Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 163 Година 2020,15.10. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесети и девети юни Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 183 по описа за
2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Христина
Иванова, с адрес на кантората град
София, ул. „Клокотница” № 2А,, ет. 8, бизнес сграда „Ивел“ е предявил искове
против И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. *** за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена главница , дължима по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени към него допълнителни
споразумения, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата от 295,20 лева,
представляваща нотариални такси. Твърди, че
с ответниците е сключил договор за кредит HL 17875/18.12.2006 г. за покупка
на недвижим имот, по силата на който е
предоставил на ответниците-кредитополучатели
сумата от 26 688 евро, а последните се задължили солидарно да
отговарят както за връщане на
кредита,така и за другите задължения ,включително дължими лихви, при условия и в срок съгласно
договора.Заявява,че посочения кредит
е бил усвоен от ответниците , с което ищецът е изпълнил поетото от него задължение.Уточнява ,че за обезпечаване на вземането, в негова полза е била учредена законна
ипотека върху недвижим имот, представляващ: ателие № 37, ет. 5, площ от 55 кв.
м., находящо се в жилищна сграда в гр. Поморие, в УПИ III-5070,както и че страните
са постигнали договореност във всеки един момент от действието на
договора, банката да има право
едностранно да прехвърли вземанията си по него на финансови или нефинансови
институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва
секюритизация.Посочва,че на 30.03.2007
г. е прехвърлил вземанията си по
процесния договор, заедно с всички обезпечения на „Бългериън Ритейл Сървисис“
АД, поради което последния встъпил в правата на удовлетворения кредитор.
Сочи,че към договор HL 17875/18.12.2006
г. са били сключени осем допълнителни
споразумения от дати: 15.10.2007 г., 14.09.2009 г., 28.06.2010 г., 30.09.2010
г., 31.05.2011 г., 21.12.2011 г., 28.11.2013 г. и 27.01.2017 г. Заявява се, че
е уведомил ответниците за извършеното прехвърляне на вземането при сключването
на допълнителното споразумение от 14.09.2009 г., както и с нотариални покани от
13.02.2019 г.Твърди,че по силата на
клаузи от сключените допълнителни споразумения, страните са се съгласили
съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение
договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница. В следствие на така извършените капитализации на дълга, заявява,че
отпуснатата от банката сума е станала в
размер на 32 492,07 евро.Посочва,че
ответниците са поели и
задължението изцяло да покрият
разноските, свързани с кредита и
обезпечението към него.Твърди,че на
26.11.2009 г. „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД му е прехвърлило
вземанията си по процесния
договор за кредит, заедно с всички обезпечения и други
принадлежности.Сочи,че
кредитополучателите са били
уведомени за това прехвърляне при
сключване на анекс от 28.06.2010 г., както и с нотариални покани от 13.02.2019
г. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.07.2018 г., заявява,че без да прекратява действието на
договора, с нотариални покани от 13.02.2019 г., е обявил цялото задължение за
незабавно изискуемо и дължимо. Посочва всички изискуеми задължения по пера,като претендира две от тях,както и обезщетение за забава към едното.В молба ,в изпълнение на указания на докладчика,уточнява,че сумата от
30251,23 евро-главница по договора за
кредит , е сбор от падежирала към 14.03.2019 год.-дата на лично получаване на нотариалните покани с обявена
предсрочна изискуемост, главница от 426,71 евро /сбор от незаплатени
вноски с падеж от 30.07.2018 год. до
28.02.2019 год./ и предсрочно изискуем
остатък от главница след 14.03.2019 год.
в размер на 28824,52 евро. Представя и
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ищецът „Юробанк България” АД е предявил при условията на обективно
и субективно съединяване
осъдителни претенции с правно основание чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 и чл.309а от ТЗ.
