М О Т
И В И към
Присъда № 275/14.09.2015г., постановена
по НОХД № 2643/2014г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу:
М.М.М. –
роден на ***г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование,
женен, работещ, неосъждан ЕГН ********** за това, че на 24.07.2013г. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров” и ул. „Константин Геров” при
управление на МПС – л. а. „Опел Астра” с рег. № ******** е нарушил правилата за
движение:
- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП - Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
- чл.37 ал.1 от ЗДП – При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило
помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства;
- чл.50 ал.1 от ЗДП – На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство и по непредпазливост и при независимо
съпричиняване с М.Н.С., ЕГН ********** е причинил тежка телесна повреда на В.Л.Г.,
ЕГН **********, изразяваща се в загуба на слезката – престъпление по чл.343
ал.1 б.б пр.І вр. чл.342 ал.1 от НК и
срещу М.Н.С. – роден на ***г***, живущ ***, ***,
български гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********
за това, че на 24.07.2013г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола
Вапцаров” и ул. „Константин Геров” при управление на МПС – л. а. „Мерцедес” с
рег. № ******** е нарушил правилата за движение:
- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП - Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
- чл.20 ал.2 от ЗДП – Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл.21 ал.1 от ЗДП – При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство, управлявано с категория „В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч и по
непредпазливост и при независимо съпричиняване с М.М.М., ЕГН ********** е
причинил тежка телесна повреда на В.Л.Г., ЕГН **********, изразяваща се в
загуба на слезката – престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.І вр. чл.342 ал.1 от НК.
Като частен обвинител по делото е конституирано
пострадалото от престъплението лице – св. В.Г. - Д..
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение,
като предлага същите да бъдат признати за виновни, като на всеки един от тях
бъде наложено наказание между шест и седем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както
и лишаване от право да управляват МПС за срок, определен от съда. Според
прокурора веществените доказателства по делото следва да бъдат върнати на подс.
С..
Частният обвинител В.Г. - Д. чрез процесуалния си представител
адв. В.Е. поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Адв. В.Е. моли
съда да признае подсъдимите за виновни, като на всеки един от тях бъде наложено
предложеното от прокурора наказание лишаване от свобода, изпълнението на което
да бъде отложено. Относно наказанието лишаване от право за управление на МПС,
адв. В.Е. предоставя на преценката на съда определянето на размера му, като
според него следва да се вземе предвид обстоятелството, че подс. М. е *** и
свидетелството за управление на МПС му е необходимо повече, отколкото на подс. С..
Адв. В.Е. претендира и за заплащане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подс. М. – адв. Н.Г. моли съда да наложи
на подзащитния му справедливи наказания, съобразени с всички факти по
делото.
Подс. М. се признава за виновен и моли съда за
справедливост.
Защитникът на подс. С. – адв. И.Д. моли съда да
признае подзащитния му за невинен в извършване на престъплението, във връзка с
което му е повдигнато обвинение.
Подс. С. не се признава за виновен и моли съда за
справедливост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подс. М.М.М. е роден на ***г. в ***, живущ ***, ***,
български гражданин, средно образование, женен, работещ, неосъждан ЕГН **********.
Подс. М.Н.С. е роден на ***г***, живущ ***, ***,
български гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите М. и С. са правоспособни водачи на МПС. На
24.07.2013г. около 9.30 – 10.00ч. подс. М., който работел като *** към ***
фирма „Б.” ЕООД гр. П., започнал работа. Подсъдимият управлявал л. а. „Опел
Астра” с рег. № ********. Същият ден, около 13.30ч., подс. М. отишъл на заявка
до УМБАЛ „Св. Георги” на бул. „Пещерско шосе” в гр. Пловдив. Оттам подсъдимият
качил св. Г. – Д. и нейния дядо, когото откарал на адрес на ул. „Р.” в кв. „С.”
в гр. П.. В автомобила останала само св. Г. – Д., която поискала да бъде
откарана на автогара „Родопи” в гр. Пловдив. Св. Г. – Д. се возела на задната
седалка от дясната страна. Маршрутът на движение на *** автомобил до автогара
„Родопи” минавал през бул. „Никола Вапцаров” в гр. Пловдив. След като вече бил
на бул. „Никола Вапцаров”, управляваният от подс. М. л. а. „Опел Астра” се
движел по южното платно за движение в посока от запад на изток, като се намирал
в лявата лента за движение до разделителната ивица. По бул. „Никола Вапцаров”
имало две платна за движение – южно и северно, които били разделени помежду си
с разделителна ивица. На първото кръстовище на бул. „Никола Вапцаров” с ул.
„Константин Геров”, подсъдимият възнамерявал да извърши маневра ляв завой и да
се включи в движението по ул. „Константин Геров” в посока север. Подс. М.
приближил до самото кръстовище и без да преустановява движението си, с ниска
скорост навлязъл в кръстовището, тъй като сигналът на светофарната уредба бил
зелен, и започнал да извършва маневра завой наляво. Времето било ясно, слънчево
и с добра видимост. Пътната настилка в района на кръстовището била асфалтова,
суха.
По същото време подс. С. управлявал л. а. „Мерцедес” с
рег. № ********, като се движел по северното платно за движение на бул. „Никола
Вапцаров” в посока от изток на запад към кръстовището с ул. „Константин Геров”.
В автомобила подсъдимият бил сам. Подс. С. първоначално се движел в дясната
лента за движение, но заради спрял в нея автомобил се наложило да мине в лявата
лента за движение, където продължил да се движи до момента на удара с л. а.
„Опел Астра”.
След като подс. М. с управлявания от него автомобил
навлязъл в кръстовището и започнал да извършва ляв завой, бил блъснат от
автомобила, управляван от подс. С. със скорост на движение около 58 км/ч.
Ударът настъпил
в предната дясна част на л. а. „Мерцедес” и в задната дясна страна на л. а.
„Опел Астра”. След удара л. а. „Опел Астра” се завъртял на 180 градуса, като
със задната си част се блъснал в светофарната уредба, която се намирала
северозападно от кръстовището. Автомобилът застанал така, че предната му част
сочела в посока юг, а задната в посока север. Л. а. „Мерцедес” продължил
движението си по пътното платно в посока запад и спрял на около 20 м. след
кръстовището. Същият се установил по южната част на северното платно за
движение на бул. „Никола Вапцаров”, като предницата му сочела в посока запад, а
задната част – в посока изток.
Подс. М. се обадил по ефира на диспечерката на ***
фирма – св. Е.П., на която съобщил за пътния инцидент. Тя се обадила на телефон
112. По същото време в района на пътния инцидент се намирал св. Д.Д., който
миел витрината на един от магазините, разположен на бул. „Никола Вапцаров” и
бил с гръб към кръстовището. В момента, в който св. Д. чул шума от сблъсъка на
двата автомобила, се обърнал и след като видял какво се е случило, се обадил на
телефон 112.
На мястото на инцидента пристигнали екип на „Бърза
помощ” и *** от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив, сред които били св. Д.П.
и св. Д.С.. Св. Г. – Д. била откарана в болнично заведение. На място двамата
водачи били тествани с техническо средство „Алкотест – Дрегер” за употреба на
алкохол, като пробите им били отрицателни.
При управлението на л. а. „Опел Астра” по описания по
– горе начин подс. М. е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.37
ал.1 от ЗДП и чл.50 ал.1 от ЗДП, като завивайки наляво за навлизане в друг път
не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство и движейки се на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
не е пропуснал пътното превозно средство, движещо се по пътя с предимство.
При управлението на л. а. „Мерцедес” подс. С. е
нарушил правилото за движение, регламентирано в чл.21 ал.1 от ЗДП, като при
избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство с категория „В” в населено място е превишил разрешената скорост от 50
км/ч.
В резултат на нарушаването на правилата за движение от
всеки едни от двамата водачи е настъпило ПТП – то и е била причинена тежка
телесна повреда на св. Г. – Д..
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, на св. Г. – Д. е било причинено контузия на
корема с разкъсване на слезката и кръвоизлив, което е наложило оперативното и
отстраняване. Описаното увреждане е било причинено от удар с или върху твърд
тъп предмет и отговаря по време и начин да е било причинено при станалото ПТП,
с което е в пряка причинна връзка. Причинена е била загуба на слезката по
смисъла на чл.128 от НК.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа
експертиза /л.50 – л.65 от досъдебното производство/ ударът е настъпил на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на около 12,5 – 13,5 м източно от
ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 3,3 – 4,5 м южно от
ориентира, приет в протокола за оглед. Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес”
в момента на удара е била около 60 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Опел
Астра” в момента на удара е била около 20 км/ч. В анализираната пътна ситуация
водачът на л. а. „Мерцедес” е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л. а. „Мерцедес” би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на навлизане на л.
а. „Опел Астра” в северното платно е реагирал и се е движел със скорост по –
малка от 52 км/ч. Най – вероятен, от техническа гледна точка, е следният
механизъм на анализираното ПТП: водачът М.С. е управлявал л. а. „Мерцедес” по
северното платно за движение на бул. „Никола Вапцаров” в посока от изток на
запад. През това време водачът М.М. е управлявал л. а. „Опел Астра” по южното
платно за движение на бул. „Никола Вапцаров” в посока от запад на изток, като е
предприел маневра завой наляво, от ляво на дясно пред л. а. „Мерцедес” и след
около 2,16 сек е настъпил удар в предната дясна част на л. а. „Мерцедес” и в
задната дясна страна на л. а. „Опел Астра”. След удара двата автомобила са се
установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествие. Основни причини за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че водачът на л. а. „Опел Астра” е предприел маневра
завой наляво пред л. а. „Мерцедес”, когато това не е било безопасно, т. е.
когато мястото на удара е било в опасната зона на л. а. „Мерцедес”. Водачът на
л. а. „Мерцедес” се е движил със скорост, която не му е позволила да спре преди
мястото на удара, тъй като при движение със скорост по – малка от 52 км/ч той
би имал тази възможност.
По делото е изготвена и допълнителна съдебна
автотехническа експертиза /л. 68 – л.78 от досъдбеното производство/, съгласно
заключението на която няма промени в отговорите на поставените въпроси спрямо
заключението на първоначалната автотехническа експертиза.
