Р Е Ш Е
Н И Е
№ 250
град Велико Търново, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
275/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е
образувано по искова молба, подадена от С.Х.С.,
с адрес ***, чрез *** К. А., срещу Служба „Военна полиция“ гр. София. С
молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира
заплащане на обезщетение общо в размер на 2344,14 лв. за претърпени вреди от
Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на директора на Служба „Военна полиция“,
отменена с влязло сила решение № 557/18.12.2018 г. по адм. дело № 816/2018 г.
на Административен съд – Велико Търново, както следва: неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания,
накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца – 2000 лв.;
имуществени вреди – 79,34 лв. – причинени вреди по заплатена, но осуетена
нощувка в хотел „Олимп“, КК Боровец, 240 лв. – пропуснати ползи, представляващи
разликата между изплатената парична награда за 2018 г. от 300 лв. и пълния
размер на следващата се такава от 540 лв., изплатена на служители, заемащи
сходна и/или идентична длъжност във Военна полиция, 24 лв. – заплатена държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и заверени преписи от решения по
воденото дело, 6,20 лв. – пощенски разходи от водена кореспонденция на ищеца с
ответника и МО във връзка със събирането на присъдените съдебни разноски.
Претендира се и законната лихва върху присъдените суми, считано от 17.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумите.
По отношение
на неимуществените вреди фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че
изпълнявал с гордост и усърдие служебните си задължения, за което
свидетелствали получените поощрения за постигнати високи резултати в службата,
при което развил силно чувство за чест и справедливост. След
незаконосъобразното дисциплинарно наказание с посочената заповед С. изпитал
дълбоко чувство на възмущение, гняв и обида. В ищеца се явило чувство на страх,
че могат да последват и други дисциплинарни наказания, в т.ч. и уволнение, като
последвалите събития показали, че тези опасения са основателни. Честта и
достойнството на ищеца били накърнени, той се срамувал от себе си и се
затворил, чувствал срам и неудобство от необходимостта да обяснява, че е
неправилно наказан. Наложеното наказание създало страх у ищеца, че е с накърнен
авторитет пред децата и че те вече нямат същото отношение към него, като му
тежало, че те растат с неговите проблеми, свързани с воденето на съдебното
дело. Заради участието в съдебно заседание ищецът прекратил предсрочно семейна
почивка в КК „Боровец“, което причинило емоционално неудобство на ищеца и
семейството му, като на С. се наложило да обяснява на децата си причините за
това, което допълнително го травмирало. Вследствие на наложеното наказание
месечното възнаграждение на С. било намалено на 50 % от полагащото му се
такова, при което е изпитвал притеснения от това, че не е в състояние да
задоволи режийните нужди на семейството си.
По отношение
на претендираните имуществени вреди излага следното: вследствие на прекратената
семейна почивка в КК „Боровец“ ищецът е претърпял имуществени вреди на стойност
73,94 лв., като сумата представлява стойността на една нощувка в хотел „Олимп“ съгласно
направената резервация. Сумата е платена, но ищецът не се е възползвал от
услугата, поради обстоятелството, че е следвало да се яви в съдебно заседание
по образуваното дело.
На следващо
място се твърди, че ищецът поради наложеното му дисциплинарно наказание не е
получил парична награда за 2018 г., а впоследствие изплатената му сума била от
300 лв., докато на останалите служители в РС „Военна полиция“ – Плевен на
идентични длъжности била изплатена награда в размер на 240 лв., при което
последната сума представлявала претърпяна имуществена вреда – пропусната полза.