Ответниците И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. чрез пълномощника адв. Николай Славов с адрес
на кантората гр.Бургас,ул.“Ген.Гурко“ № 18,ет.2 считат исковата претенция за
недопустима, както и я оспорват по
основание и размер.Намират за нищожни всички клаузи от допълнителните
споразумения ,с които изтеклите лихви са капитализирани/приобщени към
главницата/. Оспорват настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, като посочват, че в общия размер на
дълга неправилно са определени размерите
на анюитетите и съдържащото се в тях съотношение между главница и
възнаградителни лихви;в изпратените до
тях нотариални покани, банката не е
посочила ясно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането
на кои анюитетни вноски е обоснована тя.Така оспорват надлежно реализирано от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Считат, че до 30.07.2018
г. дългът им е погасяван неправилно и в нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като
главницата и лихвите са погасявани в погрешни съотношения. Заявяват, че всички
клаузи от допълнителните споразумения, с които са капитализирани изтеклите по
кредита лихви са в нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което са нищожни.
Посочва се, че с добавянето на изтеклите лихви към главницата значително е увеличен размера на дълга. Изтъква се факта,
че кредитополучателите са физически лица, а не търговци, поради което клаузите,
предвиждащи капитализиране на задължението са в противоречие със закона. На
следващо място се акцентира на обстоятелството, че при редовен и обслужван
дълг, ищецът е предприел действия по прехвърляне на вземането си по процесния
договор за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД. Твърди се, че този договор
за цесия, на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето, е нищожен като абсолютно симулативен.
Като аргумент в тази насока се посочва, че ищецът е продължил да води
счетоводно задълженията по договора за кредит, като в периода 30.03.2007 г. -
30.07.2018 г. е продължил да получава и погашенията по кредита. Посочва се и
обстоятелството, че цесионера не е вписал обезпеченото с ипотека вземане по
реда на чл. 17, ал.1, б. „а“ от ПВ. Заявява се нищожност на цесионните договори
и поради противоречието им с чл. 2, ал. 4 от ЗКИ и Регламент № 575/2013 г.,
като се подчертава, че предмет на цесията е прехвърляне на вземане, но не и право
за преуреждане на отношенията по договора за кредит. На следващо място се прави
възражение, че ответниците не били уведомени за извършената цесия, поради което
сключените анекси не следва да ги обвързват. Твърди се още, че посочените цесии
били нищожни и поради това, че били с невъзможен предмет, поради което се
изключвала материалноправната отговорност на ответниците. Ответниците навеждат
твърдения и за нищожност на договорни клаузи като неравноправни по смисъла на
ЗЗП. За такива се сочат клаузите, предвиждащи изменение на дължимата
възнаградителна лихва, предвид липсата на критерии и методология за нейното
определяне; клаузите предвиждащи предпоставките за обявяване на кредите за
предсрочно изискуем, относно олихвяването на главницата въз основа на базов лихвен процент, без
посочване на обективни критерии за определяне на размера му; клаузите
предвиждащи право на банката по всяко време едностранно да променя дължимите
такси и комисионни по договора. Твърди се, че е налице недействителност на
правоотношението по договора за кредит,
тъй като липсва посочване на ГПР и погасителен план както по отношение на договора, така и по последващите анекси.В
тази връзка се заявява, че дължима е само чистата стойност на кредита. В
условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на вземанията на
ищеца по давност.
С подадена в срок допълнителна искова
молба, ищецът пояснява и допълва първоначалните си твърдения. Посочва , че
процесните договори за цесия, към момента на подписването им, са сключени законосъобразно
при гарантирана свобода на договаряне,като уточнява,че чрез договора за цесия,
цесионерът е придобил вземането по
договора за кредит и става кредитор на длъжниците, като има същите права
каквито е имал и стария кредитор, включително и да се разпорежда с вземането,
поради което подписаните допълнителни споразумения са напълно валидни. Заявява,
че договора за цесия от 2007 не е симулативен, тъй като страните по него са
постигнали съгласие и са желаели да бъдат обвързани от него. Твърди се, че ответниците
са били надлежно уведомени за сключването на посочените договори, поради което
те са породили действие и по отношение на тях. Заявява се, че с
преструктурирането на дълга не са капитализирани изтекли лихви, тъй като към
главницата не са прибавени просрочени задължения, а е извършено погасяване на
тези просрочени задължения, чрез реално усвояване на допълнителни суми при
сключването на допълнителните споразумения. Сочи се, че споразуменията са
сключени по искане на ответниците /като са посочени и номерата на входираните
от тях молби/, поради влошеното им финансово състояние, като предоговарянето е
извършвано изцяло в тяхна полза,
съобразени са индивидуалните им
нужди и изисквания, така че да не изпадат в забава и да избегнат последиците й.