Съгласно заключението на изготвената по делото втора допълнителна
съдебна автотехническа експертиза /л.120 – л.131 от досъдебното производство/, ударът
е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира: по дължина на около 12,5 – 13,5 м източно от
ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 3,3 – 4,5 м южно от
ориентира, приет в протокола за оглед. Скоростта на движение на л. а.
„Мерцедес” в момента на удара е била около 59 км/ч. Скоростта на движение на л.
а. „Опел Астра” в момента на удара е била около 20 км/ч. В анализираната пътна
ситуация водачът на л. а. „Мерцедес” е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л. а. „Мерцедес” би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на навлизане на л.
а. „Опел Астра” в северното платно е реагирал и се е движел със скорост по –
малка от 51,87 км/ч. При движение на л. а. „Мерцедес” с постоянна скорост 50
км/ч, без да се налага водачът да задейства спирачната система, при достигането
му до мястото на удара, л. а. „Опел Астра” би се намирал по – напред и л. а.
„Мерцедес” би преминал зад него, т. е. не би настъпил удар. Най – вероятен, от
техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното ПТП: водачът М.С.
е управлявал л. а. „Мерцедес” по северното платно за движение на бул. „Никола
Вапцаров” в посока от изток на запад. През това време водачът М.М. е управлявал
л. а. „Опел Астра” по южното платно за движение на бул. „Никола Вапцаров” в
посока от запад на изток, като е предприел маневра завой наляво, от ляво на
дясно пред л. а. „Мерцедес” и след около 2,16 сек е настъпил удар в предната
дясна част на л. а. „Мерцедес” и в задната дясна страна на л. а. „Опел Астра”.
След удара двата автомобила са се установили на местата и в положенията,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествие.
Основни причини за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на
л. а. „Опел Астра” е предприел маневра завой наляво пред л. а. „Мерцедес”,
когато това не е било безопасно, т. е. когато мястото на удара е било в
опасната зона на л. а. „Мерцедес”. Водачът на л. а. „Мерцедес” се е движил със
скорост, която не му е позволила да спре преди мястото на удара, тъй като при
движение със скорост по – малка от 51,87 км/ч той би имал тази възможност.
В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна
съдебна автотехническа експертиза /л.186 – л.203/, съгласно заключението на
която коефициентът на съпротивление при спиране с двигателя на висока предавка
е 0,20. Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес” в момента на удара е била
около 58 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Опел Астра” в момента на удара е
била около 27 км/ч. Разликата в скоростта на л. а. „Опел Астра” се дължи на
различното място на удара. Анализът е извършен в два варианта. Първи вариант,
при който л. а. „Опел Астра” не е преустановил напълно движението си, а с ниска
скорост на движение е извършвал маневрата, започвайки движение завой наляво.
Втори вариант, при който л. а. „Опел Астра” е спрял в кръстовището с предна
част, насочена на север с оглед извършване на предстоящата маневра с лек ъгъл
спрямо бул. „Никола Вапцаров”, респ. спрямо посоката на движение на л. а.
„Мерцедес” и бързото изтегляне, което водачът е направил опит да направи. В
двата варианта водачът на л. а. „Опел Астра” е имал техническа възможност за
избегне удара, като пропусне движещия се насрещно л. а. „Мерцедес”. При първи
вариант водачът на л. а. „Мерцедес” е нямал техническата възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. При първи вариант водачът на л. а. „Мерцедес” би имал
техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в
момента на навлизане на л. а. „Опел Астра” в северното платно, по което се е
движил л. а. „Мерцедес”, водачът на последния е реагирал и се е движел със
скорост по – малка от 42 км/ч. При втори вариант водачът на л. а. „Мерцедес” е
нямал техническата способност да установи автомобила преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. При втори вариант
водачът на л. а. „Мерцедес” би имал техническата възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на навлизане на л. а. „Опел
Астра” в северното платно, по което се е движил л. а. „Мерцедес”, водачът на
последния е реагирал и се е движел със скорост по – малка от 53 км/ч. Ударът е
настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира: по дължина на около 12,0 – 12,5 м източно от
ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 4,8 – 5,8 м южно от
ориентира. Разликата в мястото на удара по широчина се дължи на разликата в
обясненията на подс. С. относно напречното разположение на автомобила на
платното за движение. Най – вероятен, от техническа гледна точка, е следният
механизъм на анализираното ПТП: водачът М.С. е управлявал л. а. „Мерцедес” по
северното платно за движение на бул. „Никола Вапцаров” в посока от изток на
запад. През това време водачът М.М. е управлявал л. а. „Опел Астра” по южното
платно за движение на бул. „Никола Вапцаров” в посока от запад на изток, като е
предприел маневра завой наляво, от ляво на дясно пред л. а. „Мерцедес”. Така л.
а. „Опел Астра” е навлязъл в северното платно пред л. а. „Мерцедес” и след
около 1,67 сек /при първи вариант/ или 2,25 сек /при втори вариант/ е настъпил
удар в предната дясна част на л. а. „Мерцедес” и в задната дясна страна на л.
а. „Опел Астра”. След удара двата автомобила са се установили на местата и в
положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествие.
