Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260025
Б. , 17.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Б. СКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Ц.
при секретаря-Т.
Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 774 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”А. за с. на в.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.”Д-р П. Д.”№*, офис сграда Л., ет.*, офис *, чрез
пълномощник юрисконсулт М. П. М.-С.,
моли да бъде
признато за установено по отношение
на ответника Д.Р.Д. ***
с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което
е издадена Заповед № * за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.01.2019г. по
ч.гр.д.№ */2019г. по
описа на РС-Б. , както следва: за сумата-главница от 214.78лв.,
представляваща парично вземане по цедиран договор за
потребителски кредит № 2874031 от 22.11.2016г., както и за сумата от 10.62лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.12.2016г. до 05.10.2017г., както и за сумата от 130.80лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, както
и за сумата от 30.47лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
06.10.2017г. до 11.01.2019г., както и за законната лихва за забава върху
горната главница, считано от 15.01.2019г. до окончателното заплащане, както и
да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.И. Н. Н./пълномощно
на л.134/ и чрез пълномощник юрк. Г. Т. Г./пълномощно
на л.150/, са депозирали писмени молби-становища с вх.№№266375 от 13.11.2020г.
и вх.№ 266791 от 02.12.2020г., с които заявяват, че поддържат исковата молба и
молят да бъде постановено решение, с което да се уважат предявените искове и да
им се присъдят разноските съгласно списък за разноските по чл.80 от ГПК
приложен към молбите /л.133 и л.151/.
Ответникът-Д.Р.Д. *** не е направил възражение по исковете и не е
представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з., проведено на 11.11.2020г.
ответникът не оспорва иска и представя 4 бр. разписки за плащане на сумата от
общо 120.00 лева след предявяване на иска.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №*/2019г. по описа на
РС-Б. , се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 18.01.2019г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № * от 18.01.2019г.
по ч.гр.д.№*/2019г. по описа на РС-Б. за
изпълнение на парично задължение, както следва: за
сумата-главница от 214.78лв.,
представляваща парично вземане по цедиран договор за
потребителски кредит № 2874031 от 22.11.2016г., както и за сумата от 10.62лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.12.2016г. до 05.10.2017г., както и за сумата от 130.80лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, както
и за сумата от 30.47лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от
06.10.2017г. до 11.01.2019г. както и за законната лихва за забава върху горната
главница, считано от 15.01.2019г. до окончателното заплащане.
Срещу описаната по-горе заповед № * от 18.01.2019г.
по ч.гр.д.№*/2019г. по описа на РС-Б. за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника на 15.01.2020г.,
е постъпило от него възражение с вх.№ 389 от 20.01.2020г., за това, че е
изпълнил задължението, като е приложил епикриза,
посочил е размера на получаваната пенсия, разходите за лекарства и такса за
ЦНСТСХ-гр.Правец. След дадени от съда
указания, същият не е направил уточнение, за което заповедният съд е приел, че
длъжникът оспорва сумите, предмет на издадената заповед.
Ищецът е бил уведомен за възражението
на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане
№1712 от 18.05.2020г./л.107/, връчено му на 12.06.2020г./л.109/.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № 774/2020г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е
депозирана на 08.07.2020г. в РС-Б. , изпратена по куриер с дата от 07.07.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Ответникът е страна по сключен договор за потребителски кредит от 22.11.2016г., съгласно който на 22.11.2016г. „П.
Ф. Б.”ООД с ЕИК:********* като кредитор е предоставил на ответника като кредитополучател
сумата от 500лв. В исковата молба ищецът е направил признание, че сумата е
преведена по банковата сметка на ответника.
Съгласно
приложения по делото договор за кредит, се установява,
че страните са се съгласили ответникът да заплати на „П. Ф.
Б.”ООД общо сумата от 914.70лв. на 45 броя седмични погасителни вноски от по 20.33лв.