Оспорва се и твърдението на ответниците, че след капитализирането се стигало до
неопределени и неопраделяеми лихвени проценти, като в тази връзка се посочва,
че по всяко едно от споразуменията е уговаряна и дължимата лихва, като са
предоставяни и погасителни планове, които ответниците са се задължили да
получават. Кредиторът не разполагал с принудителен способ да принуди
кредитополучателя да получи погасителните си планове, което той могъл да стори
по всяко време и във всеки клон на банката. Относно настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането се излагат съображения, че тя е надлежно
обявена на ответниците, като в изпратените им нотариални покани е посочен
размера на задължението както и телефон за контакт, на който те са можели да
получат желаната от тях информация. По отношение на датата на настъпване на
предсрочната изискуемост се посочва, че за такава се счита дата на получаване
на нотариалните покани – 14.03.2019 г. На следващо място се прави оспорване на
твърдението на ответниците за наличието на неравноправни клаузи в договора и
анексите, отнасящи се до договорената възнаградителна лихва. Посочва се, че на
кредитополучателя е била дадена възможност да се запознае с начина на
образуване на избрания референтен лихвен процент и той не е възразил или предложил
промяна в тези клаузи. Изтъква се обстоятелството, че съгласно клаузите на
договора БЛП на банката не подлежи на договаряне, като той зависи от различи
компоненти, чието изменение става по обективни причини, на които кредиторът не
може да влияе. При настъпването на такива промени, изменения БЛП ставал
незабавно задължителен и за двете страни, независимо дали изменението е в
посока на увеличаване или намаляне. Наред с тава се посочва, че доколкото
договорните лихви не са предмет на иска, а същия е предявен за вземане на ищеца
за главница и нотариални такси, то клаузите за договорни лихви не следва да
бъдат изследвани в настоящото производство. Оспорва се като неоснователно и
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на главницата и лихвите.
В подадения от ответниците
допълнителен отговор на исковата молба, се уточняват твърденията им за
нищожност на договора за цесия от 30.03.2007 г. и вследствие на това и на
недействителността на сключените с
„Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, допълнителни споразумения. Изтъкват, че
именно въз основа на последните, ищецът е определил размера на претендираната в
настоящото производство главница и е приел, че са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че със сключването на
процесните споразумения е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, тъй
като „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД е финансова институция и не може да
извършва същинска банкова дейност, каквато е предоговарянето на условия по заем, отпуснат от банка.
Считат, че с договора за цесия е прехвърлено вземането на банката, а не и
преобразуващите й права, поради което за тях не е възникнало задължение по
подписаните допълнителни споразумения. Поради изложеното правят извод за неоснователност на заявената
претенция. Навеждат твърдения за
нищожност на допълнителните споразумения и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, тъй като по отношение на тях
договорите за цесия са породили действие от 14.03.2019 г., когато те са били
уведомени за тях. На следващо място
заявяват, че не са били налице условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като размерът
на твърдяното просрочие на погасителна вноска с падеж 30.07.2018г. е
определен въз основа на сключените споразумения, като в размер на
претендираната главница е включена и лихва. Заявява се, че е налице значително
завишаване на цената в сравнение с първоначално уговорената с договора, като
липсва възможност за потребителя да се откаже от договора за кредит. Прави се
извод, че така определеният размер е формиран без наличието на правно основание
за това, поради което неоснователно кредита е счетен за предсрочно изискуем от
ищеца. Твърдят, че не е ясен начина, по който ищецът е формирал дължимите суми за главници и по –
конкретно, как при изтеглен кредит в размер на 26 688 евро, към настоящия
момент неплатения остатък от главница е в размер на 30 251,23 евро.