Претендират се
също така имуществени вреди в размер на 24 лв., представляващи заплатена държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и заверени преписи от решения по
воденото дело, както и в размер на 6,20 лв. – пощенски разходи от водена
кореспонденция на ищеца с ответника и МО във връзка със събирането на
присъдените съдебни разноски. Тези съображения се поддържат от *** К. А. в хода на устните състезания и от ищеца в
представената по делото писмена защита. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата, Служба „Военна полиция“ гр. София,
чрез процесуалния си представител, в представен по делото отговор на исковата
молба оспорва исковите претенции, като излага доводи за тяхната
неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за постигнати високи резултати
при изпълнение на служебните задължения и за добро име, като сочи, че същите
били субективна преценка, а не факт. Счита, че нямало причина човек да се
срамува от нещо, което знае, че не е извършил, а също така не изглеждало
достоверно ищецът да е ангажирал с факта на наложеното наказание приятелите и
децата си. Излага доводи, че ищецът е можело да отложи съдебното заседание,
както и изобщо да не присъства на него. Не били представени доказателства за
имотното състояние на ищеца, а удръжките във връзка с наложеното наказание били
възстановени, като същите били върху допълнителното възнаграждение на ищеца по
Наредба Н-16/30.06.2016 г., а не от цялото месечно възнаграждение. Мотивира се,
че ищецът като военнослужещ преди приемането му в армията е преминал през
съответните психологични изследвания и това не предполагало такава
чувствителност, която да бъде сериозно поразена от събитие с такъв характер. По
отношение на претендираните имуществени вреди заявява, че признава иска в
частта му относно направените разноски за издаване на изпълнителен лист в
размер на 5 лв. и за сумата от 1,55 лв. – разходи за пощенски услуги, като в
останалата част искът се оспорва като неоснователен поради липсата на пряка
причинно-следствена връзка с отменената заповед.
Представителят на
Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Иванова, поддържа мотивирано
становище, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание, но
завишен по размер. Относно иска за имуществени вреди излага доводи, че липсва
пряка причина връзка между отменения акт и вредите, изразяващи се в разходите
за една нощувка и увеличението в допълнителното възнаграждение.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното и правна страна:
Не се спори между
страните, а се установява и от вложеното по настоящото дело адм.д. № 816/2018
г. по описа на АСВТ, че със Заповед № ВП-5409/12.10.2018г.
на Директора на Служба „Военна полиция“ на основание чл. 244, т. 3, във вр. с
чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ на *** С.Х.С. – инспектор
в сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в регионална
служба „Военна полиция“ гр. Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „строго
мъмрене“. С решение № 557/18.12.2018 г. на АСВТ посочената заповед е
отменена като незаконосъобразна, като това решение е влязло в сила на
17.10.2019 г., след като касационната жалба на директора на Служба „Военна
полиция“ срещу него е била оставена без разглеждане от ВАС с Определение №
3943/19.03.2019 г. по адм. дело № 1545/2019 г., оставено в сила с Определение №
13843/17.10.2019 г. на 5-членен състав по адм. дело № 10951/2019 г.
На съда /както и на
страните/ е служебно известно, че след въпросното наказание на ищеца са
наложени и други дисциплинарни наказания, а именно „Предупреждение за
уволнение“ със Заповед от 09.01.2019 г., която е отменена като
незаконосъобразна с влязло в сила Решение от 14.06.2019 г. на Административен
съд – Велико Търново по адм. дело № 45/2019 г. и „Уволнение“, наложено със
Заповед от 03.07.2019 г., която е отменена като незаконосъобразна с влязло в
сила Решение от 18.03.2020г. на Административен съд – Велико Търново по адм.
дело № 402/2019 г.
От ищеца са представени
писмени доказателства – грамоти, атестационен формуляр, карта за почивка, пл. нареждане,
квитанции към ПКО, кореспонденция с МО и известия за доставяне, и др. По негово
искане са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А.С.К.-С.,
Й.С. Й. и Б.Б.П..
Св. А.С. – ***, заявява,
че го познава от 2004 г., като човек с чувство за
хумор, поради тази причина търсен от приятели и познати, отговорен и
дисциплиниран. Обичал много работата си и изпълнявал стриктно задълженията си.
Наказанието дошло като шок, след него в началото на ноември 2018 г. ищецът
започнал да се оплаква от главоболие и безсъние, нямал възможност да обръща
внимание към децата, усещало се превъзбуда и напрежение. Ищецът бил много
обиден, но продължил упорито да изпълнява задълженията си. Имало затруднения от
материално естество, тъй като заплатата на С. била намалена вследствие на
наказанието. Почивката на Боровец не била пълноценна и се е наложило да си
тръгнат един ден по-рано, тъй като ищецът държал да се яви пред съда и да
отстоява позицията си.
Свидетелят Б.П. заявява,
че познава ищеца от 2012 г. в качеството на негов началник. Ищецът е показал
отлични резултати в работата, не е виждал трудности при изпълнение на
служебните си задължения, за което и оценките, които са му давани, са били винаги
високи, почти отлични. Ищецът е бил честен, отзивчив, внимателен, поддържал
колегиални отношения с другите в сектора и в отдела, не е влизал в конфликти. След
наказанието ищецът е станал по-затворен, започнал да „варди гърба си“, опасявал
се от последващи наказания. Свидетелят сочи, че като началник отдел на него му
е била определена сума за допълнителни възнаграждения, която е следвало да
разпредели между служителите в отдела, след което е следвало да докладва на
директора на Регионалната служба за своето решение. Всички, с изключение на
ищеца, са получили допълнително възнаграждение, което е било определяно според
длъжността.
Св. Й. Й. – втори
братовчед на ищеца, го познава като много честен, лъчезарен, весел, отзивчив, душата
на компанията, отдаден на работата. Есента споделил за наложеното наказание
„Строго мъмрене“, след което започнал да отказва да ходят на лов, станал
затворен, споделил, че вследствие на това наказание имал главоболие и безсъние.
От ответника са
представени копия на заповеди, писма и присъда.
По искане на страните са
приобщени материали, представляващи класифицирана информация, приложени в обособен съгласно закона том към настоящото дело. Същите касаят
дейността на ищеца преди налагане на отмененото дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, поради което са неотносими към иска,
предмет на настоящото производство и не следва да се обсъждат.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл.
203 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира, че исковете
за репариране на претърпени неимуществени и имуществени вреди са допустими. Исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ,
като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ
регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно
действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой
от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на
предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
В случая не е спорно, че
Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба „Военна полиция“, чийто
адресат е ищецът, е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред от АСВТ с
влязло в сила съдебно решение след касационно оспорване пред ВАС. Ето защо,
съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки-отменен
като незаконосъобразен административен акт.
По отношение на
неимуществените вреди:
Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.
Видно от събраните по
делото гласни доказателства на свидетелите С., П. и Й., които съдът кредитира
като последователни и непротиворечиви, С.С. действително е претърпял в исковия
период негативно засягане на психиката си, резултат от незаконосъобразния
административен акт – чувство на обида и възмущение от незаконното му наказание,
неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на заеманата от него
служба. Вярно е, че двама от свидетелите са съпругата на ищеца и негов роднина,
но заинтересоваността на свидетел при доказване на претенция за неимуществени
вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна
практика настъпването на неимуществени вреди се доказва основно чрез
свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да
познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. С оглед
събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че наказанието на
ищеца и настъпилия за С. развой в досегашното му обществено, служебно и
материално състояние може да доведе до негативни емоционални състояния -
затваряне в себе си и изживяване на случилото се, обида и възмущение, състояние
на стрес и неудобство. Твърдените от ищеца негативни преживявания са присъща
последица на всяко дисциплинарно наказание, особено в случаите, в които
засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост,
което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му. Установява
се, че вследствие на наложеното наказание, със Заповед № ПЛ-3505/06.11.2018 г.
на директора на РС „Военна полиция“ – Плевен за периода 30.10.2018
г.-29.04.2019 г. е било намалено с 50% и получаваното от ищеца допълнително
месечно възнаграждение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-16 от 30 юни 2016 г. за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при
изпълнение на военната служба на военнослужещите от служба „Военна полиция“. Следователно
наказанието е лишило Х. от парични средства и е намалило възможностите му да
покрива насъщни свои и на семейството си нужди, което е предизвикало дискомфорт
за цялото семейство. Твърденията на ищеца за страхове и уязвимост
от реална възможност да му бъде наложено по – тежко наказание се подкрепят от
показанията на св. П.. В тази връзка, съдът намира за доказани твърденията за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, възмущение,
стрес, притеснения за бъдещето и затваряне в себе си. Няма
основание да се приеме, че Х. би понесъл каквито и да е страдания – стрес,
безпокойство, напрежение, обида и пр. без да е издадена въпросната заповед, а
също така и че състоянието му се дължи на други фактори. Изцяло неоснователно е
възражението на ответника, че на С. били налагани и други наказания – визираната
присъда е от 2007 г., а нейното наличие не означава, че ищецът не може да
изпитва негативни емоции вследствие незаконосъобразното наказание. Неоснователно
е и възражението, че след като ищецът е военнослужещ и е преминал съответните
психологически изследвания, това предполагало занижена чувствителност към
събития от подобен характер. Не се установява вредите да са настъпили по вина
на ищеца или пък по вина на трети лица и доколкото издадената заповед от 12.10.2018
г. на Директора на Служба „Военна полиция“ е отменена като незаконосъобразна,
то същите следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези
съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за доказан по
основание.
Съдът счита, че по делото
не се доказаха твърденията на ищеца за настъпилите като пряка последица от
издадената незаконосъобразна заповед вреди, изразяващи се в накърнени добро име, чест и достойнство. От свидетелските
показания не се установява да е имало негативно отношение към ищеца като колега
и като личност след незаконното му наказание.
Не са ангажирани други доказателства за отзвука от уволнението сред колеги,
приятели и въобще в обществото в гр. Велико Търново. Така събраните показания
не са годни да установят субективното отношение и възприятията на
обществеността по повод ангажираната дисциплинарнонаказателна отговорност на
ищеца. Недоказани са и твърденията за накърнен авторитет пред децата му и
страх, че същите ще променят отношението си към него. Що се отнася до
претендираните неимуществени вреди поради предсрочно прекратена семейна
почивка, според съда не е налице пряка причинно-следствена връзка с наложеното
дисциплинарно наказание, като по-подробно съображенията за това ще бъдат
изложени по-долу в частта относно имуществените вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
която като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Според доктрината и съдебната практика при преценката
за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните
преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в
случая издаването на незаконосъобразния акт) - начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, особеностите на всеки конкретен случай,
характера и степента на увреждането, последиците за психичното здраве на ищеца,
продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и
социалното му положение и др. При определяне на размера на обезщетението,
следва да се отчете и продължителността на преживения дискомфорт от ищеца, като
в тази връзка съдът съобрази, че времето, през което се е развило и приключило съдебното
производство по оспорване на незаконосъобразния административен акт с влязъл в
сила съдебен акт е една година, т.е. не
се установява някакъв по-продължителен, надвишаващ значително обичайния такъв.
Освен това със заповеди от 09.01.2019 г. и от 03.07.2019 г. на ищеца са били
наложени други дисциплинарни наказания – предупреждение за уволнение и
уволнение, т.е. претърпените от С. неимуществени вреди след 09.01.2019 г. не
биха могли да бъдат следствие единствено на отменената заповед, а безспорно са
се насложили негативни изживявания и от последващите дисциплинарни наказания,
които вреди подлежат на самостоятелно репариране. От друга страна, по никакъв
начин не е доказано негативните изживявания да са оказали необратимо или трайно
и продължително въздействие на физическото и психическото състояния на лицето,
което да е продължило и към датата на предявяване на исковата молба. Следва да
се съобрази също така, че наказанието строго мъмрене в сравнително ниска степен
засяга правата и има морално оценъчен ефект – чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ.
Тези обстоятелства,
съобразени съвкупно и ведно с горепосоченото относно недоказаността на
останалите твърдени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им
връзка с отменената заповед, мотивират съдът да приеме, че исковата претенция е
установена като основание, но завишена с оглед претендирания размер.
Справедливият размер на исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди според съда възлиза на сумата от 1000 лв., която кореспондира на
характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт.
Претенциите за неимуществени вреди над определената от съда сума до
претендираните 2000 лв. са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на
имуществените вреди:
Претендира се сумата от 79,34
лв., представляваща причинени вреди – пропусната полза по заплатена, но
осуетена нощувка в хотел „Олимп“, КК Боровец. От приложените писмени
доказателства се установява, че ищецът е направил резервация в хотел „Олимп“ за
себе си и семейството си за периода 06.12.2018 г. – 11.12.2018 г. Пълната сума
по резервацията от 369,70 лв. е била платена от ищеца на 12.10.2018 г.
Установява се, че престоят на ищеца и семейството му е до 10.12.2018 г. В
проведеното на 11.12.2018 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 816/2018
г. по описа на АСВТ ищецът се е явил лично и с процесуален представител.
С оглед изложените факти
съдът намира, че тази искова претенция е неоснователна. Вредата следва да е
пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен
административен акт, противоправното поведение директно следва да я предпоставя
без намесата на други фактори на въздействие. В случая вредите не представляват
такава последица. Става въпрос за самостоятелно волево решение на ищеца да
прекрати семейната си почивка и да се яви в проведеното съдебно заседание по
делото пред АСВТ, което се потвърждава и от показанията на съпругата му. Следва
да се посочи, че явяването на ищеца не е било задължително, а освен това същият
е бил надлежно представляван от упълномощен от него ***. Съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи.
Претендира се сумата от 240
лв., представляваща разликата между изплатената парична награда за 2018 г. от
300 лв. и пълния размер на следващата се такава от 540 лв., изплатена на
служители, заемащи сходна и/или идентична длъжност във Военна полиция. От
фактическа страна се установява, че със Заповед № ОХ-884/30.10.2018 г. на
министъра на отбраната на основание чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 126, т. 3 вр. чл. 128,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ е разпоредено да се изплатят парични
награди за високи постижения в службата, като средствата следва да се изплатят
със заплатите за 2018 г. Със Заповед № ОХ-897/05.11.2018 г. на министъра на
отбраната е уточнено чрез изменението на т. 9.3 от горепосочената заповед, че
не следва да получават парична награда военнослужещи с дисциплинарно наказание
„строго мъмрене“ и по-високо, наложено през 2018 г., което не е заличено до
момента на изплащането на паричната награда. От ответника не се оспорва и
изрично се призна факта, че със
Заповед № RB 211101-005-04/6-1726/2018 г. на директора на Служба „Военна
полиция“ на служителите от РС „Военна полиция“ - Плевен на длъжности, сходни с
тази, заемана от ищеца, са изплатени
награди в размер на 540 лв. След отмяната на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „строго мъмрене“, с писмо рег.
№ ПЛ-4423/07.11.2019 г. директорът на РС „Военна полиция“ – Плевен е посочил,
че о.з. *** С.С. отговаря на условията за получаване на парична награда
съгласно цитираните по-горе заповеди, за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г.
има отработени 168 дни и е предложил на директора на Служба „Военна полиция“
паричната награда на ищеца да е в размер на 300 лв. Със Заповед №
ВП-6799/12.11.2019 г. на директора на Служба
„Военна полиция“ е разпоредено на ищеца да се изплати парична награда за 2018
г. в размер на 300 лв. – минималния предвиден размер предвиден за неговата
длъжност съгласно Заповед № ОХ-884/30.10.2018 г. на министъра на отбраната.
Имуществените вреди по
принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. Пропуснати
ползи са налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано
увеличаване на имуществото на ищеца, като единствената пречка за тази
реализация следва да е именно отмененият акт. Според настоящия състав в случая е
налице пряка причинна връзка между отмененото дисциплинарно наказание и
твърдяните пропуснати ползи. Вярно е, че предоставянето на парична награда по
чл. 240, ал. 1 от ЗОВСРБ вр. чл. 126, т. 3 от ППЗВОРСБ в определен размер не е
бъдещо сигурно събитие, а е въпрос, свързан с преценката на административния
ръководител за осъществения от военнослужещия принос в службата и
постигнатите
в работата резултати през отчетния период. По принцип ръководството действа при
условията на оперативна самостоятелност и по целесъобразност, т. е. само прави
преценка дали да стимулира и с какви суми или да лиши от стимул, и кои
конкретно от своите служители, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол.
От показанията на св. Б. П. обаче се установява, че в случая сумата за
наградите е била разпределена поравно от него в качеството му на началник отдел
между колегите на ищеца съобразно заеманата от тях длъжност, а не според
постигнатите от служителите резултати. Действително, извършеното от свидетеля
разпределение на средствата не е окончателно и подлежи на утвърждаване от
горестоящите органи, но в случая безспорно изготвеното от него предложение е
било утвърдено във вида, в който е, като липсват основания да се счита, че ако
не е било наложеното дисциплинарно наказание на 12.10.2018 г., ищецът е щял да
получи парична награда в размер различен от този на лицата, заемащи идентична
длъжност с неговата. Напротив, събраните по делото доказателства установяват,
че ако не беше наложеното му дисциплинарно наказание, през 2018 г. ищецът би
получил парична награда в същия размер като останалите му колеги, а не впоследствие
след отмяна на наказанието в предвидения минимален размер. Предвид това
неполучаването на парична награда в претендирания размер представлява
„пропусната полза“ по смисъла на закона. Искът е основателен и доказана в тази
му част.
Претендира се сумата от 24
лв., представляващи заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и
заверени преписи от решения по адм. дело № 816/2018 г. на АСВТ. Фактът на
заплащане на горепосочените суми се доказва от приложените към исковата молба
документи и от материалите по адм. дело № 816/2018 г. на АСВТ. Ответникът
признава в тази част иска за сумата от 5 лева – направени разноски за издаване
на изпълнителен лист. В останалата част съдът намира, че искането е
неоснователно. Съдебните разноски за преписи от съдебни актове по воденото
производство не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния
административен акт. Те са последица от успешно проведено съдебно производство.
По тази причина нямат характер на претърпени вреди, по смисъла на
материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Таксите за издаване на
заверени преписи от съдебните решения не са присъщи, задължителни за съдебното
производство по обжалване на заповедта разходи, респективно не са в пряка
причинно-следствена връзка с издаването й. Затова и искът за тяхното присъждане
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането
за обезщетение за сумата от 6,20 лв., представляваща пощенски разходи от водена
кореспонденция на ищеца с ответника и МО във връзка със събирането на
присъдените съдебни разноски. Ответникът признава в тази част иска за сумата от
1,55 лева. Съдът намира, че в останалата част искът е неоснователен, тъй като
претендираните вреди не представляват пряка и непосредствена последица от отменената
заповед по съображенията, изложени по-горе.
В обобщение, основателни
са исканията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 1000 лв. и за репариране на причинените имуществени вреди общо в размер
на 246,55 лв. В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на искането
за присъждане на лихва, съдът намира, че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни
актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи - от момента на
преустановяването им. В тази връзка, в разглеждания казус лихвата върху
определения размер на обезщетението следва да бъде присъдена от 17.10.2019 г. –
датата на влизането в сила на решението, с което е бил отменен оспорения акт.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един ***, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от
това правило и предвид изхода на делото ответникът следва да се осъди да плати
на ищеца внесената държавна такса от 10 лева и разноски за хонорар за един ***,
размерът на който, съразмерно на уважената част от иска, възлиза на 106,35 лв. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед фактическата
и правна сложност на делото, и съразмерно на отхвърлената част от иска в полза
на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 46,82 лв.
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА
Служба „Военна
полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към
Министерство на отбраната на Република България, да заплати на С.Х.С. ***, ЕГН **********, сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от
отменената като незаконосъобразна Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора
на Служба „Военна
полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, ведно със
законната лихва считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С.Х.С. ***,
ЕГН **********
против Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул.
„Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на Република
България за обезщетение
на претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед
№ ВП-5409/12.10.2018
г. на Директора
на Служба „Военна
полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, в останалата му част, до размера
на претендираната сума от 2000 лв. ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“, със седалище
и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на
Република България, да заплати на С.Х.С. ***,
ЕГН **********, сумата
от 246,55 лева (двеста четиридесет и шест лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г.
на Директора
на Служба „Военна
полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, ведно със
законната лихва считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С.Х.С. ***,
ЕГН **********
против Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул.
„Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на Република
България за обезщетение
на претърпени имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед
№ ВП-5409/12.10.2018
г. на Директора
на Служба „Военна
полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, в останалата му част, до размера
на претендираната сума от 344,14 лв. ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“, със
седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на
отбраната на Република България да
заплати на С.Х.С. ***, ЕГН **********, сумата от 116,35 лв. (сто
шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща разноски по
делото. ОСЪЖДА С.Х.С. ***, ЕГН ********** да заплати на
Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34,
към Министерство на отбраната на Република България, сумата от 46,82 лв. (четиридесет
и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: