона форма. В тази връзка твърди, че процесният
договор не е написан на ясен и разбираем начин, като не било спазено изискването всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка страна. Счита, че договорът е нищожен и
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е било налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита, като излага
подробни аргументи в тази насока. Твърди, че в договора е посочен грешен размер на ГПР, а
действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, който бил над максимално
установения праг на ГПР. На следващо място в договора липсвали условия за прилагане на
ГЛП. Липсвало уточнена база, върху която се начисляват лихвеният процент – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Липсвало отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Освен това клаузите по
договора не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147, ал. 1 ЗЗП. Отделно от това твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК, тъй като в процесният договор не била посочена последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми. Счита за нищожна и клаузата,
2
предвиждаща задължение за плащане на такса за експресно обслужване, като твърди, че
кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и
обслужаването на кредита. В случая предвидената клауза противоречала на добрите нрави и
било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидената клауза била в
нарушение на 143, т. 19 ЗПП, тъй като същата въвеждала потребителя в заблуждение. На
следващо място твърди, че процесният договор бил сключен при крайна нужда, както и че
са налице явно неизгодни условия. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно изложени в
отговора. Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не
противоречи на добрите нрави. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в
това число и относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо
разглеждане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е да докаже факта на сключване на процесния договор за
паричен заем между него в качеството му на заемополучател и ответника в качеството му на
заемодател, както и че оспорената клауза противоречи на императивна норма на закона.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД е да докаже факта на сключване на процесния договор за паричен заем между него в
качеството му на заемополучател и ответника в качеството му на заемодател, както и че
оспорената клауза противоречи на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 146, вр.чл. 143,
ал. 1 ЗЗП е да докаже факта на сключване на процесния договор за паричен заем между него
в качеството му на заемополучател и ответника в качеството му на заемодател, както и че
оспорената клауза е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
заемодателя и заемополучателя.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че процесната
клауза е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже следните факти: че процесната сума е излязла от патримониума му, т.е. че е
заплатена от него; че така заплатената сума е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; всички факти, на които основава своите искания или възражения.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е налице
валидно основание за заплащане на процесната сума от ищеца в негова полза, включително
съществуването на това основание и към датата на изплащането на сумата, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPulicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4