Решение по дело №5211/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 140
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120205211
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е     Ш     Е    Н    И    Е

 

  140                                        04.02.2020 година                               гр. Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Бургас,                                                        ХXII  наказателен състав

На 08.01.2020 г.

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                            

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Гемеджиев

           

Секретар: Мария Милева

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев НАХД № 5211 по                     описа за 2019 година, за да се произнесе намира следното :

 

Производството пред Районен съд – Бургас е по реда на чл.189, ал.14 ЗДвП, вр. чл.59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на В.Д.Л., ЕГН ********** с адрес *** против електронен фиш серия К № 2278504 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева

В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован на основание не се явява и не ангажира доказателства. В жалбата се посочва, че на снимковия материал към процесния ел.фиш се виждало, че в момента на измерване в кадър имало 2 МПС и не можело да бъде доказано по категоричен и безпристрастен начин определянето на нарушителя.

Административно-наказващият орган – редовно уведомен, не се явява и не представя допълнителни доказателства. В съпроводително писмо (л.2 от делото) е взето отношение по подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на електронния фиш.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на съдебно обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2018 г., в 09:58 часа, по път ПП-I-9 километър 246+600 в местността „Пода“ в посока от към квартал „Крайморие“ към пътен възел „Юг“ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M заснела лек автомобил марка “Volkswagen” модел „Passat” с рег. № СО 15 91 СС, който се движел със скорост от 82 km/h при разрешена в пътния участък скорост от 60 km/h.

След справка в централна база данни на КАТ се установило, че превозното средство е собственост на жалбоподателя, поради което и му бил издаден процесния ел.фиш. В него изрично е указана и възможността по чл.189 ал.5 ЗДвП за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е управлявало процесното МПС. Такава декларация не е подадена.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно: Протокол за използване на техническо средство или система, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разпечатка от клип и справка за регистрация на управлявания лек автомобил. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът не констатира от формална страна допуснати нарушения. Електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В ЗДвП не е предвидено електронния фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице-издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити.

Скоростта е фиксирана с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, преминала последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

С оглед горното, съдът намира, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 82 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч в пътния участък, съгласно чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП. В този смисъл в процесния ел.фиш е отразено, че скоростта на движение в пътния участък е урегулирана със знак В-26.

Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е предвидил в чл.189, ал.5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС - негова собственост нарушение. В конкретния случай видно от справката в системата на КАТ МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя. След неизползване на възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършването на вмененото му административно нарушение. Наложеното с обжалвания ел.фиш административно наказание глоба от 100 лв. съответства на фактически извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в пътния участък от 60 км/ч в населено място, въведена според чл.21, ал.ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП, от 21 до 30 km/h и предвидено административно наказание глоба 100 лв., съгласно чл.182, ал. 1, т.3 ЗДвП.

По отношение на приложения снимков материал е необходимо да се посочи, че той касае 4 снимки на един и същ лек автомобил (процесния) в различно увеличение на кадъра (л.4 на гърба), а не два автомобила.

 

Мотивиран от посочено и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд - Бургас

               

Р  Е  Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2278504 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на В.Д.Л., ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева. 

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