Подчертават, че в допълнителните споразумения, с които се твърди
преструктуриране на дълга, не е посочена методология за начина на това
преструктуриране, поради което не е ясно как е формиран той. Позовават се и на
изтекла в тяхна полза погасителна давност като твърдят, че правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем е било упражнено още на 30.07.2007 г.,
поради което към момента на подаване на исковата молба считат,че са
настъпили предпоставките на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по
делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорни
са между страните следните обстоятелства: между ищеца „Юробанк България” АД от една страна като банка и И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. като кредитополучатели е бил
сключен договор за покупка на недвижим имот HL17875 от 18.12.2006 г., с размер на 26 688 евро,който е бил усвоен;
Видно
от представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот HL17875 от 18.12.2006 г., ищецът е
предоставил на ответниците като
кредитополучатели сумата от 26 688 евро,
със срок на погасяване 360 месеца, считано от датата на откриване на
заемна сметка по кредита. В
договора е посочена
методиката за определяне на размера на дължимата годишна лихва за усвоения кредит, която се формира от сбора на базовия
лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период за начисляване на
лихвата, плюс договорена лихвена надбавка от 5
пункта. Към момента на сключване на договора
размера на БЛП е посочено ,че е 6 %. В ал.5 на чл.3 страните са се съгласили, действащият базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити да не подлежи на договаряне и промените в него да стават
незабавно задължителни за тях,а уведомяването
на кредитополучателите за новия размер на БЛП за евро и датата,от която той е в сила,да се
извършва чрез обявяването им на видно място в
банковите салони.Договорените в договора надбавки е прието да не се
променят. Предвидено е кредитът да се погаси на равни месечни анюитетни вноски,включващи лихва и главница
с размер на всяка вноска 254,16 евро, както и погасяването да се извършва във валутата, в която
същия е разрешен и усвоен. Прието е също така,в случай,че по време на действието на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити в евро,размерът на
погасителните вноски ,определен ал.1 на
чл.5 да се промени автоматично,в съответствие с промяната,за което
кредитополучателите ,с подписването на договора дават своето неотменимо и безусловно съгласие.По силата на чл.4 и 10 от договора
кредитополучателите
са се задължили да отговарят за заплащане на
разноски и такси, свързани с обслужване на кредита. В чл.18 и 19 от договора страните
са се споразумели при неплащане на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката да има правото да
направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем,а в ал.2 на чл.18 ,тълкуван във връзка с чл.19 са приети условията на автоматична предсрочна
изискуемост и те са : при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък по кредита да се превърне
в предсрочно изискуем, считано от дата на падежа на последната вноска,като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.Същата автоматична предсрочна изискуемост е предвидена и при
непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по главницата и/или
лихвата по кредита.Безспорно е ,че към договора за кредит няма изготвен
погасителен план.
На 30.03.2007 г.
ищецът е прехвърлил вземанията си по процесния договор, заедно с всички
обезпечения на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, а на 26.11.2009 г. „Бългериън
Ритейл Сървисис“ АД е прехвърлил
вземанията си по процесния договор за кредит, заедно с всички обезпечения
и други принадлежности обратно на ищеца.За извършените цесии банката и „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД са
уведомили с обща нотариална покана всеки един от кредитополучателите по
процесния договор за кредит.В нотариалните покани се съдържат и твърдения за неизпълнение на
договорните задължения по договора за
кредит и анекс към него за заплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита,като е направено и изявление,че поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 30.07.2018 год. банката обявява цялото задължение към 17.01.2019
год. в общ размер на 33277,77 евро за незабавно изискуемо и дължимо без
прекратяване действието на договора.Нотариалните покани нямат дати на
изготвяне,но са представени на нотариус
за връчване на 13.02.2019 год. и са връчени лично срещу разписка на всеки от
двамата кредитополучатели на 14.03.2019 год.От писмената молба на
банката,депозирана по делото на 25.04.2019 год. –лист 91 от досието на
делото,се установява,че вноската с падеж 30.07.2018 год. е с размер от 266,18 евро,като тя се формира
от вземане за лихва в размер на 198,52 евро плюс вземане за главница в размер
на 67,66 евро,като на 29.01.2019 год. е осчетоводено последно плащане по
кредита,като с направеното плащане е погасена
частично месечната вноска с падеж 30.07.2018 год.-след приспадане на плащането
вземането за лихва е било погасено изцяло,а е останала неизплатена главница в
размер на 1 евро.