В хода на съдебното следствие е била назначена и още
една допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.220 – л.235/, съгласно
заключението на която, въз основа на извършения на 03.09.2015г. оглед и
измерване на деформацията от удара в стълба на л. а. „Опел Астра” и съобразно нейната
дълбочина и останалите данни по делото, скоростта на движение на л. а.
„Мерцедес” в момента на удара е била около 62 км/ч, а скоростта на движение на
л. а. „Опел Астра” в момента на удара е била около 31 км/ч. В разпечатката от
компютърна диагностика на л. а. „Мерцедес” е било установено, че автомобилът
има система ESP – Електронна стабилизираща
програма. Тъй като тази система работи с информация от системата ABS то следва, че автомобилът е имал и двете системи.
Дали системата ABS е била в изправност към
момента на ПТП не може да се каже. Системата се задейства само при натискане на
спирачния педал с достатъчна сила, която да предизвика блокиране на колелата.
При движение на л. а. „Мерцедес” с постоянна скорост 50 км/ч /в момента на
навлизане на л. а. в северното платно/ без са се налага водачът да задейства
спирачната система, при достигането му до мястото на удара, л. а. „Опел Астра”
би се намирал по – напред и л. а. „Мерцедес” би преминал зад него, т. е. не би
настъпил удар. Основни причини за настъпилото ПТП от техническа гледна точка
са: водачът на л. а. „Опел Астра” е предприел маневра завой наляво пред л. а.
„Мерцедес” по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т. е., когато
мястото на удара е било в опасната зона на л. а. „Мерцедес”. Водачът на л. а.
„Мерцедес” се е движил със скорост, която не му е позволила да пропусне л. а.
„Опел Астра”, тъй като при движение със скорост 50 км/ч той би имал тази
възможност.
Описаната по – горе фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подсъдимите, както и изцяло от
показанията на свидетелите В.Л.Г. – Д., Д.К.П., Е.И.П., Д.Л.С. и Д.И.Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подс. М. в частта
им, в която същият твърди, че след като навлязъл в кръстовището на бул. „Никола
Вапцаров” с ул. „Константин Геро” е спрял управлявания от него л. а. „Опел
Астра” с предна част, насочена на север – към ул. „Константин Геров” и с лек
ъгъл спрямо бул. „Никола Вапцаров”, респ. спрямо посоката на движение на л. а.
„Мерцедес” с оглед извършване на предстоящата маневра ляв завой. След това
подсъдимият твърди, че е направил опит бързо да се изтегли. В тази им част
обясненията на подс. М. се опровергават от тези на подс. С., който от своя
страна твърди, че л. а. „Опел Астра” не е преустановявал напълно движението си,
а е намалил скоростта си, след което е предприел извършването на маневрата,
започвайки движение наляво. Съдът намира, че обясненията на подс. М.
представляват негова защитна позиция предвид вменените му нарушения на правилата
за движение, регламентиращи задължението му за пропускане на насрещно движещите
се пътни превозни средства, респ. на пътните превозни средства, движещи се по
пътя с предимство. От друга страна, обстоятелството дали подс. М. е спрял
управлявания от него автомобил или не е преустановил движението на същия преди
предприемането на маневрата завой наляво, не изключва отговорността на подс. С.,
доколкото и в двата случая същият би имал техническа възможност да избегне
удара при движение със съобразена скорост.
Съдът кредитира и обясненията на подс. С. относно
това, че от дясната лента за движение на бул. „Никола Вапцаров” в посока
„Коматевски възел”, по която се е движил първоначално, се е наложило да мине в
лявата лента за движение, тъй като имало спрял автомобил на спирката за
автобуси, след което не могъл да се върне обратно в дясната лента.
Действително съгласно изготвените в хода на
досъдебното производство автотехнически експертизи и уточненията във връзка с
тях, направени от вещото лице инж. М. в хода на съдебното следствие,
управляваният от подс. С. л. а. „Мерцедес” се е движел в дясната лента за
движение, по – близо до левия и край. Вещото лице е уточнило, че след удара с
л. а. „Опел Астра”, л. а. „Мерцедес” се е отклонил много леко наляво, в
резултат на плъзгането спрямо ***, след което се е установил почти в средата на
платното за движение. Ако л. а. „Мерцедес” първоначално се е движел в средата
на платното за движение, при това отклонение е щял да отиде по към ляво, а не
там, където е бил установен след удара. Наред с горното и при направената
проверка за скоростите, са се получавали нереални такива от рода на отрицателни
за единия от автомобилите. Предвид горното е било прието, че л. а. „Мерцедес”
се е движил в дясната лента за движение. Съгласно изготвената в хода на
съдебното следствие допълнителна автотехническа експертиза /л.186 – л.203/ и
направените от вещото лице уточнения л. а. „Мерцедес” се е движел в средата на
платното за движение така, че две трети от автомобила са били в лявата лента, а
една трета – в дясната лента. Във връзка с тази разлика в експертизите относно движението
на л. а. „Мерцедес”, инж. М. е уточнил, че при определяне движението на л. а.
„Мерцедес” в първоначалните експертизи е приел, че автомобилът е спирал
ефективно, чрез спирачки, докато в посочената по – горе допълнителна
автотехническа експертиза е взел предвид дадените от подс. С. обяснения,
съгласно които същият е спирал чрез двигател. Наред с горното вещото лице е
уточнило, че дясната гума на управлявания от подс. С. автомобил не е оставила
следа, което означавало, че се е въртяла, т. е. не е била задействана спирачката.
При това положение подс. С. е имал възможност да коригира траекторията си на
движение, т. е. след удара да е отишъл по – наляво и след това да се е върнал
надясно, доколкото е имал и достатъчно разстояние, за да го направи, а именно
25 м.
Предвид изложеното съдът кредитира обясненията на
подс. С. в посочената им част, доколкото те не се опровергават от останалите
доказателства по делото, включително и от изготвените по делото автотехнически
експертизи.
Съдът обаче не приема за достоверни обясненията на
подс. С. относно това, че се е движил със скорост около 50 – 52 км/ч. Съгласно
заключението на съдебната автотехническа експертиза /л.50 – л.65 от досъдебното
производство/ скоростта на движение на л. а. „Мерцедес” в момента на удара е
била около 60 км/ч.
Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес” в момента на
удара в допълнителната съдебна автотехническа експертиза /л.120 – л.131 от
досъдебното производство/ е определена на около 59 км/ч. В разпита му в съдебно
заседание вещото лице инж. М. е уточнил, че разликата между двете експертизи в
скоростта на движение на л. а. „Мерцедес” в момента на удара се дължи на
увеличаването на масата на л. а. „Мерцедес”, което е довело до намаляване на
скоростта на движение на автомобила в момента на удара.
В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна
съдебна автотехническа експертиза /л.186 – л.203/, съгласно заключението на
която скоростта на движение на л. а. „Мерцедес” в момента на удара е била около
58 км/ч.
Съгласно назначената втора допълнителна съдебна
автотехническа експертиза в съдебното следствие /л.220 – л.235/, скоростта на
движение на л. а. „Мерцедес” в момента на удара е била около 62 км/ч. Съдът намира,
че не следва да кредитира заключението в тази му част, тъй като отговорът на
този въпрос е даден въз основа на извършени от вещото лице оглед и измерване на
деформацията на л. а. „Опел Астра” в резултат от удара в стълба и съобразно
нейната дълбочина. Действително вещото лице е заявило, че деформациите на л. а.
„Опел Астра” напълно съответстват на снимките, направени на автомобила в
досъдебното производство. Следва обаче да се отбележи, че от снимките,
съдържащи се в албума за посетено местопроизшествие, съставен на 30.08.2013г.
не може да бъде установена дълбочината на деформациите на л. а. „Опел Астра”,
получили се в резултат от удара в стълба. В протокола за оглед на местопроизшествие
от 24.07.2013г. са посочени установените при огледа на л. а. „Опел Астра”
деформации, но не е описана тяхната дълбочина. При това положение не може да се
приеме с нужната за целите на наказателното производство категоричност, че
измерените от вещото лице деформации на л. а. „Опел Астра” съответстват на
деформациите, получени в резултат на удара на автомобила в стълба.
Предвид горното съдът приема, че скоростта на движение
на л. а. „Мерцедес” в момента на удара е била около 58 км/ч съгласно
заключението на назначената в съдебното следствие допълнителна съдебна
автотехническа експертиза /л.186 – л.203/, тъй като тази експертиза е
определила масата на автомобила съобразно събраните доказателства за маса на
превозното средство, маса на водача, маса на бутилката и горивото метан и маса
на инструментите в багажника, които от обясненията на подс. С. се установява,
че са се намирали в автомобила му по време на ПТП – то.
Относно скоростта на л. а. „Мерцедес”, записана като
грешка в блока за управление на двигателя в следствие на прекъсване на Crash –
сигналния проводник или нарушаването на комуникацията по Can – шината, а именно
44 км/ч, съгласно заключението на допълнителната съдебна автотехническа
експертиза /л.68 – л.78 от досъдебното производство/ това не е първоначалната
скорост, с която автомобилът е започнал удара, а е някаква междинна скорост по
време на удара, когато вече част от деформациите по него са настъпили и
съответно скоростта му е била намалена. Това, че скоростта на движение на л. а.
„Мерцедес” в момента на удара не е била 44 км/ч се опровергава и от обясненията
на подс. С., който, както беше посочено по – горе твърди, че се е движил със
скорост около 50 – 52 км/ч.
За скорост на движение на л. а. „Опел Астра” в момента
на удара следва да бъде приета определената с изготвената в съдебното следствие
допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.186 – л.203/ скорост около 27
км/ч за разлика от скоростите на движение, определени в предходните експертизи.
Както е посочено в тази експертиза, а и вещото лице е заявило в разпита му,
разликата в скоростта на л. а. „Опел Астра” се дължи на различното място на
удара.
По изложените по – горе съображения съдът не кредитира
заключението на допълнителната съдебна автотехническа експертиза в съдебното
следствие /л.220 – л.235/ относно определената скорост на движение около 31
км/ч на л. а. „Опел Астра” в момента на удара.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните по същото писмени доказателства: по дознание № 158/2013г. по описа
на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив – Протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.07.2013г. /л.2 – л.5/, албум за посетено
местопроизшествие от 30.08.2013г. /л.7 – л.15/, справка за съдимост /л.84 –
л.85/, справка за нарушител от региона /л.86/, характеристична справка /л.87/, справка
за съдимост /л.89/, справка за нарушител от региона /л.90/, характеристична
справка /л.91/, свидетелство за управление на МПС и контролен талон № 3821208
/л.92/, удостоверение водач на лек *** автомобил серия А № 0014849 /л.93/,
удостоверение за психологическа годност № 09362 /л.94/, удостоверение за
промяна на регистрация /л.95/, удостоверение за техническа изправност на ППС
/л.96/, полица за застраховка „Гражданска отговорност” и на контролен талон
/л.97/, писмо изх. № 401/10.03.2009г. /л.98/, свидетелство за управление на МПС
и контролен талон № 1545255 /л.99/, удостоверение за техническа изправност,
свидетелство за регистрация част ІІ /л.100/, удостоверение за първоначална
регистрация /л.101/, полица за застраховка „Гражданска отговорност” /л.102/,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.103/, протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.02.2014г. /л.112 – л.113/, албум за посетено
местопроизшествие: допълнителен оглед на кръстовище /л.114 – л.117/; по НОХД №
2643/2014г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – свидетелство за регистрация част І
/л.149/, паспорт за автомобилна газова уредба /л.150 – л.153/, удостоверение №
131030006764 /л.154/, протокол за освидетелстване за годност за *** служба №
377/17.04.2012г. /л.155 – л.156/, протокол за освидетелстване за годност за ***
служба № 139/17.04.2012г. /л.157 – л.158/, паспорт за автомобилна газова уредба
/л.167 – л.171/, сертификат и касов бон /л.172/, договор за автокредит от
19.01.2005г. /л.173/, свидетелство за регистрация част І /л.174, л.175/,
фискален бон от 09.12.2013г. /л.176/, постановление за възлагане на недвижим
имот по реда на чл.496 и сл. от ГПК /л.177/, писмо от „ЕВН България
Електроснабдяване” /л.183/.
Фактическата обстановка не се опровергава и от
веществените доказателства по делото – 13 бр. листа – копия на документация за
л. а. „Мерцедес” с рег. № ******** и тест на „Балкан Стар” гр. Пловдив.
В подкрепа на приетите за установени факти са и
заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска и съдебно
автотехнически експертизи. Относно различията, които съществуват в някои от
отговорите на въпросите в автотехническите експертизи, следва да се отбележи,
че това се дължи на различните изходни данни, с които вещото лице е работило,
поради което и съдът кредитира тези отговори, изходните данни за които
съответстват на приетите за установени факти по делото.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.б пр.І вр. чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 24.07.2013г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола
Вапцаров” и ул. „Константин Геров” при управление на МПС – л. а. „Опел Астра” с
рег. № ******** е нарушил правилата за движение:
- чл.37 ал.1 от ЗДП – При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду
си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства;
- чл.50 ал.1 от ЗДП – На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство и по непредпазливост и при независимо
съпричиняване с М.Н.С., ЕГН ********** е причинил тежка телесна повреда на В.Л.Г.,
ЕГН **********, изразяваща се в загуба на слезката.
От обективна страна, подс. М. е осъществил състава
на посоченото по – горе престъпление,
тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за движение, в резултат на
което и при независимо съпричиняване с подс. С. е причинил тежка телесна
повреда на св. Г. – Д..
Подс. М. е правоспособен водач, който на 24.07.2013г.
в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров” и ул. „Константин
Геров” е управлявал МПС – л. а. „Опел Астра” с рег. № ********, при което е нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл.37 ал.1 от ЗДП и чл.50 ал.1 от ЗДП,
като завивайки наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещото
се пътно превозно средство и движейки се на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал пътното превозно
средство, движещо се по пътя с предимство, при което е причинил ПТП с л. а.
„Мерцедес” с рег. № ********, управляван от подс. С., в резултат на което и при
независимо съпричиняване с подс. С. е причинил тежка телесна повреда на св. Г.
– Д..
Съдът намира, че при управление на автомобила подс. М.
не е нарушил правилото за движение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, която разпоредба регламентира
общо правило за поведение на участниците в движението по пътищата, поради което
приложението и е изключено с оглед наличието на нарушени специални разпоредби –
тези на чл.37 ал.1 от ЗДП и чл.50 ал.1 от ЗДП.
Ето защо подс. М. следва да бъде признат за невинен в
това да е нарушил правилото за движение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, поради което и
на основание чл.304 от НПК оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в
този смисъл.
От субективна страна, престъплението е извършено по
непредпазливост под формата на небрежност. Подс. М. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати, в
който случай ще е налице самонадеяност. При управление на автомобила
подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за движение, регламентирани в чл.37
ал.1 от ЗДП и чл.50 ал.1 от ЗДП. Подс. М. обаче е нарушил посочените по – горе
правила за движение и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е
проявил дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да
предвиди и предотврати общественоопасните последици от своето деяние. При
небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а
деецът да има някакви най – общи представи за това, което върши, за
обстановката и за възможните опасности. На следващо място, за да е налице
небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. Възможността за предвиждане и предотвратяване на
резултата зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и
от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая са съществували
всички обективни условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на
престъпния резултат. Подс. М. е могъл да предвиди, че нарушавайки правилата за
движение е възможно настъпването на ПТП и причиняването на телесни повреди.
Както и самият подсъдим посочва притежава свидетелство за управление на МПС от
около 40 години, като 20 от тях е работел като ***, като освен това и
маршрутът, по който се е движил в деня на ПТП – то, му е бил добре познат. В
случая става въпрос за непредпазливост под формата на небрежност, а не на
самонадеяност, тъй като, за да е налице такава трябва у деецът да е формирана
една субективна увереност, че общественоопасните последици въобще няма да
настъпят, която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на
такава субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. В
случая не се установява предприемането на каквито и да било мерки от страна на
подсъдимия за предотвратяване на общественоопасните последици.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. М. престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най –
лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички
обстоятелства по делото. Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат посочени
признанието на вината, съжалението за стореното, оказаното, макар и частично
съдействие за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и трудовата ангажираност на подсъдимия. Отегчаващо обстоятелство е
това, че на пострадалата са били причинени и други травматични увреждания извън
съставомерните, които се установяват от показанията на същата, а именно – проблеми
с дясното око, с кръвното налягане и кръста, повишаване на тромбоцитите,
стресът от преживянето. Предвид горното съдът намира, че на подс. М. следва да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно шест
месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и
би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подс. М. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание шест
месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.343г вр. чл.343 от НК подс. М. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, съдът отчита посочените по – горе
обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието лишаване от свобода,
като намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от това право за срок от шест
месеца, считано от влизане в сила на присъдата, което наказание се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.б пр.І вр. чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 24.07.2013г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров”
и ул. „Константин Геров” при управление на МПС – л. а. „Мерцедес” с рег. № ********
е нарушил правилото за движение на чл.21 ал.1 от ЗДП – При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство, управлявано с категория „В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч и по
непредпазливост и при независимо съпричиняване с М.М.М., ЕГН ********** е
причинил тежка телесна повреда на В.Л.Г., ЕГН **********, изразяваща се в
загуба на слезката.
От обективна страна, подс. С. е осъществил състава
на посоченото по – горе престъпление,
тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за движение, в резултат на
което и при независимо съпричиняване с подс. М. е причинил тежка телесна повреда
на св. Г. – Д..
Подс. С. е правоспособен водач, който на 24.07.2013г.
в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров” и ул. „Константин
Геров” е управлявал МПС – л. а. „Мерцедес” с рег. № ******** със скорост около
58 км/ч, като по този начин е нарушил правилото за движение, регламентирано в чл.21
ал.1 от ЗДП, тъй като при избиране на скоростта на движение на управляваното
пътно превозно средство с категория „В” в населено място е превишил разрешената
скорост от 50 км/ч, при което е настъпило ПТП с л. а. „Опел Астра” с рег. № ********,
управляван от подс. М., в резултат на което и при независимо съпричиняване с
подс. М. е причинил тежка телесна повреда на св. Г. – Д..
При място на
удара на платното за движение по дължина на около 12,0 – 12,5м източно от
ориентира, прието в протокола за оглед и по широчина на около 4,8 – 5,8м южно
от ориентира, определено от заключението на изготвената в съдебното следствие
допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.186 – л.203/ въз основа на
дадените от подс. С. обяснения, които съдът е кредитирал по изложените по –
горе съображения, при приетата от съда скорост на движение в момента на удара на
л. а. „Мерцедес” около 58 км/ч и скорост на движение на л. а. „Опел Астра”
около 27 км/ч и установеното от доказателствата по делото обстоятелство, че л.
а. „Опел Астра” не е преустановил движението си, а с ниска скорост на движение
е извършвал маневрата, започвайки движение наляво, л. а. „Мерцедес”, който се е
намирал на 26,87м в момента на навлизане на л. а. „Опел Астра” в северното
платно, по което се е движил л. а. „Мерцедес”, не е имал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Л. а. „Мерцедес” е имал техническата възможност да
направи това, ако в момента на навлизане на л. а. „Опел Астра” в северното
платно, по което се е движел л. а. „Мерцедес”, водачът на последния е реагирал
и се е движел със скорост по – малка от 42 км/ч. В същото време обаче при
движение на л. а. „Мерцедес” с постоянна скорост 50 км/ч /в момента на
навлизане на л. а. „Опел Астра” в северното платно/, без да се налага водачът
да задейства спирачната система, при достигането му до мястото на удара л. а.
„Опел Астра” би се намирал по – напред и л. а. „Мерцедес” би преминал зад него,
т. е. не би настъпил удар. В разпита вещото лице е уточнило, че изводът за
предотвратимост на ПТП – то при движение на л. а. „Мерцедес” със скорост 50
км/ч важи за всички възможни варианти, както при скорост на движение на л. а.
„Мерцедес” в момента на удара около 60 км/ч, респ. на л. а. „Опел Астра” –
около 31 км/ч, така и при скорост на движение на л. а. „Мерцедес” в момента на
удара около 58 км/ч, респ. на л. а. „Опел Астра” – около 27 км/ч. В тази връзка
инж. М. е уточнил, че ако дистанцията, на която се е намирал л. а. „Мерцедес” в
момента на навлизане на л. а. „Опел Астра” в северното платно, по което се е
движил л. а. „Мерцедес”, е била 26,87м, при скорост на движение на л. а.
„Мерцедес” 50 км/ч това разстояние ще бъде изминато за още по – дълго време в
сравнение с времето, необходимо за изминаване на дистанцията от 20,45м, съответно
л. а. „Опел Астра” ще има още повече време да се придвижи напред и л. а. „Мерцедес”
ще мине зад него.
Разликата между
двете допълнителни съдебно автотехнически експертизи, назначени в хода на
съдебното следствие, относно дистанцията, на която се е намирал л. а.
„Мерцедес” в момента на навлизане на л. а. „Опел Астра” в северното платно, по
което се е движил л. а. „Мерцедес”, която дистанция е определена на 26.78м в
първата експертиза, съответно на 20,45м във втората, съгласно направеното
уточнение от вещото лице, се дължи на промяната на скоростта на двата
автомобила, и най – вече на таза на л. а. „Опел Астра”, тъй като при по –
висока негова скорост, времето му за движение след навлизане в платното, по
което се е движил л. а. „Мерцедес” става по – малко, а оттам като краен
резултат се получава по - малко разстояние до мястото на удара за л. а. „Мерцедес”,
а именно 20,45м, за разлика от разстоянието, определено от първата експертиза –
26,78м, резултат от по – ниската скорост на движение на л. а. „Опел
Астра”.
Тъй като подс. С. се е движил със скорост по - висока
от разрешената, не е могъл да пропусне л. а. „Опел Астра”, като при движение
със скорост 50 км/ч той би имал тази възможност. В резултат на нарушаването на
правилото за движение, регламентирано в чл.21 ал.1 от ЗДП от подс. С. е
настъпило ПТП – то и при независимо съпричиняване с подс. М. е била причинена
тежка телесна повреда на св. Г. – Д..
Поведението и на двамата водачи на МПС е каузално по
отношение на вредоносния резултат, като всеки един от тях е действал
непредпазливо по отношение на него. От обективна страна както поведението на
подс. М., така и на подс. С. се намират в причинна връзка с настъпилия
резултат, а именно причинената на св. Г. – Д. тежка телесна повреда, която е
била причинена в резултат на нарушение от всеки един от водачите на правилата
за движение, регламентирани в ЗДП.
Съдът намира, че при управление на автомобила подс. С.
не е нарушил правилата за движение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.20 ал.2 от ЗДП.
Както беше посочено по - горе разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП регламентира
общо правило за поведение на участниците в движението по пътищата, поради което
приложението и е изключено с оглед наличието на нарушена специална разпоредба –
тази на чл.21 ал.1 от ЗДП. Подс. С. не е нарушил и нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП.
След като при движение със скорост, съобразена с правилото за движение на чл.21
ал.1 от ЗДП, не би настъпил престъпният резултат, не може да се говори за
причиняването му в резултат на движение с несъобразена скорост. Наред с горното
не се установява наличие на някои от обстоятелствата, посочени в чл.20 ал.2 от
ЗДП или други такива, налагащи движение на л. а. „Мерцедес” със скорост, по –
ниска от разрешената.
Предвид горното подс. С. следва да бъде признат за
невинен и оправдан в това да е нарушил правилата за движение, регламентирани в
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.20 ал.2 от ЗДП, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна, престъплението е извършено по
непредпазливост под формата на небрежност. Подс. С. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. При управление на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва
правилото за движение, регламентирано в чл.21 ал.1 от ЗДП. Подс. С. обаче е
нарушил това правило и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е
проявил дължимата грижа, в резултат на което, както беше посочено по – горе, за
него възниква задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици
от своето деяние. Освен, че е бил длъжен подс. С. е и могъл да предвиди, че
нарушавайки правилата за движение е възможно настъпването на ПТП и причиняването
на телесни повреди предвид това, че е с дългогодишен опит като водач на МПС.
Доколкото не се установява и този подсъдим да е предприел каквито и да било
мерки за предотвратяване на общественоопасните последици, следва, че проявената
от него непредпазливост е под формата на небрежност, а не на самонадеяност.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. С. престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. И по отношение на този подсъдим съдът намира, че
няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй
като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се
оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от
свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както смекчаващите такива
- оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата ангажираност на
подсъдимия. Отегчаващо обстоятелство отново е това, че на пострадалата са били
причинени и други травматични увреждания извън съставомерните. Предвид горното
съдът намира, че на подс. С. следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, а именно шест месеца лишаване от свобода. Така
определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подс. С. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание шест
месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.343г вр. чл.343 от НК подс. С. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, съдът отчита посочените по – горе
обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието лишаване от свобода,
като намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от това право за срок от шест
месеца, считано от влизане в сила на присъдата, което наказание се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.112 ал.4 от НПК веществените
доказателства – 13 бр. листа – копия на документация на л. а. „Мерцедес” с рег.
№ ********, при проверка и тест на „Балкан Стар” гр. Пловдив следва да останат
по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК следва подс. М. и
подс. С. да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС сумата от 432.50 лв. всеки един от тях, представляваща направени
разноски по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. и подс. С.
следва да бъдат осъдени да заплатят на частния обвинител Г. сумата от по 250
лв. всеки един от тях, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