като последната дължима вноска е на 05.10.2017г. В същия страните са уговорили
заплащане на такса за оценка на досие от 25лв., общ размер на договорна лихва
от *.30лв. или общо за връщане сумата от 593.30лв., като наред с тази сума са
уговорили за връщане и сумата от 321.40лв., представляваща Такса за услугата
Кредит у дома. Тази услуга е
допълнителна и се предоставя при желание срещу такса. Същата се изразява в
това, че кредитът се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеенето на клиента.
Автентичността
на описания по-горе договор за кредит не се оспорва от
ответника.
От приложените по
делото писмени доказателства-копия от договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017г., от рамков договор за прехвърляне на парични
задължение (цесия) от 30.01.2017г., от Приложение №1 от 01.08.2018г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 30.01.2017г., от договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019г., от Приложение №1 от 03.05.2019г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 03.05.2019г., потвърждения
за сключени цесии на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и от пълномощни, се
установява, че ответникът е имал съществуващо и валидно задължение към П. Ф. Б.
ООД, който чрез договор за цесия от 01.07.2017г. е прехвърлил на „И. А. М. ”АД,
който от своя страна е цедирал на 01.08.2018г. с
Приложение №1 към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. на Агенция за контрол
на просрочени задължения ЕООД. След издаване на процесната
Заповед №314 от 18.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ */2019г. по описа на РС-Б. вземанията са цедирани
на ищеца с договор за цесия от 03.05.2019г.
В приложенията към всеки един от договорите за цесия е посочено
прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и
дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН на длъжника. Приложени са и
потвърждения от всеки един от цедентите по отделните
договори за цесия за сключената такава.
Приложени са
към исковата молба уведомления, наречени уведомителни писма, с които ответникът
е уведомен за сключените договори за цесии, които са му връчени съгласно
изрично направеното за това искане от ищеца в исковата молба с получаване на
препис от същата и приложенията към нея на 04.08.2020г./л.122/.
Ответникът е
представил писмени доказателства- копия от 4 броя разписки за плащане на ищеца
на сумата от общо 120лв. за периода от 01.09.2020г. до 10.11.2020г. като
плащането е станало чрез каса на Изи пей.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 266705 от 30.11.2020г.,
изготвена от вещото лице М. П.Б., което страните не са оспорили и съдът приема
като компетентно и обосновано, се установява, че ответникът е извършвал
плащания по договора за кредит като за периода от 03.12.2016г. до 15.06.2017г.
е заплатена сумата от общо 448.50лв. в полза на „Ф. Б.“ ЕООД. На 22.08.2017г. е заплатил сумата от 40лв. на И. А. М. АД. На
28.12.2017г. е заплатил още 70лв. на И. А. М. АД. На 01.09.2020г., на
14.09.2020г., на 07.10.2020г. и на 10.11.2020г. ответникът е заплатил в полза
на ищеца А. за с. на в. ЕАД сумата от по 30лв. за вноска или общо 120лв. До
изготвяне на заключението на 20.11.2020г. ответникът е заплатил по процесиня договор за кредит сумата от общо 678.50лв. В
заключението си вещото лице е дало сумите, които ответникът дължи, имайки
предвид и плащане на таксата услуга „Кредит у дома“, която е на стойност
321.40лв.
Съгласно направено от съда изчисление на
законната лихва за забава върху сумата-главница от 34.80лв. за периода от 06.10.2017г.
до 14.09.2020г. чрез онлайн калкулатор на НАП се получава сумата от 10.39лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 214.78лв., представляваща парично
вземане по цедиран договор за потребителски кредит №
2874031 от 22.11.2016г., както и за сумата от 10.62лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.12.2016г. до 05.10.2017г., както и за сумата от 130.80лв.,
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, както и за сумата от 30.47лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2017г. до 11.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на
подаване на заявлението на 15.01.2019г. до окончателното заплащане, са неоснователни
и следва да се отхвърлят изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и
обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца
срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът
приема, че клаузата от договора за потребителски кредит от 22.11.2016г., с която
е уговорено заплащане на такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на сумата
от общо 321.40лв., е нищожна, по следните правни съображения:
Видно от съдържанието на договора,
ответникът е избрал да му бъде предоставена услуга за домашна доставка на
заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на вноските
оттам. Клиентът е отбелязал в квадратчето „ДА“ за предоставяне на тази услуга и
се е подписал за това. Доколкото обаче в случая става въпрос за поето
задължение от кредитора да извършва посещения на адреса на длъжника за събиране
на седмичните вноски по кредита, за което той ще получи допълнително
възнаграждение по договора в размер на 321.40 лева, твърдението в исковата
молба за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на тази услуга,
представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно задължение на
клиента. В този смисъл в тежест на кредитора е да докаже, че той е изправната
страна в това отношение, за да може да претендира насрещната престация, т.е. доказването на изпълнението на договорното
задължение пада върху страната, която се ползва от него-в случая кредиторът.
Особеното при тази такса е това, че дължимостта на същата е обусловена не от простото й уговаряне в договора,а от реалното предоставяне на услугата, за която тя е уговорена.
По делото няма доказателства за това, че услугата „Кредит у дома”
реално е била предоставена на ответника. Нещо повече, цената на тази
услуги действително следва да е пропорционална
на отпуснатата с кредита сума, като
тя трябва да покрива и разходите
за тази услуга.
Същите обаче са предвидени в размер близък до
стойността на отпуснатия кредит, поради което тук
липсва каквато и да е съразмерност, като по-скоро таксата
се явява средство за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника. Това обаче противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до
явно неравновесие в правата и задълженията на страните по
договора съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му част, както и
неприемане от съда, че ответникът дължи на ищеца сумата от 321.40лв. за такса
за услугата „Кредит у дома“ по процесния договор за
кредит от 22.11.2016г.
Съдът намира,
че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се
установява, че ответникът е имал облигационни отношения с П. Ф.
Б. ООД по повод сключен договор за потребителски кредит от 22.11.2016г., по
който ответникът като кредитополучател не е изпълнил изцяло и в срок поетите
задължения да плати изцяло дължимата сума от 593.30лв., включваща сума-главница
от 500лв., както и договорна /възнаградителна лихва/
за периода от 01.12.2016г. до 05.10.2017г. в размер на *.30лв., както и такса
за оценка на досие от 25лв. в дадения срок, а именно на 45 седмични вноски като
последната е с падеж на 05.10.2017г. От тази дата вземането по
договора става изцяло изискуемо.
Паричните вземания са прехвърлени чрез договор за цесия от 01.07.2017г.
на „И. А. М. ”АД, който от своя страна е цедирал на
01.08.2018г. с Приложение №1 към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. на
Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, след което с договор за цесия
от 03.05.2019г. са цедирани на ищеца.
По силата
на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може
да прехвърли вземането си
на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите
му принадлежности, освен
при изрична уговорка между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера
от момента на постигане на съгласието,
а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му
е съобщено от предишния
кредитор.
Съдът намира за доказано по делото
прехвърлянето на процесното
вземане срещу ответника, респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца,
и следователно придобиването
от ищеца на качеството
кредитор спрямо ответника
за последното.
Ответникът е уведомен за договорите за цесии, тъй като по делото са
приложени уведомления за това, връчени му заедно с исковата молба.
Неоснователността на исковете за признаване
на съществуване на вземането на ищеца срещу ответника за сумата-главница от 214.78лв., представляваща парично
вземане по цедиран договор за потребителски кредит №
2874031 от 22.11.2016г., както и за сумата от 10.62лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.12.2016г. до 05.10.2017г., както и за сумата от 30.47лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 06.10.2017г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на 15.01.2019г.
до окончателното заплащане произтича от това, че съдът приема, че с извършените
плащания от ответника до 10.11.2020г. е погасил изцяло дължимите от него суми
по описания по-горе договор за кредит след като задължението за заплащане на
сумата от 321.40лв. за такса за услуга „Кредит у дома“ е отпаднало, тъй като
произтича от клауза, която съдът приема за нищожна. Това е така, тъй като съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б.
се установява, че до 05.10.2017г./крайна падежна дата по договора/ ответникът е
заплатил на кредитора сумата от общо 488.50лв., от които сумата от 448.50лв. е
заплатена на Ф. Б., а сумата от 40лв. е заплатена на 22.08.2017г. на И. А. М. с
оглед сключения на 01.07.2017г. договор за цесия. На 28.12.2017г. ответникът е заплатил
още 70лв. на И. А. М. , т.е. до подаване на 15.01.2019г. на заявлението за
издаване Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № */2019г. по описа на РС-Б. ответникът е заплатил по процесния
договор за кредит от 22.11.2016г. сумата от общо 558.50лв.
От приложения договор за кредит и приетата ССчЕ
на в.л. Б. се установява, че от общо дължимата сума по кредита от 593.30лв.,
включваща: сумата-главница от 500лв., сумата от *.30лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.12.2016г. до 05.10.2017г. и сумата от
25лв.-такса за оценка на досие, като се
извади платената от ответника сума от общо 558.50лв. остава дължима
сумата-главница от 34.80лв. /593.30лв.- 558.50лв.= 34.80лв./.
След издаване на заповедта за изпълнение на 18.01.2019г. по ч.гр.д.№ */2019г.
по описа на РС-Б. ищецът е
извършил още четири плащания в полза на ищеца за сумата от общо 120лв.,
по следния начин: на 01.09.2020г.-30лв., на 14.09.2020г.-30лв., на 07.10.2020г.-30лв.
и на 10.11.2020г.-30лв.
Законната лихва за забава върху
сумата-главница от 34.80лв. за периода от 06.10.2017г. до
14.09.2020г./извършеното от ответника второ плащане/ е в размер на 10.39лв. С
плащането на сумата от 60лв. на 14.09.2020г. ответникът е погасил дължимите
суми от общо 45.19лв. по договора за кредит от 22.11.2016г., включващи
сумата-главница от 34.80лв. и сумата от
10.39лв., представляваща законна лихва за забава върху сума-главница от
34.80лв. за периода от 06.10.2017г. до 14.09.2020г./34.80лв.+10.39лв.=
45.19лв./. Или съдът приема, че
ответникът до приключване на устните състезания по делото е погасил чрез
плащане всички дължими суми по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ */2019г. по описа на РС-Б. , в това
число и присъдените разноски в заповедното производство от 75 лева.
Поради гореизложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
следва да се отхвърлят изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК от ”А. за с. на в.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”Д-р П. Д.”№*, офис сграда
Л., ет.*, офис * срещу Д.Р.Д. *** с ЕГН:********** за признаване на установено
по отношение на Д.Р.Д. за съществуване на вземането
на ”А. за с. на в.”ЕАД, за което е издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.01.2019г. по ч.гр.д.№ */2019г. по описа на РС-Б. , както следва: за сумата-главница от 214.78лв./двеста и четиринадесет лева и 78 стотинки/, представляваща
парично вземане по цедиран договор за потребителски
кредит № 2874031 от 22.11.2016г., както и за сумата от 10.62лв./десет лева и 62
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2016г. до
05.10.2017г., както и за сумата от 130.80лв./сто
и тридесет лева и 80 стотинки/, представляваща такси и комисионни за
допълнителни услуги, както и за сумата от 30.47лв./тридесет
лева и 47 стотинки/, представляваща мораторна лихва
за периода от 06.10.2017г. до 11.01.2019г., както и за законната лихва за
забава върху горната главница, считано от 15.01.2019г. до окончателното
заплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.
Ц./