От приложените
писмени доказателства се установява, че към горепосочения договор са сключени шест допълнителни споразумения,само едно от
които с „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД ,и два анекса.Допълнителните
споразумения са подписвани във връзка с депозирани от кредитополучателите молби
с искания за реструктуриране на ипотечния им кредит чрез намаление на текущата
им месечна погасителна вноска.С първото допълнително споразумение от 15.10.2007
год. са направени промени в дължимата
годишна лихва и по-точно в двата й компонента, като същите са изрично
посочени.Записано е и изявление,че с
подписване на допълнителното споразумение
е изготвен нов погасителен план,но такъв
не е приложен,нито представен от която и да е от страните по делото.С
допълнителното споразумение от 14.09.2009 год. ,сключено след първата цесия с цесионера , след като
страните са констатирали състоянието на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит и са приели,че общия
им размер е 26244 евро -сбор от редовна
главница от 26135,03 евро и редовна лихва от 109,22 евро,са се съгласили
кредитополучателите да ползват дванадесет месечен период на облекчено
погасяване,считано от датата на влизане
в сила на допълнителното споразумение,като през този период общият дълг ще
се погасява на равни месечни погасителни вноски ,чиито конкретен размер се
определя в двустранно подписан погасителен план,представляващ неразделна част
от договора за кредит.Към това допълнително споразумение,обаче,не е приложена
неразделната му част –погасителен план,съгласно изрично записаното в тази
договорна клауза.За същия период е уговорено ,че общия дълг ще се олихвява с фиксирана
годишна лихва в размер на 4,87 %. Въведеното понятие „общ дълг“ с това
допълнително споразумение следва да се
разбира ,че включва само редовната главница от 26135,03
евро,тъй като то за първи път се появява в т.IV и препраща до т.3 вкл. на т.II.След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия
дълг е договорено кредитополучателите да продължават погасяването на равни
месечни анюитетни вноски,като размера им се определя с погасителния план по
предходния текст.Годишната лихва е уговорена отново като сбор от БЛП плюс договорна лихвена надбавка в размер на
1,14 пункта. С анекс от 28.06.2010 год. ,подписан след втората цесия,с която банката отново е
придобила вземанията по процесния договор за кредит,е уговорено той да се
обслужва от конкретно посочена сметка на името на И.Ж..Със следващото
допълнително споразумение от 30.09.2010
год. , след като констатират състоянието на задълженията по договора за
кредит,а именно размера на просрочената главница и просрочените такси,както и
размера на редовната главница,който е по-голям
от установения такъв по едно от предходните допълнителни споразумения,а именно това от 14.09.2009 год.
,в чл.3 на това допълнително
споразумение са се съгласили, всички
плащания във връзка с кредита по описаните по вид и размер просрочени
задължения да се преоформят служебно от банката
на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит,чийто размер изрично са приели ,че
е този посочен в констативната по-горна част на допълнителното
споразумение.Договорен е отново 12 месечен период на облекчено погасяване на
дълга,считано от следващия падеж,както и фиксирана годишна лихва в размер на
5,06% ,като е определен и размера на дължимата анюитетна месечна вноска за
същия период-112 евро,съгласно погасителния план,неразделна част от
допълнителното споразумение/какъвто отново липсва/.В чл.5 е уговорено след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга
да се натрупва начислената,но
непогасена през същия период лихва.В чл.6 е
прието след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно чл.5 ,да се начислява годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити
в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,69
пункта,като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски,свързани с него,кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни погасителни вноски,съгласно погасителния
план,неразделна част от допълнителното споразумение.В чл.9 изрично е
записано,че допълнителното споразумение не представлява новация на договора за
кредит,не води до погасяване на съществуващите задължения,а само преурежда
първоначално договорените условия по съществуващия кредит.С всяко следващо
допълнително споразумение,както и с
последния анекс е установяван по-висок
размер редовна главница от този по
предходното такова, договарян е период
на облекчено погасяване,в който дължи или фиксирана годишна лихва в посочен
размер или заплащане на фиксирани по
размер равни месечни вноски,но след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената,но непогасена пред
периода на облекчаване лихва,като върху
общия размер на дълга след договореното натрупване на лихвите,се начислява
годишна лихва в размер,определян по различни начини във всяко допълнително
споразумение и последния анекс.Идентичен текст,като този по чл.9 от допълнителното споразумение
от 30.09.2010 год. се съдържа във всяко следващо допълнение и в последния
анекс.
В обобщение, видно от съдържанието на подписаните
допълнителни споразумения и анекс , както и от
извършената по делото съдебно-икономическа експертиза-първоначална и допълнителна ,в
периода от 27.09.2010 год. до 10.01.2018 год.
към главницата са
реструктурирани просрочия в общ
размер на 5804,07 евро,от които 4433,65 евро лихви,
като по този начин са преобразувани в главница и върху тях са начислявани лихви.Горните действия са в противоречие с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. /Така в Решение № 66 от 29.07.2019 год.
по т.д. № 1504 по описа за 2018 год. на Второ т.о. на ВКС/. В настоящия случай
договарящи, от страна на кредитополучателя, са физически лица,а не търговци, и
договореното в допълнителните споразумения, преоформяне, чрез натрупване върху
главницата на просрочени лихви, в резултат на което се получава нов размер на
главницата, върху която се дължат договорна лихва, е в нарушение на закона и
поради това, е нищожно.Останалите видове
просрочия-такси,разноски,главница,застраховка, реструктурирани в главница с
допълнителните споразумения следва да бъдат зачетени,тъй като по отношение на
тях разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗЗД е неприложима./Така в посоченото по-горе
решение на ВКС/.Несъстоятелно се явява твърдението на ищеца,че просрочените
задължения за лихва не са прибавяни към главницата,а са погасявани посредством
усвояване на допълнителни суми по банковата сделка-т.е. към датата на подписване на допълнителните
споразумения кредитополучателите са получавали от кредитора нови суми,с които са погасявали падежиралите,но
неплатени до тогава суми.Такава воля не
е видна в нито едно от допълнителните споразумения,нито в последния анекс.Както от тях,така и от
съдържанието на банковите бордера,на които ищецът се позовава и които е
съставил , е видно,че както към датите
на сключване на допълнителните споразумения и втория анекс,така и след изтичане на някои от периодите на облекчено
погасяване договорирания размер на кредита е бил счетоводно отразяван като увеличаван именно чрез прибавяне на просрочия,включително
и лихви, и съответните просрочия са били отнасяни ,не като усвояване,каквото не е
било извършвано,а като автоматично усвояване.Ново кредитиране с малки
суми за погасяване на просрочия не е
извършвано,малки суми не са предоставяни за допълнително усвояване по кредитната
сметка ,извършени са само счетоводни
операции именно в съответствие
преоформянето ,залегнало в текстовете на
допълнителните споразумения и последния анекс.
При това
положение,като не се вземат предвид
договорките за капитализиране на
просрочени лихви следва да се приеме, че отпуснатата и усвоена по кредита главница е
28 058,42 евро. Тъй като,обаче,
капитализирането на лихви и този размер на главницата ,не са извършени и получени еднократно,а постепенно ,в резултат на подписване в периода от 30.09.2010 год. до
27.01.2018 год. на четири допълнителни споразумения и един анекс,с които са
били договорени периоди на облекчено погасяване и условия за погасяване
след изтичане на периодите на облекчено
погасяване,като равните месечни анюитетни вноски са били различни по размер и
непрекъснато са се променяли както за периодите на облекчение,така и след
изтичането им,а следователно съотношението на главница и лихви във всяка вноска
е било различно и се е променяло съответно,то не може да се приеме,че
счетоводно отразените от банката погасявания по главницата по кредита са в общ
размер от 2240,84 евро,а остатъка от погасявания до общ размер от 20235,50 евро/без
застрахователни премии и нотариални такси/включва погасявания на лихви и такси.От
тук,не може да се приеме,че именно с неиздължаването на погасителната
вноска с падеж 30.07.2018 год. своевременно , е възникнала
обективната предпоставка по чл.60,ал.2
от ЗКИ и по чл.18,ал.1 от договора за кредит
за обявяване на предсрочна изискуемост. Погасяванията са извършвани от банката при зачитане като
действителни на всички уговорки в първоначалния договор и в допълнителните
споразумения и последния анекс,включително и тези за недопустимо
реструктуриране на просрочени лихви към главница. Равните месечни погасителни
вноски от своя страна са двукомпонентни като
съотношението лихва/главница във всяка една е динамично и се променя
ежемесечно.Следователно, всяка промяна на размера на усвоения кредит води
неизменно до промяна в размера на погасителната вноска и съотношението
лихва/главница в нея.
Тъй като не е установено правното твърдение на ищцовата банка за
настъпване на обективната предпоставка
за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем,а именно непогасена вноска
с падеж 30.07.2018 год. ,предявеният иск за присъждане на главница ,законна
лихва и нотариални такси по договор за
кредит се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът намира,че не е
нужно да обсъжда всички останали наведени фактически и правни доводи от
страните,тъй като с оглед неустановеното основание,на което е предявен иска,те
се явяват ирелевантни.
В хода на настоящото
производство е починал ответникът И.Ж.Ж., като с определение № 1415/20.11.2019
г. като ответник по делото е конституирана Ж.И.Ж., в качеството на наследник по
закон на починалия ответник.При това положение решението следва да бъде
постановено и по отношение на нея в
горното качество.
По отношение на разноските в
настоящото производство съдът съобрази следното:
С оглед изхода на делото
ответниците имат право на разноски.Те не
са представили списък по чл.80 от ГПК. От кориците на делото е видно, че направените
от тях разноски са в общ размер на 550,00 лева за заплащане на
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно – икономическа
експертиза-първоначална и допълнителна.
При това положение ищецът следва да бъде осъден да им заплати горната обща
сума.По делото са представени и два броя споразумения, сключени между ответниците
и представящия ги адвокат Николай Славов, в които е посочено, че последния
осъществява защитата им безплатно, поради наличието на обстоятелствата по чл.
38, ал.1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. Адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата,в горните случаи се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото.В последното съдебно заседание,представяйки споразуменията
с клиентите си,процесуалният им представител именно в това си качество и от тяхно име е
поискал присъждане при приложение на
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата на сумите по споразуменията.Съдът като взе
предвид материалния интерес по делото -
59461,46 лв. /сбор от равностойността в български лева на сумата от 30251,23
евро и 295,20 лв./ и при приложение на разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения изчисли възнаграждение в размер на
2313,84 лв.Това възнаграждение не се дължи
за защита на едно лице,а за
защита на един материален интерес и се определя върху
защитавания интерес независимо от броя на ответниците.Разпоредбата на ал.5 на чл.2 от
горната Наредба е приложима при обективно съединяване на искове –т.е. повече от
един предмет на делото,какъвто настоящия случай не е.Предметът на делото е един- договор за кредит с множество задължения,сбора от които е относим към защитавания материален интерес
и го формира.При това положение на адв. Н.С. следва да се присъди сумата от
2313,84 лв. за защитата и процесуалното
представителство на ответниците по делото.
По изложените съображения и на в чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 и чл.309а от ТЗ и чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк
България”АД, ЕИК ********* чрез
пълномощника адв. Христина Иванова, с адрес на кантората
град София, ул. „Клокотница” № 2А,, ет. 8, бизнес сграда „Ивел“ против Н.С.Ж.
и Ж.И.Ж.,последната действаща чрез
законния представител Н.С.Ж. *** искове
за осъждането им да заплатят на „Юробанк България”АД следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена главница , дължима по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени към него допълнителни
споразумения и анекси, ведно със законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 295,20 лева, представляваща
нотариални такси.
ОСЪЖДА „Юробанк България”АД,
ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Христина
Иванова, с адрес на кантората град
София, ул. „Клокотница” № 2А,, ет. 8, бизнес сграда „Ивел“ да заплати на Н.С.Ж.
и Ж.И.Ж.,последната действаща чрез
законния представител Н.С.Ж., сумата от 550 лева, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице , за настоящото
първоинстанционно производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Христина
Иванова, с адрес на кантората град
София, ул. „Клокотница” № 2А,, ет. 8, бизнес сграда „Ивел“ на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Николай
Милославов Славов с адрес на кантората гр.БУргас,ул.“Ген.Гурко“ № 18,ет.2
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство
на ответниците по настоящото дело в размер на 2313,84 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на
страните.
СЪДИЯ: